Шерилин Кениън
Нощни удоволствия (6)

3

Красивият мъж, господин „Вземи ме“, беше вампир!

— О, не, не, не. — Цялото тяло на Аманда се разтресе от ужас и трябваше да положи огромно усилие, за да не закрещи истерично. — Сега ще изпиеш ли кръвта ми?

Кириан я изгледа иронично.

— Да ти приличам на адвокат?

Тя не обърна внимание на сарказма му.

— Ще ме убиеш ли?

С напълно сериозно лице, Хънтър раздразнено въздъхна:

— Не смяташ ли, че ако имах намерение да те убивам, вече щеше да си мъртва?

Той пристъпи към нея и лицето му се изкриви в страховита гримаса, която имаше за цел да я уплаши. И успя. После вдигна свободната си ръка и погали шията й, точно където минаваше вената й. От лекото като перце докосване я побиха студени тръпки.

— Като се замисля, бих могъл да изпия до капка кръвта ти, след това да прегриза ръката ти и да бъда свободен.

Очите й се разшириха от ужас.

— Но за твой късмет нямам такова намерение.

— Не бъди саркастичен, разбра ли? — прошепна Аманда с разтуптяно сърце, тъй като не беше сигурна дали той се шегува, или наистина ще се нахвърли върху нея и ще започне да се храни с кръвта й. — Още не мога да осъзная случващото се. Постави се на мое място. Аз просто отидох да изведа кучето на Табита, за да не направи беля на леглото й. Вместо това някой ме удари по главата и се озовах прикована с белезници за вампир. Така че съжалявам, ако в момента се държа малко странно.

За нейно учудване, Хънтър отпусна ръката си и отстъпи назад.

— Права си. Струва ми се, че не си свикнала хората да те нападат без видима причина.

Съдейки по тона му, предположи, че за сметка на това той самият често се е озовавал в такива ситуации.

Кириан разтегна устни в усмивка, но очите му останаха сериозни.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, знай, че аз не се храня с кръвта на хора.

По някаква причина тя наистина се почувства по-добре от чутото. Не че му повярва. Но все пак това малко я поуспокои.

— Значи си нещо като ангел?

Хънтър красноречиво завъртя очи.

— Гледаш прекалено много телевизия — промърмори той. После добави по-високо: — Ангелът има душа, а аз нямам.

— Сега отново ме плашиш.

Изражението на лицето му сякаш повтори казаните по-рано думи: „Скъпа, ти още не си видяла страшното“.

Нощният ловец отново надникна в коридора.

— Добре. Ще трябва да изтичаме, преди слънцето да се е вдигнало по-високо. — Той й хвърли проницателен поглед. — Основният проблем е, че не знам къде води този коридор. В случай че води на открито, където ме очаква мъчителната смърт да изгоря в пламъци, ще имам нужда от една услуга.

— Услуга? — повтори невярващо Аманда. На този мъж определено не му липсваше дързост. Първо я сваляше, после я заплашваше, а след това се осмеляваше да я моли за услуга. — Разбира се, защо не? — добави тя.

Той свали пръстена от дясната си ръка и й го подаде.

— Трябва да го вземеш и да намериш някое дърво.

Аманда погледна намръщено пръстена в ръката си. Златото бе надраскано и нащърбено на редица места, сякаш е било подложено на сериозни удари. Или по-скоро ръката, която го носеше, бе понесла много травми. Горната част на пръстена бе изработена от плосък рубин, в който бе инкрустиран меч от диаманти, обграден от смарагдови лаврови листа и увенчан с корона от сапфир. По вида му си личеше, че е много ценна антикварна вещ.

Защо го поверяваше на нея?

Не знаейки какво да прави с пръстена, тя го мушна в джоба на дънките си и попита:

— Което и да е дърво ли?

— Да, което и да е. После кажи думите: „Артемида, призовавам те да приемеш човешка форма“.

— Артемида…

Хънтър запуши с ръка устата й.

— В името на Зевс, кажи го, след като загина. Като изговориш думите, изчакай, докато се появи една много висока, червенокоса жена и й кажи, че се нуждаеш от покровителство срещу Дезидерий.

Аманда въпросително вдигна вежди.

— Искаш да призова богиня, за да ме защити?

— Ако не го направиш, той ще докопа теб и сестра ти.

— А теб какво те интересува?

— Такава ми е работата: да защитавам хората от деймоните.

Това прави Нощният ловец. — Въпреки че лицето му бе сурово, в очите му гореше плам, който й подсказа, че има още много недоизказани неща.

— Какво представляват деймоните?

— Те са вампири на стероиди, които се смятат за богове. Сега ми обещай, че ще го направиш.

Защо не? Молбата беше странна, но пък имайки предвид факта, че бе прикована с белезници за вампир, коя бе тя да съди кое е странно и кое не е?

— Добре.

— Хубаво. А сега да тичаме.

Преди Аманда да успее да възрази, той сграбчи окованата й с белезници ръка, изскочи през вратата и се втурна надясно по коридора. Докато тичаха по ръждивия метален под, Аманда си даде сметка, че се намират в някаква изоставена фабрика. В края на коридора имаше стълби, които водеха надолу.

Хънтър я дърпаше след себе си, докато не стигнаха долния край на стълбите, които ги отведоха до огромно празно помещение с циментов под. Старите стоманени стени бяха покрити с пукнатини, през които струяха лъчите на изгряващото слънце. Нощният ловец се дръпна назад в сенките, далече от слънчевата светлина. Лицето му беше леко зачервено, но като цяло, не изглеждаше много зле след лудешкия им бяг.

— И сега какво? — попита тя, докато се мъчеше да си поеме дъх.

Той даже не беше задъхан. Обаче погледът му й се стори много горещ, когато се загледа с интерес в бюста й. Аманда скръсти ръце пред гърдите си.

На лицето му за първи път се появи истинска усмивка и тя внезапно си даде сметка, че ръката му е опасно близо до гърдите й. Толкова близо, че върховете на пръстите му докосваха зърното й, от което във вените й сякаш потече лава.

Подразнена от усмивката му, младата жена веднага отпусна ръце край тялото си. Макар и лукава, тази усмивка все така й оказваше опустошително въздействие. Веселият блясък в очите му бе невероятно вълнуващ, а чертите на лицето му се смекчиха, придобивайки момчешки чар, който можеше да разтопи сърцето на всяка жена.

Той огледа пустата фабрика.

— Иска ми се или мобилният ми телефон да беше в мен, или да имаше метро под нас. Знаех си, че трябваше да приема вакантното място в Ню Йорк.

Объркана, Аманда вдигна очи към него.

— Вакантно място? Какво, да не би ловът да е истинска работа?

— Да. Дори ми плащат за нея.

— Кой ти плаща?

Вместо да отговори, Хънтър вдигна ръка, давайки й знак да замълчи, което започваше да я вбесява, най-вече защото предвещаваше неприятности. А на нея й писна да се сблъсква с неприятности, предназначени за Табита. След няколко секунди Аманда чу стъпки отвън. Нощният ловец я издърпа по-навътре в сенките и двамата напрегнато се ослушаха. Беше я прегърнал със свободната си ръка през раменете и я притискаше към тялото си.

Аманда замръзна на място, когато гърбът й прилепна към гърдите му и я заля вълна от неуместно желание. Топлината му запали кръвта й и първобитната му мъжка сила направо я зашемети. Главата й се замая от аромата на кожа и сандалово дърво, който се носеше от него.

Тя желаеше този мъж.

„Какво? Да не си луда? Той е вампир!“

„Да, но е много, много секси вампир.“

От близостта й дишането на Кириан се затрудни. С изострените си сетива той усещаше всяка частица от тялото й. Чуваше учестеното й дишане, чувстваше как мъчително преглъща, защото гърлото й бе пресъхнало, но най-лошото бе, че усещаше желанието й. Това увеличи възбудата му. Освен това му припомни защо бе решил да прави всичко възможно, за да избягва близостта с жени.

„Дяволите да те вземат, Дезидерий.“

Тъй като в момента му беше трудно да си напомня, че не може да я има. И още по-трудно да не мисли уханието й, грациозната й като на балерина походка. Тялото й бе като симфония на изяществото и Кириан лесно можеше да си я представи върху него, докато той й доставя удоволствие, което бе сигурен, че нито един друг мъж не й е доставял. Бе толкова възбуден, че почувства болка в слабините. Дори не можеше да си спомни последния път, когато му е било толкова трудно да устои на жена. Нужна му бе цялата воля, за да не я целуне. Да не зарови устни в шията й и да вдиша топлата сладост на плътта й, докато той…

Кириан стисна рамото й, осъзнавайки, че единственото, което трябва да направи, е да плъзне дланта си няколко сантиметра по-надолу, за да обхване гърдата й. Само няколко сантиметра…

Внезапно пропукването на уоки-токи проряза тишината.

— Това е някой строителен работник — прошепна Аманда и се втурна към близкия прозорец.

Хънтър изсъска, когато го обля слънчевата светлина. Той я дръпна назад в тъмнината.

— Извинявай — прошепна тя, после се промъкна отстрани на прозореца, като се увери, че слънчевите лъчи не достигат до него.

— Хей! — извика младата жена, забелязвайки на няколко метра от нея мъж, който оглеждаше някакъв стар багер.

Строителният работник погледна нагоре към нея, после, сякаш не повярвал на очите си, погледна отново. Той се приближи намръщено до прозореца и надникна вътре. Очите му се присвиха, като ги видя.

— Какво правите там? Това е забранена зона.

— Дълга история — отвърна Аманда. — Кратката версия е, че бяхме изоставени тук. Случайно да имате мобилен телефон, с който да ми услужите?

Все още намръщен, мъжът й подаде телефона си през отворения прозорец. Хънтър веднага го грабна от ръката й.

— Хей! — извика тя, като посегнала го вземе обратно.

Като я загърби, той започна да набира някакъв номер, без да й обръща внимание.

— Къде се намираме? — попита Кириан работника, вдигайки телефона до ухото си.

— В стария завод „Олсън“.

— В Слидел?

Аманда учудено повдигна вежди, удивена, че Нощният ловец познаваше мястото. Тя бе прекарала живота си в Ню Орлиънс и дори не подозираше за съществуването му.

— Да — потвърди работникът.

Хънтър кимна в знак на благодарност.

— Привет — каза той по телефона. — Аз съм. Намирам се в стария завод „Олсън“, в Слидел. Знаеш ли къде е?

После замълча, заслушан в онова, което му казваше човекът в другия край на линията.

Аманда го наблюдаваше внимателно. Беше невероятно как успяваше да говори, без да се виждат кучешките му зъби, но все пак го правеше.

И сега, като се замисли за това, се запита как можеше вампир да е толкова топъл и загорял от слънцето. Как можеше да има пулс и сърдечен ритъм? Не трябваше ли вампирите да бъдат хладни и мъртвешки бледи?

— Да — каза Хънтър. — Трябва ми кола да се махна оттук, за предпочитане преди слънцето да се издигне по-високо.

След това Кириан прекъсна връзката и подаде телефона на работника.

— Хей! — извика Аманда, като посегна през прозореца, за да вземе отново телефона. — Аз също имам нужда от него.

— На кого ще се обадиш? — попита заплашително Хънтър.

— Това не е твоя работа.

Той измъкна телефона от ръката й.

— Докато сме заключени един за друг е и моя работа.

Аманда го изгледа с присвити очи и на свой ред грабна телефона.

— Само да ме пипнеш, приятел, и ще направя две крачки вдясно.

Изгарящият му поглед я накара да потрепери.

— Да не си посмяла да се обадиш на сестра ти.

Изразът на лицето му я накара да преосмисли решението си и да не рискува. Тя върна телефона на работника.

— Благодаря.

Той го закачи на колана на панталона си и ги погледна с укор.

— Знаете ли, вие двамата трябва да се махнете оттук. Това…

Нощният ловец вдигна ръката си и очите на мъжа изведнъж станаха безизразни.

— Няма никой в сградата. Върви да си вършиш работата.

Мъжът си тръгна, без да каже и дума.

„Контрол над ума?“ Аманда изумено зяпна Хънтър. Разбира се, че притежаваше умението да контролира ума. Той беше вампир.

— По-добре не използвай това върху мен — каза тя.

— Не се тревожи. Имаш твърде силна воля, за да ти подейства.

— Добре.

— От моя гледна точка не е така.

Въпреки острия му тон, дълбоко в очите му проблесна весело пламъче, което й подсказа, че той не е толкова раздразнен, колкото изглеждаше. Младата жена го погледна подозрително. Затворил очи, Хънтър се бе облегнал безгрижно на една колона, но тя имаше силното усещане, че той е нащрек за всичко около тях, както в сградата, така и извън нея.

— Защо си станал вампир? — попита Аманда, без да се замисля. — Да не би някой да те е превърнал против волята ти?

Той отвори очи и подигравателно вдигна едната си вежда.

— Никой не става Нощен ловец, освен ако не го желае.

— И ти искаш да… — Гласът й заглъхна, очаквайки той да й обясни.

— Да принеса в жертва една любопитна жена, ако не престане да ми досажда.

Аманда трябваше да се страхува от него, но в главата й продължаваха да звучат думите на Дезидерий, че той никога няма да навреди на човек. Дали беше вярно? Младата жена обходи с поглед прекрасното му тяло, искайки й се да е сигурна в това. Двамата останаха мълчаливи дълго време, докато накрая нервите на Аманда не издържаха.

— И така — каза тя, опитвайки се да наруши неловкото мълчание. — Колко дълго смяташ, че ще трябва да чакаме?

— Не знам.

— На кого се обади? — пробва тя отново.

— На никого.

Аманда си пое дълбоко дъх, борейки се с желанието да го удуши.

— Не обичаш да отговаряш на въпроси, така ли?

— Честно ли? Изобщо не обичам да говоря. Предпочитам просто да си стоя тук и да мълча.

— И да размишляваш?

— Да.

Тя духна кичурите коса, паднали пред лицето й.

— Е, на мен ми стана скучно и ако трябва да стоя тук да чакам колата, която ще те вземе, бих искала да правя нещо, за да мине по-бързо времето.

Погледът му се спря на устните й, после се плъзна бавно надолу към гърдите и бедрата й. Той затвори очи, но тя вече бе съзряла неприкритото желание в непрогледните им дълбини. Чувстваше го — пламенно и настойчиво.

— Хрумна ми един начин за прекарване на времето…

Очите й се разшириха.

— Не се каниш да забиеш зъби в шията ми, нали?

Кириан се усмихна дяволито.

— Нямам такова намерение, agapee-menee^[1]. Иска ми се да изхрускам всеки сантиметър от голото ти тяло, особено гър…

Аманда прекъсна думите му, като сложи ръка върху устните му. Мекотата им, в пълен контраст с наболата му брада, я порази. Усещането от досега с кожата му я разтърси като електричество. Преглъщайки мъчително, тя дръпна ръката си.

— Не мислех, че вампирите могат да правят секс.

Той раздразнено сбърчи чело.

— Защо двамата не проведем малък експеримент и да проверим това?

Аманда знаеше, че трябва да бъде обидена, да бъде ядосана. Думите му трябваше да предизвикат всякаква друга реакция, но не и възбуда. Ала в действителност идеята й се стори примамлива, когато плъзна поглед по стройното му, съвършено тяло.

Кириан усети смущението й. Тя действително мислеше върху предложението му. Ако огънят в слабините му не беше толкова силен, щеше да се разсмее. Но при това положение той самият не беше сигурен дали се занасяше с нея, или наистина й предлагаше да правят секс. Единственото, което знаеше, бе, че леко разтворените й устни го изкушаваха така, както нищо друго не го бе изкушавало. Беше интелигентна, смела. И просто изкусителна. Той погледна стената зад гърба й и си представи какво би било усещането, ако я притисне към нея, обладавайки я грубо, бързо и яростно. Можеше да се закълне, че изпита чувството, сякаш е проникнал в нея и чува стоновете й, докато…

Кириан тръсна глава, за да прогони тази картина. Имаше случаи, когато мразеше психическите си способности. И сега определено беше един от тях.

Като навлажни с език пресъхналите си устни, той си спомни времето, когато без колебание щеше да заведе жена като нея в леглото си. Времето, когато щеше да съблече тези консервативни дрехи и да целува всеки сантиметър от голото й тяло, докато тя не полудее от необуздано желание. Когато щеше да я гали, довеждайки я до екстаз отново и отново, докато тя се притиска в него и го моли за още.

Кириан стисна зъби, внезапно сгорещен от пламъка, който изгаряше кръвта му. Как му се искаше да може да преживее отново онези дни. Но това беше много отдавна и независимо от това колко силно я желаеше, тази жена не беше за него. Той никога нямаше да опознае тялото й. Никога нямаше да опознае и нея. Точка. Затова не я беше попитал за името, нито й бе казал своето. Нямаше намерение да го използва. Тя щеше да е просто поредния безименен човек, когото се бе заклел да защитава. Това бе най-близкото запознанство, което можеше да си позволи. Той беше Нощен ловец, а тя бе непосветено човешко същество. Двамата бяха несъвместими.

Кириан вдигна глава, долавяйки слабия вой на приближаващи сирени. Мислено благодари на Тейт за експедитивността.

Като чу линейката, Аманда надникна през прозореца. Странно, но тя спря точно пред фабриката. След няколко секунди вратите на централния портал се отвориха и линейката влезе в двора.

— За теб ли е? — попита тя.

Нощният ловец кимна утвърдително.

Когато линейката влезе достатъчно навътре във фабриката, така че се скри от слънчевата светлина, от нея слезе висок афроамериканец и тръгна към тях. Като видя обгореното лице на Хънтър, той тихо подсвирна.

— Човече, изглеждаш ужасно. Трябва ли да питам за белезниците?

Кириан поведе Аманда към шофьора.

— Не, освен ако не искаш да умреш.

— Добре — съгласи се добродушно мъжът. — Разбрах намека, но тогава възниква един проблем. Ако си с тях, няма как да останеш незабелязан в чувала за трупове. Хората определено ще обърнат внимание.

— Вече мислих за това — отвърна Хънтър. — Ако някой попита, ще кажеш, че съм умрял от инфаркт по време на необуздан секс с нея.

По гърба на Аманда пропълзя зловещ хлад, когато си спомни думите на Селена от предния ден.

— Моля?

Кириан я погледна развеселено, което красноречиво показваше, че му доставя удоволствие да я дразни.

— И тя не може да намери ключа.

Тейт се изкиска.

— Аз не съм съгласна — възрази гневно младата жена.

Хънтър й отправи лукавата си усмивка, от която цялото й тяло пламна, а начинът, по който я огледа, накара ушите й да забучат.

— Погледни го от добрата страна — мъжете ще се редят на опашка, за да ти определят среща.

— Не си никак забавен.

Той сви рамене.

— Това е единственият начин да се измъкнем оттук.

— За теб може и да е така — каза тя. — Но аз мога да си изляза и да те превърна в пепел.

Кириан присмехулно повдигна едната си вежда.

— Опитай.

Аманда го направи и бързо разбра, че високите, опасни вампири не помръдват от мястото си, освен ако сами не пожелаят.

— Добре — рече тя, разтривайки китката си, където се бе врязала гривната на белезниците. — Тогава да се качваме в линейката.

Хънтър тръгна пръв.

Когато стигнаха до задната част на линейката, той я качи с такава лекота, че младата жена се слиса. Тя се отмести вляво, за да му направи място, но Хънтър бе толкова висок, че направо се преви надве. С едно бързо движение той легна на носилката, направо в черния чувал за трупове, който бе поставен върху нея.

Тейт мълчаливо затвори ципа.

— Вие двамата често ли го правите? — попита Аманда.

Афроамериканецът се усмихна дружелюбно.

— От време на време.

Тя се намръщи, когато Тейт намести чувала, така че през леко отворения цип ръката й остана отвън, а тази на Хънтър — вътре. Стори й се странно, че мъжът толкова охотно помагаше на вампир.

— Как се срещнахте двамата? — полюбопитства тя.

— Пирувах над един труп, когато той ме намери — отвърна Кириан от чувала.

Афроамериканецът се засмя, като се изправи.

— Една вечер, когато бях дежурен, отидох да прибера един мъртвец, който не беше мъртъв. Ако не беше Хънтър, аз щях да се озова в чувала за трупове.

— Млъкни, Тейт — сопна се Кириан, — и потегляй!

— Тръгвам — отвърна Тейт, сякаш изобщо не се бе засегнал от властното му държание.

— Знаеш ли — каза Аманда на Нощния ловец, когато тъмнокожият мъж се качи в кабината и запали двигателя, — би могъл да бъдеш по-любезен с хората. Особено, когато ти помагат.

Чу раздразнената му въздишка дори през найлона:

— Този съвет не се ли отнася и за теб?

Младата жена понечи да отговори, но си замълча. Той имаше право. Беше се държала доста сприхаво с него от самото начало.

— Предполагам, че си прав. Може би и двамата трябва да опитаме да оправим нещата.

Дори и да й отговори, тя не го чу, тъй като сирената отново зави. Тейт ги закара в болницата за рекордно кратко време, но пътуването далеч не мина гладко. Когато пристигнаха, Аманда се чувстваше така, сякаш я бяха подхвърляли насам-натам като чорапи в центрофуга.

Тейт спря от задната страна на болницата под един навес, който ги предпазваше от слънчевата светлина. След като я предупреди да мълчи, той внимателно извади носилката, така че да не нарани ръката й, докато слиза от линейката. Щом влязоха в болницата, тя закопча якето си, за да скрие кървавите петна по пуловера си.

Хънтър лежеше напълно неподвижно и мълчеше, докато Тейт буташе носилката по оживените коридори. Аманда вървеше до тях, като й се искаше да се свие и да умре от срам заради белезниците. Трябваше ли да блестят толкова ярко под флуоресцентните лампи? Не можеше ли този Дезидерий да намери някои по-семпли и по-малки полицейски белезници?

Но не, гривните им трябваше да са широки пет сантиметра и цялата им повърхност да е покрита с някакви чудати старогръцки изображения. А веригата трябваше да е дълга двайсет сантиметра. Всеки, който ги видеше, определено щеше да си помисли, че са излезли от страниците на някой от странните секс каталози на Табита.

Какъв ужас! Тя никога не бе влизала в магазини на „Фредерик от Холивуд“. В интерес на истината, беше се изчервила силно няколкото пъти, когато бе посещавала тези на „Виктория Сикрет“.

И всички, край които минаваха, се обръщаха да ги зяпат.

— От шест месеца не съм виждал такова нещо — каза един санитар, когато минаха край регистратурата.

— Чувал съм за такива случаи — отвърна неговият колега. — Интересно, на колко ли години е бил горкият човек?

— Не знам, но съдейки по външността й, бих се наредил на опашката.

От смеха им лицето на Аманда пламна. По заинтересованите погледи, с които мъжете оглеждаха тялото й, разбра, че думите на Хънтър, че ще има опашка от кандидати за среща, не са твърде далеч от истината.

— Ей, Тейт — подвикна млад лекар, когато наближиха асансьорите. — Трябва ли да питам?

Тейт поклати отрицателно глава.

— Знаеш, че всички странни птици минават през мен.

Лекарят се изсмя, а Аманда закри с ръка лицето си.

Щом вратите на асансьора се затвориха зад тях, тя процеди през зъби:

— Хънтър, кълна се, ще те убия заради това.

— Скъпа — обади се една възрастна болнична доброволка зад гърба й, — както изглежда, ти вече си го направила. — Тя потупа леко Аманда по ръката. — Същото нещо се случи с мен и моя Харви. Горкичкият. Той също ми липсва.

Тейт едва потисна смеха си. Аманда изпъшка и се помоли мислено това изпитание най-сетне да свърши.

Щом стигнаха в моргата, афроамериканецът ги въведе в полутъмна лаборатория, обзаведена с метални мебели, и заключи вратата. Кириан отвори отвътре ципа на чувала.

— Благодаря ти — каза той на Тейт, като седна и се освободи от чувала. После го сгъна и го сложи на масата.

Тъмнокожият мъж дръпна чекмеджето на малкия шкаф до вратата.

— Няма проблем. А сега съблечи якето и ризата си, за да видя какво ти се е случило.

— Раната ще заздравее.

Тейт упорито вирна брадичка.

— Ами ако се инфектира?

Кириан се засмя.

— Безсмъртните не умират от инфекции. Аз съм напълно неспособен да пипна каквото и да е заболяване.

— Може и да не умреш от раната, но това не значи, че няма да те боли, а и ще заздравее по-бързо, ако я почистя. — Той хвърли на Хънтър поглед, който красноречиво говореше, че не може да бъде разубеден. — Не приемам отрицателен отговор. Дай да почистя раната.

Кириан понечи отново да възрази, но ако знаеше нещо за Тейт, то бе, че той е невероятно упорит. Решавайки да не губи повече време, той се подчини и започна да се съблича, докато не откри, че не може да свали изцяло якето и ризата си заради белезниците. Изпъшка раздразнено и остави дрехите да висят на ръката му, после се върна на носилката и се облегна назад на лакти, за да изчака Тейт.

Докато наблюдаваше как тъмнокожият мъж събира нужните инструменти, Кириан чу как сърцето на младата жена се разтуптя по-силно и дишането й се учести. Долови силния й интерес от начина, по който погледът й се плъзна по тялото му. Тя го желаеше и страстното й желание породи в него ураган от емоции. Кириан се размърда и му се прииска дънките му да са с няколко номера по-големи, тъй като черният плат започнала се впива силно във възбудата му. По дяволите, беше забравил болката, която се надигаше у него — в буквален и в преносен смисъл, — когато наблизо имаше привлекателна жена. А тази определено беше привлекателна с нейното очарователно, нежно като на фея лице и големи сини очи…

Винаги си бе падал по сините очи.

Даже без да я поглежда, знаеше, че в момента тя облизва своите пухкави, сочни устни и гърлото му пресъхна, като си представи как ги целува, как усеща дъха й върху лицето си и чувства докосването на езика й до своя. О, богове, а той си мислеше, че римляните са го измъчвали! Техният най-добър инквизитор беше аматьор в сравнение с физическата и психическа агония, която близостта й предизвикваше у него. Фактът, че тя така спокойно приемаше всичко случило се, го вълнуваше даже повече от външността й. Повечето жени щяха да закрещят от ужас, откривайки какъв е той, или да избухнат в плач. Или и двете. Но тя понасяше всички изпитания с кураж и сила на духа, каквито отдавна не беше срещал. Кириан наистина я харесваше и това го изненадваше най-много.

Аманда подскочи, когато срещна погледа му. Дълбоките му черни очи потънаха в нейните и тя усети как й стана горещо и дъхът й секна. Той лежеше на носилката, единият му крак бе свит в коляното, а другият висеше над ръба. Черните дрехи обгръщаха високото му, силно тяло. И тези мускулести ръце…

Нощният ловец бе истинско олицетворение на мъжката красота. Бицепсите му изпъкваха, както се бе облегнал назад на лактите си. Толкова силно й се искаше да протегне ръка и да го докосне, че чак я болеше. Тялото му със сигурност щеше да е твърдо като скала, а кожата му — гладка като коприна. Раменете му бяха невероятно широки, с изваяни мускули, които издаваха сила, бързина и пъргавина. Гърдите и ръцете му също бяха добре оформени и стегнати.

А плоският му корем, о, боже! Беше създаден само за целувки.

Погледът й скришом проследи тънката ивица тъмнокафяви косъмчета, която започваше от пъпа и се скриваше под тесните дънки. От издатината под тях си личеше, че е щедро надарен и интересът му към нея не е мимолетен. От тази мисъл й стана още по-горещо. Наситеният златист загар на кожата му бе в пълно противоречие с това, което знаеше за него. Как можеше един вампир да има такъв тен и да е толкова привлекателен?

Белезите, с които бе нашарена кожата му, бяха даже по-съблазнителни и от гладките му, създадени за ласки мускули.

Изглеждаше така, сякаш го е драл огромен тигър или е бил бичуван до смърт. А може би и двете.

Когато Тейт се приближи, Хънтър легна на носилката и Аманда забеляза, че на лявото му рамо имаше жигосан малък символ, изобразяващ двоен лък и стрела. Тя се сви при мисълта колко ли силна е била болката и се зачуди дали жигосването е било с негово съгласие или против волята му.

— Съдейки по белезите ти, бих казала, че твоите вампирски приятели не ги е грижа много за теб — каза Аманда.

— Мислиш ли? — отвърна той.

— Винаги ли е така саркастичен? — обърна се тя към Тейт.

— Всъщност, мисля, че се държи доста мило с теб.

Тейт проми със спирт зле изглеждащата рана и се канеше да бие на Кириан местна упойка. Той обаче хвана ръката му, преди да успее да я инжектира.

— Не си прави труда.

— Защо? — попита намръщено Тейт.

— Не действа при мен.

Аманда зяпна от изумление. Тейт посегна към конците.

— Не можеш да го направиш — каза тя, прекъсвайки го. — Той ще чувства всичко.

— Раната трябва да бъде зашита — настоя Тейт. — Господи, през нея се виждат костите му.

— Давай — заяви Нощният ловец със спокойствие, което я смая.

Зашеметена, Аманда се сви, когато патологът забоде иглата. Стиснал зъби, Кириан не издаде звук. Младата жена гледаше как Тейт продължи да шие. Сърцето й се свиваше при мисълта колко ли болезнено е това.

— Не боли ли? — попита тя.

— Не — отговори Хънтър през зъби.

Обаче по изпъкналите вени на врата му и по здраво стиснатите юмруци Аманда разбра, че лъже.

— Ето — каза тя, като хвана ръката му. — Стискай силно.

Кириан замря, усещайки мекотата на дланта й. Не можеше да си спомни кога за последен път някой го е докосвал така. Беше Нощен ловец от толкова дълго време, че бе забравил истинската доброта. Тейт му помагаше от благодарност и чувство за дълг. Но тя…

Младата жена нямаше причина да държи ръката му. Той не й беше казал нито една добра дума и въпреки това тя му протегна ръка, когато никой друг не би го направил. Това го накара да изпита странно чувство към нея — нежност, желание да я защитава. Нещо повече, самото й докосване сякаш запали огън в цялото му тяло, който стигна до затвореното му като в клетка сърце. Кириан преглътна и целият се напрегна. Не можеше да я допусне толкова близо до себе си. Тя бе създание на светлината, а той — същество от мрака. Двамата бяха напълно несъвместими.

— Е, от колко време си вампир? — попита Аманда.

— Вече ти казах — отвърна той, като стисна челюсти. — Не съм вампир. Аз съм Нощен ловец.

— Каква е разликата?

Кириан я изгледа сурово.

— Разликата е, че по принцип не убивам хора, но ако не спреш да ме разпитваш, може да направя изключение.

— Ти си едно много сприхаво нощно създание.

— И аз те обичам.

Аманда пусна ръката му.

— Е, това вече е върхът — каза тя. — Аз просто се опитвах да те утеша. Боже, трябва да позволиш на някой да бъде мил с теб.

Младата жена се извърна ядосано и срещна изненадания поглед на Тейт.

— Не можеш ли просто да му отрежеш ръката, докато сме тук, и да ме освободиш?

Тъмнокожият мъж изсумтя:

— Мога да го направя, но той има по-голяма нужда от своята. Бих могъл първо да отрежа твоята.

— О, страхотно, кой си ти, неговият Игор?

— Сбърка филма — поправи я Тейт. — Игор е лакеят на Франкенщайн. Ти явно мислиш за Ренфийлд^[2], но аз не съм Ренфийлд. Казвам се Тейт Бенет и съм общински съдебен лекар.

— Вече се бях досетила за съдебномедицинската част. Напълно очевидно е, тъй като се намираме в студено помещение, пълно с трупове.

Тейт изненадано повдигна вежда.

— И наричаш него саркастичен?

Хънтър трепна, когато Тейт доста силно опъна конеца.

— Съжалявам — каза Аманда. — Няма да те разсейвам повече.

— Ще ти бъда благодарен.

Щом съдебният лекар приключи, Кириан облече ризата и якето си. Той слезе от носилката само с едно тихо изпъшкване, разкриващо колко много го боли хълбокът.

Пейджърът на Тейт иззвъня.

— Връщам се след няколко минути. Имате ли нужда от нещо, деца?

— Аз съм добре — отвърна Хънтър, — но тя вероятно се нуждае от някаква закуска и от телефон.

Аманда го погледна изненадано. Защо ли сега й позволяваше да се обади?

Тейт бързо почисти инструментите си.

— Телефонът е на отсрещната стена, просто набери девет, за да получиш градска линия. Ще взема нещо от кафенето и ще се върна възможно най-бързо. Останете тук и дръжте вратата заключена.

Щом останаха сами, Кириан се премести, така че тя да може да седне на табуретката до телефона. Той примигна и потърка с ръка очите си, сякаш светлината на луминесцентните лампи ги дразнеше.

— Трябва да съставим план — каза той. — Случайно да познаваш някой в този град, който би могъл да среже белезници, изработени от древногръцки бог?

Вече свикнала със сарказма му, младата жена се усмихна.

— Всъщност познавам.

Лицето му веднага се разведри. Боже милостиви, този мъж беше великолепен, когато не се мръщеше и не викаше.

— Една от сестрите ти?

— Един от техните приятели.

Той кимна.

— Хубаво. Най-добре ще е да го направим преди залез-слънце или в краен случай малко след това. Трябва също така да позвъниш на Табита и да й кажеш да се покрие за няколко дни.

— Знаеш ли — само за сведение, — мразя да изпълнявам заповеди! — прекъсна го Аманда, преди той да успее да й се наложи. — Обаче осъзнавам, че съм затънала до гуша в тази каша. Не можеш да си представиш колко мразя всички тези свръхестествени глупости. Е, аз съм готова да те послушам, но ти по-добре започни да се държиш с мен като с личност, а не като с някоя безмозъчна кукла. — Тя извади пръстена от джоба си и му го върна. — И още нещо, спешно трябва да отида до тоалетната.

Хънтър избухна в смях.

— Не е смешно — сопна му се Аманда, докато той поставяше пръстена на пръста си. — Някаква идея как можем да направим това, без да умра от срам?

— А ти да имаш някаква идея как да направя така, че да не ме арестуват за това, че съм влязъл в дамската тоалетна?

Аманда го погледна остро.

— Ако си въобразяваш, че ще вляза в мъжката тоалетна, дълбоко се лъжеш.

— Тогава се надявам, че можеш да потърпиш още малко.

— Няма да отида в мъжката тоалетна!

След пет минути тя вече беше в мъжката тоалетна и проклинаше под нос Хънтър^[3].

— Наистина ти доставя удоволствие да се държиш грубо, нали?

— Това е смисълът на живота ми — отвърна той отегчено, както стоеше с гръб към нея. Ръката му бе извита зад гърба, за да й осигури по-голяма свобода.

Аманда го изгледа сърдито. Имаше чувството, че мехурът й ще се пръсне, но й беше много трудно да се изпишка пред него, както бе притиснат между нея и вратата на кабинката. И всичко това, защото Табита бе забравила да пусне навън проклетото си куче! Ако някога се измъкнеше от тази каша, щеше да убие сестра си. Щеше да я пречука. Да я накълца на парчета!

— Защо се бавиш толкова? — попита раздразнено Хънтър.

— Не мога да свърша нищо, докато стоиш тук.

— Не можеш ли просто да се изпикаеш?

— Само почакай! Рано или късно ще дойде и твоят ред и тогава аз ще гледам с наслада как се гърчиш.

Кириан застина при тези думи.

— Малката, ти никога не можеш да ме накараш да се гърча.

Студеният му тон я изплаши. Отне й няколко минути, но когато най-сетне бе готова, лицето й пламтеше по-силно и от лятното слънце на екватора. Аманда изми ръцете си, като се опитваше да не гледа към Хънтър.

— Имаш тоалетна хартия на обувката си — каза той, като погледна в краката й.

— О, разбира се — отговори тя. — Можеш ли да отбележиш и нещо по-лично, за да ме смутиш още повече?

В очите му блеснаха присмехулни пламъчета. Тъмният му пронизващ поглед се спря на устните й. Младата жена можеше да се закълне, че почувства неговото желание, неговата изгаряща потребност да я докосне. Преди Аманда да разбере какво е намислил, Хънтър хвана брадичката й, прокара палец по долната й устна и наведе глава, за да я целуне. Когато горещите му устни покриха нейните, тя замръзна, неспособна да мисли или да помръдне. Ароматът на кожа, примесен с усещането й за вампирската му същност, завладя сетивата й. Никога в живота си не бе изпитвала подобно нещо. Хънтър я придърпа в обятията си и започна да я целува страстно и настървено като завоевател. Цялото й тяло пламна. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон. О, боже, този мъж умееше да се целува. Усещането на стегнатото му тяло, притиснато в нейното, бе толкова невероятно, че тя се вкопчи в раменете му, желаейки отчаяно да получи повече.

Езикът му се преплете с нейния, релефните му мускули играеха под дланите й и когато езикът й случайно докосна кучешките му зъби, неочаквана тръпка на удоволствие разтърси тялото й. За първи път, откакто бе разбрала какво представлява той, мисълта, че може да забие зъби в шията й, наистина й се стори привлекателна. Но не толкова, колкото мисълта да го събори на студения, твърд под и да прави секс с него, докато двамата, сгорещени и потни, не останат без сили.

Кириан се напрегна като струна, като вкуси първата глътка от рая, която му бе разрешена след повече от две хиляди години. Изведнъж си даде сметка за меките женствени форми, притиснати към тялото му. Вдъхна аромата на цветя и слънце — нещо, от което бе лишен преди векове. В целувката й имаше някаква магия, някаква първична, буйна страст. Бяха я целували и преди, но той беше сигурен, че никой мъж не я бе карал да се чувства така.

С пламнало от възбуда тяло, Кириан плъзна ръка по гърба й, като я притисна още по-силно. Желаеше я така, както не бе пожелавал жена от времето, когато беше смъртен. Копнееше да докосне всяко кътче на тялото й, нежно да прокара кучешките си зъби по шията и по гърдите й. Да почувства как тя се извива от страст в прегръдките му. Затвори очи, вдъхна сладкото й женствено ухание и в тялото му запулсира болка от надигналото се в него примитивно желание. Аманда простена, когато той погали гърдите й, плъзна ръка надолу към ханша й, а след това сграбчи отзад бедрата й. Тя никога не бе позволявала на мъж да се държи така с нея, но в Нощния ловец имаше нещо, на което не можеше да устои. Когато в порив на страст той я бутна към стената и я притисна към нея, Аманда имаше чувството, че буквално ще се разтопи.

Долепените му до нея гърди я накараха отново да си спомни за гладките му и твърди мускули. Той разтвори краката й с рязко движение на бедрото си и го притисна в слабините й, увеличавайки още повече възбудата й. Аманда простена от удоволствие, когато страстните му целувки станаха още по-настойчиви. Напълно замаяна, тя го прегърна през врата и го придърпа по-близо. Какво ли щеше да бъде усещането да прави секс с такъв неопитомен хищник? Да прокара ръце по гладките му стегнати мускули, които изпъкваха при всяко негово движение?

Той отдели устните си от нейните и езикът му се плъзна към ухото й. Младата жена почувства едва доловимото докосване на зъбите му по шията си. В отговор цялото тяло на Аманда се разтрепери, гърдите й се напрегнаха, копнеейки за неговите ласки. През това време бедрото му не преставаше да се търка между краката й, като разгаряше още повече желанието й. Коленете й омекнаха и тя се притисна към него. Внезапно на вратата се почука.

— Хей, вие двамата — извика Тейт и я отвори със замах. — Някой идва.

Нощният ловец се отдръпна с глухо ръмжене. Едва тогава Аманда си даде сметка какво бе направила.

— О, боже — прошепна тя. — Току-що се целувах с вампир!

— О, богове, току-що се целувах с човек!

Младата жена го изгледа с присвити очи.

— Подиграваш ли ми се?

— Ей, вие! — извика отново съдебният лекар.

Кириан я хвана за ръката и я изведе навън. Влизайки в тоалетната, портиерът ги изгледа подозрително, но не каза нищо.

Тейт ги заведе в малък офис в съседство с моргата. До отсрещната стена имаше старо дървено бюро, с два стола пред него. На дивана вдясно от вратата бяха сложени грижливо сгънато одеяло и възглавница, а вляво от нея се издигаше метална кантонерка. Съдебният лекар показа на Аманда телефона на бюрото, след това ги остави и отиде да се занимава със своите дела.

Като се помъчи с всички сили да забрави случилото се преди малко в тоалетната и колко приятно бе чувството да държи Хънтър в прегръдките си, младата жена позвъни на сестра си, докато Кириан се бе надвесил над нея. Табита естествено веднага започна да й опява, че не е извела кучето.

— Добре — заяви раздразнено Аманда. — Съжалявам, че Терминатор е съсипал новата ти покривка.

— Разбира се, че съжаляваш — отвърна сестра й. — Е, какво стана с теб снощи?

— Какво ли? Да не би да си изгубила способностите си на медиум? В дома ти бях нападната от един от твоите приятели вампири.

— Какво? — извика Табита. — Добре ли си?

Аманда вдигна очи към Хънтър, не знаейки какво да отговори. Физически беше добре, но той й бе оказал странно влияние, което тя дори не можеше да определи.

— Оцелях. Но те търсят теб, така че трябва да се скриеш на някое безопасно място за няколко дни.

— Нямам такова намерение.

Нощният ловец грабна телефона от ръцете на Аманда.

— Чуй ме, момиченце. Държа сестра ти и ако не напуснеш дома си и не изчезнеш някъде през следващите три дни, ще я накарам да съжалява, че не си ме послушала.

— Ако я докоснеш, ще ти забия кол в сърцето.

Той се засмя горчиво.

— Няма да ми е за първи път. А сега излез от къщата си и ме остави да се оправя с това.

— А Аманда?

— Докато ме слушаш, тя е в безопасност.

Кириан върна телефона на младата жена.

— Здрасти отново, Табита — каза тя смутено.

— Какво ти е направил? — попита сестра й.

— Нищо — отвърна Аманда, като поруменя при спомена за целувките му. Нищо, ако не се броеше това, че те я бяха възбудили по невероятен начин.

— Добре, слушай — каза сестра й. — Ще отида у Ерик, ще съберем бандата и после ще те намерим.

— Не! — извика Аманда, когато видя как лицето на Хънтър потъмня от гняв. Сърцето й замря, когато си даде сметка, че той може да е чул думите на сестра й. — Чу ли я? — попита го само с устни тя.

Той кимна утвърдително.

По тялото й полазиха студени тръпки.

— Слушай, Таби, аз съм добре. Просто направи каквото той иска. Разбра ли?

— Ами, не знам…

— Моля те, имай ми доверие.

— На теб ти имам, но на него? По дяволите, дори не знам кой е той.

— Знам — каза Аманда. — Иди у мама и ще поддържаме връзка. Разбра ли?

— Добре — промърмори сестра й, — но ако не се обадиш до осем вечерта, тръгвам на лов.

— Хубаво, ще ти звънна по-късно. Обичам те.

— Аз също.

Аманда затвори телефона.

— Чу ли всичко?

Кириан се наведе над нея. Тялото му бе толкова близко, че тя усети неговата жар. Изгледа я втренчено.

— Всичките ми сетива са силно развити. — Очите му се насочиха към гърдите й и зърната й се втвърдиха от настойчивия му поглед. — Мога да чуя как учестено бие сърцето ти, как кръвта тече във вените ти, докато седиш тук, питайки се дали наистина ще те нараня.

Този мъж бе наистина плашещ.

— А ще го направиш ли? — прошепна Аманда.

Погледът му срещна нейния.

— Ти как мислиш?

Взря се в очите му, като се мъчеше да отгатне мислите и чувствата му, но той бе непроницаем като стена.

— Честно казано, не знам.

— По-умна си, отколкото си мислех — каза Кириан и направи крачка назад.

Тя не знаеше какво да отговори, ето защо позвъни в службата си и каза, че е болна.

Хънтър отново разтърка очите си.

— Пречи ли ти светлината? — попита тя.

Той отпусна ръка.

— Да.

Аманда си спомни какво беше казал за сетивата си. Преди да успее да му зададе още някой въпрос, Кириан взе телефона и набра някакъв номер.

— Hola, Rosa.^[4] Как си?

„Испански? — помисли си тя заинтригувано. — Той говори безупречно испански?“

Още по-интригуващо бе невероятно сексуалното звучене на тези думи, произнесени с неговия странен акцент.

— Si, bien. Necesito hablar con Nick, por favor.^[5]

Притиснал слушалката между бузата и рамото си, Хънтър започна да разтрива китката си, върху която гривната на белезниците бе оставила червен белег. Аманда се зачуди дали си даваше сметка, че всеки път, когато ги погледнеше, в очите му блясваше дива ярост.

— Здравей, Ник — каза Кириан след минутка. — Искам да вземеш колата ми от ъгъла на „Ибервил“ и „Клей“ и да я докараш до болница „Сейнт Клод“. Можеш да я оставиш на служебния паркинг. — Той пусна гривната на белезниците и хвана слушалката. — Да, знам, че да се работи за мен е отвратително, но не можеш да се лишиш от заплатата и другите бонуси. Излез в три часа и след като оставиш колата ми, можеш да се прибереш по-рано вкъщи. — Хънтър помълча няколко секунди, докато слушаше отговора. — Също така вземи резервния куфар от кабинета… да, точно него. Донеси го заедно с резервните ключове в болницата и кажи да ги предадат на доктор Тейт Бенет. — После Кириан се наежи, сякаш Ник бе казал нещо, което го ядоса. — Да, утре можеш да си вземеш почивен ден, но дръж пейджъра и телефона си включени, в случай че ми потрябва нещо. — След това Хънтър изръмжа: — Момче, не ме карай да сменям тона. Забравяш, че знам къде спиш. — Макар че думите му бяха сурови, в гласа му се долавяше хумор. — Добре, но гледай да не съсипеш отново съединителя. Ще се видим по-късно.

Аманда го погледна въпросително.

— Е, кой е Ник?

— Моето момче за всичко.

Тя го изгледа възмутено.

— Господи, не може ли поне веднъж да дадеш конкретен отговор? Навярно ще е по-добре да извикаме Тейт, преди да се превърнеш в мъртъв или нежив, или в каквото се превръщате вие вампирите.

— Ха, ха — отвърна той с усмивка.

„Да му се не види, става такъв секси вампир, когато се усмихва.“

— Ник знае ли какъв си? — полюбопитства младата жена.

— Това е известно само на тези, които трябва да го знаят.

Аманда обмисли думите му.

— В такъв случай, предполагам, че трябва да се смятам за привилегирована.

— „Прокълната“ е по-подходящата дума.

— Не — възрази тя, като отново се замисли над казаното. — Когато не си саркастичен, страховит или високомерен, не си толкова лош за компания. — После добави дяволито: — Разбира се, не мога да преценя съвсем точно само по двете минути, когато не си бил едно от тези три неща, откакто съм до теб.

Изражението на лицето му се смекчи.

— Не знам за теб, но аз трябва да поспя. Нощта беше дълга и съм изтощен.

Аманда също бе уморена, но като погледна тапицирания с изкуствена кожа диван, осъзна, че двамата никога не биха могли да се поберат на него.

Кириан се ухили срещу нея.

— Ти вземи дивана, а аз ще спя на пода.

— Ще можеш ли?

— Спал съм и на по-лоши места.

— Да, но не ти ли е нужен ковчег?

Той й хвърли развеселен поглед, но не каза нищо, докато я отвеждаше към дивана. Малко след като легна, Аманда разбра, че така няма да стане.

— Не ми е удобно. Не мога да заспя, докато ръката ми виси навън, а и съм два пъти по-дълга от дивана.

— Какво предлагаш?

Тя грабна одеялото и възглавницата и се разположи на пода до него. Хънтър трепна, когато тя легна толкова близо, че почувства топлината на тялото й. Нещо по-лошо, единственият начин, по който можеха да спят удобно, бе да я прегърне с едната си ръка. Като любовник.

Тази мисъл го прониза толкова дълбоко, че за миг дъхът му секна, като си спомни за последния път, когато бе допуснал грешката да бъде с жена и да забрави своята бдителност. В съзнанието му изникнаха нежелани спомени за кръв и за жестока, нестихваща болка с такава мъчително яснота, че Кириан потрепери. Това е минало, каза си той. Стара история. Въпреки това някои неща не можеха да бъдат забравени. Даже мъж с невероятни психически способности като него не можеше да ги зарови дълбоко.

„Не мисли за това.“

Сега не беше време за спомени. Бе настъпил моментът да бъде практичен. Тази вечер Дезидерий щеше да го преследва и ако искаше да спаси Аманда и сестра й, беше длъжен остане буден и да бъде нащрек.

Той затвори очи и си наложи да се отпусне. Докато младата жена не се размърда и задникът й не се притисна в слабините му. Кириан стисна зъби. Цялото му тяло пламна, когато вдъхна приятния аромат на рози, който се носеше от нея. Беше минало невероятно дълго време, откакто за последен път бе спал с жена. Толкова отдавна не се беше осмелявал да затвори очи, лежейки с някоя до себе си.

Желанието е коварно нещо. Но той бе научил този урок по трудния начин, по времето, когато се сражаваше срещу римляните. Като преглътна мъчително, Хънтър се помъчи да изхвърли всички мисли от съзнанието си. В миналото нямаше нищо, за което си заслужаваше да си спомня. Нищо, освен болка, която бе толкова силна, че дори и след две хиляди години все още можеше да го постави на колене.

„Концентрирай се — каза си той, разчитайки на солидното си военно обучение. — Сега е време за почивка.“

Аманда се напрегна, когато Нощният ловец се обърна, така че гърбът й се озова залепен за гърдите му. А когато я прегърна с едната си ръка, сърцето й се разтуптя. Притиснатото му към нея силно и стегнато тяло направо я подлудяваше. Тя се втренчи в дланта му, която висеше пред лицето й. Пръстите му бяха толкова дълги и изящни, че можеха да принадлежат на художник или музикант. Боже мой, беше така трудно да не забрави, че той не е човек.

„Ти лежиш до вампир!“

„Не, той е Нощен ловец.“

Не че наистина разбираше каква е разликата. Но щеше да я разбере по един или друг начин.

Аманда лежа часове наред, заслушана в дишането на Кириан. Разбра точно кога той най-сетне заспа, защото ръката му се отпусна върху нея, а дишането във врата й стана равномерно. Чуваше как хората извън кабинета на Тейт идваха и си отиваха, как по високоговорителя извикваха различни лекари или се даваха разпореждания.

Малко след обяд Тейт им донесе храна, но тя не му позволи да събуди Хънтър. Аманда изяде половината от сандвича си и отново легна, чудейки се как можеше да се чувства в безопасност с вампир, когото едва познаваше. Леко се обърна, за да го погледне. Той наистина беше прекрасен. Докато спеше, косата му бе паднала върху очите, а умиротвореното му лице излъчваше момчешки чар. Разглеждайки съвършено очертаните му устни, младата жена си спомни техния вкус, жадното им, ненаситно докосване до шията й. Споменът за тези целувки още изгаряше устните й и я караше да потръпва от желание. Бяха я целували безброй пъти, но нито един друг мъж не я бе карал да се чувства така. Усещането от съединяването на устните им бе разпалило кръвта й.

Как го бе постигнал? Какво в Хънтър я караше против волята й да копнее за него? Дали се дължеше отчасти на способностите му на безсмъртен? Тя не беше нимфоманка. Имаше напълно нормални сексуални желания — нито твърде големи, нито твърде малки. И все пак, всеки път, когато го погледнеше, искаше да докосне тялото му, устните, косата му.

Какво й ставаше?

„Спри да мислиш за това!“ Аманда затвори очи и започна да брои отзад напред от сто до едно. Като стигна до шейсет, си даде сметка, че е безполезно. Въздъхна и разсеяно протегна ръка да пипне пръстена му. Преди да си даде сметка какво прани, тя вече държеше ръката му между дланите си.

Кириан сънливо промърмори нещо и се притисна по-плътно до нея. Аманда отвори широко очи, когато горещият му дъх опари бузата й и възбуденият му член смущаващо се опря до бедрото й. Несъзнателно тя стисна ръката му и в следващия миг той я придърпа в прегръдките си, сякаш искаше да я защити с тялото си. Хънтър прошепна нещо на непознат език, после отново притихна, все още дълбоко заспал.

Сърцето й лудо затуптя. Никой не я беше прегръщал така властно, като че ли изцяло му принадлежеше. Струваше й се, че силата му я обгръща като пашкул. Най-странното от всичко бе, че някъде дълбоко в себе си тя харесваше това усещане повече, отколкото й се искаше да признае.

Сгушена в ръцете му, младата жена най-после заспа.

Аманда се събуди, чувствайки как нечие твърдо бедро се мушна между краката й, а една гореща длан се пъхна под пуловера й и започна да опипва корема й. Ръката на Хънтър я притискаше толкова силно, че тя едва дишаше.

— Липсваше ми — прошепна той нежно миг преди да плъзне ръка под сутиена й и да обхване едната й гърда.

Аманда простена от удоволствие, когато топлите му пръсти бавно започнаха да галят кожата й с едва сдържана страст. Докосването му я изпълни с желание и тя с върховно усилие успя да се въздържи да не се обърне и да го целуне.

— Теона — промълви Хънтър.

— Ей — извика Аманда, обидена до дъното на душата си, че е посмял да я нарече с името на някаква друга жена. Щом щеше да я опипва, по-добре бе да си спомни кого, по дяволите, опипва. — Какво правиш?

Кириан се напрегна, вече напълно буден, и отвори очи. Първото нещо, което почувства, бе меката топла гръд, изпълнила шепата му. Второто бе пулсиращата болка в тялото му, което копнеше за облекчение.

Мамка му! Той дръпна като опарен ръката си. Какво правеше, по дяволите?

Задачата му бе да я защити, а не да я докосва. Особено, когато му бе така хубаво да я държи в обятията си. Последния път, когато бе допуснал тази грешка с една жена, бе заплатил за това с душата си.

Аманда видя объркването, изписано на лицето му, когато се отдръпна от нея и седна.

— Коя е Теона? — попита.

В очите му проблесна омраза.

— Никоя.

Добре, явно не харесваше Теона, когато беше буден, но преди това за миг…

Кириан бавно се изправи на крака и й помогна да стане.

— Спал съм повече, отколкото възнамерявах. Слънцето вече залязва.

— Това някакъв странен паранормален усет за слънцето ли е?

— Като се има предвид, че живея и умирам, когато то изгрява и залязва — да. — Той я дръпна към вратата. — Нали каза, че познаваш някой, който може да ни освободи от белезниците?

— Да, те трябва да са си вкъщи. Искаш ли да се обадя, за да се уверя?

— Да.

Аманда отиде до бюрото, взе телефона и позвъни на Грейс Алекзандър.

— Здравей, Грейси — каза тя, щом жената отсрещна вдигна телефона. — Обажда се Аманда. Чудех се дали ще си бъдете у дома тази вечер? Искам да ви помоля за една услуга.

— Разбира се. Родителите на съпруга ми ни дойдоха за малко на гости, но те могат да се занимават с децата. Ще ми кажеш ли…?

— Не е за по телефона. Ние ще дойдем възможно най-скоро.

— Ние? — в гласа на Грейс прозвуча любопитство.

— Ще ме придружи един приятел, ако нямате нищо против.

— Разбира се, че не.

— Благодаря. До скоро. — Аманда затвори телефона.

— Всичко е наред — каза тя на Хънтър. — Грейс живее зад хотел „Сейнт Чарлз“. Знаеш ли къде е?

Преди той да успее да отговори, влезе Тейт с черно куфарче в ръка.

— Здравей — поздрави той Кириан. — Предположих, че по това време вече ще сте станали. Преди няколко часа дойде мъж на име Ник и остави това за теб.

— Благодаря — отвърна Хънтър, като взе куфарчето. Сложи го върху бюрото и го отвори.

Аманда се ококори при гледката, която се разкри: два пистолета, един автомат, кобури, мобилен телефон, три странни на вид ножа и чифт слънчеви очила с малки кръгли стъкла.

— Тейт — каза Хънтър с дружески тон, на който тя не бе смятала, че е способен. — Ти си истински приятел.

— Надявам се, че Ник не е забравил нещо.

— Не, всичко е тип-топ.

Аманда изненадано повдигна вежда от странния факт да чуе съвременен американски жаргон от устата на човек, който говореше с толкова чужд, съблазнителен акцент.

Тейт им кимна и излезе.

Аманда наблюдаваше как Хънтър закопча колана с кобурите на ханша си и дръпна предпазителя на всеки от пистолетите, за да вкара патрон в цевта. После спусна предпазителите, завъртя умело пистолетите и ги мушна в кобурите, така че да ги скрие под якето си. След това взе един нож балисонг^[6] и го пъхна в задния си джоб. Другите два ножа потънаха в джобовете на якето, а мобилният телефон и джобният компютър закачи на колана си.

Младата жена сбърчи чело при вида на целия този арсенал.

— Мислех си, че вампирите могат да бъдат убити само като се забие дървен кол в сърцето им.

— Пробождането на сърцето с дървен кол може да убие всяко живо същество. Но ако не се получи, бягай с всички сили — отбеляза невъзмутимо Кириан. — Ще го кажа отново, скъпа, гледаш твърде много телевизия. Нямаш ли личен живот?

— Не, за разлика от теб, имам блажено скучен живот, в който никой не се опитва да ме убие. И знаеш ли какво? Той ми харесва и аз наистина искам да се върна към него.

Очите му весело заблестяха.

— Добре, тогава да вървим да намерим твоя приятел, който ще ни раздели, за да можеш да се върнеш към скучния си живот, а аз да продължа по моя опасен път.

Като й хвърли сладострастен поглед, Хънтър прокара език по кучешките си зъби. После си сложи слънчевите очила.

Пулсът на Аманда се учести. С тъмните очила той повече от всякога й заприлича на вдъхновен поет. Младата жена трябваше да положи огромни усилия, за да не се втурне в прегръдките му и да не помоли отново да я целуне.

Кириан пъхна ръката си в джоба на якето си, за да скрие белезниците, след което я изведе от офиса на Тейт и я поведе по коридора на болницата.

Докато вървяха, тя забеляза плавната му като на хищник походка и изтънчената му външност. От него се излъчваше естествена грация. Това беше много опасно качество. То привличаше вниманието на всички жени, край които минаваха. Обаче Хънтър сякаш не ги забелязваше и вървеше целеустремено към задния вход.

Щом излязоха на паркинга, Аманда тихо подсвирна, като видя паркираното на едно от служебните места ламборгини „Диабло“. Падащата отгоре светлина се отразяваше от гладката черна повърхност на автомобила, образувайки нещо като ореол. Тя обикновено не се интересуваше от коли с едно-единствено изключение — ламборгинито.

То сигурно принадлежеше на някой хирург. Или поне така си мислеше, докато Хънтър не се приближи до него.

— Какво правиш? — попита Аманда.

— Сядам в колата си.

Тя зяпна изумено.

— Твоя ли е?

— Не — отвърна той саркастично. — Крада я с ключ в ръката си.

— О, боже — възкликна Аманда, — сигурно си много богат!

Хънтър смъкна слънчевите очила на носа си и я погледна раздразнено над тях.

— Направо е невероятно колко много може да спести човек за две хиляди години.

Аманда примигна, докато осмисляше думите му. Възможно ни бе той наистина да е…

— Наистина ли си на такава възраст? — попита тя невярващо.

Кириан кимна утвърдително.

— За да бъдем точни, през юли миналата година навърших две хиляди сто осемдесет и две години.

Младата жена прехапа долната си устна, оглеждайки великолепното му тяло.

— Изглеждаш добре за старец. Аз самата не бих ти дала повече от триста години.

Хънтър се засмя и мушна ключа в ключалката. Докато Аманда чакаше да отвори вратата, малкото дяволче в нея не можа да устои да не го подразни:

— Знаеш ли, казват, че мъжете, които карат такива коли, така компенсират малкия си… — тя многозначително погледна към слабините му, спирайки поглед на издатината под дънките му — … „пакет“.

Кириан повдигна изненадано вежда и като отвори вратата, й отправи усмивка, която беше едновременно закачлива, топла и лукава. Преди да разбере какво е намислил, Хънтър пристъпи към нея, зашеметявайки я с мъжкия аромат и сила, които се излъчваха от него, хвана ръката й, която бе прикована с белезниците за неговата, и я притисна към издутината на слабините си. Не, той определено нищо не компенсираше.

Кириан наведе глава и прошепна в ухото й:

— Ако искаш по-убедително доказателство…

На Аманда й секна дъхът от неописуемо приятното усещане в дланта. Под дънките му съвсем не бе напъхан навит на руло чорап.

Той се взря в устните й и обхвана лицето й със свободната си ръка. В този момент тя разбра, че отново ще я целуне.

„Да, моля те!“

— Чук-чук — долетя от тъмнината гласът на Дезидерий.