Шерилин Кениън
Нощни удоволствия (15)

Епилог

Аманда приглади назад косата на Кириан и го целуна по устните. Булчинската й рокля и смокингът му се мъдреха на купчинка на пода, докато те лежаха омотани в копринените чаршафи.

— Много невъзпитано постъпихме, нали? — попита тя.

Кириан се усмихна.

— Да, обаче аз си падам по нетактичността.

Аманда се засмя. После той я целуна и тя забрави всичко останало на света.

— Е, кажи ми — попита Кириан, като я гризна по ухото с човешките си зъби. — Липсва ли ти да бъдеш счетоводителка?

— Никак. А на теб?

— Аз никога не съм бил счетоводител.

Тя го щипна по носа.

— Знаеш какво имам предвид. Липсва ли ти да си Нощен ловец?

Кириан облиза ухото й и тя цялата настръхна.

— Понякога да. Но предпочитам да имам теб.

— Наистина ли го мислиш?

Той се отдръпна, за да я погледне в очите.

— С всяка частица на сърцето и душата си.

— Добре — прошепна Аманда и го целуна. — Защото след като отново си смъртен, с бебето ще имаме нужда да бъдеш внимателен.

Кириан замръзна.

— Какво?

Тя му се усмихна.

— Бременна съм, господин Хънтър. От около шест седмици. Кириан я целуна пламенно и я притисна в обятията си.

— Това, госпожо Хънтър, е най-добрата новина, която някога съм чувал.

Аманда обхвана с длани лицето му.

— Обичам те, Кириан Тракийски, и не искам никога да те загубя.

— Обичам те, Аманда Деверо-Хънтър, и ти се заклевам, че никога няма да ме загубиш.

Тя отново го целуна, осъзнавайки за пръв път в живота си, че наистина има такова нещо като вечно щастие. Дори ако това означаваше да е омъжена за вампир.