Шерилин Кениън
Нощни удоволствия (11)

8

Когато Аманда заспа, известно време сънищата й се носеха вихрено като странен калейдоскоп от неясни образи, които се сливаха помежду си. Невиждани картини, хора и места се въртяха в съзнанието й, докато главата й се замая. Не след дълго те станаха по-фокусирани и тя започна да ги вижда ясно. Непознати хора я поздравяваха, като минаваше покрай тях. Всичко това изглеждаше толкова невероятно истинско, сякаш не беше сън, а забравен спомен. Въпреки че никога преди не беше виждала тези хора, тя знаеше имената им. Знаеше за тях неща, които можеха да бъдат известни само на приятел. Чу смеха на празнуващи мъже. Изпита странна смесица от радост и тъга, когато осъзна, че те идват от избеляла червена палатка, пълна с воини, облечени в старинни брони.

— Ти беше блестящ — каза един по-възрастен воин, като я потупа по гърба. Тя позна в него своя заместник-командир — мъж, на когото можеше да разчита и който я боготвореше. Деметрий винаги се обръщаше към нея за напътствия и подкрепа.

На лявата му буза зееше прясна рана, но старите му сиви очи блестяха. Въпреки че бронята му бе покрита с кръв, той изглеждаше напълно невредим.

— Жалко, че Джулиън не беше тук, за да види тази победа. Днес той щеше да се гордея с теб, командире. Сигурен съм, че тази нощ всички римляни плачат.

В този момент Аманда осъзна, че сънят не се отнасяше за нея. Беше за Кириан.

Лицето му бе изцапано с пот, мръсотия и кръв, дългата му, прихваната с кожен ремък коса бе разрошена. Три тънки дълги плитчици се спускаха от лявото му слепоочие до средата на гърдите му. Мъжът бе просто великолепен и бе истински човек. Тъмнозелените му очи триумфално блестяха и осанката му беше на човек, който няма равен. Човек, предопределен за величие. Кириан вдигна чашата си с вино и се обърна към мъжете в палатката му.

— Посвещавам тази победа на Джулиън Македонски. Сигурен съм, че където и да се намира, той се смее на поражението на Сципий.

От гърлата на мъжете се изтръгна одобрителен рев. Кириан отпи от чашата си и се обърна към по-възрастния воин до него.

— Жалко, че Валерий не беше със Сципий. Очаквах с нетърпение да се изправя и срещу него. Но няма значение. — Той повиши глас, така че всички мъже в палатката да могат да го чуят. — Утре потегляме за Рим, за да поставим на колене този развратен град.

Мъжете одобрително закрещяха.

— С меч в ръка на бойното поле ти си непобедим — каза благоговейно Деметрий. — Утре по това време ти ще бъдеш владетел на целия познат свят.

Кириан поклати глава.

— Утре владетел на Рим ще бъде Андриск, а не аз.

Възрастният воин го погледна слисано, а след това се наведе към командира си и сниши глас, така че да го чуе само той.

— Има хора, които смятат, че той е слаб. Те ще те подкрепят, ако решиш…

— Не, Деметрий — прекъсна го кротко Кириан. — Оценявам предложението, но съм се заклел да водя армията на Андриск и ще спазвам клетвата до смъртта си. Никога няма да го предам.

На лицето на Деметрий се изписа объркване. Той не беше сигурен дали да аплодира лоялността на командира си, или да я проклина.

— Ти си единственият човек, когото познавам, способен да отхвърли възможността да управлява света.

Кириан се разсмя.

— Царствата и империите не носят щастие, Деметрий. Само любовта на една добра жена и децата могат да направят това.

— И победата — добави възрастният воин.

Усмивката на Кириан стана по-широка.

— Това изглежда вярно, поне днес.

— Командире?

Кириан се обърна към гласа, дошъл зад гърба му, и видя един мъж, който си проправяше път сред воините в палатката. Войникът му подаде запечатано писмо.

— Един куриер го донесе. Било е намерено у един римски пратеник по-рано днес.

Като взе писмото от него, Кириан видя печата на Валерий-младши. Изпълнен с любопитство, той разви пергамента и го прочете, като с всяка дума паниката му нарастваше. Сърцето му се разтуптя.

— Конят ми! — извика той, като излезе тичешком от палатка. — Оседлайте коня ми!

— Командире?

Той се обърна към своя заместник, който го бе последвал отвън. Челото на възрастния мъж бе сбърчено от тревога.

— Деметрий, ти поемаш командването, докато се върна. Изтегли армията сред хълмовете, далеч от римляните, докато не получиш вест от мен. Ако не се върна до края на седмицата, поведи хората към Панджара и обедини силите ни с Язон.

— Сигурен ли си?

— Да.

Един младеж доведе черния му жребец. С разтуптяно сърце, Кириан се метна на седлото.

— Къде отиваш? — попита Деметрий.

— Валерий се е насочил към вилата ми. Смятам да му попреча.

Ужасен, възрастният воин сграбчи юздата на коня му.

— Не можеш да се изправиш сам срещу него.

— Нямам време да ви чакам. Съпругата ми е в опасност. Не мога да се бавя.

Кириан обърна коня и препусна в галоп през лагера.

Аманда се замята в леглото, чувствайки нарастващата паника на Кириан. Желанието му да защити жена си на всяка цена. Дните се сливаха, докато той яростно препускаше, като сменяше коня във всяко село по пътя си. Не спираше да си почине или да се нахрани. Сякаш бе обладан от демон, а в главата му имаше само една мисъл. „Теона. Теона. Теона.“

Кириан стигна до дома си в полунощ. Изтощен и ужасен, той скочи от коня си и заудря по портата. Един старец отвори масивната дървена врата.

— Ваше Височество? — възкликна той невярващо.

Кириан бутна настрани слугата, като огледа голямото фоайе, търсейки признаци за заплаха. Изпълненият му със страх поглед не срещна нищо необичайно. Въпреки това не си отдъхна. Нямаше да се успокои, докато не я видеше със собствените си очи.

— Къде е жена ми?

Старият слуга изглеждаше смутен от този въпрос. Той отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Най-накрая проговори:

— В леглото си, Ваше Височество.

Умрял от глад, изтощен и слаб, Кириан се втурна по дългия, обграден с колони коридор към задната част на къщата.

— Теона? — извика, докато тичаше, желаейки отчаяно да я види.

В края на коридора се отвори врата и от нея излезе невероятно красива, дребна русокоса жена. Тя затвори вратата след себе си и огледа сърдито неугледния му външен вид. Теона беше жива и невредима. И беше най-прекрасната гледка, която изпълнените му с обожание очи бяха виждали. Дългата й златиста коса беше разрошена, а бузите й бяха покрити с руменина. В ръцете си стискаше ефирен бял чаршаф, с който бе увила голото си тяло.

— Кириан? — каза рязко Теона.

Заля го чувство на облекчение и очите му се напълниха със сълзи. Тя беше жива! Слава на боговете! Като примигна, за да прогони сълзите, той грабна съпругата си и я притисна в обятията си. Никога не бе чувствал такава благодарност към мойрите за тяхната благосклонност.

— Кириан — каза тя сухо, настръхнала от неговото докосване. — Пусни ме долу. Миришеш толкова лошо, че едва дишам. Имаш ли представа колко е късно?

— Да — отвърна той, като преглътна буцата в гърлото си, а душата му се изпълни с радост. Остави я на пода и обхвана с длани лицето й. Беше толкова уморен, че едва стоеше на краката си, и му бе трудно да мисли, но не искаше да спи. Не и докато тя не беше в безопасност. — Трябва да те отведа оттук. Приготви се.

Теона се намръщи.

— Къде ще ме водиш?

— В Тракия.

— В Тракия? — попита тя невярващо. — Да не си полудял?

— Получих съобщение, че римляните са се насочили насам. Ще те заведа при баща ми, за да те пази. А сега побързай!

Обаче Теона не помръдна. Вместо това лицето й стана мрачно, а сивите й очи заблестяха от яд.

— При баща ти? Ти не си говорил с него от седем години. Какво те кара да мислиш, че той ще ме подслони?

— Татко ще ми прости, ако го помоля.

— Баща ти ще ни изхвърли и двамата. Той го провъзгласи публично. Вече преживях достатъчно унижения и не желая да го чуя да ме нарича уличница в очите. Освен това не искам да напускам вилата. Тук ми харесва.

Кириан не обърна внимание на думите й.

— Баща ми ме обича и ще постъпи както го помоля. Ще видиш. А сега се обличай.

Теона погледна над рамото му.

— Полидус — каза тя строго на стария слуга, който през цялото това време бе чакал зад гърба на Кириан. — Приготви банята на господаря си и му донеси храна и вино.

— Теона…

Тя го накара да млъкне, като сложи ръка върху устните му.

— Тихо, господарю мой. Сега е среднощ. Изглеждаш ужасно и миришеш още по-лошо. Позволи ни да те изкъпем, да те нахраним и да те сложим да спиш, а на сутринта ще обсъдим какво да правим, за да бъда в безопасност.

— Но римляните…

— Видя ли някой римлянин по пътя дотук?

— Ами… не.

— Тогава в момента няма никаква опасност, нали?

Твърде уморен, за да спори, Кириан се съгласи.

— Не, предполагам.

— Тогава ела. — Тя го хвана за ръката и го поведе към малка стая встрани от главния коридор.

Следващото нещо, което Аманда видя, беше стая, осветена от малък огън и свещи. Хънтър седеше облегнат в позлатена вана, а Теона го къпеше. Той взе ръката й и я притисна до брадясалата си буза.

— Дори не можеш да си представиш колко ми липсваше. Нищо не ме успокоява така, както твоето докосване.

Жена му се усмихна пресилено и му подаде чаша вино.

— Чух, че си отнел Тесалия от римляните.

— Да, Валерий беше бесен. Чакам с нетърпение да тръгна на поход към Рим. Ще го завладея, помни ми думата.

Кириан пресуши чашата си и я остави настрани. Изгарящ от желание, той протегна ръка и дръпна жена си във ваната.

— Кириан! — ахна тя.

— Шшшт — прошепна той до устните й. — Искам да те целуна.

Теона се съгласи, но у нея имаше някаква студенина. Той я почувства.

— Какво има, скъпа? — попита Кириан, като се отдръпна. — Изглеждаш толкова сдържана тази вечер. Сякаш мислите ти са някъде другаде.

Изражението й се смекчи, когато тя обгърна с крака кръста му и му позволи да проникне в нея.

— Не съм сдържана. Уморена съм.

Той се усмихна, а после изпъшка, когато тя се притисна към него.

— Прости ми, че те събудих. Просто исках да се уверя, че си в безопасност. Не бих могъл да живея, ако ти се случи нещо. — Кириан обгърна с длани лицето й и погали с палци бузите й. — Винаги ще те обичам, Теона. Ти си въздухът, който дишам.

Той целуна устните й, наслаждавайки се на мекотата им. Теона сякаш се отпусна в ръцете му, докато се движеше бавно над него. И все пак очите й го наблюдаваха внимателно, сякаш очакваше нещо…

Веднага след като достигна върха на блаженството, Кириан се облегна назад във ваната, за да я погледа. Чувстваше се слаб като новородено куче. Но си беше у дома и съпругата му бе неговата сила. Неговото убежище. Едва си бе помислил това, когато почувства странно бучене в главата си. Изведнъж му се зави свят. Кириан веднага разбра какво е направила.

— Дала си ми отрова? — ахна той.

Теона се отскубна от него и излезе от ваната, като забързано се уви с една кърпа.

Не.

Кириан се опита да се измъкне от ваната, но отново му се зави свят и падна обратно във водата. Не можеше да диша, а мислите хаотично преминаваха през замъгленото му съзнание. По го измъчваше най-вече една — предателството на жената, която обичаше. Жената, в чиито крака бе сложил целия свят.

— Какво направи с мен, Теона?

Тя вирна брадичка и го изгледа студено.

— Правя това, което ти не можеш. Защитавам се. Рим е бъдещето, Кириан, а не Андриск. Той няма да доживее да се възкачи на трона на Македония.

После го обгърна пълен мрак.

Аманда изстена, чувствайки жестока болка да пронизва черепа й. Когато светлината се върна, тя откри Кириан да лежи гол върху студена каменна плоча, наклонена под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Краката и ръцете му бяха завързани с въжета, закачени за лебедка.

Той огледа средно голямото помещение и погледът му се спря на старата маса, поставена в единия ъгъл, върху която бяха наредени всевъзможни инструменти за изтезания. Висок, чернокос мъж, застанал с гръб към него, ги разглеждаше. Кириан се почувства толкова самотен и предаден, напълно беззащитен. Това бе ужасяващо чувство за човек, който до този момент не знаеше що е уязвимост.

От огъня в камината в стаята цареше непоносима горещина. Аманда някак си разбра, че е началото на лятото. Прозорците бяха отворени и през тях нахлуваше лек средиземноморски бриз, носещ аромата на море, цветя и маслинови дръвчета. Кириан чу смях отвън и стомахът му се сви. Денят беше твърде хубав, за да умре…

Мъжът до масата вдигна глава, внезапно се обърна и впери заплашителен поглед в Кириан. Въпреки че беше невероятно красив, устните му бяха разтегнати в студена подигравателна усмивка, която го лишаваше от всякаква привлекателност. Мъжът имаше жестоки, искрящи очи като на пепелянка. Погледът му бе бездушен, пресметлив и напълно лишен от състрадание.

— Кириан Тракийски. — Той се усмихна злобно. — Най-сетне се срещаме. Макар да съм сигурен, че не е точно при обстоятелствата, които беше планирал, нали?

— Валерий — изръмжа Кириан, щом видя знамето на стената над рамото на мъжа. Той щеше да познае емблемата с орела навсякъде.

Усмивката на римлянина стана по-широка, докато прекосяваше стаята. Лицето му не изразяваше уважение, а единствено самодоволство. Без да каже нито дума повече, Валерий завъртя ръчката на лебедката. Въжетата, с които бяха вързани крайниците на Кириан, се изпънаха, разтягайки мускулите му, разкъсвайки сухожилията, измъквайки костите от ставите. Кириан затвори очи и стисна зъби, за да устои на адската болка, която прониза тялото му. Като завъртя още веднъж ръчката на лебедката, Валерий се засмя.

— Добре, силен си. Мразя да измъчвам разни хлапаци, които веднага започват да хленчат и да крещят. Това ми разваля удоволствието.

Кириан не каза нищо.

Като застопори лебедката, така че тялото на пленника му да остане болезнено разтегнато, Валерий отиде до масата, където лежаха различни оръжия и инструменти за изтезания. Той взе един тежък железен чук.

— Тъй като скоро се запознахме, позволи ми да ти покажа как римляните се разправят с враговете си.

Валерий се върна бавно при Кириан и го изгледа с предизвикателна усмивка.

— Първо ще счупя колената ти. Така ще знам, че няма да се изкушиш да се лишиш от моето гостоприемство, докато аз не реша.

Римлянинът стовари чука върху лявото коляно на Кириан, счупвайки незабавно ставата. Невъобразима болка прониза тялото му. Като прехапа устни, за да не изкрещи, Кириан сграбчи въжетата, с които бяха вързани ръцете му. Той усети как топлата кръв от порязаните му китки се стича към лактите му. След като счупи и другото му коляно, Валерий измъкна един нажежен железен прът от огъня и го надвеси над него.

— Имам само един въпрос. Къде е армията ти?

Кириан присви очи, но не каза нищо. Римлянинът допря нажеженото желязо до вътрешната страна на бедрото му.

Аманда изгуби представа за броя на раните, причинени на Кириан от Валерий. Той го измъчваше с непоколебима твърдост час след час, ден след ден. Тя никога не бе подозирала, човек може да страда толкова много и да продължи да живее. Младата жена ахна, когато плиснаха вода в лицето на Кириан.

— Дори не си и помисляй, че можеш да загубиш съзнание, за да се отървеш от мен, или да умреш от глад, докато аз не пожелая.

Валерий сграбчи пленника за косата и дръпна гневно главата му назад, след това започна да сипва бульон в устата му. Кириан изпъшка, когато солената течност опари раните по лицето и устните му. Той се задави от бульона, но римлянинът продължи да го излива в гърлото му.

— Пий, да те вземат фурните! — изръмжа Валерий. — Пий!

Кириан отново припадна, но студената вода пак го върна в съзнание.

Дните и нощите се сляха, докато Валерий продължаваше да го измъчва, като винаги задаваше един и същи въпрос.

— Къде е армията ти?

Кириан не пророни нито дума. Нито веднъж не изкрещя. Той стискаше челюсти толкова здраво, че римлянинът трябваше да ги отваря със сила, за да го храни.

— Генерал Валерий — каза един войник, който влезе в стаята, когато Валерий отново натягаше с лебедката въжетата, придържащи ръцете и краката на пленника му. — Извинете, че ви прекъсвам, господарю, но пристигна пратеник от Тракия, който иска да го приемете.

Сърцето на Кириан спря да бие. За първи път от няколко седмици в душата му проблесна малък лъч надежда и го преизпълни с радост.

Баща му…

На лицето на Валерий се изписа любопитство.

— Това сигурно ще е доста забавно. Доведи го тук на всяка цена.

Войникът изчезна. След няколко минути в стаята влезе добре облечен възрастен мъж, ескортиран от двама римски войници. Той толкова много приличаше на Кириан, че за момент, Аманда помисли, че е баща му. Щом се приближи достатъчно, за да разпознае осакатеното, окървавено тяло на Кириан, мъжът ахна шокирано. Забравяйки собственото си достойнство, чичо му се спусна към него.

— Кириан! — промълви той невярващо, като внимателно докосна счупената ръка на племенника си. В сините му очи се четеше болка и загриженост. — Всемогъщи Зевсе, какво са направили с теб?

Младата жена почувства огромния срам и мъката на Кириан при вида на скръбта на чичо му. Тя почувства потребността му да облекчи вината, която изпълваше очите на Зетес, и желанието да поиска от него да помоли баща му да му прости. Когато отвори уста да заговори, от нея излезе единствено дрезгаво хриптене. Болката, която го пронизваше, бе толкова голяма, че зъбите му тракаха от непоносимостта на физическите му страдания. Гърлото му бе така разранено и пресъхнало, че буквално се задушаваше, и единствено с невероятно усилие на волята си най-накрая успя да произнесе с треперещи устни:

— Чичо.

— Гледай ти, той можел да говори — каза саркастично Валерий, като се присъедини към тях. — За четири седмици не каза нищо, освен това…

Той отново допря нагорещеното желязо до бедрото на пленника си. Стискайки зъби, Кириан рязко се дръпна и простена.

— Спрете! — извика Зетес, като избута Валерий настрани от своя племенник.

Той нежно обхвана с длани нараненото лице на Кириан. По бузите му се стичаха сълзи, докато се мъчеше да изтрие кръвта от подпухналите устни на племенника си.

Зетес погледна към Валерий.

— Докарал съм десет каруци злато и скъпоценни камъни. Баща му обещава още повече, ако го освободите. Упълномощен съм да ви отстъпя Тракия. А сестра му, принцеса Алтея, предлага да ви стане робиня. Единственото, което трябва да направите, е да ми позволите да го отведа у дома.

Не! Аманда чу как изкрещя вътрешно Кириан, но думата заседна в пламналото му от болка гърло.

— Може би ще ви позволя да го вземете с вас… след като бъде екзекутиран.

— Не! — възрази Зетес. — Той е принц и вие…

— Не е принц. Всички знаят, че е лишен от наследствени права. Баща му го заяви публично.

— Брат ми се отрече от думите си — настоя Зетес и отново погледна Кириан. Очите му бяха пълни с доброта и утеха.

— Баща ти ми поръча да ти предам, че не е мислил наистина онова, което ти е казал тогава. Бил е глупав и сляп, когато е трябвало да ти повярва и да те послуша. Баща ти те обича, Кириан. Единственото, което иска, е да се върнеш у дома, където ще може да посрещне теб и Теона с отворени обятия. Той те моли да му простиш.

Последните думи изгориха Кириан много по-болезнено, отколкото нажеженото желязо на Валерий. Не баща му трябваше да се извинява. Не той бе глупакът. Кириан се бе държал жестоко с човека, от когото бе видял единствено любов. Болката от тази мисъл прониза цялото му тяло. Дано боговете се смиляха над тях двамата, защото баща му беше прав от самото начало.

Зетес се обърна към Валерий:

— Той ще ви даде всичко за живота на сина си. Всичко!

— Всичко — повтори римлянинът. — Много съблазнително, но ще бъда пълен глупак да освободя единствения човек, който почти ни победи. — Той изгледа свирепо Зетес. — Никога.

Валерий измъкна кинжала от колана си, после сграбчи грубо трите дълги командирски плитки, които се спускаха от слепоочието на Кириан, и ги отряза със замах.

— Ето — каза той, като ги подаде на Зетес. — Занесете ги на баща му и му кажете, че това е единственото нещо от сина му, което ще получи от мен.

— Не!

— Стража, отведете Негово Височество.

Пленникът наблюдаваше как войниците сграбчиха чичо му и го измъкнаха от стаята.

— Кириан!

Кириан се замята в опит да се освободи от въжетата, но тялото му бе така изранено и изпочупено, че единственото, което постигна, бе да се нарани още повече. Искаше да извика на Зетес да се върне. Искаше да му каже колко съжалява за тежките думи, които бе казал на своите родители.

„Богове, не позволявайте да умра, без да им го кажа.“

— Не можеш да направиш това! — изкрещя Зетес миг преди вратата да се затръшне и да прекъсне думите му.

Валерий се обърна към слугата си:

— Доведи любовницата ми!

След като слугата излезе, той отиде до Кириан. Въздъхна, сякаш беше силно разочарован:

— Изглежда нашето време заедно приключи. Щом баща ти толкова отчаяно иска завръщането ти, само въпрос на време е да поведе войските си срещу мен. А аз определено не мога да поема риска той да те спаси, нали?

Кириан затвори очи и извърна глава, за да не гледа тържествуващата усмивка на Валерий. Пред погледа му отново изплува образът на баща му в онзи последен, съдбовен ден, когато двамата бяха застанали настръхнали един срещу друг в средата на тронната зала. Джулиън бе нарекъл този ден „Сблъсъкът на титаните“, защото нито той, нито баща му бяха готови да слушат или да отстъпят. Чу думите, които бе казал на баща си. Думи, които един син никога не трябва да изрича на родителите си. Болката от това бе стократно по-силна от всичко, което Валерий му бе причинил.

Докато скърбеше за своите постъпки, вратата на стаята за мъчения се отвори, за да пропусне Теона. Тя влезе с високо вдигната глава като царица на царски прием. Теона спря до Валерий и му се усмихна топло и съблазнително. Кириан се втренчи в нея, когато предателството й в цялата си пълнота се стовари върху него. „Дано това да е кошмар. Милостиви Зевсе, моля те, не позволявай то да е истина.“ Това бе повече, отколкото изтерзаното му тяло и душа можеха да понесат.

— Знаеш ли, Кириан — каза Валерий, като прегърна Теона и притисна устни към шията й. — Искам да те поздравя за избора ти на съпруга. Тя е изключителна в леглото, нали?

Това бе най-жестокият удар, който някога му бяха нанасяли. Теона срещна очите му без капчица срам, докато Валерий мина зад нея, обхвана с длани гърдите й и започна да ги мачка. На лицето й нямаше любов. Нямаше разкаяние. Нищо. Тя го гледаше, сякаш беше някой непознат. Това го разтърси до дълбините на измъчената му душа.

— Хайде, Теона, да покажем на твоя съпруг какво прекъсна в нощта, когато се прибра вкъщи.

Валерий откопча брошката, придържаща химатиона^[1] й, и той се свлече на пода. После притегли голата жена в прегръдките си и я целуна.

Болка прониза сърцето на Кириан, като видя как тя свали ризницата на римлянина, с какво нетърпение очакваше неговите ласки. Не можейки да понесе тази гледка, той затвори очи и извърна глава. Но все пак ги чуваше. Чу жена си да моли Валерий да проникне в нея. Чу я да стене от удоволствие. И когато тя стигна до екстаза в прегръдките на неговия враг, Кириан почувства, че сърцето му изсъхва и умира.

Най-накрая Валерий го бе сломил.

Тогава остави болката да го завладее. Остави я да го изпълни целия, докато вече не чувстваше нищо. Нищо, освен пълно опустошение. Когато те приключиха, Валерий бавно се приближи до него. Римлянинът прокара влажната си ръка върху лицето на Кириан и той прокле аромата, който познаваше толкова добре.

— Нямаш представа колко много обичам кожата ми да мирише на парфюма на жена ти.

Кириан се изплю в лицето му. Разярен, Валерий грабна един кинжал от масата и го заби в корема на пленника си. Кириан изпъшка, когато студеният метал проникна в тялото му. Римлянинът злобно завърта ножа, забивайки го по-дълбоко.

— Кажи ми, Теона — попита Валерий, без да откъсва очи от пленника, като извади кинжала, оставяйки го слаб и задъхан, — как да убия съпруга ти? Да го обезглавя ли, както подобава на един принц?

— Не — отвърна тя, като се уви с химатиона и го закопча с брошката, която Кириан й бе подарил на сватбата им. — Той е духът и гръбнакът на македонските бунтовници. Не можеш да си позволиш да го направиш мъченик. Ако бях на твое място, щях да го разпъна на кръст като обикновен крадец. Нека да послужи като назидание, та враговете на Рим да знаят, че като ви нападат, няма да постигнат чест и слава.

На лицето на Валерий се появи жестока усмивка. Той се обърна към нея и каза:

— Харесва ми как мислиш. — После я целуна леко по бузата и се облече. — Сбогувай се със съпруга си, докато се разпоредя за нужните приготовления. — Римлянинът излезе и ги остави сами.

С огромно усилие Кириан си пое въздух, превъзмогвайки болката, когато Теона най-накрая се приближило него. Тялото му се тресеше от яростта и агонията. Въпреки това тя го гледаше равнодушно, студено.

— Защо? — попита той.

— Защо ли? — повтори Теона. — Ти как мислиш? Бях никому неизвестна дъщеря на проститутка. Израснах в бедност и глад и нямах друг избор, освен да позволя на всеки мъж да ме използва, както намери за добре.

— Аз ти дадох дом — каза дрезгаво Кириан, едва движейки напуканите си, окървавени устни. — Обичах те. Защитавах те от всеки, който би искал да те нарани.

Тя го изгледа с присвити очи.

— Нямам никакво намерение да те оставя да воюваш с римляните, а аз да седя вкъщи и да примирам от страх, че те ще нахълтат в дома ми и ще ме измъчват, за да се доберат до теб. Не искам да свърша като съпругата на Джулиън, съсечена в собственото си легло, или да бъда продадена в робство. Стигнах твърде далеч, за да се върна отново към ровенето сред отпадъците и необходимостта да продавам тялото си. Искам сигурност и ще направя всичко, за да я имам.

Теона не би могла да го нарани повече. Явно тя никога не бе гледала на него като на нещо повече от източник на пари. Кириан не можеше да повярва в това. Отказваше да повярва. Трябваше да е имало миг, поне един, когато я е било грижа за него. Възможно ли бе да е бил толкова сляп?

— Обичала ли си ме някога?

Теона сви рамене.

— Ако това е някаква утеха, ти беше най-добрият любовник, който съм имала. Със сигурност ще ми липсваш в леглото.

Кириан нададе изпълнен с болка и ярост рев.

— По дяволите, Теона — каза Валерий, когато се върна. — Трябваше да възложа на теб да го изтезаваш. Аз не можах да изтръгна нито един подобен вик на болка.

В стаята влязоха войници, които носеха голям кръст. Те го оставиха на пода до масата, а после срязаха въжетата, придържащи Кириан към плочата. Не можейки да се задържи прав на счупените си крака, той се строполи на земята. Войниците го вдигнаха грубо и го стовариха върху кръста. Кириан продължаваше да наблюдава Теона. На лицето й не се появи дори съжаление. Тя просто гледаше с нездрав интерес.

Пред очите му отново изникнаха разстроените лица на родителите му, когато той напусна дома си в деня, в който се ожени за нея. Чу предложението, което Зетес направи на Валерий. Кириан бе предал всички заради нея. А сега тя дори не си правеше труда да се престори, че съжалява за това, което му бе причинила. За това, което бе причинила на семейството и страната му. Той бе последната надежда на Гърция да избегне римската тирания. Единственият, който стоеше между своя народ и робството. Със своето предателство Теона бе унищожила всичките им надежди за свобода. И всичко това, защото бе ужасен глупак…

Последните думи, които баща му бе казал на раздяла, още звучаха в ушите му: „Тя не те обича, Кириан. Нито една жена няма да те обича истински и ще си пълен глупак, ако повярваш в обратното!“

Един войник постави метален гвоздей върху китката му, като го държеше с два пръста, а другият замахна с големия, тежък чук. И го стовари върху главата на гвоздея…

Аманда се събуди с вик от болката, която почувства, когато металното острие прободе ръката й. Тя седна и сграбчи китката си с другата ръка, за да се увери, че всичко е било само сън. Разтърка мястото, взирайки се в него. Ръката й си беше същата както винаги и все пак… Сънят бе реално преживяване. Сигурна бе в това.

Водена от сила, която не разбираше, Аманда излезе от стаята си, за да намери Кириан. Тя се затича през тъмната къща. Беше точно след зазоряване, когато се изкачи по махагоновото стълбище и пое по дълъг коридор. Следвайки инстинкта си, стигна до една стая в западната част на къщата. Без да се колебае, Аманда отвори двойните врати на спалнята, която бе два пъти по-голяма от нейната. Една свещ гореше на шкафчето до старинно, покрито с балдахин легло, хвърляйки сенки на отсрещната стена. Плътните завеси в златисто и кафяво бяха дръпнати настрани и завързани за колоните на леглото, но фините кремави драперии го опасваха от всички страни. Въпреки това младата жена видя нейния Нощен ловец да се гърчи сред чаршафите, сякаш бе в плен на същия кошмар, който бе сънувала и тя.

С разтуптяно сърце, Аманда се втурна към леглото. Кириан се събуди в мига, в който усети меката й хладна длан върху гърдите си. Като отвори очи, откри, че тя седи до него с потъмнели от ужас очи и го разглежда със сбърчени вежди.

Той се намръщи, когато ръцете й започнаха да опипват целите му гърди. Аманда изглеждаше така, сякаш изобщо не го вижда, а бе изпаднала в някакъв странен транс. Кириан лежеше в пълно мълчание, зашеметен от нейното присъствие. Тя дръпна копринения чаршаф и докосна белега на корема му, точно от лявата страна на пъпа.

— Валерий заби кинжала тук — прошепна Аманда и погали тънкия белег. След това тя хвана китката му и нежно проследи белезите по нея. — А войниците забиха гвоздеите тук и тук. — После прокара леко върха на палеца си по края на пръстите му. — Изтръгнаха ти ноктите.

Аманда протегна ръце и обхвана с длани небръснатите му бузи. В очите й се четяха хиляди емоции и при вида на тези кристално сини дълбини дъхът на Кириан секна. Нито една жена не го бе гледала така.

— Клетият ми Хънтър — промълви тя. По бузите й се стичаха сълзи и преди той да разбере какво смята да прави, Аманда дръпна завивките, откривайки цялото му тяло. Той незабавно се възбуди при вида на нейната загриженост за него. Младата жена докосна белега на бедрото му, където някога Валерий го бе жигосал с нажеженото желязо.

— О, боже — възкликна тя, като пръстите й нежно опипаха сбръчканата кожа. — Било е истина. Те наистина са ти причинили това. — Аманда го погледна с плувнали в сълзи очи. — Видях те. Почувствах го.

Кириан се намръщи още повече. Възможно ли бе това? Когато тя го събуди, той бе сънувал екзекуцията си. Възможно ли бе силите им да са се обединили, позволявайки му да достигне до нея даже докато спи? Мисълта бе стряскаща. Ако беше вярно, това означаваше, че двамата са свързани на много по-високо ниво от физическото. Това означаваше…

Той не довърши мисълта си. Не съществуваше такова нещо като сродна душа, особено когато единият от тях вече нямаше душа. Това бе просто невъзможно.

Докато се взираше в мъжа пред себе си, Аманда страдаше с цялото си сърце за него. Как бе могъл да понесе подобни мъчения и предателство? Той бе носил тази болка през вековете. Сам. Винаги сам. Постоянно страдащ и жадуващ, но не получаващ облекчение. Без никаква надежда.

— Толкова много болка — прошепна тя.

Как й се искаше да получи на тепсия главата на Теона заради това, което му бе причинила. Но преди всичко искаше да успокои Хънтър, да облекчи мъката му. Да изтрие страданието, преживяно в миналото. Искаше да му даде надежда. Да му върне мечтата да има деца и жена, която да го обича. Бог да се смили над нея, но тя искаше да бъде тази жена. Преди да може да се спре, Аманда се наведе и залепи устни върху неговите. Той изстена, обхвана с длани лицето й и отвърна на целувката.

Аманда изпита удоволствие каквото не бе изпитвала с никой друг мъж преди това. Когато езиците им се преплетоха, тя го почувства с цялото си сърце и душа. Никога не се беше държала дръзко в леглото, но пък и никога досега не бе желала мъж, както този. С цялото си същество. Очите й се напълниха със сълзи, когато притисна устни върху белега на ключицата, където Валерий го бе издрал до кръв с пръстена си. Такава сила. Такава любов. Би дала всичко да открие мъж, който да я обича така, както той бе обичал съпругата си. И по-конкретно, искаше Хънтър да я обича така. Искаше да спечели сърцето му. Желаеше този мъж, който знаеше какво е любов, какво е преданост и състрадание. Независимо дали щеше да го признае, или не, той се нуждаеше от нея. Никой човек не трябваше да мине сам през вечността. Никой не трябваше да бъде наранен така, както бе наранен той. Не и когато единственото му престъпление бе, че е обичал някого повече от себе си. Дъхът й се смеси с неговия, когато легна върху него и обхвана с крака талията му.

Кириан изпъшка, когато си даде сметка, че тя не носи нищо под фланелката. Бедрата й бяха топли и влажни, когато се плъзна надолу по голия му корем, разпалвайки у него такова силно желание, че чак се изплаши.

„Отблъсни я.“

Обаче не можеше. Не и тази нощ. Не и след кошмара, който все още беше пред очите му. Правилно или не, той имаше нужда от утеха. Искаше отново да се почувства обичан. Искаше да усети мекотата на женски ръце върху тялото си. Уханието на Аманда по кожата си. Кириан потрепери, когато тя посегна надолу и хвана члена му.

— О, богове! — прошепна той. Никой не го бе докосвал така повече от две хиляди години.

Цялото му тяло запулсира и се напрегна до болка, когато Аманда взе да гали горещата му твърда възбуда. Днес щеше да я има. Сега вече бе невъзможно да я отблъсне.

Дишането му стана накъсано, целият трепереше от усещането на пръстите й, които стискаха члена му, на дланта й, която се плъзгаше към върха, а после надолу към основата, където нежно го обгръщаше. Пръстите й едва го докосваха, карайки го да се възбужда още повече, докато накрая му се струваше, че ще експлодира.

Той бавно милваше тялото й, изследвайки всяка трапчинка, всяка извивка. Наслаждаваше се на нежната кожа под дланите си. Кириан зарови лице в шията й и за първи път, откакто се бе превърнал в Нощен ловец, изпита непреодолимото желание да пие кръв от човек.

Шумът от течащата във вените й кръв изпълни слуха му. Първичната енергия на Аманда го примамваше, карайки ловеца в него да жадува да вкуси от нейните жизнени сили.

Това беше забранено. Никой Нощен ловец нямаше право да забива зъби в човешки врат. И все пак, докато обхождаше с език ямката на шията й, в него се надигна дълбоко скрито желание.

Кириан прокара леко кучешките си зъби по врата й и му бе нужен целия самоконтрол, за да не вкуси кръвта, която усещаше как тече във вените под устните му. Почувства тръпките, които преминаха през тялото на Аманда, от което зърното под ръката му се втвърди още повече. Като отдръпна глава с ръмжене, той впи устни в нейните в страстна целувка и плъзна ръка под тениската към тъмния триъгълник между краката й.

Кириан простена, усещайки гъделичкането на косъмчетата по пръстите му, когато внимателно ги раздели и я докосна за първи път. Тя подскочи изненадано, после измърка доволно, а ръката й върху члена му ускори ритъма на ласките си. Той не можеше да повярва, че Аманда е вече толкова влажна. Богове, как я желаеше! Искаше да опита всеки сантиметър от тялото й, да проникне дълбоко в нея. Но Кириан устоя на това желание, защото искаше да се наслади на момента. Искаше да я изследва бавно и нежно. Искаше тази сутрин да трае вечно.

— Толкова си вкусна — прошепна той, като разкъса тениската от горе до долу, свали я от тялото й и я хвърли на пода. После започна да я хапе леко от шията към гърдите.

Аманда изви гръб, когато Хънтър нежно взе да дразни зърното й с език и зъби. Допирът на острите зъби по кожата й накара кръвта й да забушува. Кириан отново плъзна ръка между телата им и я докосна там, където копнежът й по него беше най-силен. Пръстите му галеха в кръг нежното място, дразнеха и успокояваха, проучваха и приласкаваха, разпалвайки още повече желанието й, когато потънаха дълбоко в нея.

— Желая те, Хънтър — прошепна тя, долепила устни до неговите. — Никога не съм желала някого толкова силно.

Той се усмихна, оголвайки кучешките си зъби, и я преобърна, така че младата жена се озова под него, с лекота, която предизвика страхопочитание у нея. Аманда застена от удоволствие, като усети стройното му мускулесто тяло върху себе си. От тежестта му дъхът й секна и тя обгърна с крака ханша му. Той беше като машина от мускули, чиято сила преливаше от неговото тяло в нейното. Гладките му съвършени мускули играеха под кожата при всяко движение, което правеше. Но още по-завладяваща бе сдържаната сила, която се излъчваше от него. Беше като свиреп лъв, готов да нападне.

Аманда искаше повече. Жадуваше да го почувства вътре в себе си. Жадуваше да го притежава така, както не се бе отдало на нито една жена повече от две хиляди години. Искаше да притежава сърцето на този мъж. Нещо повече, искаше да го завладее както нито една жена не го беше завладявала. Искаше да бъде всичко, от което той се нуждаеше: неговия дъх, неговото сърце, но най-вече неговата изгубена душа. Искаше да му я върне. Да го освободи от страданието. Да го освободи от миналото му.

Като изви гръб, Аманда го целуна страстно, преди неволно да издаде мислите си. Беше сигурна, че ако ги узнае, той ще се отдръпне от нея. Това бе последното нещо, което искаше. Така че за първи път от десет години тя призова всичките си потискани досега сили и прикри мислите си, в случай че Хънтър още бе в състояние да ги прочете. Днес тя щеше да му бъде утеха.

Кириан простена, като почувства тялото на Аманда под себе си. Толкова много време бе минало, откакто за последен път си бе позволявал да се довери така на жена. По кожата му изби пот, когато отмести уста от гърдите й и покри с целувки корема й, бедрата й, а после се върна нагоре по тялото й. Желаеше Аманда с нечовешка страст. Искаше да прави с нея неща, които не смееше даже да назове. Не трябваше да мисли как да я завладее, как да я задържи при себе си. И въпреки това го правеше.

Аманда прокара ръка през косата му. Притисна го към тялото си, докато той я целуваше и хапеше леко, спускайки се от устните й към шията, а оттам към гърдите й, където се задържа, за да им се наслади. Езикът му описваше кръгове около втвърдените й зърна, като ги дразнеше и галеше. Кириан изглеждаше ненаситен, докато й се наслаждаваше, като прегладнял човек, озовал се на пиршество. След това той бавно и внимателно започна да се спуска надолу по тялото й. Дългите му кучешки зъби се плъзгаха по кожата й с изумителна нежност. Ръцете му направо я изгориха, когато той ги пъхна под дупето й и проследи с език извивката на ханша й, стигайки до бедрото. След това разтвори широко бедрата й и бавно остави влажна пътечка от вътрешната им страна. Тя затаи дъх, извивайки се в очакване на неговото докосване.

Когато Кириан се поколеба, Аманда погледна към него и видя, че той се взира в лицето й. Неподправеното чувство за притежание, което прочете в очите му, я остави без дъх. Погледът му сякаш я хипнотизира, докато той бавно и леко прокара пръст по женствеността й. Тя потръпна в отговор на ласката му. Той раздели нежните гънки и засмука клитора й, без да престава да я гледа. Аманда изкрещя от невероятното блаженство, което разтърси тялото й. Никой мъж не беше правил това с нея.

Кириан затвори очи и издаде стон, който отекна в нея. Езикът му се плъзгаше по най-интимното й кътче, което я караше да потръпва при всяко чувствено близване. Като зарови ръка в рошавите му къдрици, Аманда изви гръб и разтвори краката си по-широко, за да му даде пълен достъп до най-съкровеното място от тялото си.

Той потрепери от наслада. Никога не бе желал нещо толкова силно, както желаеше тази жена. В нея имаше нещо, което го подлудяваше.

Кириан почувства как нарастват силите му на Нощен ловец, как се събужда дремещият в него звяр. Именно тези сили използваше, когато се биеше или преследваше деймони. Сили, които му позволяваха да усеща обкръжението си на много по-високо ниво. Благодарение на тях долавяше биенето на сърцето й, тръпките, които преминаваха през тялото й в отговор на неговото докосване с устни и език. Почувства удоволствието, което й доставяше, и това накара тялото му да запулсира в унисон с кръвта, която течеше във вените на бедрата й, които обгръщаха главата му. Хънтър затвори очи, борейки се с желанието да забие зъби в плътта й и да опита вкуса на кръвта й.

Аманда се вкопчи в него, докато той продължаваше да й доставя наслада. От лекото драскане на зъбите му по тялото й пробягваха тръпки. Тя отвори очи и видя колко бе отдаден на заниманието си. Сякаш Кириан мислеше единствено за нея и за нищо друго.

Беше се съсредоточил върху нея и върху това да й достави удоволствие със същата упоритост, с която със сигурност преследваше деймоните. И когато Аманда достигна кулминационния момент, той беше толкова бурен, така зашеметяващ, че тя отметна глава назад и изкрещя.

Обаче Кириан не беше свършил с нея. Изръмжа, когато тя стигна до края, но не спря да я ближе. Движенията на езика му станаха по-бързи и по-силни, докато пируваше с тялото й. Тя изстена от удоволствие.

Едва когато Аманда свърши още два пъти, езикът му забави своя ритъм. Но дори и тогава той изчака, докато премине и последната вълна от тръпки, които я разтърсваха, преди да се отдръпне назад.

Кириан се надигна между бедрата й и обходи с поглед тялото й бавно и методично като някой гладен, силен звяр, готов да сграбчи плячката си. Очите му блестяха като черен кехлибар, зъбите му бяха оголени, а дишането му бе станало накъсано и хрипливо.

— Погледни ме, Аманда — нареди й той, като плъзна ръка по бедрото й. — Искам да виждам очите ти, когато те обладавам.

Като преглътна, младата жена направи както бе поискал. Кириан обхвана с длани лицето й и я целуна страстно, после хвана ръката й и я насочи към твърдия си член. Даже и без думи, Аманда разбра какво иска. Като надигна таза си, тя започна да го поема бавно, сантиметър по сантиметър, докато целият я изпълни. Тя изстена от усещането за мощта му в себе си. От жадния, настойчив поглед в очите му.

Когато понечи да отдръпне ръката си, той я покри със своята и я задържа. Гладът в очите му нарасна.

— Искам да почувстваш нашето сливане — каза дрезгаво Кириан.

Аманда преглътна, когато той плъзна пениса си между пръстите й и проникна още по-дълбоко в нея. Това бе най-еротичното, най-невероятното чувство в живота й. Двамата изстенаха едновременно. Тя видя удоволствието, изписано на лицето му, докато проникваше в нея с енергични тласъци.

— О, Хънтър! — прошепна младата жена.

Кириан спря и я погледна настойчиво.

— Не Нощният ловец е в теб, Аманда, а аз, Кириан.

Радостта изпълни цялото й същество, когато осъзна какво й предлагаше той. Той я допускаше до себе си, точно както тя му бе позволила да проникне в нея. Аманда протегна ръце и обхвана с длани лицето му.

— Кириан — прошепна тя развълнувано.

Той се усмихна.

— С теб се чувствам по-прекрасно, отколкото очаквах — каза Кириан и Аманда усети тръпката на удоволствие, която го разтърси.

Той наведе глава и нежно я целуна, докато проникваше все по-дълбоко в нея с бързи и мощни тласъци. От тях в тялото й се разливаше истинско блаженство.

— О, Кириан! — възкликна Аманда, чувствайки, че отново ще стигне до кулминацията.

Едва бе изрекла името му, когато с нея започнала се случва нещо странно. Сякаш нещо се преобърна в нея и тя усети прилив на силна еротична енергия.

— О, боже! — прошепна младата жена.

Внезапно почувства точно какво изпитва Кириан. Сякаш двамата бяха станали едно същество. Едновременно го усещаше вътре в себе си и усещаше себе си около него. Кириан се задъха, когато почувства същото. Двамата впериха погледи един в друг. Аманда плъзна ръка по гърба му и усети милувката на собствения си гръб. Това бе най-невероятното нещо, което някога бе преживявала.

Той ускори ритъма на тласъците си и тя се вкопчи в него — и двамата бяха полудели от вулканична страст.

Достигнаха кулминацията едновременно, в един миг на невероятно удоволствие. Кириан отметна глава и изрева, прониквайки с един последен тласък дълбоко в нея. Аманда изкрещя, усещайки силните тръпки, които разтърсиха тялото му.

Притисна го до себе си, когато той се отпусна върху нея, а мислите й постепенно се проясняваха. След това с огромно съжаление почувства, че той се отдръпва от нея.

— Какво стана? — попита задъхано Кириан.

— Не знам, но беше прекрасно. Невероятно. Най-фантастичното нещо.

Като се засмя тихо, той вдигна глава и младата жена се намръщи, виждайки очите му на мъждивата светлина на свещите. Те вече не бяха черни, а лешниковозелени.

— Кириан?

Той огледа стаята, после свъси вежди.

— Силите ми ме напуснаха — прошепна.

И тогава тя почувства обзелата го слабост. Кириан едва се помръдваше. Нещо по-лошо, когато той притисна с длан дясното си око и изстена, Аманда почувства острата болка, която прониза черепа му.

— Мили боже! — възкликна тя, докато Кириан лежеше до нея, измъчван от непоносими болки. — Какво да правя?

— Обади се на Талон. Набери две и натисни бутона за бързо избиране.

Тя се прехвърли над него, за да стигне до нощното шкафче, взе телефона и бързо набра номера. Талон отговори на второто позвъняване. По гласа му Аманда се досети, че е бил дълбоко заспал.

— Какво се е случило? — попита той спокойно, след като му каза коя е.

— Не знам. Направих нещо на Кириан.

— Какво искаш да кажеш? — попита Талон с тон, който й подсказа, че му е трудно да повярва, че би могла да направи нещо на приятеля му.

— Не съм сигурна. Очите му имат различен цвят и той се превива от болка.

— Какъв цвят са очите му?

— Зелени.

Талон помълча няколко секунди, преди отново да заговори.

— Дай ми да говоря с него.

Тя подаде телефона на Кириан. Той го взе, точно когато отново го прониза болка. Никога преди не бе изпитвал подобно нещо. Имаше чувството, че двете половини в него — на Нощния ловец и на човека — воюваха една срещу друга.

— Талон — каза Кириан задъхано.

— Здравей, приятелю. Добре ли си?

— Не, по дяволите. Какво става?

— На прима виста бих казал, че просто си намерил начин да се отървеш от способностите си на Нощен ловец. Поздравления, друже, открил си своя спасителен изход.

— Да, и от това се чувствам безумно щастлив.

— Не се прави на умник. Важното е, че е временно. Поне така мисля.

Съмнението в гласа му не успя да успокои Кириан и той попита:

— Колко ще трае?

— Нямам представа. Силите ми никога не са ме напускали.

Кириан изпъшка от новия пристъп на болка.

— Спри да се бориш с това — каза рязко Талон. — Така само влошаваш нещата. Просто се отпусни.

— О, да, що ти не пробваш.

Талон изсумтя:

— Повярвай ми, има моменти, в които трябва да се съпротивляваш, но този не е от тях. Просто го приеми.

— Да бе, приеми го. Не е толкова лесно. Имам чувството, че ме разкъсват на две.

— Знам — каза Талон състрадателно. — Какво правеше, когато загуби силата си?

Кириан се прокашля, за да прочисти гърлото си, и погледна смутено Аманда.

— Аз… хм… — Той се поколеба. Последното нещо, което искаше, бе да я постави в неудобно положение.

Но не му се и наложи.

— Спал си с нея и това е изцедило силите ти, нали?

Кириан се прокашля по-силно, после си даде сметка колко е безсмислено да се опитва да скрие нещо от Нощен ловец, който може да открие абсолютно всичко, което пожелае.

— Това се случи едва най-накрая.

— Ааа, разбирам — рече провлачено Талон, сякаш всичко му бе станало ясно. Когато отново заговори, тонът му странно напомняше на този на доктор Рут^[2]. — Нали знаеш моментът, който настъпва веднага след като свършиш? Когато си напълно изтощен, удовлетворен и безпомощен? Обзалагам се, че точно това е изчерпало силите ти.

И все пак Кириан не можа да разбере нищо.

— Но всички вие постоянно спите с жени без такива последствия.

— Така е, но всеки от нас има различно слабо място. В твоето съзнание ти сигурно си отъждествил кулминационния момент с онова, което те е направило Нощен ловец. Причината е или това, или нейните сили. Може би те са се смесили с твоите и са ги изсмукали.

— Това е налудничаво.

— Толкова налудничаво, колкото главоболието, което те мъчи и което, между другото, се предава и на мен. Сега ми дай отново Аманда.

Кириан се обърна към нея:

— Той иска да говори с теб.

Младата жена взе телефона.

— Слушай — каза рязко Талон. — Имаме сериозен проблем. Кириан е извън строя, докато не възвърне силите си.

— Колко ще трае това?

— Нямам представа. Може би ще отнеме известно време и дотогава той ще е човек, а тъй като не е бил такъв повече от две хиляди години, това ще го направи слаб и уязвим.

Аманда почувства как я обхваща паника, като погледна към Кириан. Той все още притискаше с ръка очите си и по напрегнатата поза на тялото му си личеше, че изпитва силна болка.

— Дали ще възстанови силите си до залез-слънце?

— Надявам се. Защото, ако не се получи, деймоните ще се доберат до него.

Гърлото й се сви от страх. Последното нещо, което искаше, бе той да пострада заради нея.

— Не можеш ли да му помогнеш?

— Не. Това е в разрез с нашия Кодекс. Ние ловуваме сами. Мога да се впусна да преследвам Дезидерий, едва след като Кириан е мъртъв.

— Що за кодекс е това? — изкрещя Аманда.

— Такъв, при който обикновено не ми спукват тъпанчетата — отвърна рязко Талон. — По дяволите, момиче, с такива бели дробове те очаква блестящо бъдеще като оперна певица.

— Не е смешно.

— Знам. В случая нищо не е смешно. А сега чуй какво ще ти кажа. Може да е малко смущаващо, ще го понесеш ли?

Мрачният му тон я накара да изтръпне. Какво ли щеше да й каже?

— Смятам, че да.

— Добре. Мисля, че проблемите са започнали в момента, когато Кириан е стигнал до кулминацията. Така че в никакъв случай не трябва да му позволяваш да го прави втори път. Тъй като съществува реалната опасност това отново да изцеди силите му. Трябва да стоиш настрана от него.

При тези думи сърцето на Аманда се сви от мъка. Тя протегна ръка и докосна Кириан.

— Добре — отвърна шепнешком.

— Хубаво. Сега е малко след седем. Направи услуга и на двама ни и бди над него, докато пристигне Ник.

— Добре.

Талон й каза довиждане, тя затвори и върна телефона на нощното шкафче. Кириан вдигна поглед към нея и болката, която видя в зелените му очи, направо разби сърцето й.

— Исках само да помогна. Никога не съм искала да те нараня.

Той взе ръката й и нежно я стисна.

— Знам.

Кириан я придърпа в обятията си и я притисна към гърдите си, но тя усети, че тялото му все още е напрегнато.

— Ти ми помогна, Аманда — прошепна той в ухото й. — Не позволявай чувството за вина да ми отнеме всичко, което ми даде.

— Какво мога да направя за теб?

— Само ми позволи да те подържа малко в прегръдките си.

Думите му я разчувстваха. Тя лежеше сгушена в обятията му и чувстваше горещия му дъх на врата си. Кириан зарови лице в косата й и вдъхна сладкия й аромат. Никога не се беше чувствал толкова слаб като сега и въпреки това нейното присъствие по някакъв начин му вдъхваше сили.

„Открил си своя спасителен изход.“ Думите на Талон продължаваха да звучат в главата му. Щом един Нощен ловец откриеше нещо, което да отнема силите му на безсмъртен, той можеше да възвърне душата си. До този момент Кириан никога не бе мислил за това. Никога не се бе осмелявал да мечтае за него. Би могъл отново да стане човек. Завинаги.

Но защо? Той беше такъв, какъвто е. Вечният воин. Кириан харесваше живота си. Харесваше свободата и силата, които имаше. И все пак, докато лежеше с Аманда, сгушена в прегръдките му, чувствайки голата й кожа до своята, започна да мисли за други забравени неща. Неща, които бе погребал дълбоко в сърцето си. Като затвори очи, я видя как гушкаше Никлос. От нея щеше да излезе добра майка. И докато отново потъваше в сън, част от него знаеше, че тя ще бъде и чудесна съпруга.

Аманда се събуди от усещането, че някой описва бавно парещи кръгове около гърдите й. Отвори очи и видя ръката на Кириан нежно да докосва тялото й. Бедрото му бе мушнато между нейните. Сърцето й се разтуптя, когато той плъзна ръка по корема й, докато леко хапеше шията й с дългите си остри зъби.

— Искаш да ме ухапеш ли? — попита тя.

Веднага почувства вибрациите от клокочещия в гърлото му смях.

— Не, скъпа, искам да те изям цялата.

Като се претърколи на гръб, Аманда погледна нагоре и видя, че очите му са още по-зелени от преди. Сега имаха прекрасен яркозелен цвят. Тя се протегна и прокара пръст точно под дясното му око.

— Защо си промениха цвета?

— Когато загубих силите си на Нощен ловец, очите ми възвърнаха човешкия си цвят.

Аманда се намръщи, спомняйки си смътно как изглеждаха те в съня й.

— Такъв ли беше цветът им, преди да загубиш душата си?

Той кимна утвърдително, след това отпусна глава и долепи устни до ямката на шията й.

— Редно ли е да правиш това? — попита тя, като плъзна ръка по гърба му. — Талон каза, че трябва да си почиваш.

— Аз така си почивам.

Аманда си пое рязко въздух, когато Кириан разтвори нежната плът между краката й и започна да я гали с дългите си силни пръсти.

— Ти не си почиваш, а палуваш.

Очите му се взряха в нейните.

— Аз искам да палувам с теб.

— Но това няма ли да те направи по-слаб?

— Не виждам как.

— Ами ако…

Кириан я прекъсна с една гореща страстна целувка. Всички възражения на Аманда се изпариха. Той гризна леко устните й и се отдръпна. Зелените му очи сякаш пронизаха сърцето й.

— Вече не мога да прочета мислите ти, Аманда. Кажи ми, че не ме желаеш и ще те пусна.

— Желая те, Кириан. — И това бе слабо казано.

Той се усмихна и проникна дълбоко в нея. Аманда простена от силата, с която той я изпълни.

Главата на Кириан се замая от усещането на топлото й тяло под неговото. Ако изобщо бе възможно, би казал, че сега тя му достави още по-голямо удоволствие, отколкото преди час. Не отделяше поглед от лицето й и се наслаждаваше на замъглените й от страст очи, на поруменелите й бузи. Тя бе наистина прекрасна. През тялото му премина вълна на дива радост от това, че я притежава. Чувството бе толкова силно, че той почти забрави самия акт. Кириан не можеше да каже откъде се бе породило това чувство, но то разтърси пялото му същество. В сравнение с него онова, което някога бе изпитвал към Теона, му се струваше истинска пародия. Той не разбираше случващото се и честно казано, не смееше да го анализира по-надълбоко. Осъзнаването на чувствата му можеше само да го нарани още повече.

Аманда обви крака около него, наслаждавайки се на всеки дълъг сладострастен тласък. Никога не бе подозирала, че правенето на любов може да бъде такова изживяване, че може да носи толкова голямо удоволствие. И когато стигна до кулминационния момент, изкрещя диво. Кириан покри устните й със своите и след още три мощни тласъка се присъедини към нея.

Като дишаше хрипливо, той се взря в лицето й.

— Мисля, че съм пристрастен към теб.

Тя му отвърна с усмивка, от която сърцето му пропусна един удар.

— Хей, Кириан!

Кириан едва успя да придърпа чаршафа върху тях, когато вратата на спалнята му се отвори и на прага й застана висок, красив, около двайсет и пет годишен мъж.

Аманда замръзна, когато срещна ококорените сиво-сини очи на Ник. Дългата му тъмнокестенява коса бе сресана назад, разкривайки лицето му, и когато той се усмихна, на бузите му се образуваха дълбоки трапчинки.

— Дявол да го вземе, ти си се чукал!

— Ник — изръмжа Кириан. — Излез оттук!

— Добре, но имам новини относно Дезидерий, които наистина ще искаш да узнаеш. Защо не облечеш някакви дрехи и да се срещнем в кабинета след няколко минути? — Ник най-безочливо им хвърли още един насмешлив поглед и без да бърза, излезе от спалнята.

— По-късно ми напомни, че наистина трябва да го убия.

Аманда се засмя, но после срещна погледа му.

— Изглеждаш толкова различен със зелени очи — прошепна тя, като погали брадясалата му буза.

В отговор той я дари с още една страстна целувка. От властния начин, по който езикът му се преплете с нейния, дъхът й секна и колената й омекнаха.

— Какво има в теб, че не мога да ти устоя?

— Очарователната ми личност? — пошегува се тя.

Като се засмя, Кириан я целуна леко по носа. Той стана от леглото и се запъти към банята, а Аманда се загледа след него, любувайки се на голите му задни части. Докато Хънтър си вземаше душ, тя се сгуши в леглото, като си припомняше усещането от тялото му в прегръдките й. Ароматът му бе навсякъде около нея и тя го вдъхна с наслада. Това я накара да се почувства така, сякаш му принадлежеше, макар да знаеше, че това никога няма да се случи. Той беше Нощен ловец, а тя — обикновена счетоводителка. Нямаше други двама души, които да са по-несъвместими от тях. Въпреки това сърцето й не искаше да слуша. Част от нея го желаеше така, както не бе подозирала, че човек може да желае някого.

Но дълбоко в себе си не можа да не се запита какво ли ще й струва освобождаването му от клетвата на Нощен ловец.