Царските присъди ^[0] (Филипинска приказка)

Един беден човек на име Хуан нямал роднини, нито приятели. Животът му бил поредица от нещастия. Често се случвало да мине цял ден, без да е сложил троха в устата си.

Един ден, както вървял по пътя изнемощял от глад и умора, той минал край къщата на един богат човек. Случило се така, че в това време готвели храната на богаташа. Храната миришела толкова хубаво, че само от аромата Хуан заситил глада си. Когато богатият човек научил, че миризмата на храната му заситила Хуан, той поискал пари от Хуан. Хуан обаче отказал да даде пари, защото нямал, а и понеже не бил нито вкусил, нито докоснал храната на богаташа.

— Да отидем при царя тогава — казал Педро, богатият човек, — и да разрешим този въпрос!

Хуан нямал нищо против и двамата тръгнали за двореца.

Скоро те стигнали до едно място, където калта била до колене. Там видели младеж, който се опитвал да измъкне коня си от една кална дупка.

— Ей, мързеливци! Помогнете ми да измъкна коня си от тази дупка — казал Мануел. Тримата се помъчили с всички сили да измъкнат коня. Най-сетне успели, но за съжаление Хуан бил хванал коня за опашката и тя се откъснала, когато изведнъж силно я дръпнал.

— Ти трябва да ми платиш, че повреди коня ми — казал Мануел.

— Не, аз няма да ти дам никакви пари, защото нямах намерение да ти помагам, докато не ме помоли — казал Хуан.

— Е, царят ще трябва да разреши спора.

Хуан, който не се боял от заплахи, тръгнал с Педро и Мануел.

Когато тримата стигнали до двореца, лесно получили достъп до царя. След това всеки от тях обяснил защо е дошъл.

— Ще разреша първия случай — казал царят. Той заповядал на слугата да донесе две сребърни монети и да ги сложи на масата.

— А сега, Педро, ела тук и помириши монетите. Тъй както Хуан се е заситил от миризмата на твоята храна, така ти сега се задоволи с мириса на парите.

Педро не могъл да каже нито дума, въпреки че не бил доволен от неблагоприятното решение.

— Сега ще разреша следващия случай. Мануел, ти трябва да дадеш своя кон на Хуан и нека го задържи, докато му порасне друга опашка.

Педро и Мануел си отишли у дома недоволни от присъдите на царя — Педро, без да е получил заплащане, а Мануел без коня си.