Джон Конъли
Шепнещите (40)

37

Не знам дали Кари Сандърс е изпаднала в паника. Не знам дали тръбичката се е изплъзнала от устата й и тя, понеже е била вързана, не е успяла да я достигне. Понякога се хващам, че си представям последните й мигове, и винаги виждам Ирод да хвърля лопатата настрани, да поглежда надолу към сбитата пръст и после леко да дръпва тръбичката за дишане от устата на погребаната отдолу жена. Направил го е, защото е нарушила някакъв неписан договор с него, но също така и защото му е било приятно да го направи. Мислех, че въпреки всичките си приказки за чест, за договаряния и обещания той е жесток човек. Удържа на думата си да освободи Карън Емъри и преди да се раздели с нея, й каза къде е погребана Кари Сандърс, но аутопсията показа, че когато е намерена, Кари Сандърс е била мъртва от часове.

Знам едно: Кари Сандърс беше убила Джими Джуъл и Фостър Джандро. В къщата й беше намерен пистолет, „Глок“ двайсет и втори калибър. Куршумите бяха идентични с онези, използвани при убийствата на Джими Джуъл и Фостър Джандро, и нейните пръстови отпечатъци бяха единствените, открити по оръжието. Колкото до Родам, нямаше начин да се разбере с положителност дали е била отговорна за неговата смърт, но Ирод бе казал истината за участието й в другите убийства, така че нямаше причина да мисля, че е излъгал за Родам.

След като бе намерено тялото на Сандърс, имаше известни спекулации, че човекът, който бе отговорен за смъртта й, може да я е обвинил несправедливо за другите две убийства, но съмненията отпаднаха, когато Боби Джандро се яви и разказа за подозренията си, че смъртта на Деймиън Пачет, Крамър и съпрузите Харлан е свързана с контрабандна операция, ръководена от Джоуел Тобаяс и че е говорил за тях с братовчед си Фостър, въпреки че не разполагаше с доказателства, с които да го докаже. Фостър Джандро беше амбициозен, но чувстваше, че не напредва достатъчно бързо в службата. Ако беше успял да намери доказателства за незаконните действия на Джоуел Тобаяс, може би щеше да даде тласък на затлачената си кариера. Обаче Боби Джандро бе направил грешката да обсъди този въпрос с Кари Сандърс на един от терапевтичните сеанси. Тя бе убила Фостър, за да не се рови повече в операцията, и бе омърсила репутацията му, подхвърляйки флакони от наркотици в неговата кола. Дали бе сторила това със знанието и съгласието на Джоуел Тобаяс, не можех да кажа, а онези, които можеха, до един бяха мъртви. Спомних си какво бях чул за Тобаяс от други хора: че е умен, но не чак толкова. Той не притежаваше потенциала да ръководи операция с откраднати старинни предмети на стойност милиони долари, но Кари Сандърс имаше този потенциал. В Париж Рошман разкри, че връзката му при закупуването на предметите от слонова кост и печатите е била жена, която използвала псевдонима „Медея“, и че парите са били преведени в банка в Бангор, щата Мейн. Появиха се слухове, че в „Абу Граиб“ Сандърс и Родам може да са били любовници, но аз не ги виждах като двойка. Войната създава странни съюзи, но беше по-вероятно Родам и Сандърс просто да са се използвали взаимно и Сандърс да е поела ръководството, след като Родам е умрял. Сандърс и Тобаяс бяха посещавали едно и също средно училище в Бангор, което тя бе завършила година след Тобаяс. Познавали са се от дълго време, но ако тя е била мозъкът на операцията, не й е трябвало разрешението на Джоуел Тобаяс или на някого другиго, за да прави онова, което е считала за нужно за успешния й завършек.

Бях свидетел, когато счупиха ключалката на сандъка и видях лицето на Кари Сандърс. Каквото и да беше направила, не заслужаваше да умре по този начин.

Скоро след като тялото беше открито, дадох своите показания пред полицията в присъствието на двама агенти от Бюрото по имиграцията и митническия контрол. Зад тях седеше дребен мъж с брада и тъмна кожа, който се представи като доктор Ал-Даини, доскоро служител в Иракския национален музей в Багдад. Агентите бяха членове на Обединената междуведомствена координационна група, общ кюп, събрал ФБР, ЦРУ, Министерството на финансите, Бюрото по имиграцията и митническия контрол и всеки друг, който можеше да мине за подходящ, имаше интереси в Ирак и искаше да научи как терористите финансират своите операции. Вниманието им бе привлечено към ограбването на Иракския национален музей заради опасенията, че откраднатите предмети се продават тайно на черния пазар, за да се наберат средства за съпротивата. Мъжът, който ме бе разпитвал в „Мун“, бе лъгал и мен, и себе си: от онова, което вършеха те, също загиваха хора, но не тук, а в Багдад, във Фалуджа и навсякъде другаде в Ирак, където се стреляше по американски войници. Разказах всичко на агентите и на д-р Ал-Даини, като скрих само една подробност. Не им казах за Колекционера. Д-р Ал-Даини като че ли се олюля леко, когато ги информирах, че кутията е загубена, ала не каза нищо.

Когато свършихме, седнах в колата и потеглих на юг.