Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (9)

Един модерен мит

Един от най-дълбоко вкоренените митове, които са оформили мисленето на хората в съвременния свят, е идеята, че науката е направила вярата в Бога и свръхестественото както ненужна, така и невъзможна за мислещия човек. Това е много разпространен и неверен мит, който за нещастие много хора смесват с истинската наука. Нека проследим как е възникнал той.

Според обичайната представа вярата в Бога и свръхестественото е възникнала в примитивните етапи на човешкото развитие. Древният човек се сблъсквал с най-различни процеси и явления, които не можел да проумее. Някои от тях, като растежа на семената и плодовитостта на добитъка, били неща, от които зависел стандарта му на живот. Други, като гръмотевиците и светкавиците, бурите и болестите, заплашвали самото му съществуване. Като не разбирал тези процеси и благоговеел пред тях, човекът направил онова, което би направило едно дете — одухотворил ги. Когато имало лунно затъмнение, той си представял, че някакъв демон се опитва да удуши луната, и прибягвал до разни религиозни ритуали и магии, за да прогони демона. Когато чувал гръмотевица, мислел, че говори някакъв бог, а когато блясвала светкавица, смятал, че това е зъл дух, който се опитва да го унищожи. Дори смятал, че като наблюдава необичайни явления в природата, ще може да предвижда какво ще направят боговете. Но тъй като ние в последните векове сме развили и усъвършенствали научните методи, все повече и повече разбираме природните процеси. Сега знаем, че лунното затъмнение не е причинено от демон, нито че за светкавицата и болестите са виновни зли духове. Открили сме, че природните процеси са безлични и по принцип (на неквантово ниво) напълно предвидими. Затова атеистите твърдят, че вече няма нужда да въвеждаме идеята за Бога и свръхестественото, за да обясняваме явленията в природата. Вече няма нужда да прибягваме до Бог, за да запълва празнотите в нашето познание, както Исак Нютон, когато е казал: „Всекидневното въртене на земята около нейната ос не може да бъде изведено от закона за гравитацията, нужна е божествена ръка…“ И така, атеистът стига до заключението, че Бог е отживелица, и като Лаплас казва, че нямаме нужда от „тази хипотеза“. В резултат на това обществото като цяло е започнало да смята, че науката е направила вярата в един Творец ненужна и невъзможна.