Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Christianity: opium or truth?, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцеслава Узунова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг; проф. д-р Джон Ленокс
Заглавие: Християнството — опиум или истина?
Преводач: Венцеслава Узунова
Издание: първо
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: религиозен текст
Националност: английска
Редактор: Даниела Дойчинова
Художник: Здравко Ненов
Коректор: Юлиана Балканджиева
ISBN: 978-619-7015-32-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10877
История
- —Добавяне
Какво общо има всичко това с мен?
Може би вече у някои от вас започва да се надига протест: „Но какво общо има всичко това с мен? Аз съм биохимик, инженер, физик. От мен не може да се очаква да тръгна да се ровя в древната история, нали? Имам си достатъчно работа в моята област.“
Е, аз просто се опитвам да отговоря на въпроса, който ми беше поставен: „Необходимо ли е да се извърши интелектуално самоубийство, за да се вярва на Библията?“[1] Ако наистина нямате време да разгледате свидетелствата, необходими, за да се отговори на въпроса, това е много жалко. Но дори и така да е, надявам се, че съм казал достатъчно, за да ви предпазя от изкушението да мислите, че твърденията на Новия Завет са очевидна глупост. Ако смятате така, без да сте изследвали свидетелствата, може да се окаже, че вие сте тези, които извършват интелектуално самоубийство!
Но, разбира се, има и нещо повече от това. Ако Новият Завет ни казва истината, то тогава Иисус Христос е Божият Син, нашият Творец — а това не само има нещо общо с вас, с мен и с всеки друг — то е изключително съществено за всеки от нас. Ако той е Божият Син, да го пренебрегнем по каквато и да било причина, е десет хиляди пъти по-лошо от интелектуално самоубийство — това е престъпно безразличие към нашия Създател. Затова Новият Завет ни призовава да изследваме свидетелствата с цялата сериозност, на която сме способни. Едва ли бихме могли да се надяваме да разберем физиката на вселената, без сериозно да изучаваме свидетелствата, които тя самата ни предоставя. Как тогава бихме могли да опознаем и да разберем Твореца на вселената, без да изучаваме също толкова сериозно свидетелствата, които той сам ни е дал за себе си?
В моята страна често се случва иначе високо интелигентни учени — физици, химици, биолози и други — да са склонни да отписват Библията като глупост. Когато в отговор деликатно ги принудя да ми кажат дали са чели Библията, те отвръщат: „Разбира се, че да.“ А когато после ги попитам какво мислят за свидетелствата, които Библията дава за божествеността на Христос, те обикновено отговарят: „Какви свидетелства?“
Казвам: „Вземете например Евангелието според Йоан“. Неговият автор обяснява целта на написването му: „Тези знамения са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име“ (Йоан 20:30, 31). „За тези свидетелства говоря — им казвам. — Какво мислите за тях?“
Почти неизменно чувам следния отговор: „О, Евангелието на Йоан. Е, него не съм го чел. В училище учихме само Марк.“
И така, ето ги, учените професори в университета, някои от тях вече на средна възраст; и никога, откакто са били ученици, не са изучавали Библията, и никога не са прочели Евангелието от Йоан като възрастни, със сериозността, с която изучават академичния си предмет. Как могат да знаят, че свидетелствата му нямат стойност, след като не са го чели, това не зная. (А как могат да се считат за образовани хора, ако никога не са прочели сериозно Евангелието от Йоан — това също не зная.) Но много по-същественото, за което става дума тук, е следното: Евангелието от Йоан идва до нас с авторитета на Иисус Христос. Ако това, което то казва, е вярно, то тогава тук е Бог, нашият Създател, който се опитва да влезе във връзка с нас, опитва се да ни говори лично, опитва се да ни се открие, така че чрез Иисус Христос ние да встъпим в лично отношение на вяра и любов с него. Да не се интересуваме да открием дали това е вярно, или не; да не се интересуваме от възможността да чуем какво ни говори нашият Създател — това изглежда показва някакво странно, нерационално предубеждение от наша страна.
„Но виж — ми казват колегите ми, — няма смисъл да ни казваш да четем Библията, защото ние не вярваме в нея. Ако вярвахме, разбира се, щяхме да я четем. Ти искаш от нас първо да й вярваме и така да я четем. Разбира се, ако вярваме от самото начало, че тя е истина, ще вярваме и на всичко, което казва. Но ние не вярваме в това и затова няма смисъл да я четем.“
Но да се говори така е глупаво. Разбира се, аз не искам от тях — а също и от вас — да вярвате на Библията, преди да започнете да я четете. Но моля и тях, и вас да я прочетете и после да си съставите мнение дали е истина, или не. Все пак така се отнасяте и към вестниците, нали? Предварително знаете, че някои от нещата, които пише в тях, ще бъдат верни, а други — не. Със сигурност не решавате, преди да ги четете, да вярвате на всичко. Но това не ви пречи да ги четете. Имате достатъчно доверие в способността си за преценка, за да прочетете това, което пише, да размислите върху него и да си съставите собствено мнение дали е истина, или не. Искам от вас да направите същото и с Новия Завет.
И ако го направите, сам Иисус Христос гарантира, че ако сте готови да изпълните едно условие, Бог ще ви покаже лично дали неговите претенции са истина, или не. А условието е следното: „Ако иска някой да върши Божията воля — след като открие каква е тя — ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17). Ще познае, защото, когато чете и изследва, и мисли върху учението на Иисус, Бог ще проговори на сърцето му и ще му покаже без сянка на съмнение, че това, което Иисус казва, е истина.
Проблемът се крие, предполагам, в условието — ако някой иска да върши Божията воля. Още преди да започнем, ние усещаме, че ако Бог ни покаже истината, това може да има сериозни последствия за начина ни на живот, пред които може би не бихме искали да се изправим. И така, предпочитаме да се отнасяме към всичко това безлично, както пристъпваме към експериментите по физика, без предварително да се ангажираме с никакви практически последствия. Но с Бога не можем да се отнасяме така. Не можем да застанем пред Всемогъщия и да кажем: „Да, бих искал да разбера дали те има, или не, и дали Иисус Христос е твоят Син. Моля те, покажи ми. Но искам да знаеш, че и да ми се откриеш, аз не непременно съм готов да направя това, което ще ми кажеш.“ Бог няма време за духовни дилетанти.
Но ако сте сериозни и сте готови да изпълните Божията воля, когато я разберете, тогава направете този експеримент: прочетете Евангелието според Йоан внимателно и с отворен ум. И Иисус Христос гарантира, че Бог ще ви покаже каква е истината.
Някой може би ще каже: „Моят проблем е, че аз дори не зная дали Бог съществува. Ако направя експеримента, който предлагате, няма ли да има опасност да си въобразя, че Бог ми е говорил, а това да е било самовнушение? Как да разпозная Бога, дори и да ми проговори?“
Е, нека да завърша, като ви разкажа една история за едно от чудесата, които се твърди, че Иисус е извършил (Йоан 9 гл.). Вие може би ще отхвърлите всички истории за чудеса като глупост. За момента това няма значение. Аз я използвам само като илюстрация.
Според разказа, Иисус веднъж срещнал един човек, който бил роден сляп, и го попитал дали иска да прогледни. Не зная дали някога сте се опитвали да обяснявате на някой сляпороден човек какво е зрение или какво е цвят — или дори да го убеждавате, че въобще съществуват такива неща като светлина или цветове. Това е ужасно трудно! Затова би било напълно разбираемо, ако слепият човек беше отвърнал на Иисус, че не знае какво е зрение и счита всички твърдения, че има такова нещо, за глупост. Поне това е начинът, по който много хора днес реагират, когато чуят Иисус Христос да казва, че може да им даде духовно зрение и вечен живот, което е способността да се познава Бог лично (Йоан 17:3).
За щастие обаче слепият човек казал, че ако има такова нещо като зрение, то той иска да го има. Иисус Христос му предложил да направи един експеримент, ако желае; и му гарантирал, че ако го извърши, ще получи зрение.
Експериментът, устроен от Христос, изглежда странен, както ще откриете, ако прочетете историята. Но слепият човек не се страхувал от новото. Той размислил, че Иисус Христос не е нито шарлатанин, нито луд. Щом той казва, че има нещо, наречено зрение, и че той може да го даде на всеки, който иска, тогава си струва да се опита. Няма какво да губи. А може да спечели много. И той направил експеримента, установил от личен опит, че той действа, и се върнал прогледнал.
Препоръчвам и на вас един подобен експеримент. Прочетете Евангелието от Йоан. Когато четете, кажете: „Боже, аз не съм сигурен дали съществуваш. Но ако те има и ако Иисус е твоят Син и той, както сам твърди, може да ми даде вечен живот, каквото и да е това, тогава проговори ми, открий ми се, покажи ми, че Иисус е твоят Син. И ако ми покажеш, аз съм готов да върша твоята воля, каквато и да се окаже тя.“
И Христос гарантира, че Бог ще ви покаже истината.