Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (37)

Несъразмерно страдание

Независимо дали страданието идва в резултат от човешката злина и несправедливост, или от нещастни случаи, болести или природни бедствия, някои хора страдат много повече от други. Тях ги съкрушава не само самото страдание, но и чувството, че е много несправедливо те да страдат толкова много, а други — толкова малко. „Защо аз? — питат те“.

Библията, разбира се, отчита този проблем, а също и че това е един аспект на страданието, който поставя на крайно изпитание доверието дори на вярващите в Бога. Авторът на Псалм 73 например е бил вярващ; но той признава (стих 2 и сл.), че неговата вяра в Божията справедливост почти е рухнала, когато е наблюдавал как твърде често злите, безскрупулни, жестоки хора преуспяват, забогатяват и имат по-малко проблеми със здравето, докато много добри хора страдат неимоверно много в сравнение с тях (ст. 3–4). По същия начин човекът, чиято история се разказва в старозаветната книга Йов, е бил вярващ човек с примерен характер и социално ангажиран. Но той е преминал през невероятна поредица от нещастни случаи, ужасни болести и мъчителна душевна и физическа болка, каквито дори безбожните хора рядко преживяват. Неговата вяра както в любовта, така и в справедливостта на Бога е била почти напълно разрушена, макар и накрая да възтържествува.

Естествено, Библията не насочва вниманието ни към тези проблеми, без да даде отговори. Но трябва да отбележим две неща. Библията не се опитва да даде пълен и окончателен отговор на тези проблеми сега. Поради самото си естество такъв отговор не може да бъде даден, докато цялата история с почти безкрайната си сложност не приключи и подробностите в случая на всеки един човек не бъдат разгледани в светлината както на целия му живот, така и на видимите вечни резултати. И второ, макар че Библията ни дава някои отговори, които засега да задоволят нашия интелект, тя набляга повече върху отговорите, които говорят на сърцата ни; защото основната цел на Библията в този контекст е да укрепва нашата вяра в Бога и да поддържа куража ни, докато на Последния съд бъдат напълно обяснени и обосновани пътищата, по които Бог ни е превел (Спомняте ли си началото на пета глава и онова, което трябваше да правят родителите на момичето, което страдаше от увреждане на гръбначния стълб?).

Разбира се, отговорите, които говорят на сърцето, ще имат полза само за хората, които вече са познали като реалност Божията любов в Христос още преди да се изправят пред тежко страдание. Те не непременно ще имат някаква тежест за атеистите, чието неверие никога не им е позволило да опитат лично Христовата любов. Но това само показва колко по-незавидно е положението на атеистите, които трябва да приемат, че несъразмерното разпределение на страданието е още един ирационален ефект от като цяло ирационалната, аморална и, в крайна сметка, несправедлива и безнадеждна вселена.

При вярващите е друго. Когато става въпрос за несправедливо страдание, причинено им от зли хора, те могат да се облегнат на Божието обещание, гарантирано от неговия характер и потвърдено от възкресението на Христос, че ще има Последен съд, на който всички злини ще бъдат изправени. Подобно на автора на Псалм 73, те размишляват над края на злите хора и въпреки привидното благоденствие на нечестивите и собствените си страдания, те за нищо на света не биха пожелали да разменят местата си с тях (Псалм 73:17 и сл.).

Нещо повече, християните не се изненадват, когато се случи да страдат от ръцете на зли хора много повече, отколкото останалите хора — както е ставало в СССР в, за щастие, вече отминалите дни, но продължава да става в много други държави. Защото християните знаят от самото начало, че са призвани да последват примера, който им е оставен от Христос, „който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му, който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо“ (1 Петр. 2:21–23).

Уверен, че при Последния съд Бог ще се погрижи справедливостта да възтържествува, Христос е понесъл страданието от ръцете на нечестивите. Нещо повече, той се е молел за своите екзекутори и е изтърпял наказанието за греха от Божията ръка и заради тях — за да бъдат спасени, ако пожелаят.

Затова християните са призвани на свой ред да страдат заради Христос, своя Спасител, когато изповядват смело вярата си в него, и да страдат за своите ближни, като носят Божието предложение за помирение и прошка на един свят, който в същността си е враждебен на Бога. Но християните не смятат такова страдание за причина да се съмняват в Божията любов или неговата справедливост; те виждат в него потвърждение на Христовото предупреждение (Йоан 15:18–16:4) и за тях това е чест (Матей 5:10–12; Деяния 5:40–42; 1 Петр. 4:12–14).

Но какво да кажем за другия вид страдание, което не идва от зли хора, а от естествени причини — нещастни случаи, бедствия, болести, загуба на близки и други подобни? Библията не обяснява защо някои вярващи страдат много повече от други. Но тя взима един краен случай — страданието на Йов — и показва как Бог е допуснал и използвал неговото страдание, за да покаже, че вярата му е истинска, да я очисти и укрепи, а след това да я увеличи. Вярата, обяснява Библията, е като злато (1 Петр. 1:6–7). Един ценен къс самородно злато може да има примеси; затова златарят ще го нажежи и претопи, за да премахне всички нечистотии. След това този къс злато ще стане още по-ценен. Така и вярата трябва да се прояви като истинска и искрена (2 Тимотей 1:5). Тя също трябва да бъде пречистена, за да обичаме Бога и да му се доверяваме заради самия него, а не само заради придобивките, които получаваме от него (Йов 1:9). Освен това, вярата може да се различава по количество (малка или голяма, вж. Матей 14:31; 15:28) и по качество (силна или слаба, вж. Римляни 4:19–20). И също като мускулите в човешкото тяло вярата расте и се развива, като се упражнява и изпитва във все по-трудни ситуации. Бог не ни обяснява защо прекарва някои хора сякаш през, както ни се струва, несъразмерно тежки изпитания; едва идещата вечност ще покаже това, когато се открият резултатите от тези изпитания. Когато Иисус Христос се яви при второто си идване, ще се окаже, както ни уверява Библията (1 Петр. 1:7), че всяка проверка на вярата, по-лека или по-тежка, е донесла хваление, слава и чест. Но колкото по-тежка е проверката, толкова по-големи са славата и честта.

Тук, на земята, един доброволец, обучен да оказва първа помощ, върши много полезна работа; но той не преминава през такива тежки изпити, както един студент по хирургия. На всеки няколко месеца пилотите трябва да издържат тестове в симулатор, където за проверка на уменията им биват подлагани на всевъзможни ужасяващи екстрени ситуации, от които дори силни мъже са се разплаквали. Но на никого не му идва на ум да пита защо техните изпитания трябва да бъдат толкова по-тежки, отколкото тези на бъдещите шофьори на автомобили. Според Христос положението и отговорността в неговото идващо царство ще зависят отчасти от страданието на ученика тук, на земята (Марк 10:37–39). Колкото по-голямо е страданието, толкова по-високо ще бъде впоследствие и отговорното положение.