Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Christianity: opium or truth?, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцеслава Узунова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг; проф. д-р Джон Ленокс
Заглавие: Християнството — опиум или истина?
Преводач: Венцеслава Узунова
Издание: първо
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: религиозен текст
Националност: английска
Редактор: Даниела Дойчинова
Художник: Здравко Ненов
Коректор: Юлиана Балканджиева
ISBN: 978-619-7015-32-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10877
История
- —Добавяне
Последствията от човешкия бунт на първия етап
Сега трябва да насочим мислите си към онова, което нарекохме първи етап на Божия проект за човечеството — защото според Библията именно човешкият бунт на този етап е причинил до голяма степен страданията в света оттогава насетне.
Казахме, че първият етап е само първото необходимо стъпало за постигането на великия план на Бога; но това не означава, че този етап няма голямо значение или стойност сам по себе си. Напротив, положението и ролята, дадени на човека от Бога във връзка с планетата Земя, са били и продължават да бъдат благородни и величествени в най-висша степен. Човекът е трябвало да бъде Божият вицекрал, създаден по Божия образ, поставен над земята и всичко в нея като Божи главен администратор, за да развива земята и целия й потенциал. Това е било прекрасно предизвикателство, вълнуваща и отговорна задача, чиято цел е била да развие не само техническите способности, но и моралните качества на човека. Въпреки човешкия бунт и отчуждение от Бога, задачата си остава такава; ако тя се изпълняваше в ненарушено и постоянно общение с Твореца и съгласно неговите нравствени норми, целият свят можеше да се превърне в рай.
От библейския разказ научаваме, че като начало Бог е посадил градина на едно определено място на земята и е поставил своя новосъздаден вицекрал там. Това показва обаче, че останалата част от планетата не е била градина; и условията, поставени на човека, са задължавали него и неговите потомци впоследствие да излязат и да развият потенциала на цялата планета, над която Бог им е дал власт.
Тази задача е нямало да бъде изцяло лишена от опасности и евентуална болка, както личи от факта, че Бог предвидливо е снабдил човешкото тяло с различни защитни и възстановителни механизми — например имунна система, за да се противопоставя на болестите, или кръвосъсирваща система, за да затваря раните и да не допуска фатална загуба на кръв. Цялото Божие творение е било добро, както казва сам Бог (Битие 1:31); но то не непременно е било безопасно, ако с него не се борави правилно.
Човекът обаче се е разбунтувал. Не че веднага е затънал в пороци, но е станало нещо далеч по-фундаментално и сериозно. Той е бил изкушен да мисли, че животът може да се развива по-интелигентно, по-красиво и по-задоволително, ако дръзне да бъде независим от Бога. Той е решил — както смятат мнозина и днес, че Божието предупреждение, според което някои разбирания и поведение ще доведат до смърт, е глупаво ограничение. Затова човекът съзнателно е отстъпил от моралната и духовна зависимост от Бога.
Когато е направил това, той не е бил свален от своята роля на управител на планетата Земя, но са настъпили две големи промени.
Първо, Бог е подчинил създанието на преходност (Римляни 8:20).
В Библията се използват две метафори за това. Първо, творението е сравнено с жена, която ражда — тя е в родилни мъки, за да се яви прекрасният резултат, който е трябвало да се постигне под грижата на човека. Но въпреки болките и усилията, засега не успява да произведе този резултат, тъй като, второ, творението, като роб, е подчинено на веригите на преходността (Римляни 8:20–22). Библията бърза да обясни, че това състояние, наложено на природата, няма да трае вечно. Един ден творението ще бъде освободено, ще реализира пълния си потенциал и ще достигне славната си цел.
Но когато човекът глупаво е решил да бъде независим от Бога, за негово добро е било да му се даде възможност да осъзнае безумието на тази своя нагласа. Светът в крайна сметка не е негов. Не той го е измислил. Светът принадлежи на своя Творец. Ако страданията на творението причинят и на него страдание, болка и мъка до такава степен, че той се покае и се обърне към Бога, това би било добро и полезно нещо.
Болките в гърдите, които ни предупреждават, че сърцето ни е болно и се нуждае от специални грижи, са нещо добро! И ако мъките и стенанията на творението постоянно напомнят на света, че човечеството е в бунт срещу Бога и трябва да се помири с него, те също са нещо добро.
Второ, самият човек е подчинен на смърт (Битие 2:17; 3:17–24).
Непокорството към Твореца и отчуждението от извора на живота неизбежно са променили и самия човек, неговото отношение и към Бога, и към творението. Те са довели до упадък, остаряване и в крайна сметка смърт на всяко ниво. Колкото и прекрасно да е творението, колкото и славен да продължава да бъде физическият, емоционален, естетически, интелектуален и практически живот на човека в своите най-добри прояви, човекът е трябвало да научи от опит, че не може да живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Второзаконие 8:3; Матей 4:1–4). Да има всички наслади на един рай без болка, но без лично общение с Бога — дори ако това беше възможно — щеше да бъде духовна трагедия.
Но, разбира се, това не е възможно. Отчуждението на човека от Твореца и неговото непокорство на моралните заповеди на неговия Създател са изкривили способностите му като администратор и настойник на земните ресурси и природните сили. Резултатът често (макар, разбира се, не винаги) е, че не природните стихии и бедствия сами по себе си причиняват най-много болка и смърт, а извратената употреба на тези сили и ресурси от човека. Ето няколко примера.
През двадесети век човекът откри как да предизвиква делене на атома, а след това — и ядрен синтез. Това беше блестящо постижение на човешкия интелект. Но първото нещо, за което човекът употреби това откритие, беше унищожаването на стотици хиляди други човешки същества. След това в продължение на няколко десетилетия Изтокът и Западът произвеждаха хиляди атомни бомби на изключително висока цена, съсипваща техните икономики, и се заплашваха един друг с тях. Ако ги бяха използвали, това щеше да доведе до огромно световно природно бедствие, ако не и до пълно унищожение на планетата. Сега, неизползвани и безполезни, тези стареещи бойни глави се оказват както действителни, така и потенциални източници на грозни човешки малформации, болести и смърт.
В последните десетилетия хиляди етиопци умряха от глад. В същото време на запад прилагането на модерни научни методи в земеделието доведе до производството на огромни количества от жито, месо и масло, които не бяха нужни и бяха складирани неизползвани в специално построени складове. Но когато хората измираха като мухи в Етиопия, европейските страни дълго време отказваха да дадат каквато и да е част от тези огромни излишъци от храна, за да не би това да разклати икономиките им!
Водещите държави харчат баснословни суми за оръжия с надеждата, че заплахата за използването им ще предотврати чужда агресия. Ако народите можеха да си имат доверие, те щяха да инвестират тези пари за ликвидиране на бедността, епидемиите и пустините на земята. Но те не могат и не смеят да си имат доверие. Затова бедността, епидемиите и пустините остават, докато огромни ресурси от пари, човешки гений и човешко време продължават да се използват за създаване на все по-сложни оръжия.
Индустриалните процеси в съвременния свят изпускат вредни химически вещества, които разрушават озоновия слой, а това застрашава да предизвика глобално затопляне. Ако това не бъде предотвратено, то ще доведе до страшни природни катаклизми в световен мащаб. Въпреки това дори някои от богатите страни отказват да предприемат действия, за да намалят вредните емисии — неутолимият консуматорски глад на техните народи не им го позволява.
Ние не знаем дали е възможно да има планета като нашата без вътрешни сили и процеси, които да водят до преместване на тектонични земни плоскости и от време на време да предизвикват земетресения и вулкани. Но ясно виждаме, че този свят би бил много по-подобен на рая, ако не беше греховното извращаване на човешкото настойничество и използване на природните сили и ресурси на Земята.