Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (33)

Божията цел при създаването на света

Според Библията нашата земя не е предназначена да трае вечно — един ден тя ще престане да съществува (2 Петр. 3:13–18; 1 Йоан. 2:17; Откровение 20:11–21:1). Но човекът, тъй като е и дух, а не само тяло, никога няма да престане да съществува. Физическата смърт не слага край на човека. Някъде и в някакво състояние, в рая или ада, той ще съществува вечно.

Земята следователно никога не е била устройвана като вечен дом на човечеството. Тя е предвидена само като трамплин за постигане на много по-великата цел, която Бог е имал предвид за човека още дори преди да създаде земята. Тази цел включва два етапа:

Етап 1

Човекът се ражда на този свят като едно от Божиите създания. Той е надарен с тяло, душа и дух, с интелект, езикови способности, морално чувство и съзнание за Бога. Но за нито едно от тези неща не е нужно Бог предварително да търси съгласието или дори съдействието му. Впоследствие човекът просто осъзнава, че се е родил, и постепенно открива, че има тези способности.

Етап 2

По-късно на човека се предлага възможността да стане нещо, което до този момент не е бил — първо дете, а после син на Бога. Но за това са необходими волевото съгласие и съзнателният избор на човека.

За да разберем градацията между тези два етапа, трябва внимателно да отбележим разликата в библейската терминология между едно Божие творение, от една страна, и едно дете или син на Бога, от друга. В популярното религиозно мислене често тези две понятия се смесват и се говори така, сякаш всички човешки същества са Божии деца. Но това не е вярно. Бог несъмнено обича всички човешки същества, защото е техният Творец и те са негови създания; и на популярен език спокойно можем да кажем, че той бащински се грижи за тях. Но на езика на Библията, макар че всички човешки същества са Божии творения, не всички са Божии деца.

Класическото представяне на ситуацията намираме в Йоан 1:10–13. Струва си да цитираме целия пасаж:

„Той (Божият Син) беше в света и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога“.

От тези думи много ясно се виждат пет неща:

Първо, човешкото същество не става автоматично дете на Бога само защото се е родило на този свят. За да бъдеш дете на Бога, трябва да станеш такова; а не можеш да станеш нещо, което вече си.

Второ, условието да станеш Божие дете е да приемеш Христос и да вярваш в неговото име. На онези, които го приемат, той дава право да станат Божии деца.

Трето, не всички човешки същества стават Божии деца по простата причина, че не всички приемат Христос: той дойде при своите си, и онези, които бяха негов собствен народ (в етнически смисъл, с други думи, мнозинството от неговите съвременници евреи) не го приеха. И днес много хора от всички народности не го приемат.

Четвърто, какво НЕ Е процесът, чрез който човек става Божие дете. Той не е същият като този, чрез който биваме заченати и родени на този свят от нашите родители. Не е и действие, което можем да извършим сами, по собствена воля.

Пето, какво Е процесът, чрез който ставаме Божии деца. Това е да бъдем родени от Бога — Бог да вложи в нас собствения си живот.

Последното определение, „родени от Бога“, ясно показва разликата между Божиите създания и Божиите деца. Божиите създания са създадени от него, Божиите деца са родени от него. Нека направим една аналогия. Един инженер не може да направи дете по същия начин, по който ще направи компютър. Той прави или създава компютъра — а детето трябва да се роди. И, разбира се, между неговия компютър и неговото дете има огромна разлика. Компютърът може да е съвършен и да е способен да извършва невероятно сложни операции, далеч над възможностите на малкото дете. Но компютърът не притежава живота на инженера, а детето го притежава. И с този живот детето може да порасне, да има взаимоотношения със своя баща, да се наслаждава на живота на баща си, на неговата любов и приятелство — нещо, на което компютърът никога не би могъл да се надява.

И така, това е великата цел, която Бог е имал в сърцето си още преди да създаде света — той е копнял за синове и дъщери, които ще споделят неговия живот, и затова ще го разбират, ще му се радват, както и той на тях, в едно единство, възможно само при споделения живот в отношенията баща-дете. Нека чуем това, изразено на езика на Библията:

„… като (Бог) ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля, за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си“ (Ефесяни 1:4–6).

В това се състои истинският прогрес за човечеството, както сам Бог го е определил — човекът да се роди чрез физическо раждане в този временен свят като Божие творение и след това да стане Божие дете чрез духовно раждане, докато е още в този свят, за да може един ден да живее в общение с Бога завинаги в неговия свят.^[1]