Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (32)

Отношението на човечеството към цената за прогреса

Цялата научна дейност за овладяването на природните сили е величествен израз на човешкия дух. Този процес е носел огромни рискове, а постиженията са били заплащани с цената на безкрайна болка и безброй изгубени живота. Но по преценка на повечето хора огромната полза за цялото човечество многократно превишава и оправдава тази цена.

Тук трябва да отбележим нещо много важно. Овладяването на природните стихии не означава те да бъдат лишени от присъщата им способност да причиняват болка и смърт. И човекът не би искал това да стане. Ако огънят изгуби способността си да изгаря, той не би могъл и да бъде полезен. Електричеството, което не може да ви изпепели, не би могло и да служи за всички цели, за които сега, овладяно, служи. Лазерните лъчи могат да унищожат човешката тъкан — ако не можеха, нямаше да могат да си използват за фини хирургически операции на очите. Това означава, разбира се, че използването на тези природни сили винаги носи известен риск; но повечето хора смятат, че рискът от вреда или смърт си струва в сравнение с ползата, която носи.

Самолетите преодоляват силата на гравитацията. Тяхното изобретяване и усъвършенстване е струвало хиляди живота. И ние летим с тях, макар да знаем, че ако двигателите откажат, гравитацията ще унищожи и самолета, и пътниците. И все пак никой, когото познавам, не би започнал да спори, че Бог е трябвало да създаде земята ни без гравитация или с много по-слаба от сегашната, за да не катастрофират самолетите, ако им откажат двигателите. Ако гравитацията на земята беше много по-слаба, планетата щеше да изгуби своята атмосфера и животът на нея изобщо нямаше да е възможен.

Нека обобщим казаното дотук. Оставени сами на себе си и без да бъдат принуждавани, хората от всички епохи са смятали за приемливо да рискуват и да понасят сериозни страдания и смърт в процеса на развитие на потенциала на нашата планета (а днес и на други планети) заради големите предимства, които могат да се спечелят. Хората като цяло не се възхищават от нагласата, която отказва да се стреми към прогрес от страх, че това може да означава страдание и болка.

Но това сякаш означава, че човекът не би могъл съвсем справедливо да се оплаква, ако Божията цел при създаването на нашата планета и на нас, човешките същества на нея, неизбежно включва страдание — не само за човека, но и за самия Бог — в името на безкрайно славни и вечни придобивки за човека.