Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (26)

ПРОБЛЕМЪТ С БЕЗРАЗБОРНИЯ СЪД

Но има един проблем, който самата Библия изрично споменава във връзка със Содом и Гомора. Когато крещящ грях и зло заразят цялото общество, как може един праведен Бог да унищожи сравнително невинните заедно с крайно виновните? В един малък град като Содом е било сравнително лесно да се организира бягството на няколкото относително невинни хора, за да избегнат общото разрушение. Но понякога злото заразява цели народи, страни, империи, и тогава милиони хора участват в различна степен в жестоката и арогантна политика на своите управници. Учителите например са принудени да отравят умовете на своите ученици с фанатичен фашизъм и геноцидна омраза срещу малцинствата (както в Хитлерова Германия) или с отхвърлящ Бога атеизъм (както при марксистките режими). Мъжете са принудени от лъжлив патриотизъм да участват в жестоки идеологически войни за разширяване на империи. Университетските професори са принудени да пренаписват отново историята (а понякога дори природните науки) в съответствие с правителствената политика, без значение каква е истината според тях. В такъв случай, как би могъл един праведен Бог да унищожи цели народи, без при това да унищожи маси от сравнително невинни (макар все пак грешни) хора заедно с виновните?

„Точно там е работата — ще каже някой. — Ако Бог е премъдър, както и всесилен, той би могъл да осъществи избирателен съд над всеки поотделно, като елиминира лошите и остави добрите. Защо тогава не го прави?“

Е, да речем, че го направи. Да предположим, че Бог се намеси днес и унищожи всички лоши и грешни хора навсякъде по света, без изключение. Къде точно би трябвало да спре? И колко хора ще останат? Къде трябва да се тегли чертата между лошите и добрите? И кои са всъщност лошите и кои — добрите? „Махнете капиталистите — казват комунистите — и ще остане един добър свят с добри хора.“ Капиталистите, разбира се, казват обратното. А на едно съвсем лично ниво, какво ще трябва да каже Бог за самите нас?

Има и други съображения. Да си представим, че двама души са егоисти, жестоки, избухливи и насилници, отдадени на лъжи и измами. Единият е обикновен гражданин и няма много власт, но лошото му поведение съсипва живота на неговата съпруга, разбива брака им и нанася на децата му сериозни, дори непоправими психологически увреждания. Другият е диктатор на своята страна. Той има огромна власт и затова лошото му поведение води до страданията и смъртта на хиляди хора. Какво щеше да направи първият човек, ако имаше същата власт като втория? И кой в крайна сметка е по-лошият от двамата?

Според Библията, Божията присъда над нас като отделни личности е, че всички сме съгрешили — аз, вие и всеки един. Съдени според Божиите абсолютни стандарти всички сме лоши — не всички в еднаква, но всички в някаква степен. Никой не е невинен (Римляни 3:10–20, 23).

Но Бог е не само справедлив, той е и състрадателен и милостив. Жителите на древния град Ниневия и особено неговите управници са били прословути със своята жестокост. За да укрепят властта си, те са депортирали огромни маси хора от завладените от тях територии. Затова Бог ги заплашва с унищожение, но той е готов да забави изпълнението на присъдата, за да им даде възможност да се покаят. И той смъмря израилевия пророк Йона за това, че настоява за незабавното им унищожение (Йона 1:1–2; 3:1–4:11).

По подобен начин Новият Завет обяснява защо Бог е готов да ни чака дълго време, преди да сложи край на света и да спре завинаги злото: „Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние. Но Господният Ден (Денят на съда) ще дойде…“ (2 Петр. 3:8–10).

„Но защо Бог вини всички ни, че сме лоши и грешни — ще каже някой — след като той ни е създал? Тогава защо не ни е направил такива, че да не можем да грешим и да вършим зло?“