Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (22)

Даването на задоволителен отговор на този въпрос не може да е проста задача. Когато хората нямат някакви тежки страдания и могат да гледат обективно и безпристрастно на проблема, те търсят рационални обяснения, които да задоволят интелекта им. Но когато са страдали или все още страдат от душевна или физическа мъка, или ги измъчва чувството за някаква крещяща несправедливост, обикновените рационални обяснения не са достатъчни. Те търсят отговори, които да задоволят не само техния ум, но и сърцето им; отговори, които да облекчат мъката им, да укрепят вярата им, да им дадат надежда, сила и кураж да устоят.

Нека да илюстрираме това. Да предположим, че вие сте родители на дванадесетгодишно момиче, което има дефект на гръбначния стълб. Лекарите казват, че дъщеря ви се нуждае от серия сложни операции за костна трансплантация, за да се изградят и укрепят прешлените. Ако не се започне веднага, когато стане по-голяма, ще бъде късно, а след това тя постепенно ще развие много лошо и болезнено изкривяване на гръбначния стълб. Въпросът е да бъде ли подложена на тези операции? Момичето не може да бъде оставено да вземе решението само — то е прекалено малко, за да разбере и обмисли всички последствия. Вие, родителите, ще трябва да решите. Какво ще й кажете?

Несъмнено като начало ще й обясните с разбираеми за нея думи физиологичните причини, поради които операциите са необходими, и че няма друг начин тя да се оправи. Честно ще й кажете, че ще я боли, но и ще я уверите, че хирурзите са много способни и мили, и че в крайна сметка резултатът ще бъде много добър и тя ще е доволна, че е преминала през операциите. С други думи, за вас ще е много важно да я подготвите интелектуално за изпитанието.

Проблемът обаче е, че в момента тя не изпитва сериозна болка. Но ако лечението се започне, всеки път, когато се събужда след поредната операция, на която вие сте я подложили, и месеци след това, тя ще изпитва мъчителни болки. Как ще й отговаряте, когато хлипа: „Защо допуснахте да ми причинят това?“ Само интелектуални обяснения едва ли ще бъдат достатъчни. Сега ще трябва да я уверявате в своята любов към нея, да я накарате да почувства, че сте заедно с нея в страданието й, и да поддържате надеждата й, че накрая всичко ще бъде добре. И в същото време ще правите всичко възможно да укрепвате вярата й във вас, във вашата любов, във вашата мъдрост, и в лекарите; защото, ако изгуби тази вяра, нейната битка с болката ще стане безкрайно по-трудна и може дори да бъде изгубена.

Така е и с нас, възрастните, когато се изправяме пред страданието, от една страна като интелектуален проблем, а от друга страна като лично преживяване. Нужен е не само един отговор. Но нека започнем с интелектуалния проблем.