Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (2)

1.
Християнството — опиум за народа?

Несъмнено от искрено състрадание към бедните Маркс е заявил: „Религията е стонът на потиснатото същество, сърцето на безсърдечния свят … опиумът за народа.“ С тези думи Маркс критикува не само фалшивата религия. Самата Библия с не по-малка острота осъжда фалшивата религиозност, която става мълчалив съучастник на бездушните капиталисти, които потискат своите работници (вж. напр. Яков 2:6–7; 5:16). Маркс осъжда всяка религия с обвинението, че служи на работниците като опиат, който притъпява болката с илюзорни обещания за рай и така ги кара пасивно да толерират неправдата, вместо активно да се борят срещу нея.

Марксисткото лекарство за това е първо да се изостави всяка религия и след това, в духа на истинския хуманизъм, постепенно да се формира един „нов човек“. „Партията разглежда възпитанието на новия човек като най-трудната задача в комунистическото преустройство на обществото. Докато не премахнем корените и израстъците на буржоазните нравствени принципи, докато не възпитаме хората в духа на комунистическия морал и не ги обновим духовно и нравствено, няма да бъде възможно да построим комунистическо общество“ (XXII партиен конгрес на КПСС, 1961 г.). Твърде интересно, Новият Завет е съгласен с марксизма в това, че всички религиозни ритуали, упражнения и морални усилия са недостатъчни — нищо друго освен създаването на „нов човек“ няма да помогне (вж. 2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 2:8–10; 4:22–24). Разбира се, марксизмът и християнството са на различни мнения за това какво не е наред със „стария човек“, какъв трябва да бъде „новият човек“ и с какви средства ще бъде формиран той. Но за това по-късно. За момента нека се върнем на въпроса за опиума.

Ако е вярно, че в някои векове и в някои страни религията е действала като успокоително, вярно е също, че в ХХ век хуманистичните философии, както десни, така и леви, са действали като мощни стимуланти. Техните обещания за бъдеща утопия са трансформирали вроденото чувство на хората за правда и неправда в героични действия и саможертви за постигането на мечтания идеал. В името на тази кауза през последния половин век загинаха милиони. Но обещаната утопия не бе постигната. Тя изглежда по-далеч от всякога. Що се отнася до тези милиони вече мъртви хора, надеждите, вдъхнати у тях от хуманистичните философии, за които те са дали — доброволно или не — живота си, са се оказали илюзорни.

А какво да кажем за инстинктивното чувство за правда и неправда, което всички ние имаме, което ни дава усещането, че имаме право на справедливост, и което кара много хора да се борят, за да я постигнат? Очевидно то не е присадено на човешките същества от религията, защото у атеистите е също толкова живо, колкото у вярващите. Откъде идва тогава? И колко сигурен водач е то в нашата надежда, че един ден правдата ще възтържествува?

Библията казва, че това чувство е заложено в нас от Бога, нашия Творец. Целият божествен авторитет стои зад него. И макар в нашия свят и в нас самите то често да бива потискано, изкривявано, опорочавано и мамено поради човешкия грях и бунт срещу Бога, един ден то ще бъде удовлетворено. Ще има Последен съд, на който Бог ще съди света справедливо чрез Иисус Христос. Всички, които някога са живели на тази земя, ще получат справедливост (Деяния 17:31; Откровение 20:11–15). Това дава огромна утеха и надежда. Значи си струва да се бориш за правдата и да се съпротивяваш срещу греха, злото и всяка поквара. Нашето чувство за правда и неправда има стойност — то не е илюзия.

„Е, не — казва хуманизмът — нашето чувство за правда и неправда не е чак толкова значимо — то е просто продукт на еволюционното развитие.“ Тогава не може да има гаранция, че то ще бъде удовлетворено за който и да е конкретен индивид или дори конкретно поколение! Тъй като няма Бог и няма да има Последен съд, милионите, които са страдали несправедливо на земята в миналото, няма да получат справедливост дори в следващ живот, защото такъв живот няма. Освен това и за милионите, които живеят сега, надеждата за справедливост в този живот или в следващ също ще се окаже подигравка и илюзия. Какъв подтик е това да се бориш за правда в настоящето или дори за някаква бъдеща утопия, която — както онази, която ни обещаваха през ХХ век — може никога да не дойде? Това не е стимулант. То дори не е успокоително. То е депресант.

Но нека размислим над предположението, че нищо друго освен формирането на „новия човек“ няма да помогне. Тук Библията изцяло се съгласява с Маркс за вредата от много форми на популярната религия. Библията учи, че човекът е зъл в същността си. Сърцето му е измамно повече от всичко и безнадеждно болно (Еремия 17:9). Дори и най-добрите религиозни ритуали или практики, и най-искрените морални усилия не могат да излекуват злото човешко сърце и да направят човека приемлив за Бога или подходящ гражданин на която и да е утопия. Нищо няма да помогне освен, разбира се, премахването на злото човешко сърце и заместването му с ново сърце, с нов дух; или, иначе казано, нищо друго, освен създаването на един нов човек чрез лично покаяние и вяра в разпънатия и възкресен Божи Син, което води до помирение с Бога, прошка и нов живот (Езекиил 36:26; Тит 3:1–7; 2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 2:8–10).

Противно на това, марксизмът учи, че човекът не е лош в същността си, но все още е несъвършен, изкривен и отчужден в резултат от капиталистическото потисничество. Премахнете потисничеството, и човекът сам ще спаси себе си и обществото чрез собствения си труд. Но за пореден път горчивият опит доказа, че и тази надежда е илюзорна. Във всички векове, както и в нашия, най-добрите политически и икономически системи са били и продължават да бъдат опорочавани от непрестанните егоизъм, завист, ревност, алчност, похотливост, пиянство, кражби, лъжи, жестокости и убийства. Историята показва, че човекът, както казва Библията, е грешен и зъл в своята същност.

Как може тогава да се спаси? Със сигурност не чрез независимост от Бога — това е причината за неговите проблеми, а не лекарството. Не става и чрез религиозни ритуали и добри дела. В разговора си с един много религиозен човек Господ казва следното: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите от горе“ (Йоан 3:6–7).

Вие може да храните едно куче, да се грижите за него и да го обучавате, но никога няма да успеете с такива средства да го направите човешко същество. За да стане човек, то трябва да се роди отново. Единственият начин едно паднало, грешно човешко същество да се превърне в Божие дете, е възраждането чрез Божия Дух. Надеждите да постигнем това чрез други средства са илюзорни.