Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (18)

Религиите и проблемът за вината

Разбира се е вярно, че когато става въпрос за основните морални норми — да почиташ родителите си, да не убиваш и т. н. — всички религии учат повече или по-малко едно и също. Сравнете например петте принципа на будизма с десетте заповеди на юдаизма. С една дума, религиите ни учат, че трябва да бъдем добри. Нашият проблем обаче е, че не сме били добри. Ние сме съгрешили срещу Бога, нарушили сме неговите закони и подлежим на наказание. Съгрешили сме срещу други хора и сме им навредили. Съгрешили сме срещу себе си. И ако действително сме Божии създания, тогава грехът срещу другите хора и срещу самите нас също представлява сериозен грях срещу Бога. Човешките същества са устроени така, че когато съгрешават срещу Бога и срещу другите хора, съвестта им ги кара да се чувстват виновни, което ограбва техния душевен мир и ги преследва и потиска. За да намерят мир, за да продължат с увереност към бъдещето, те трябва да се освободят от това чувство за вина. Затова всяка религия, която заслужава да се нарича така, трябва да се справи с въпроса за вината. Но как? Не просто безполезно, но и вредно е да се опитваме да освободим съвестта на един човек от вината, като му казваме, че миналият му грях и вина нямат значение. Защото в крайна сметка това би означавало, че хората, срещу които е съгрешил, нямат значение, вредата, която е нанесъл, няма значение, а съвестта му е просто слабост на характера, която може удобно и безнаказано да бъде потисната. Никакъв рай не може да се гради на подобна теория, от която следва, че в крайна сметка човешките същества нямат значение — макар че за жалост такива опити са правени неведнъж.

Следователно, всички хора отчаяно се нуждаят от разрешение на този проблем — решение, което да запази техните морални стандарти и чувството им за справедливост и в същото време да им донесе прошка и да ги освободи от веригите на вината за миналото.

Тук, разбира се, големите религии се различават и няма смисъл да се крие този факт. Някои форми на будизма отричат, че въобще има такова нещо като прошка. Хората просто трябва да преминат през неизбежната си карма за своите грешки и недостатъци, които всеки човек натрупва през сегашния и миналите си животи, докато товарът от грешки се стопи и човекът бъде освободен, за да навлезе в бленуваната нирвана. Хората не могат да очакват външна помощ. „Никой не може да очисти друг.“^[1] Действа само неумолимият закон за причинно-следствената връзка и всяко надвишаване на достойнствата от недостатъците трябва да бъде изстрадано в една може би безкрайна поредица от прераждания.

Някои ранни форми на хиндуизма са допускали, че може да се получи прошка чрез принасяне на церемониални дарове и жертви на боговете. Юдаизмът също е имал сложна система от жертвоприношения, въз основа на която хората са можели да получат прошка от Бога. Но самият юдаизъм внимателно посочва, че жертването на волове и крави не може да се счита за адекватно разрешение на проблема за човешката вина (Пс. 40:6). В крайна сметка, какво знаят кравите за греха? Те не будуват цяла нощ, измъчвани от угризения на съвестта. Моралните разсъждения остават завинаги извън техните възможности. Славата и бремето на моралното съзнание принадлежи на човешките същества.

Следователно, в най-добрия случай жертвите на животни са били само символичен начин да се признае, че за греха трябва да бъде платено, за да може съвестта да се успокои чрез прошка. Днес юдаизмът е изгубил дори тази система от символи и няма с какво да я замести. По това той прилича на исляма, който учи хората да се оставят на милостта на Всемогъщия, но не може да посочи никаква жертва, която адекватно да заплаща цената на греха.