Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (17)

Какво казват религиите за себе си

Не всяка религия обаче ще се съгласи, че е просто алтернативен път към същата цел. Буда е претендирал, че „има само един път за очистване на човешките същества“^[1] и че „истината е една, няма втора“^[2]. Монотеистичният юдаизъм никога няма да се съгласи с хиндуизма, че има милиони богове. А християнството ще каже на монотеистичните юдаизъм и ислям, че няма друго име под небето, дадено между хората, освен името Иисус, чрез което да се спасим (Деяния 4:12). За много хора тези взаимно изключващи се претенции за уникалност изглеждат арогантни и опасно неуместни в глобалното село, в което се е превърнал светът. Няма ли да е по-добре тогава един бивш атеист да приеме еклектичната философия на движението Ню Ейдж, което заимства каквото му харесва от всички религии и комбинира елементи на анимизъм, поклонение на природата, пантеизъм и християнски морал в една прагматична амалгама? Като отрича обективното съществуване на истина, движението Ню Ейдж може да приобщи почти всяка религиозна вяра — стига тази вяра да няма претенции за абсолютност.

Колкото и убедително да изглежда това обаче, трябва да бъдем нащрек да не би самата му привлекателност да е илюзия, неподкрепена от фактите.

Нека разгледаме първо мисълта, че няма значение коя система ще последва човек, стига да е искрен. В никоя друга област от живота един отговорен човек не би се задоволил да приеме искреността като гаранция за истинност или за сигурност. Всички форми на медицинската практика имат по дефиниция една и съща цел — излекуването на болния. Но не всички лекарства са еднакво ефикасни, нито еднакво безвредни. Някои лекарства имат разрушителни странични ефекти. Някои са отрова. Не би било разумно да изпием съдържанието на произволно шише, само защото на етикета му пише „лекарство“. Всички вярваме в обективността на истината, когато става въпрос за лекарства!

Второ, дори ако беше вярно — а то не е — че основната цел на всички религии е да накарат хората да се отнасят добре един към друг, не бихме могли да приемем без допълнителни изследвания, че това е достатъчната цел, към която трябва да се стремим. В миналите векове световните морета са били кръстосвани от много пиратски кораби. На някои от тези кораби пиратите несъмнено са се държали много добре един към друг и са имали строги и добре спазвани правила, които са гарантирали, че завладяната плячка ще се разпределя справедливо. В този смисъл достигнатият морален стандарт сигурно е бил напълно задоволителен за тях — но само ако се пренебрегне фундаменталният факт, че са пирати, които се бунтуват срещу законното управление на страната! Ако правителството ги хванело, техният висок морал при деленето на плячката нямало да ги спаси от бесилото. Ако предположим, че основната цел на религията е да ни накара да се отнасяме добре един към друг, ние пренебрегваме съществения въпрос дали има върховно същество, създател, който ни е сътворил, на когото дължим вярност и който ще ни призове да отговаряме за своята невярност и пренебрежение спрямо него. Ако има такъв върховен създател и ние сме го игнорирали и сме нарушили неговите закони, когато той ни призове да отговаряме, няма да можем да се оправдаем с това, че сме се отнасяли добре към другите човешки същества. Тук има непреодолима пропаст между например теравада будизма и християнството. За теравада будистите човекът в своята вечна същност е най-великото духовно присъствие във вселената.^[3] А в юдаизма и християнството такова отношение на човека към себе си е равносилно на богохулство. За тях човекът със сигурност е сътворен по Божия образ, но човекът не е Бог. Бог остава най-великата духовна реалност и да се опитваме да узурпираме неговото място е върховен бунт срещу Всевишния.

Освен това има още една непреодолима разлика между религии като хиндуизма и будизма, от една страна, и юдаизма и християнството от друга. Първите две твърдят, че материалният свят е илюзия (мая), а истинската цел на мъдрия човек е да избяга от материалния свят е илюзия (мая), а истинската цел на мъдрия човек е да избяга от материалния свят в нематериална нирвана. Юдаизмът и християнството директно отричат това. Те твърдят, че материалното творение, както е било направено от Твореца, е добро; че нашите материални тела също са били добри и въпреки че са повредени от греха, те един ден ще бъдат физически възкресени. И така, това са два непримиримо противоположни светогледа. Би било белег на много повърхностно мислене да смятаме, че човек може да вземе най-доброто и от двата и да ги съчетае. И също така е очевидно, че ще има огромно значение за отношението на човека към околния свят и дори към собственото му тяло кой от двата възгледа ще възприеме.