Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (12)

Още една заблуда

Вземете например новозаветната история, че Иисус се е родил от девица без човешки баща. Да мислим, че ранните християни са вярвали в това чудо, тъй като не са разбирали природните закони, управляващи зачеването и раждането на деца, би било пълна глупост. Те са знаели всичко за установените природни закони, по които се раждат децата. Ако не са ги познавали, сигурно са щели да вярват, че деца могат да се раждат без баща или майка, но в такъв случай е нямало да смятат историята за раждането на Иисус от девица за чудо. Самият факт, че те разказват за това като за чудо, показва, че те идеално са разбирали естествените закони, управляващи зачеването и раждането. Всъщност, ако човек не разбира, че има закони, които обичайно управляват събитията, как изобщо ще стигне до заключението, че се е случило чудо?

Или вземете друг случай: Лука, който е бил лекар, образован и владеещ медицинската наука на своето време, започва своята биография на Иисус, като повдига точно тези въпроси (Лука 1:5–25). Той разказва историята за един мъж на име Захария и жена му Елисавета, които в продължение на много години се молили за син, защото Елисавета била безплодна. Когато тя била вече в напреднала възраст, един ангел се явил на Захария и му казал, че някогашните му молитви скоро ще получат отговор и че жена му ще зачене и ще роди син. Тогава Захария много учтиво, но твърдо отказал да повярва в това. Причината, която посочил, била, че той самият вече е стар, а и тялото на жена му е немощно. Те двамата да имат дете на тази възраст би противоречало на всичко, което той знаел за природните закони. Интересното в случая е следното: Захария не е бил атеист, той е бил свещеник, който е вярвал в Бога и в съществуването на ангелите, както и в силата на молитвата. Но ако обещаното изпълнение на неговата молитва означавало нарушаване на природните закони, той не бил готов да го повярва.

Историята казва, че ангелът предизвикал онемяването на Захария заради неговото неверие. Но това показва най-малкото следното: ранните християни не са били лековерни глупаци, непознаващи природните закони и затова готови да повярват на всяка история за чудо, колкото и да е абсурдна. Също като всеки друг, и те са усещали огромната трудност да повярваш в история за такова чудо. И ако накрая са повярвали, то е, защото са били принудени от необоримостта на свидетелствата, в които сами са се убедили.

По същия начин разказът на Лука за възникването на християнството (Деяния на апостолите) ни показва, че първата съпротива срещу християнското послание за възкресението на Иисус Христос не е дошла от атеисти, а от садукеите — тогавашните юдейски първосвещеници. Те са били религиозни хора. Вярвали са в Бога. Казвали са си молитвите. Но това не означава, че щом са чули твърденията за възкресението на Иисус от мъртвите, веднага са им повярвали. Не са им повярвали, защото са имали мироглед, според който чудо като телесното възкресение на Иисус Христос не може да се случи (Деяния 23:8).

И така, да се предполага, че християнството се е зародило в преднаучния лековерен свят, просто не отговаря на фактите. Древният свят е познавал точно толкова добре, колкото и ние днес, природния закон, според който мъртвите тела не стават от гробовете. Християнството си е проправило път единствено чрез необоримата тежест на свидетелствата за това, че един човек действително е възкръснал от мъртвите, противно на природните закони.

Наистина, в днешно време някои хора с мироглед, подобен на този на древните садукеи, погрешно се опитват да направят християнското послание по-приемливо за научния ум, като изцяло премахват елемента на чудото от Новия Завет и представят само етичното учение на Иисус. Но този метод е неуспешен. На първо място, самият Нов Завет заявява, че възкресението на Христос не е някаква повърхностна, маловажна украса на християнското послание — то представлява сърцевината му. Изрежете сърцето, и ще унищожите посланието. И щом самият Нов Завет казва, че нещата стоят така, значи е напълно безполезно хора, които живеят две хиляди години по-късно, да твърдят, че християнството може да бъде лишено от чудото и да продължи да бъде жизнеспособно (1 Коринтяни 15).

На второ място, целият този опит се гради на погрешна основа. Защото нашият напредък в научното разбиране на природните закони прави по-лесно, а не по-трудно да вярваме във възкресението на Христос.