Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (7)

Окончателното доказателство за твърдението на Христос

Твърдението на Христос се доказва основно от две неща: от обективното свидетелство за неговото възкресение и от нашата субективна опитност на свидетелството на Светия Дух в сърцата ни, когато, убедени от обективното доказателство, ние отворим сърцата си за Христос и го приемем лично като Спасител.

Първо, неговото възкресение. Както знаете, всички новозаветни писатели твърдят, че на третия ден, след като е умрял и е бил погребан, Иисус Христос буквално, телесно, физически е възкръснал от мъртвите.

Може би тук ще си кажете, че всеки, който вярва във възкресението на Христос, вече трябва да е извършил интелектуално самоубийство; защото ние в днешно време знаем, че чудеса като възкресение не се случват — науката е доказала, че са невъзможни.

Всъщност обаче ние не знаем нищо такова, както и науката не е доказала нищо такова. Но, бихте възразили, законите на науката показват, че не е възможно едно мъртво тяло да оживее отново.

Не, те не показват такова нещо, нито пък биха могли. Законите на науката не са някакви абсолютни закони, които можем да намерим написани някъде на небето. Те са описания, направени от учените — за което можем само да ги приветстваме — на начина, по който вселената нормално функционира; или по-точно тази малка част от вселената, която те са успели да изучат и разберат досега.

Но в тази връзка трябва да отчитаме две неща. Първо, вие вероятно знаете, че някои космолози напоследък сериозно твърдят, че във вселената има т. нар. „черни дупки“, в които нормалните закони на физиката не действат. Проследявайки действието на законите назад във времето, стигате до една точка, от която нататък не може да знаете какво е ставало, понеже обичайните закони вече не са валидни. Достигнали сте т. нар. „сингулярност“ във вселената.

Зная, че не всички космолози приемат тази теория; но това, което искам да кажа е, че тези учени, които са предположили съществуването на такива сингулярности във вселената, не са обвинявани в интелектуално самоубийство. Нито пък останалите учени смятат, че законите на физиката предварително, без изследване на фактите, доказват, че във вселената не може да има никакви сингулярности. За да може да предскаже a priori, че не може никога да съществува никаква сингулярност, науката първо би трябвало да разбере начина, по който функционира всяка част от цялата вселена във всичките й връзки с останалите части. Науката обаче още е доста далеч от това постижение!

И второ, винаги трябва да помним, че законите на науката могат да ни кажат само какво се случва нормално, докато няма намеса в нашия свят отвън. Но науката, като такава, не може да ни каже дали действително не е имало такава външна намеса в миналото или дали няма да има в бъдеще. За да разберем дали в миналото е имало такива намеси, трябва да се обърнем към историята, а не към природните науки. Разбира се, всички ние сме на едно мнение — и християни, и не християни — че такива намеси сигурно са били изключително редки. Чудесата по дефиниция са редки. Но да се обръщате към историята, като предварително сте решили, че никога никакво чудо не може да е станало, и да отказвате да проучите свидетелствата, че понякога са се случвали чудеса, не е истински научен подход. Това е мракобесие.

Тук не мога подробно да разгледам всички свидетелства за възкресението. Те са прекалено обширни. Но нека посоча само това — ако откажете да повярвате във възкресението, ще се сблъскате с огромен брой исторически проблеми, и особено с един много голям. Никой не може да отрече съществуването на християнската Църква. Нито пък може да се отрече, че тя не е съществувала винаги — тя е имала начало. Въпросът е какво я е създало. Каква е била целта й? Ако се обърнете към Новия Завет, ще видите, че всички ранни християни единодушно твърдят, че появата на църквата е предизвикана от възкресението на Христос; и че целта на тяхното съществуване е да свидетелстват за възкресението на Христос. Ранните им проповеди съдържат малко други неща (вж. Деяния на апостолите).

Първите християни са били юдеи, и по рождение, и по възпитание. Техният свят ден от седмицата е била съботата, т. е. последният, седмият ден от седмицата. И изведнъж, както показват историческите разкази, те започват освен в събота да се събират и в първия ден от седмицата, за да ядат хляб и да пият вино за спомен на Иисус. Защо е била тази промяна, и защо точно първият ден от седмицата? Защото, както ни казват ранните християни, Иисус Христос е възкръснал от мъртвите в този ден.

Заради това, че са проповядвали за възкресението на Иисус, първите християни са били жестоко преследвани, някои са били измъчвани, хвърляни на лъвовете и убивани по други начини. Ако се бяха задоволили да проповядват само християнската етика — че хората трябва да се обичат — никой не би ги преследвал. Но не, те държали да свидетелстват за факта, че Иисус, след като е бил екзекутиран от властите, е възкръснал от мъртвите. И много от тях умирали заради това. Предполагате ли, че са умирали за една история, която самите те са измислили и са знаели, че е лъжа?

Каквото и да мислите за християнската Църква, тя съществува; и ако не смятаме да си затворим очите за историята, трябва да намерим някаква причина, достатъчно сериозна, за да обясни съществуването й. Неща като християнската Църква не се появяват безпричинно от нищото. Изключете възкресението, и ще останете — както посочва проф. К. Ф. Моул — пред една зейнала дупка в историята — християнската Църква без достатъчна причина, която да обясни нейния произход и съществуване.