Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (34)

Един страдащ Бог

Гигантският мащаб на този проект проличава най-напред от факта, че за неговото постигане е била необходима промяна в самото Божество. Този, когото християните наричат Второто Лице на Троицата, не винаги е бил човек. Словото, както е наречен, не винаги е било плът. Но то стана плът, стана човек, за да могат изкупените хора да станат духовно едно с него, както материалното човешко тяло и неговите части са едно цяло (вж. Йоан 1:1–2, 14; 17:20–26; 1 Коринтяни 12:12–14). И като стана истински човек, той пострада, както страдаме ние, макар да беше безгрешен; и чрез самото си страдание беше подготвен да стане наш духовен предводител по нашия път към вечната слава (Евреи 2:17–18; 4:14–16; 15:7–9; 12:1–3). Бог не е абстрактен или безчувствен!

„Но — ще каже някой — какво общо има всичко това с проблема за болката и страданието, който всъщност разглеждаме?“

Ето какво! Това, дали човек ще стане Божие дете, зависи от доброволното му съгласие да приеме Христос. По тази причина (освен другите причини, които обсъдихме вече) човек е трябвало да бъде създаден — онова, което нарекохме първи етап — с истински свободна воля. Но, както вече отбелязахме, Бог в своето всезнание е предвидил, че човекът от самото начало ще използва тази свободна воля, за да се обърне срещу Божията воля, да не се покори на Бога и да поведе себе си и целия човешки род към пропастта, надалеч от Бога. Бог е предвидил също, че единственият начин човекът да бъде спасен, да се върне обратно и да продължи към втория етап от проекта, е Божият Син не само да стане човек, но и да отдаде себе си като представител, изкупител и спасител на хората, да поеме върху себе си колосалната цена, страдание, болка и наказание за човешкия грях и като Божие Агне да отнеме греха на света. Бог е предвидил това и е бил готов заради себе си и заради човека да премине през страданията, нужни за осъществяването на проекта, който е бил в неговото сърце. Агнето е било предвидено преди началото на проекта, дори преди основаването на света (1 Петр. 1:18–21).

От това произтичат две заключения:

Първо, колко големи трябва да са придобивките и славата както за самия Бог, така и за изкупеното човечество, щом сам Бог е сметнал, че си струва Божеството да премине през Въплъщението и после през страданието на кръста, за да ги постигне!

Второ, интелектуалните отговори на проблема за болката са необходими и полезни. Но онова, което утешава сърцата на вярващите и им дава кураж да посрещнат всякакви страдания, които Бог допуска, е фактът, че самият Бог не е стоял безучастен. Той не е задействал своя план, оставяйки ги да страдат, без самият той да страда. Тъкмо защото самият Божи Син е страдал, и е бил изкушаван, той може да помага на вярващите, когато те на свой ред са изкушавани (Евреи 2:18). И тъй като Бог е дал Сина си да умре за тях, Божият Дух дава на вярващите да знаят, да усещат в дълбините на своето същество, че:

„Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?… Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога и който се застъпва за нас. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?… Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римляни 8:32–39).