Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (30)

Нашана удивителна планета

На първо място тя поддържа живот! И не просто живот, а интелигентен живот — умове, които могат да се огледат във вселената и да започнат да разбират как действа тя; умове, които се питат как е започнало всичко и каква е крайната цел на човешкото съществуване. Защо изобщо съществува всичко? Колко ще трае? Кога ще свърши? И защо всъщност страда от така наречените природни бедствия?

Изтъкнатият математик и физик професор Пол Дейвис изглежда не вярва в Бога, както е описан в Библията. Но самото съществуване на интелигентни същества на нашата планета го кара да напише следното:

„Не мога да повярвам, че нашето съществуване в тази вселена е просто някакъв каприз на съдбата, историческа случайност, дребна грешка във великата космическа драма. Ние сме твърде замесени във всичко. Физическият вид Homo може да не е нищо особено, но съществуването на разум в някакъв организъм на някаква планета във вселената несъмнено е факт с фундаментално значение. Чрез съзнателни същества вселената е генерирала самосъзнание. Това не може да бъде нищожен детайл, нито незначителен страничен продукт на безмозъчни, безцелни сили. Било е предвидено нас да ни има.“^[1]

Планетите, които са способни да поддържат напреднали форми на живот, не са нещо обичайно във вселената. Покойният професор Карл Сейгън твърдо вярваше във възможността да има интелигентни същества и на други планети. Но дори неговата теоретична оценка беше, че само 0.001% от всички звезди биха могли да имат планета, способна да поддържа напреднал живот (а днес се оказва, че дори тази преценка е била твърде преувеличена). След като прекара целия си живот в изследвания и похарчи милиони долари в опити да открие свидетелства за съществуването на такива интелигентни същества, той не откри нито едно.^[2]

От другите планети на нашата слънчева система никоя не е в състояние да поддържа напреднала форма на живот. И когато човек се замисли за дългия (и постоянно нарастващ) списък от условия, за които днес знаем, че трябва да са изпълнени, за да може нашата планета да поддържа живота, откриваме огромно количество свидетелства, че земята е била внимателно планирана и проектирана с тази цел.^[3] От това също изглежда, ако използваме фразата на Пол Дейвис, че „е било предвидено нас да ни има“.

Освен това имаме фантастичната сложност на биохимичния механизъм във всяка клетка на човешкото тяло. В книгата си „Идеята за Творец“ астрономът от Кеймбридж Фред Хойл и математикът Чандра Уикрамасиндж, пишейки за основните ензими, необходими за живота, отбелязват:

„Едно просто изчисление показва, че шансът да се получат необходимите общо 2000 ензима чрез случайно свързване на аминокиселини е изключително минимален. Вероятността това да стане е 1 към p, като p в най-добрия случай е едно огромно суперастрономическо число, равно на 10⁴⁰⁰⁰⁰ (1, последвано от 40 000 нули)… Ако в тези изчисления се вземат предвид и всички необходими за живота условия, ситуацията… става двойно по-лоша. Вероятността едно към 10⁴⁰⁰⁰⁰ е достатъчно потресаваща, но дори тя трябва да бъде до голяма степен занижена. Такова число надвишава с много, много порядъци общия брой на всички елементарни частици в цялата наблюдаема вселена. Толкова малка е вероятността животът да възникне по чисто случаен начин…“

Отново виждаме, че много силни свидетелства говорят за това, че нашето съществуване като човешки същества на планетата Земя не е резултат от действието на несъзнателни сили. И фактът, че от време на време се случват природни бедствия, не може да изличи тези многобройни свидетелства (и много други освен тях), за това, че нашата планета и самите ние сме целенасочено конструирани. А това повдига очевидния въпрос кой е конструкторът.

Библията, разбира се, казва, че това е Бог; но това веднага ни връща обратно към проблема на болката: как можем да вярваме, че свят, в който има толкова много природни бедствия, е сътворен от един любящ, всемогъщ и всезнаещ личностен Бог?