Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (3)

Сблъсквал съм се с различни причини, поради които хората мислят, че на Библията не може и не трябва да се вярва. Една причина, която много хора изтъкват, е, че понеже Новият Завет е бил преписван на ръка през първите 15 века от съществуването си — с всички възможности за грешки и промени, които това крие — според тях ние не можем да бъдем сигурни, че днес четем написаното от първоначалните автори.

Това възражение обикновено се повдига от хора, които не са запознати с поразителната сила на историческите свидетелства за оригиналния текст на Новия Завет. Първото такова свидетелство е броят на ръкописите, съдържащи целия Нов Завет или части от него. Има над 5000 такива ръкописа. Разбира се, във всички тези ръкописи има грешки от преписването, тъй като е немислимо да се препише на ръка дълъг текст, без да се допуснат някакви грешки. Но няма два ръкописа, които да съдържат точно еднакви грешки. Затова чрез сравняване на всички тези ръкописи е възможно да се възстанови оригиналният текст до степен, в която по-малко от 2% от текста са несигурни, като голяма част от тези 2% са дребни езикови подробности, които не засягат общия смисъл. Нещо повече, тъй като никое новозаветно учение не се гради само върху един стих или един пасаж, никое от тези учения не се поставя под съмнение заради тези незначителни несигурности.

Второто свидетелство е огромната възраст на някои от новозаветните ръкописи. Много голяма част от Новия Завет съществува като ръкопис, преписан около 200 г. сл. Хр., а най-ранният оцелял ръкопис, съдържащ целия Нов Завет, е преписан не по-късно от 360 г. сл. Хр. Този ръкопис сега е на почти 1800 години. А на каква възраст е бил ръкописът, от който този е бил преписан? Разбира се, не знаем това. Но спокойно може да е бил на 140 г., а това означава, че е бил писан, когато много от авторите на Новия Завет са били още живи.

Тук ще ни помогне едно сравнение. Някои от творбите на много прочути древни гръцки и латински автори — а тук говоря като човек, който цял живот е изучавал древната класическа литература — са достигнали до нас само чрез няколко на брой късни (напр. от VII–IX век) ръкописи. Въпреки това никой учен не би си и помислил да поставя под съмнение тяхната достоверност като съответствие на написаното от оригиналните автори. В сравнение с това историческите свидетелства за текста на Новия Завет са поразителни. Ние можем да имаме пълна сигурност, че когато днес четем Новия Завет, имаме за всякакви практически цели точно онова, което първоначалните му автори са искали да имаме. Ако желаете да се запознаете по-подробно с тези свидетелства, препоръчвам книгата на проф. Ф. Ф. Брюс „Достоверността на новозаветните документи“ (Нов Човек, 1991 г.).

Но, разбира се, най-голямата трудност, поради която хората не вярват на Библията, е претенцията, която тя предявява, и по-специално нейното твърдение, че Иисус е Божият Син, че той е въплътеният Творец, който е посетил нашата земя, за да общува с нас и да ни разкрие Бога. Много хора смятат за невъзможно да повярват на книга, която има такива претенции. Те така или иначе не вярват в съществуването на Творец; и затова предварително предполагат — без да са чели или изучавали самостоятелно Новия Завет — че той не може да описва някаква историческа реалност, след като твърди, че Иисус е бил едновременно и човек, и Бог. И те развиват идеята, че образът на Иисус Христос, както описан в Новия Завет, е измислен от авторите на евангелията.