Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (28)

Божията спасителна мрежа

Отговорът на този въпрос е, че още преди да сътвори човечеството, Бог е решил да осигури спасителна мрежа, достъпна за всички хора, така че въпреки своя бунт, своеволие, грях и злина никой да не трябва да погине навеки. Всъщност Бог дори е щял да използва човешкия грях, за да покаже не само на думи, но и на дело, че със своето сърце на Творец той обича всички свои създания, макар те да са още грешници. Той казва това по следния начин в Библията:

„Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас с това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:7–8).

За човека е щял да бъде създаден път да може, щом открие разрушителните резултати от греха, да се покае, да се върне при Бога и да получи прошка и помирение, да възстанови общението си с него. Сам Бог, в лицето на своя Син Иисус Христос, е щял да плати наказанието за човешкия грях вместо човека. Цената на всички обезщетения за вредата, нанесена от човешкия грях, която е извън човешките възможности, е щяла да бъде понесена от Бога. И нещо повече, щяла е да бъде дадена и гаранция, че когато дойде денят на Последния съд и Бог се надигне да накаже непокаялите се и завинаги да сложи край на злото, тогава тези, които са се покаяли и са положили вярата си в Бога и Неговия Син Иисус Христос, няма да бъдат осъдени, а ще се радват на вечен живот с Бога (Йоан 5:24). И още нещо, веднъж примирен с Бога, човек ще бъде въведен още тук, на земята, във величествената цел, с която Бог първоначално е сътворил вселената.

За тази цел ще кажем нещо повече след малко; но за момента нека да се концентрираме върху централния елемент на Божията спасителна дейност — страданията, болките и смъртта на Христос, които той е понесъл на кръста. Защото, ако той наистина е Бог, както твърди Новият Завет, тогава Бог не е останал далеч от човешкото страдание, а сам е станал част от него. И точно този факт на близостта на Бога може да проникне през сълзите и мъката и да донесе на страдащия човек истинска надежда — не за някакво опростено решение за неговата болка, а за възможността, въпреки болката, да има доверие, че Христос, Божият Син, разбира неговото страдание и е достоен за доверие и за в бъдеще.

Преди да оставим темата за страданието и смъртта на Христос, трябва да сме сигурни, че разбираме условията, свързани с Божието предложение за помирение чрез тази смърт. Целият пакет на спасението е дар; той не може да бъде спечелен или заслужен по никакъв начин. Но условията да бъде приет са:

Първо, покаяние пред Бога (Деяния 20:21). „Нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исая 55:7).

Второ, вяра в Господ Иисус Христос (Деяния 20:21). „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот“ (Йоан 5:24).

Но с това се връщаме към въпроса за свободния избор на човека. Бог няма да насили никого да повярва. Той няма да отнеме свободната воля на човека дори и за да го спаси. Защото, ако го направи, крайният резултат няма да бъде спасено и прославено човешко същество, а робот.

От друга страна, Бог с цялото си сърце умолява всички хора да се помирят с Него. От негова страна няма нежелание да спасява (1 Тимотей 2:3–6).

„Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им и вложи в нас словото на примирението. И така, от страна на Христос ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от страна на Христос: примирете с Бога, който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:19–21).

Ако въпреки това човекът използва свободната си воля не само за да се отвърне първоначално от Бога, но и на всичко отгоре да отхвърли неговата прошка и изкупителна любов, как можем да обвиняваме Бога за крайното нещастие?

Но нека сега се обърнем към другия източник на страдание, а именно природните бедствия и онова, което най-общо нарекохме „проблем болка“.