Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (14)

Естеството на Христовите чудеса

Отговорът е, че има редица съображения, които говорят в полза на достоверността на тези чудеса. Като начало можем да забележим разликата между чудесата, които според Новия Завет е вършил Иисус, и глупавите истории за чудеса, измислени от лековерни хора в по-късните векове в западащия християнски свят. В тези по-късни истории каменни образи плачат с кървави сълзи, вълци се превръщат в хора и птички изскачат от буци глина. Няма нищо, което поне малко да прилича на чудесата, описани в Новия Завет. Чудесата на Христос са в съгласие с нормалното действие на природата. Когато Иисус по чуден начин прави вино, той не го прави от нищото — той иска вода и я превръща във вино. Точно това прави и природата всяка година посредством лозата и почвата, слънцето и дъжда. Ако Христос без всякаква връзка беше направил вино от въздух, можехме да предположим, че е използвал някакви чуждоземни магически сили, без да зачита природата и нейните закони. Но Христовите чудеса показват уважение към природата, каквото бихме очаквали от нейния Създател. В същото време те естествено го разкриват като превъзхождащ природата.

Можем да размислим и над нравствения аспект на неговите чудеса. Никое от тях никога не е било извършено, за да нанесе вреда на някого, дори и на враговете му.

Показателни са също и понятията, които Новият Завет използва за чудесата на Иисус. Понякога те са наречени с една дума, която означава акт на мощ. В други случаи са описани с друга дума, която означава нещо чудно, знамение. Взети заедно, тези думи сочат, че Христос съзнателно е вършел дела със свръхестествена мощ, за да привлече вниманието върху себе си. Но освен това, тяхната цел е била да служат като знаци и да сочат към огромните духовни ресурси, които Христос предлага на всички хора по всяко време и на всяко място.

На този аспект на Христовите чудеса особено набляга писателят на четвъртото Евангелие, у когото обичайната дума за чудо е знамение (макар че това за жалост е замъглено в много преводи чрез използването на думата „чудо“ вместо „знамение“). Така например Йоан ни казва, че когато Христос по чуден начин умножава хлябовете, той го прави не само за да нахрани хората, а за да привлече вниманието им към факта, че самият той е Хлябът на живота, който може да задоволи духовния глад на хората от всички епохи, ако те му се доверят чрез вяра и го приемат като Спасител и Господ (Йоан 6). И на това ниво той е достъпен за всеки един от нас — всеки може да провери чрез личния си опит дали това е вярно или не.