Дейвид Гудинг, Джон Ленокс
Християнството — опиум или истина? (11)

Отново модерния мит

Едно от най-големите постижения на науката е, че тя не само описва онова, което става във вселената, но и че открива неизменните закони, които управляват действието й. Тук е важно да разберем и да се съгласим с твърденията на учените за характера на тези закони. Те не са само описание на онова, което става. Те са резултат от разбирането на основните процеси в природата. Законите ни казват, че понеже нещата са такива, каквито са, природата не само действа по този начин, но тя трябва да действа по този начин и не може да действа по никакъв друг. Законите не само описват онова, което е ставало в миналото; стига да не работим на квантово ниво, те могат успешно да предсказват какво ще се случи в бъдеще с такава точност, че например да се изчисли траекторията на станцията Мир и да е възможно кацане на Марс. Разбираемо е в такъв случай защо много учени се противят на идеята, че някакъв бог може произволно да се намеси и да измени, да прекрати или да обърне посоката на природните процеси. Това би противоречало на неотменимите закони и би преобърнало основата на научното разбиране за вселената.

Но точно тук дебне една друга заблуда, която покойният професор К. С. Луис илюстрира чрез следната аналогия. Ако тази седмица сложа хиляда лева в чекмеджето на бюрото си, следващата седмица прибавя две хиляди и още по-следващата — още хиляда, неотменимият закон на аритметиката ми позволява да очаквам, че следващия път, когато отворя това чекмедже, ще намеря в него четири хиляди лева. Представете си обаче, че следващия път, когато отворя чекмеджето, намеря само хиляда лева — до какво заключение ще достигна? Че аритметичният закон е бил нарушен? В никакъв случай! По-разумно би било да предположа, че някой е откраднал три хиляди лева от чекмеджето ми. Във всички случаи е абсурдно да твърдим, че аритметичните закони правят невъзможно да вярваме в съществуването на крадец или във възможността той да се е намесил. Напротив, именно вярата ни в тези закони разкрива съществуването и дейността на крадеца.

Така и природните закони предсказват какво ще се случи, ако Бог не се намеси; макар че, разбира се, намесата на Твореца в собственото му творение не е кражба. Да твърдим, че природните закони правят невъзможно да вярваме в съществуването на Бога и във възможността той да се намеси във вселената, е явна заблуда. Все едно да твърдим, че понеже разбираме законите на двигателя с вътрешно горене, е невъзможно да вярваме във възможността господин Форд или някой от неговите механици да се намеси и да снеме цилиндровата глава на мотора. Разбира се, че те биха могли да се намесят. И намесата им не би унищожила законите. Същите закони, които обясняват защо моторът е работил с цилиндровата глава, сега ще обяснят защо не работи, когато главата е свалена.

Мимоходом трябва да отбележим, че вярата в Бога като Творец не само не пречи на откриването на природните закони, но исторически е била един от основните мотиви за тяхното изследване. Сър Алфред Норт Уайтхед, признат за един от най-изтъкнатите историци на науката, казва: „Хората са ставали учени, защото са очаквали закономерности в природата; а са очаквали закономерности в природата, защото са вярвали в Законодател.“ Примери за такива хора изобилстват; достатъчно е само да помислим за Нютон, Кеплер, Фарадей и Кларк-Максуел. Те всички биха се съгласили с Айнщайн, че науката без религия е сляпа, а религията без наука е саката.

В този момент поддръжниците на мита могат да отвърнат: „Добре, нека заради спора да предположим, че не е антинаучно да се съгласим теоретично с възможността един или друг бог да се е намесил в нашия свят. Но какво реално свидетелство имаме, че такова свръхестествено събитие някога се е случило?“ Християните, разбира се, ще отговорят, че има изобилни доказателства за чудото на зачеването, чудесата и възкресението на Иисус Христос. На това ще бъде възразено: „Какво свидетелство е това? И как може да очаквате от нас да го приемем? Защото всичко това се съдържа в Новия Завет, който е написан в преднаучната епоха, когато хората не са разбирали природните закони и затова с готовност са вярвали, че е станало чудо, когато всъщност такова е нямало.“ Тук се крие още една заблуда.