Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Christianity: opium or truth?, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцеслава Узунова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг; проф. д-р Джон Ленокс
Заглавие: Християнството — опиум или истина?
Преводач: Венцеслава Узунова
Издание: първо
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: религиозен текст
Националност: английска
Редактор: Даниела Дойчинова
Художник: Здравко Ненов
Коректор: Юлиана Балканджиева
ISBN: 978-619-7015-32-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10877
История
- —Добавяне
ЛОГИЧЕСКА ГРЕШКА
Тук обаче има една явна логическа грешка. Да вземем за пример един автомобил марка Форд. Съвсем естествено е някой примитивен дивак, който за първи път вижда автомобил и не разбира принципите на двигателя с вътрешно горене, да си представи, че в мотора има някакъв бог (господин Форд), който задвижва колата. Той може и да си въобрази, че когато колата се движи добре, то е, защото господин Форд, който е в мотора, го харесва, а когато отказва да върви, то е, защото господин Форд не го харесва. Разбира се, впоследствие примитивният дивак ще се цивилизова, ще учи инженерство, и като разглоби двигателя, ще открие, че вътре няма никакъв господин Форд, и че не е нужно да го въвежда, за да обясни действието на двигателя. Неговото разбиране за неличностните принципи на двигателите с вътрешно горене ще бъде напълно достатъчно, за да обясни как върви колата. Дотук добре. Но ако тогава той реши, че разбирането му за начина на работа на двигателя прави невъзможна вярата му в съществуването на г-н Форд, който първоначално е конструирал колата, това би било очевидно погрешно. Също такова объркване на категориите е да се предположи, че нашето разбиране на безличностните принципи, според които функционира вселената, прави или ненужна, или невъзможна вярата в съществуването на личностен Създател, който е планирал, създал и поддържа вселената. С други думи, не бива да объркваме механизмите, по които действа вселената, с нейната първопричина. Всеки от нас знае как да направи разлика между волевото движение на една ръка с определена цел и неволното конвулсивно движение, предизвикано от случаен контакт с електрически ток.
На този етап обаче тези, които вярват в мита, са склонни да отговорят по следния начин: „Е, добре, да предположим, че има Бог извън вселената, който първоначално я е пуснал в ход. Но ние не можем да знаем нищо за него и не е задача на науката да размишлява над възможното му съществуване. От друга страна, въз основа на онова, което вече знаем за функционирането на вселената, ние можем уверено да твърдим, че дори да съществува Бог извън вселената, той не се намесва, не може да се намеси и никога няма да се намеси в нейното действие. И така, науката прави невъзможно да се вярва конкретно в християнските твърдения, че Бог е нахлул в природата в лицето на Иисус Христос.“ Нека сега изследваме как е възникнал този аспект на мита.