Бернхард Гжимек, Михаел Гжимек
Серенгети не трябва да загине (16) (367000 животни търсят своя държава)

Когато на следната сутрин в хижата в дъното на кратера Нгоронгоро д-р Гжимек закусвал, един черен следотърсач поставил през прозореца едно листче на масата му. Надзирателят на дивеча му пишел „С прискърбие трябва да Ви съобщя, че Михаел падна със самолета и е мъртъв. Той е тук, горе в къщата ми“.

Един английски специалист, който със своите африкански помощници случайно извършвал проучвания в безлюдните равнини на салейските степи за откриване на подпочвена вода и сондиране, видял зебровидния самолет да лети на височина двеста метра в западна посока и след това изведнъж да се спуска право надолу. Тъй като черните му помощници твърдели, че това не може да бъде кацане, а сигурно е злополука, той ги изпратил с колата нататък.

Те намерили самолета напълно разбит, но не и възпламенен.

Междувременно се стъмнило: Фаровете на колата им не работели, а кибрит не посмели да запалят поради силната миризма на бензин наоколо. Ето защо те бързо се върнали обратно и англичанинът дошъл с втората кола и с джобни фенери. Извадили мъртвия Михаел изпод развалините на самолета. Макар и преуморени, двамата черни помощници пътували цяла нощ, за да го закарат горе до надзирателя на дивеча, на ръба на кратера Нгоронгоро.

При удрянето на самолета в земята Михаел веднага загинал. Още същия ден го погребали на горния ръб на кратера Нгоронгоро сред вечнозеления ландшафт, откъдето се открива изглед надолу към равнините на Нгоронгоро и към неговите стада животни.

При преглеждането на останките на самолета британските въздушни власти установили, че един белоглав лешояд се блъснал в дясното крило и силно го изкривил. При това било блокирано и управлението на кормилата. Вследствие на това самолетът полетял в стръмен десен завой само за няколко секунди право към земята. В официалния протокол се потвърждава, че Михаел Гжимек е бил опитен, съобразителен и сигурен летец и че злополуката не се дължала нито на грешка от страна на пилота, нито на недостатък в самолета, а на въздействие отвън, което за съжаление леките самолети винаги може да очакват в тези географски ширини.

Изследователската работа на Михаел Гжимек била по това време в главната си част приключена, а също така и филмът, който той заедно със сътрудниците си заснел през последните месеци, за да покаже на световната общественост красотите на Серенгети и да апелира това чудо на природата да бъде запазено.

В публикуваното в ежедневниците на Източна Африка възвание Управлението на националните паркове на Танганика изрази своята скръб, че със смъртта на Михаел Гжимек делото по защита на природата в Африка губи един от най-смелите си и най-дейни радетели. То му издигна паметник със следния надпис:

МИХАЕЛ ГЖИМЕК

12.4.1934 — 10.1.1959

Той даде всичко, каквото имаше

дори и живота си, за да защити

дивите животни на Африка