Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Серенгети не трябва да загине
367000 животни търсят своя държава - Оригинално заглавие
- Serengeti darf nicht sterben, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- , 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Проф. д-р д-р Бернхард и Михаел Гжимек
Заглавие: Серенгети не трябва да загине
Преводач: Николай Йовчев; Розалия Вълчанова
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство „Наука и изкуство“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1967
Тип: сборник; очерк; пътепис
Националност: немска (не е указано)
Печатница: Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Редактор: Д. Божков
Художествен редактор: Д. Донкова
Технически редактор: Л. Коларова
Художник: З. Тасева
Коректор: Н. Петличкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4468
История
- —Добавяне
Когато на следната сутрин в хижата в дъното на кратера Нгоронгоро д-р Гжимек закусвал, един черен следотърсач поставил през прозореца едно листче на масата му. Надзирателят на дивеча му пишел „С прискърбие трябва да Ви съобщя, че Михаел падна със самолета и е мъртъв. Той е тук, горе в къщата ми“.
Един английски специалист, който със своите африкански помощници случайно извършвал проучвания в безлюдните равнини на салейските степи за откриване на подпочвена вода и сондиране, видял зебровидния самолет да лети на височина двеста метра в западна посока и след това изведнъж да се спуска право надолу. Тъй като черните му помощници твърдели, че това не може да бъде кацане, а сигурно е злополука, той ги изпратил с колата нататък.
Те намерили самолета напълно разбит, но не и възпламенен.
Междувременно се стъмнило: Фаровете на колата им не работели, а кибрит не посмели да запалят поради силната миризма на бензин наоколо. Ето защо те бързо се върнали обратно и англичанинът дошъл с втората кола и с джобни фенери. Извадили мъртвия Михаел изпод развалините на самолета. Макар и преуморени, двамата черни помощници пътували цяла нощ, за да го закарат горе до надзирателя на дивеча, на ръба на кратера Нгоронгоро.
При удрянето на самолета в земята Михаел веднага загинал. Още същия ден го погребали на горния ръб на кратера Нгоронгоро сред вечнозеления ландшафт, откъдето се открива изглед надолу към равнините на Нгоронгоро и към неговите стада животни.
При преглеждането на останките на самолета британските въздушни власти установили, че един белоглав лешояд се блъснал в дясното крило и силно го изкривил. При това било блокирано и управлението на кормилата. Вследствие на това самолетът полетял в стръмен десен завой само за няколко секунди право към земята. В официалния протокол се потвърждава, че Михаел Гжимек е бил опитен, съобразителен и сигурен летец и че злополуката не се дължала нито на грешка от страна на пилота, нито на недостатък в самолета, а на въздействие отвън, което за съжаление леките самолети винаги може да очакват в тези географски ширини.
Изследователската работа на Михаел Гжимек била по това време в главната си част приключена, а също така и филмът, който той заедно със сътрудниците си заснел през последните месеци, за да покаже на световната общественост красотите на Серенгети и да апелира това чудо на природата да бъде запазено.
В публикуваното в ежедневниците на Източна Африка възвание Управлението на националните паркове на Танганика изрази своята скръб, че със смъртта на Михаел Гжимек делото по защита на природата в Африка губи един от най-смелите си и най-дейни радетели. То му издигна паметник със следния надпис:
МИХАЕЛ ГЖИМЕК
12.4.1934 — 10.1.1959
Той даде всичко, каквото имаше
дори и живота си, за да защити
дивите животни на Африка