Бернхард Гжимек, Михаел Гжимек
Серенгети не трябва да загине (17) (367000 животни търсят своя държава)

Какво стана със Серенгети

След излизането на книгата „Серенгети не трябва да загине“ през 1959 г. най-напред на немски език много пъти съм бил питан дали е било постигнато Серенгети да се запази завинаги от унищожаване. Дали нашето дело, а особено смъртта на сина ми Михаел са дали поне що-годе някакви резултати.

Още през 1959 г., наскоро след злополуката със самолета и преди резултатите от нашите изследвания да бяха още оповестени, тогавашното британско колониално правителство реши да откъсне от Националния парк „Серенгети“ източната част на равнините и прочутия кратер Нгоронгоро. Тази откъсната площ бе обявена за „Ngorongoro Conservation Area“, което ще рече „Охраняван район Нгоронгоро“, на който правителството даде автономно управление със задача да поддържа водопоите, горите и пасищата, и то на първо място в интерес на хората, но и с оглед на дивите животни. Според изказванията на последния британски губернатор сър Ричард Търнбъл „правителството има намерение кратерът да се развие в полза на живеещите в него хора. При това властите ще закрилят и дивите животни в този район. Но ако биха се появили противоречия между интересите на дивите животни и тези на живеещите там хора, последните ще трябва да имат предимство“. Ловът и занапред ще бъде строго забранен. Общо взето, масаите и техните говеда живеят и сега в мир с дивите животни, както е било от времето, когато те са се заселили там, т.е. около 1860 г. За съжаление, особено през първата година на новото управление, масаите са убили с копия значителен брой носорози и са продавали рогата им на спекуланти. (Тези случки аз описах в книгата си „И носорозите принадлежат на всички хора“.) Новият отговорник (консерватор) на областта, г. Хенри Фосбрук, наистина е ограничил до известна степен избиването на носорозите. Той успял да премахне широко разпространения начин да се убиват носорозите с копия както в самия кратер, така и в по-голямата част на околния район. Броят на носорозите в кратера Нгоронгоро обаче както до неотдавна, така и сега е много по-малък от преди. За съжаление г. Фосбрук не успял да предотврати заселването отново през последните години на хора, принадлежащи към племена, които се занимават със земеделие. Те са много по-опасни за бъдещето на дивите животни, отколкото масаите пастири.

Като компенсация за областите, които Националният парк „Серенгети“ загуби — единствени по рода красиви ландшафти и онези райони, които през дъждовния период са от решаващо значение за големите стада, — към него бяха придадени нови райони на север и на югозапад. Тези нови земи имат за парка много по-малко значение както по отношение на стойността на пасищата, така и по отношение на времето, през което мигриращите стада прекарват всяка година там. Дотогава новите земи почти не бяха използувани от масаите и затова те не претендираха за тях.

Новоназначеният директор на националните паркове на Танганика господин Джон Оуен пише: „Успехът на книгата и на филма за Серенгети привлякоха както в Танганика, така и по целия останал свят вниманието на хората върху ландшафта на Серенгети и върху животинския му свят. Книгата претърпя от 1959 г. насам много издания и е преведена на много езици. Едноименният филм получи като единствен досега немски филм американската филмова награда «ОСКАР». Книгата и филмът — продължава той — ни донесоха не само подкрепа от страна на новото независимо правителство на Танганика, но също така и подкрепата на различни организации и на отделни лица в Европа и Америка. Предварително бях убеден, че без една такава подкрепа не биха могли да се изпълнят срочните планове за изследване и разработка на мероприятията, нужни за запазването на Серенгети за бъдещите поколения. Освен това веднага се погрижих за набавянето на известен брой малки самолети за националните паркове, тъй като от опита на Гжимекови в Серенгети аз се уверих в тяхната полза. Самият аз, както и още няколко души от нашето управление на парковете се научихме да пилотираме. Сега в националните паркове на Танганика се използуват вече четири самолета. При тази покупка, както и при толкова много други начинания, бях подпомогнат от проф. Гжимек, от неговото Зоологическо дружество във Франкфурт, също и чрез проведената от него подписка в Германия. По този начин за поддържане на националните паркове в Африка ние приложихме един нов метод, който благодарение на бързината, ефикасността и минималните разходи за поддържане на малките самолети представлява просто прелом в сегашното управление. Днес тези самолети са абсолютно необходими спомагателни съоръжения за управлението и за изследователските мероприятия.

През 1961 г., т.е. три години след работата на двамата Гжимекови — продължава г-н Оуен, — бе предприето отново преброяването на животните в Серенгети от въздуха, и то отчасти от Британските кралски въздушни сили, отчасти от младия американски биолог д-р Лий Толбът. Неговото преброяване обхвана доста голяма област и бе проведено по-късно през годината, след като бе минало вече времето на раждането на малките на степните животни. При това преброяване се получиха значително по-големи цифри от тези, които установиха Гжимекови. Изобщо големите колебания в числеността на популациите на дивите животни са добре известни. Изглежда, че в момента животните на Серенгети се намират в период на числено увеличение. През 1963 г. г-н Мъри Уотсън, който е биофилактик и продължава работите на Гжимекови, отново проведе преброяване, при което се установи нов прираст с 40 процента на броя на антилопите гну от 1961 до 1963 г. Констатацията, че тези големи стада са се размножили много през последните години, привлече вниманието на отговорните лица на националните паркове върху въпроса за прекомерното изпасване на пасищата и за пренаселеността. От сумите, събрани чрез «Подписката в памет на Михаел Гжимек», можахме да построим един скромен Международен изследователски институт в Серенгети и да привлечем в него няколко изпитани млади учени. Сега те проучват взаимодействието на природните фактори в този ландшафт, при което се занимават особено с въпроса за прекомерното изпасване на пасищата. Първите резултати, изглежда, показват, че опасността от пренаселването е по-малка, отколкото се е предполагало, защото съществуват редица други регулиращи фактори. Ако тези временни резултати се потвърдят при по-нататъшните изследвания, тогава ще бъде възможно да се възприеме класическото европейско схващане за националните паркове, а именно те да се запазят като ландшафти с девствена природа, където човек се намесва само тогава, когато това изобщо не би могло да се избегне“.

Тази група биофилактици работи сега в Банаги в Института „Михаел Гжимек“, който можа да бъде построен благодарение на даренията на населението на Танганика и на читателите на различните издания на книгата за Серенгети в цял свят. Между учените има еколози, етолози, ветеринарни лекари и специалисти в други области на биологията. Тези учени проследяват с всъдеходи или с малки самолети големите стада и правят проучвания върху това, как различните видове животни, растенията, почвата и климатът си влияят помежду си и как се отразява това върху общата картина на ландшафта. Резултатите от техните изследвания, които от година на година стават все по-многостранни, могат да бъдат използувани и за други райони с подобни ландшафти в Африка. Те ще помогнат на новосъздадените африкански държави да запазят един от най-важните естествени допълнителни източници на храна и да ги използуват по-целесъобразно. Господин Джон Оуен започна с успех проагитирането на общественото мнение в самата Африка относно ценността на националните паркове. В тази кампания той създава в националните паркове младежки туристически домове за африканските ученици, урежда прожектирането на редица филми, озвучени на езика на страната — суахили. Пръв беше прожектиран филмът „Серенгети не трябва да загине“. Освен това той използува и плакати, и листовки. При това националните паркове бяха дейно подпомогнати от новия президент на Танганика — д-р Юлиус Ниерере, който публично изяви твърдата си решимост да закриля дивите животни на Танганика, като сам той лично и много активно се намеси при решаването на съдбините на Серенгети.

Проявеният от него интерес, както и от страна на другите ръководни членове на новото правителство, особено на господин Алхай Тева — министър на земеделието, горите и дивеча, допринесе много за бързото развитие на националните паркове в Танганика. По времето, когато се пишеше първото издание на книгата за Серенгети. Танганика имаше само един-единствен национален парк — „Серенгети“, който току-що бе осакатен от европейското колониално управление. Откакто страната бе обявена за независима, са създадени два други национални парка („Лейк Маняра“ и „Кратер Нгурдото“). Те са сега дотолкова благоустроени, че посетителите имат вече възможност да им се радват. Освен това определени са и още три големи района за бъдещи национални паркове. Изграждането им се развива така добре, че навярно след две или три години те също ще могат да бъдат открити. Всичко това, включително и фактът, че новото правителство на Танганика увеличи през последните години с една трета бюджета за националните паркове, показва ясно решението на държавата да съдействува, доколкото е възможно, за охраната на тези единствени по рода си области.

Но Танганика е все още една „неразвита страна“. Населението й има крещяща нужда от болници, от нови училища, от по-добра съобщителна мрежа и от всички други неща, без които стандартът на живота на един народ не може да се повиши. Националните паркове на Танганика са едно всеобщо наследство не само на народа на тази страна, но и на цялото човечество. Посетителите, които все по-масово пристигат сега от Европа и Америка, тъй като пътуването със самолет става все по-достъпно, се радват и възхищават, като виждат тук последните райски кътове на нашата земя. Но на всички трябва да им е ясно, че те заплащат само една малка част от това, което се изразходва за поддържането на тези паркове. По-голямата част от парите излизат от джобовете на бедните африканци, от тези, които туристите срещат непрекъснато при пътуването си.

Ето защо аз се осмелявам да се обърна към всички хора, които като мен желаят от сърце да се запазят последните чудеса на свободната природа на Африка, с апел за помощ. Моля, преведете паричните си дарения по пощенска чекова сметка „Помощ за застрашения животински свят“ („Зоологическо дружество“, основано през 1858 г.) — Сметка Франкфурт/Майн 22389, под мото „Приятели на Серенгети“.