Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- @От автора
- @Публикувано първо в Читанка
- XXI век
- Драматизъм
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
- Социалност
- Оценка
- 3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Страцимир Николов
Заглавие: Жар-птица
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: повест
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12141
История
- —Добавяне
Увод
Преди да започна по същество, искам да уточня няколко неща. Този почти документален разказ се базира в основната си част на мои лични преживявания и размисли, които записвах в една тетрадка по време на престоя ми в терапевтичната общност „Жар-птица“ (ТОЖ). Започнах да водя дневника на 28 май 2012 година, четири седмици след постъпването ми в общността. В началото нямах идеята да описвам и критикувам порядките и системата на управление и лечение. Тя се оформи впоследствие. Водех си бележки най-вече, за да се опазя и съхраня като мислещо същество, което правя най-добре, когато пиша. Освен това у мен напираха толкова много нови и силни чувства, размисли и преживявания, че те просто изискваха да бъдат записани, тъй като иначе щях да експлодирам от емоции. Така започна всичко. Дори и в този момент нямам реална представа в какво се състои моето послание и към кого точно е насочено. Към читателя изобщо, към хуманитарните организации или към хората, страдащи от дадена зависимост. Надявам се да е към всички.
Първата част е по-кратка, уводна и ретроспективна. Тя е по-обща и не се основава на споменатия дневник. Началните двайсетина страници от същинската част също са ретроспективни, като в тях възстановявам по памет постъпването ми в комуната и впечатленията от първите седмици. Оттам нататък следвам дневника почти дословно, като в него просто е регистрирано случващото се. Опитвал съм се да избягвам сериозни анализи и тълкувания, тъй като не съм специалист в областта. Станах магистър по психология едва три години по-късно, но и днес не съм експерт по зависимости, за да имам меродавно мнение. Старал съм се да представям нещата най-вече от своята гледна точка. Защото дори и зависими, дори и болни, ние все пак сме хора — човешки същества, със своите желания, амбиции и болки. Така че самият дневник отразява главно крехките емоционални състояния и мисли, възникнали спонтанно и не претендира за друга автентичност. Затова и разказът на места тече хаотично. И ако някъде не съм разгадал психотерапевтичния смисъл на дадени действия, моля да бъда извинен.