Елизабет Ноутън
Белязана (24)

Глава двайсет и трета

— Малоумници! — извика Аталанта и яростно удари с юмрук върху олтара на своя храм. Масивният камък се разцепи на две с оглушителен грохот и двете му части паднаха в краката й.

Две стъпала по-ниско, в предната част на вече разрушения олтар, Деймус стоеше, покорно свел глава. Зад него на няколко крачки, направили същото, стояха още три демона.

Кретени! Всички до един! И бяха провалили плановете й.

Аталанта заобиколи руините. Кървавочервената й рокля яростно се мяташе зад нея.

— Тя е жива, нечистокръвните също! Безполезен си, Деймус!

Архидемонът не вдигна глава и не се опита да се защити дори тогава, когато тя посегна към меча на бедрото му, извади го и с мощен замах го заби дълбоко в гърдите му.

Деймус бавно изправи глава. Зелените му очи се обърнаха така, че се виждаше само бялото. Шокът, изписан върху лицето му, само наля масло в огъня и Аталанта завъртя острието, стараейки се да му причини толкова повече болка, колкото беше възможно.

Демонът ахна и падна на колене, облян в кръв. Аталанта подпря гърдите му с крак, извади меча и с рязък замах го обезглави. Отрязаната глава се изтърколи надолу по стълбите с отвратителен шум. Стиснала зъби, Аталанта ритна тялото му, което също се претърколи до отрязаната част на тялото му.

Тримата останали демони с ужас се втренчиха в нея.

— Танатос! — викна безсмъртната. — Излез напред!

Демонът, стоящ в средата, внимателно погледна нагоре и въпреки че нерешително се поколеба за секунди, се подчини и прекрачи напред — там, където току-що беше стоял Деймус.

На Аталанта й хареса, че Танатос не затрепери, макар че трябваше.

— Дай ми клетвата си за вярност тук и сега!

Демонът падна на едно коляно и сведе глава:

— Заклевам се да ви служа до смъртта си!

Клетвата му някак си я успокои. Аталанта повдигна рамене и изправи гръб:

— Коя е твоята господарка?

— Вие, кралице моя!

— И каква е целта ти?

— Да унищожа Арголея и всички в нея!

Аталанта дълбоко въздъхна, опитвайки се да успокои дишането си. Заради глупостта на Деймус, тя изпусна нечистокръвната. Но още нищо не беше изгубено. Аталанта знаеше за проклятието на Хера. Искаше й се да вярва, че Аргонавтът няма да свърже съдбата си с тази на Избраната. Освен това, тя си имаше и други способи за отмъщение.

Извади меча на Танатос от ножницата и допря плоския край на острието към върха на главата му:

— Ти, Танатос, демон на смъртта се назначаваш за главнокомандващ на армията ми. — Нещо като електрически заряд мина от ръката й по острието на меча на Танатос и нова, допълнителна архидемонска сила се вля в тялото на новия командир. — Не ме разочаровай. Търпението ми виси на косъм.

Аталанта вдигна меча и го подаде на архидемона.

— Сега ставай! Иди да се сражаваш и да убиваш! Аз искам кръв!

— Да, моя царице!

Танатос се поклони, обърна се и прекрачи през тялото на Деймус, без да го удостои с поглед.

Останала сама, Аталанта дълбоко въздъхна, след което погледна към почернялата колона от дясната страна на храма си и каза:

— Приближи се, Максимус.

Не получи отговор. Имаше само тишина. Но тя чуваше дишането и долавяше страха. И този страх я подхранваше. Както винаги.

Много бавно иззад колоната се появиха два крака и детето излезе от сенките с широко отворени очи и лице, върху което се четеше страх.

Потресаващото сходство с баща му, както винаги поразяваше Аталанта. Блондин с изваяни, красиви черти. И сила! Доста висок за десетте си години и дори сега се виждаше, че един ден Максимус щеше да стане изключителен воин. Нейният воин. Защото тя го тренира, формира и възпитава.

— По-близо!

Максимус внимателно се приближи до безсмъртната, стараейки се да гледа само към нея и да не обръща внимание на обезобразените останки на Деймус. Когато се приближи, Аталанта го хвана за ръката и докосна символите, започващи от лактите и стигащи пръстите му. Повлече го надолу по каменните стъпала и спря пред тялото на Деймус. Притисна гърба му към тялото си, удържайки го за раменете.

Усетила трепета му, тя се наклони към него и прошепна на ухото му:

— Вгледай се, иос, и кажи какво виждаш.

— А-аз виждам… н-некомпетентност.

Максимус беше научил много, но винаги имаше какво още да научи.

— Некомпетентност, и после?

— Некомпетентност — и той преглътна, — matèpac.

Майка. И Аталанта се усмихна по широко.

— А каква е твоята matèpac, освен всичко друго, Максимус?

Той се поколеба и Аталанта го усети. Знаеше за жестоката вътрешната борба, която се водеше в него между доброто и злото. Но тя щеше да я потуши. Синът й трябваше да й остане предан с цялата си душа и тяло.

— М-милосърдна.

Усмивката й се стопи. Плъзна ръце надолу по тялото му и го стисна толкова силно, че детето едва успяваше да диша. Аталанта продължаваше да го стиска, подобно на змия-удушвач, показвайки му, че властта й над него ще е вечна.

— Да, иос, твоята майка е милосърдна — изръмжа тя в ухото му. — Страшно милосърдна! И аз съм единствената, която може да те спаси. Знаеш, че това е истина. И добре я помни! Винаги.

Продължаваше да го държи, без да отслабва захвата си, за да може същината на думите й да достигне до него. Стискаше го, докато Максимус не се напрегна срещу нея с цялото си тяло. Детето знаеше, че няма смисъл да се опитва да се бори. Знаеше, че ако го направи, ще се окаже в много по-лошо положение, отколкото сега.

Когато Аталанта най-накрая отпусна ръцете си, Максимус си пое глътка въздух и падна напред на колене върху обезглавения труп на Деймус. Кръвта изцапа дрехите и кожата му, но той бързо се изправи, залитна и се спъна в тялото на демона. И когато Максимус се обърна към нея, дишайки дълбоко, погледнала в сребристите му очи, Аталанта видя в тях не страх, а решителност.

Решителност и омраза, благодарение на нейната ръка.

Гордостта я изпълни. О, да! Време е той да заеме законното си място до нея и да узнае за истинската й сила. Особено сега, когато синът й, може би, щеше да стане ключова фигура в нейния план.

— Утре ще се присъединиш към Фобос на тренировъчната площадка.

Лицето на Максимус остана безизразно, сякаш не му бяха съобщили току-що, че след няколко часа ще се сражава не на живот, а на смърт със същите демони, като обезглавената твар в краката му. Никакви… емоции. Гордостта й се увеличи. На момчето и без това му липсваше човечността на Аргонавтите и в крайна сметка щеше да се превърне в тяхната гибел. А тренировките му ще довършат останалата работа, за да го превърнат изцяло в нейно подобие.

— Остави ме сега!

И той го направи. Без да пророни дума. Изправените му рамене и високо вдигната глава издаваха принадлежността на Максимус към рода на Пазителите. Очите на Аталанта го проследиха, докато той излезе от храма й, след което тя се обърна и изкачи стъпалата до олтара. И отново погледна към река Стикс, която в последно време се беше превърнала в единствената й радост.

— С него е толкова сложно, Мелеагър — въздъхна тя. — Но един ден той ще се превърне в сина, който трябваше да ни се роди.

Тишина. Но тя и не очакваше отговор. Мелеагър никога не й отговаряше.

Прокара ръце по замръзналите си рамене. И потрепери. Спомни си събитията през този ден.

Още нищо не беше свършило. Тя бе най-великата героиня, която изобщо някога се е раждала на земята. Баща й го знаеше. Мелеагър — също. И дори плати с живота си за това. Останалите щяха да го разберат скоро.

— Скоро! — промърмори тя, взряна във водата. — Скоро ще получа моето отмъщение.

 

 

Зандер, както никой друг, знаеше какво е задънена улица. В името на Хадес, нали самият той беше живото доказателство за това? Нима хиляди пъти не беше употребявал същите думи пред Терон, които сега чу от командира си — че той е добре, и че е по-добре да го оставят на мира?

Да, говореше ги. Но сега ставаше дума не за Зандер и дори не за Терон. Ставаше дума за Аргонавтите. И за Избраните. И за бъдещето на тяхната раса.

— Какво прави Финей пред покоите на Изадора? — попита Терон, докато минаваха пред стаята на принцесата, опитвайки се да смени темата. За пореден път.

— Леонидас нареди тя да бъде охранявана, — отвърна Зандер, внимателно следейки за реакциите на Терон, докато вървяха към царските покои. Командирът му едва беше проронил няколко думи, след като напуснаха дома му. Мълчанието му и това, че нарече Избраната „мели“, породиха в главата на Зандер няколко доста тревожни мисли.

И той истински се надяваше, че греши. Терон винаги е бил настроен за работа и не изпитваше човешки емоции. И никога не би се влюбил в неподходяща жена — за разлика от него.

Командирът на Аргонавтите само изхъмка и тръгна към четвъртия етаж, съсредоточено гледайки стълбите. С всяка крачка се напрягаше все повече и повече и сега вече приличаше на бомба със закъснител, готова да се взриви всеки момент. Осъзнал, че подозренията му са верни, Зандер тихо изруга.

Терон се беше влюбил в смъртна жена. И то точно в едната от Избраните. От всички глупави и безсмислени ситуации… Толкова ли не можа да се поучи от грешката на Зандер?

Безпокойството му растеше, докато Аргонавтите тропаха с ботите си върху мрамора и наближаваха царските покои. Но всичко замря, когато Терон отвори вратата, от другата страна на която стоеше Калия. В гърдите на Зандер всичко се възпламени, сякаш бяха забили в тях нажежено острие.

Ето защо той не можеше да понася този дяволски замък.

Прислужницата скочи иззад бюрото, поклони се и каза:

— Царят ви очаква, Пазители.

Калия погледна към Терон, след това към Зандер… и бързо отмести очи, сякаш не искаше да го гледа. И защо, в името на Ада, това го накара да излезе от кожата си? Раздразнението и болката му бяха чужди.

Той е безсмъртен, по дяволите! Жесток воин, който не се страхува от нищо. Не беше прекарал и пет минути в замъка, а вече му се искаше да побегне с писъци точно като малка гинайка.

Настроението му спадна. Е…, не беше ли късметлия? Разполагаше с една цяла вечност, за да се смири със загубата си.

Стоящият наблизо Терон смръщи вежди и погледна въпросително към тях, явно усетил… нещо. Но както по-рано той, така сега и Зандер не искаше да говори на тази тема. В никакъв случай. Затова само поклати глава и измърмори:

— Не питай!

И Терон не го направи. Взря се в Калия и попита:

— Как е той?

Лечителката го погледна и вирна брадичка:

— Почива си. Влезте, но не за дълго. Не искам да се тревожи повече от необходимото.

Терон само кимна.

— Няма да се задържим.

Калия хвърли бърз поглед към Зандер и без да каже дума, както винаги, когато се срещнеха, тръгна по дългия коридор, потропвайки тихо с токчетата си.

Разгневен до крайност, Зандер едва не захапа стръвта. Не искаше да се поддава на гнева си. Но когато Терон приближи вратата, Зандер видя в него себе си и своите грешки. И изобщо не се замисли, когато отиде, сложи ръка върху рамото му и го спря.

— Почакай! Не влизай още. — Това не е твой проблем. — Какво става между теб и онази смъртна?

Терон стисна зъби:

— Нищо!

— Нищо ли? — Зандер махна ръката си, но не отстъпи пред предизвикателната поза на Терон. Ето ти „това не е твой проблем“! Проклет да бъде, ако остави един от събратята си да преживее дори малко от това, през което той самият е минал!

— Ние с Церек видяхме повече от нищо!

Терон отново заскърца със зъби.

— Това не е ваша работа, а между мен и царя. Прекрати, Зандер!

— Не е моя работа ли? — Зандер се вклини между него и вратата, преди Терон да може да го отмести. Проблясъкът в очите на командира му говореше, че той не е в настроение за игри. Ами, майната му! Зандер не смяташе да играе. Не и след това, на което беше свидетел през последните минути. — В името на Хадес, Терон, това касае всички нас! И нашето бъдеще!

Терон присви устни и отстъпи назад. Възползвайки се от мълчанието му, Зандер продължи:

— Какво по дяволите правиш, приятелю? Тя е полуарголейка.

— Зная!

— И тя е Избраната.

Терон наведе глава и потърка с ръка челото си.

— Зная!

Съжалението се промъкна в гърдите на Зандер заедно със съчувствието към раздирания си от противоречия командир. Дори свръхчовешката сила на Терон нямаше да го спаси сега. Той почти беше стигнал до дъното. И то заради жена. А Зандер знаеше колко дяволски това боли.

— Трябва да я оставиш, Терон! Това няма да завърши добре и ти го знаеш. Просто удължаваш неизбежното. Така става по-лошо.

Терон вдигна глава и впи пламтящите си очи в Аргонавта:

— По-лошо за кого, Пазителю? За царя? Той умира. След няколко седмици няма да му пука за никой от нас. За Изадора? Никой не знае какво ще се случи с нея. За нашия народ? — и той презрително се изсмя. — Голяма част от жителите на нашето царство дори не разбират какво правим за тях, по дяволите! Съветът се погрижи за това. За какво да ги мисля?

Неочакваният отговор на Терон разтревожи Зандер.

— Защото това е твой дълг.

— Моят дълг се промени.

— Терон…

— Не! — и командирът на аргонавтите посегна към вратата. — Писна ми да седя и да мълча, докато някой си играе на бог. Дори не можеш да си представиш какво е направил, Зандер! Нямаш никаква представа.

Избута го и отвори вратата. Веднага усети аромата на лечебните билки, примесен с този на болестта. Зандер неохотно последва командира си, макар че му се искаше да вкара малко разум в глава му и да го предпази да направи най-голямата грешка в живота си.

Тежките кадифени завеси на прозорците бяха дръпнати, позволявайки светлината да се процежда само по краищата им, без да осветява цялата стая. Завивките на леглото прошумоляха.

— Кой е тук? — попита слаб глас.

На Зандер му отне няколко секунди, за да познае царя в немощния старец, лежащ върху купчината възглавници. Щеките му се бяха изострили, очите — хлътнали, костите — надигнали кожата му, а косата му беше още по-бяла. За няколко дни Леонидас се беше състарил още повече.

— Говорете! — извика царят. — Кой е тук? Аз може и да не виждам добре, но зная, че има някой!

— Изпратили сте за мен и аз дойдох — започна сухо Терон.

Лицето на царя се смекчи.

— Терон! Ето те и теб, момчето ми! Вече бях започнал да се тревожа.

Терон само стисна зъби.

— Кажи ми, намери ли я?

Терон погледна към Зандер и Зандер забеляза проблесналото в очите му предупреждение: „Не казвай дори една шибана думичка!“

Мамка му! Зандер се напрегна, усещайки приближаващата катастрофа. Всичко вървеше от лошо към по-лошо и той не можеше да направи нищо, за да го спре.

— Намерих я! — отвърна просто Терон, обръщайки се към царя.

Леонидас въздъхна с облекчение.

— Слава на Хера! Доведе ли я с теб? Къде е тя? Трябва да я съединим с Изадора. Моята дъщеря е болна.

— Те и двете са ваши дъщери — озъби се Терон.

Царят застина. Зандер направи крачка напред, усещайки прилива на адреналин.

Погледът, който Терон му хвърли, можеше да кипне кръвта му, но той не му обърна внимание. Точно сега Зандер искаше да се убеди, че Терон няма да се нахвърли върху царя. И, мамка му, каква ирония! Обикновено той беше този, когото се налагаше да сдържат при пристъпите му на ярост.

Терон сърдито погледна към царя.

— Не сте ли любопитен как изглежда?

Царят остана безмълвен и неподвижен. И това негово равнодушие накара Терон да изпадне в такава ярост, каквато Зандер никога преди не беше виждал у него.

Черните очи на Терон така се разшириха, че заеха почти половината му лице. Ръцете му се свиха в юмруци и всички мускули на тялото му се напрегнаха, като пред битка.

— Тогава, разрешете ми да ви разкажа. Тя е тъмнокоса и има виолетови очи, също като вашите, висока, стройна, спортна.

— Пълна противоположност на Изадора. Прилича повече на вас. Управлява собствен бизнес. Пътувала е по целия свят. Тя е мила, нежна, добра и достатъчно умна, за да ме сложи на място. И не е толкова лесно да бъде уплашена. Оказвайки се в средата на битката с демони, успя да запази хладнокръвие. И дори да ми спаси задника. И то неведнъж!

— Достатъчно! — прекъсна го Леонидас.

— За себе си почти не мисли. Ще даде и последната си риза на по-нуждаещите се от нея. И още, тя е изпълнена с толкова доброта и хумор, колкото ние двамата с вас не притежаваме.

— Достатъчно! — заповяда царя, стиснал зъби.

Мамка му и пак мамка му Зандер мислеше, че Терон просто е хлътнал по нечистокръвната. Но сега виждаше, че той направо се е хвърлил с главата надолу. При това доброволно и без да му мисли много-много.

— Терон! Достатъчно! — Прекъсна го настоятелно Зандер, осъзнавайки, че той е последният човек на земята, способен да свърши този подвиг. Обикновено Церек успокояваше всички.

Терон го закова с поглед:

— Майната ти, Зандер!

Яростта, която на Зандер се налагаше да потиска всеки ден, закипя, опивайки се да избие на повърхността и да излезе извън контрол. Стиснал юмруци, той се опита да диша дълбоко, докато си напомняше, че Терон е негов събрат. И че сега изпитва болка. Зандер разбираше чувствата му, припомняйки си какъв идиот беше някога и той.

— Казах достатъчно! — Твърдо повтори царят.

— Да, и знаете ли какво? — саркастично отвърна Терон, доближавайки се с още една крачка до леглото. — Аз не мисля така! Знаете ли какво направи вашата дъщеря, когато разбра, че е половин арголейка? Помогна на мизосите — народа, за който нямаше представа. Расата, която вие твърдяхте, че не съществува. Нашите сънародници са в първите редове на сраженията с демоните, докато ние си седим тук, в нашия удобен свят и не правим нищо. Нищо! Знаете ли колко са те отвън? И колко са загиналите? Колко са осакатените? И през какво са минали по ваша вина?

Царят замълча и Зандер си даде сметка, че и той стои и втренчено гледа към Терон, без да смее да вярва на ушите си.

— Стотици! — отвърна Терон с горящи очи. — И толкова са само в една колония. Хиляди — по целия свят!

— О, Хадес! — прошепна Зандер.

— Достатъчно! — извика Леонидас.

Царят видимо трепереше, докато набръчканото му чело беше обсипано с пот, но Терон не отстъпваше.

— Ако тя знаеше, защо съм я довел тук, то, вероятно би се принесла в жертва заради вас и вашата благородна цел. Защото тя е самоотвержена и храбра. Но аз няма да й го позволя.

За първи път през този разговор царят присви очи и се опита да види нещо.

— Какво каза?

— Казах, че няма да допусна Кейси дори на сантиметър от Изадора. Смятайте пророчеството си за неосъществимо.

Зандер шумно си пое дъх.

Лицето на царя стана пепеляво.

— Ти не разбираш какво говориш. Изадора ще умре!

Терон наклони глава.

— И защо това толкова те безпокои, Лео? Дали защото ще загубите наследницата на трона, или защото тя ви е дъщеря? Но доколкото ви познавам, вие се интересувате от Изадора не повече, отколкото от нечистокръвната. И всички чудесно знаем как вие се отнасяте към тези, които не живеят тук, в сенките на тези свещени стени.

Бледото лице на царя изведнъж почервеня и той се опита да се надигне от леглото.

— Ти не знаеш за какво говориш!

— Аз говоря истината!

Настъпи мълчание. Терон целия трепереше от едва сдържана ярост и Зандер не беше сигурен какво да прави. Само подозираше, какво може да се случи на Терон, ако той се поддадеше на идеята да се приближи и да хвърли стареца върху стената. Аргонавтът разбираше този гняв и желанието за унищожение. Проклятие, той живееше с това всеки ден. Дори сега. Заради приятеля си. Заради себе си. Заради спомените, които не можеше да премахне от главата си — Калия, минаваща покрай него и предизвикваща взрив от ненужни емоции.

— Видях ги! — продължи Терон и поклати глава. — Видях през какво им се е наложило да преминат. А вие не сте направили нищо! Ние не направихме нищо! И сега, искате да освободите Аталанта от Тартар, за да започнете вашата драгоценна война? И да пуснете демоните й на свобода? Няма да ви разреша! Няма да позволя да убиете още един човек, за да изпълните шибаното си пророчество. Дори заради Изадора. Можете да извикате на помощ всички богове от Олимп, но знайте едно — няма да ви позволя да се доберете до Акация! Ще я защитавам с цената на живота си!

Царят ахна. Терон се обърна и тръгна към вратата.

— Твоят баща ме разбираше. И само в дясната си ръка той имаше много повече чест, отколкото имаш ти — извика царят подир него.

Терон с такава сила удари с юмрук в стената, че остави дупка почти с размерите на прозорец. След което отдръпна ръка от вдлъбнатината и погледна царя през рамо.

— Баща ми е мъртъв, кучи син такъв! И ако искаш, можеш да му правиш компания. Не ми пука!

Терон изскочи от покоите, оставяйки след себе си пулсиращо напрежение, което заливаше Зандер като вълна, която го увличаше във водовъртежа си. Връзката, която имаше от своя прародител Ахил и тази с Терон го призоваваше да прати всичко по дяволите и да последва събрата си. Но чувството му за дълг и преданост го застави да остане на мястото си.

— Аргонавт… — дрезгаво прошепна царят. — Тук ли си още?

Да, тук, както винаги. Обречен да се сражава вечно със същите проклети твари, както правеше през последните осемстотин години от своя безкраен живот.

— Тук съм.

— Назначавам те за командир на Аргонавтите! Събери всички останали! Искам Избраната да бъде доведена при Изадора веднага. И ако Терон застане на пътя ти, аз разрешавам да направиш всичко необходимо, за да го махнеш оттам.

Ама че… мамка му! Зандер беше в пълен шок. Не това бе нещото, което той искаше. Изобщо не беше това. Той е войник, не командир. И никога не се е стремил да стане.

— Мисля, че…

— Сега тръгвай! Ако не се подчиниш на заповедта ми, ще намеря някой, който ще иска да го направи! — извика царят.

Отпращат го? Просто ей така? Няма да стане! И нямаше значение, че заповедта идваше от царя. В тази минута Зандер си спомни за един друг а̀ндрас, който го отхвърли по същия начин. Сякаш беше кръгло нищо.

И също заради жена.

Яростта му премина над бариерата на неговия контрол и Зандер се намръщи.

— Терон е най-силният от всички Аргонавти, взети заедно. И ако той казва истината, значи има всички основания да се изправи срещу вас, Ваше Величество.

Царят се задъха от изненада, но той вече вървеше към вратата.

— Аз не съм такъв наивник — нито за вас, нито за някой друг. Намерете си друг пазител!

 

 

Кейси със стон отметна завивките и се измъкна от гигантската постеля на Терон. Не можеше да заспи. И макар че тялото й беше уморено, мозъкът й не искаше да се успокои. Явно това, че бе подремнала по-рано, сега само подсилваше безсъницата й.

А и потръпването в долната част на гърба й не спираше.

След горещия душ, който не й донесе никакво облекчение, Кейси започна да рови в скрина на Терон и взе назаем бяла тениска, която й стигаше почти до коленете. Беше й голяма, но Акация се усмихна, обличайки я през глава. Тениската миришеше на Терон и тя я усещаше мека върху кожата си, а това я успокояваше.

Тръгна боса по дългия коридор, възнамерявайки да разузнае обстановката, докато скучае сама в къщата. Спря се на входа на гостната, но след като не видя вътре Церек, влезе и се огледа.

Ароматът на мащерка тук се усещаше по-силно и изглежда идваше от нещо подобно на кандило в другия край на стаята. Кейси се приближи. Да, точно така. Странно.

Обърна се и започна да изучава обстановката. Хареса й това, че в обзавеждането на дома не се усещаше женска ръка. Цветовете, мебелите, дори картините по стените изглеждаха някак си по мъжки — елегантни, но груби. Явно Терон сам беше обзавел жилището си, без да се обръща за помощ към някоя приятелка.

Кейси прокара ръка върху повърхността на ниската масичка до дивана и си спомни, какво й каза Терон в гората. „В моя свят само ако раздели леглото си с гинайка, един а̀ндрас разбира, дали тя е неговата сродна душа“. Кейси се усмихна на тази нелепа мисъл. След което се отрезви, усещайки как страните й порозовяват, а в стомаха й се разлива топлина.

Ама че безсмислено! Тя бе болна. Точно сега ли трябваше да мисли за секс с такъв могъщ Пазител като Терон? Но тя мислеше. Всъщност, добила смелост, Кейси призна пред себе си, че това е най-силно й желание. Не можеше да спре да мисли за начина, по който той я целуваше, преди появата на Зандер и Церек. За начина, по който я докосваше. И затова какво би се случило, ако не ги бяха прекъснали.

Желаейки да се разсее от мислите си, Кейси се насочи към кухнята с надеждата да намери нещо за хапване. Терон беше прав. Имаше нужда да поддържа силите си… за онова, което я очакваше. И най-вече, защото тя смяташе да прекара нощта с него, когато той се върнеше. Притесненията щеше да отложи за по-късно.

Отвори големия хладилник и надникна вътре. Остатъци от сандвич, нещо, което приличаше на макарони, някакво месо, което дори не искаше да погледне, бутилка вода, бира и сок. Никаква газирана вода. Хващайки сока, Акация неволно се усмихна, спомняйки си вечерята им с Терон в нейния дом. По-голяма част от нещата в този свят й изглеждаха доста нормални. Е, с изключение на содата.

Тя тъкмо се канеше да си налее, когато чу приглушени гласове до кухненския прозорец. Церек стоеше на верандата и разговаряше с някой, който беше невидим за нея. Усети прилив на адреналин и се опита да надникне зад масивното му тяло. Кой още беше дошъл?

Малко по-късно тя получи отговор на въпроса си, когато вратата се отвори и в кухнята влезе Терон.

Трепването на сърцето си Кейси усети чак в пръстите на краката си. Усмихна му се:

— Здравей, скъпи, как мина денят ти?

Но един поглед към мрачните му очи беше достатъчен, за да изтрие усмивката й.

О, добре! Денят определено не е бил добър!

Терон отиде до хладилника и рязко затвори вратата му, оставена отворена от нея.

— Защо не си в леглото? Казах ти да си почиваш.

— Не знаех, че е заповед.

— Не, беше предложение. При това — настоятелно. А сега се връщай в леглото!

Кейси втренчено го изгледа, усещайки потръпването около белега си много по-силно от обикновено. По някаква причина Терон се беше върнал без настроение. Тя можеше да продължи да се държи предизвикателно или да се опита да го успокои. Последният вариант й звучеше хиляди пъти по-добре.

— Престани да се вълнуваш, Терон. Добре съм! — И тя направи опит да му се усмихне. — Липсваше ми.

Погледът му се смекчи и тя набра смелост — пристъпи към него и го докосна. Вдигна ръката му с намерението да я целуне, но спря, видяла подпухналите кокалчета и прорезите върху пръстите му.

— Какво се е случило?

— Нищо. — Терон бързо се отдръпна, приближи се до мивката, пусна водата и изми ръцете си, като се мръщеше на щипането на сапуна, попаднал върху разранената кожа.

— Това не е нищо.

— Престани, Акация, — отвърна той, без да поглежда към нея. — Това не те засяга.

Не я засяга ли? Аха. Я почакай! Тя го обичаше и искаше да му помогне, като поправи онова, което не беше наред, а той — не било нейна работа? Терон отиде при баща й и се върна не просто в ужасно настроение, но и с рани върху ръцете си. И това не е нейна работа, така ли?

— Ти си лош лъжец, Терон!

— Аргонавтите не умеят да лъжат. Това е проклятието им.

Кейси присви очи.

— Значи те чудесно умеят да не казват всичко. И ти си най-добрият сред тях.

Терон не обърна внимание на язвителността й, а извади кърпа от чекмеджето.

— Аз трябва да свърша нещо. И наистина за теб ще е по-добре ако легнеш и си починеш.

Е, това беше! Нейната точка на пречупване.

— Хей! — Кейси отиде до него, хвана го за ръката и със сила го обърна към себе си. След това го блъсна в гърдите така, че гърбът му се удари в кухненския шкаф. — Твоите малки тайни започват да ми идват в повече. И, кълна се в Бога, ако ми кажеш отново да легна в онова легло, ще си прережа вените! Или твоите!

Терон опули очи срещу разярената Кейси, но на нея не й пукаше. Беше й дошло в повече.

— Акация!

Тя изимитира изуменото му изражение, след което силно го удари по рамото.

— Терон!

Болката прониза ръката й, но тя, стиснала зъби, не отместваше поглед от него.

Веждите му бавно се събраха:

— Ти…, ти отново ли ме дразниш?

Да го дразни ли? По дяволите! Един от най-великите Пазители, а да е толкова недосетлив.

Кейси сърдито го погледна.

— Ако имах намерение да те дразня, Терон, то щях да намери по-добър начин. Например, този.

И поддавайки се на порива, свали тениската му през главата си и я пусна на пода, оставайки пред Аргонавта чисто гола. Обърканите му, греховно сексуални очи се разширяваха все повече и повече, докато на Кейси и се стори, че те просто ще паднат от главата му. Но като се има предвид колко я беше ядосал Терон, не го намери за чак толкова голяма загуба.

— Зная, че за теб аз съм просто поредната задача, но ти трябва да поработиш над гостоприемството си. Често казано, на теб то ти куца. О, и между другото, аз изобщо не съм уморена. Но благодаря, за настойчивите съвети. — Кейси се обърна, излезе от кухнята и тръгна към спалнята.

Можеше и да стигне до нея, ако в средата на коридора, отзад не я беше блъснало нещо, подобно на товарен влак. Просто така й се стори. Както си вървеше и в следващия момент беше пометена от пода и приплесната към стената.

Ударът изтласка всичкия въздух от гърдите й. Кейси дори не чу придвижването на Терон. Той успя да я предпази с ръцете си от сблъсък с мазилката, но макар че не й причини болка, ударът изкара всичкия й въздух от гърдите.

— Ти за мен не си просто поредната задача — изръмжа Терон на ухото й, разтваряйки краката й и силно се притисна в дупето й. От топлия му дъх, погалил врата й, по гърба на Кейси пробяга тръпка. — И аз не ти казах всичко, защото исках да те защитя, а не защото ми харесва да го крия от теб.

Туптенето на сърцето й сериозно се ускори. Тя прекалено късно разбра, че устройвайки детска истерия, успя да вбеси двуметровия над сто килограмов Аргонавт, притежаващ силата на булдозер.

— Аз…

— И да махнеш тениската беше лоша идея, мели, защото сега зная как изглежда тялото ти без дрехи. — Хвана с устни меката част на ухото й и започна силно да я смуче.

Кейси трепереше, затаила дъх. Замръзна, когато ръката му се плъзна надолу по корема й и намери влажното й лоно. Това едва не я изпрати отвъд ръба на оргазма.

О, Боже! Акация знаеше, че с Терон ще бъде точно така — бързо и неистово, решително и грубо. И толкова горещо, че костите й да се разтопят.

— Терон…

Кейси не успя да продължи, защото воинът отстъпи, обърна я с лице към себе си и устата му я завладя. Той поглъщаше устните и езика й с такава страст, че Кейси се опияни.

Прохладният въздух галеше гърба й и едва когато се озова легнала в леглото, разбра, че двамата с Терон са вече в спалнята.

— Свий крака — нареди й Терон.

В главата на Кейси беше пълна каша. Без да задава въпроси, тя ги сви и опря пети в матрака. Едва сдържа вика си, когато воинът се отпусна върху нея, за да я целуне отново, докато тялото му широко разтвори краката й. Терон ласкаеше езика на Акация, засмуквайки го и пускайки го — еротичен намек за онова, което възнамеряваше в най-скоро време да стори с тялото й. Едно малко гласче в дълбините на разума й я предупреждаваше, че ядосаният и груб секс със сърдит партньор не е добра идея, но когато Терон започна да се придвижва по-надолу, като по пътя си хапеше, смучеше и облизваше, Кейси спря да обръща внимание на подобни дреболии.

Ръката му намери дясната й гръд, а устните му — лявата. Пое зърното дълбоко в устата си и силно го засмука, докато възбудата не я потопи в дълбините си и не се фокусира между краката й. Кейси изви гръб, отчаяно стремейки се към освобождение. Сякаш видял мислите й, Терон продължи с пътечка от изгарящи целувки по корема й, а след това и още по надолу. Обхвана с ръце глезените й, за да я задържи неподвижна и отпускайки глава, езикът му собственически облиза входа на влагалището й.

Акация потръпна и прехапа устни, за да не се разкрещи, когато Терон повтори ласката си. Ръцете й конвулсивно стискаха завивките, докато той я дразнеше с език. Но когато Терон започна да смуче клитора й, не издържа. Пред очите й просветнаха звезди и светът наоколо здраво се разтресе.

Той не спря. Доведе я до оргазъм още веднъж, и още веднъж с умелия си език и невероятни устни, докато тя трепереше под него.

Когато най-сетне я освободи и Кейси успя да дойде на себе си, ненаситните му устни я целуваха по бедрото, пъпа и ребрата, точно под гърдите. Но този път меко. И така страстно. Сякаш чакаше да го направи от хиляда години и сега се стремеше да запомни всяка секунда.

Кейси, безсилна дори да помръдне, едва успя да прошепне:

— К-какво беше това?

Терон притисна бузата си към корема й и дълбоко въздъхна.

— Не ти причиних болка, нали?

Кейси усети в гласа му поразителна промяна и толкова се обърка, че не знаеше какво да мисли. Отначало този мъж изгуби контрол и яростно се нахвърли върху нея, а в следващата секунда, гласът му беше съвършено спокоен.

И тя отново усети онова боцкане.

— Терон?

— Да?

— Какво не е на наред?

Настъпи мълчание, след което Аргонавтът отвърна:

— Нищо, всичко е наред. Така, както трябва да бъде.

Само че в гласа му усети нещо. Нещо, което звучеше… тъжно.

Терон се подпря на лакът и я погледна.

— Сигурна ли си, че не те нараних?

Как можеше да му обясни, че именно неговото премълчаване на нещата я нараняваше много повече?

— Не, твоите докосвания ми харесаха. Чувствах се така добре, сякаш ти наистина ме желаеш.

Очите му потъмняха.

— Аз наистина те желая.

— Тогава ми покажи.

Терон не помръдна и това накара Кейси да си помисли, че е променил мнението си. Но Аргонавтът се наклони, целуна я и всичките й съмнения се разсеяха.

Усети собствения си вкус. Терон леко ухапа долната й устна, засмуквайки я между зъбите си и Кейси си спомни как той ближеше, смучеше и поемаше дълбоко в устата си зърната й. Тръпка на очакване премина през тялото й и накара кожата й да настръхне.

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му и продължиха надолу, до колана на дънките му, докато той наклони глава и задълбочи целувката им. Плъзна ръка под плата и го намери твърд, горещ и много по-голям, отколкото го помнеше.

— Свали ги, Терон!

— Нямам нужда от това, — каза той до рамото й, ласкаейки кожата й, докато пръстите на ръката му галеха гърдите й. — Аз получавам повече от необходимото удоволствие, само като те гледам как свършваш.

Тръпката се засили. И в настъпилото мълчание, Кейси разбра какво става.

— Правиш го, за да узнаеш, дали сме сродни души?

Терон целуна вътрешната част на дясната й гръд.

— Не. Аз вече зная отговора.

Наистина ли? Акация очакваше, че Терон ще допълни още нещо, но той продължи само да я целува. И когато разбра, че няма да има никакво допълнение, гневът й се върна. Добре! Нека да задържи всичките си тайни. Не това искаше от него сега.

Кейси сложи ръце от двете страни на лицето му и го принуди да я погледне.

— Искам те в мен! Веднага! Така че, или сваляй панталона си, или ще трябва да ти напомня за намерението си да ти прережа вените.

Терон внимателно се вгледа в лицето й:

— Сигурна ли си? Аз не…

— Терон! Или се събличай, или ще отида да намеря Церек, за да довърши започнатото!

Очите му блеснаха.

— Не ме дразни, мели, освен ако не искаш смъртта на този Пазител.

Последвалата му целувка беше решителна, собственическа и толкова… чудесна. Усетила, че е победила, Кейси се хвана за тениската му и я издърпа през главата му. Той се подпря на ръце, не желаейки да прекъсва целувката им, и с нервни движения се освободи от дънките си.

Под ръцете си Кейси усещаше гладките му мускули. Но когато той се отдръпна, сякаш решил да стане от леглото, Кейси се изправи и го прегърна здраво.

— Сега няма да ходиш никъде!

Аргонавтът обви ръка около кръста й и я притегли към гърдите си, накланяйки се към нощното шкафче.

— Презервативите.

— Тук имаш презервативи?

— Разбира се. Имаме приблизително една и съща биология, помниш ли?

Точно така! Трябваше да се досети. Терон беше смъртен, също като нея. Имаше толкова много общо между тях. И толкова различия.

Кейси само поклати бързо глава.

— Нямаш нужда от тях.

— Но…

— Времето сега е неподходящо за мен, Терон. А и като се има предвид колко бързо отслабвам — не с дни, аз с часове, то и двамата знаем, че няма как да забременея.

Аргонавтът спря и я погледна, но не започна да спори. Странно, но това не огорчи Кейси, само някак си укрепи решителността й. И не желаейки да го лъже повече, Акация смекчи гласа си:

— Имала съм само трима любовници в живота си. Нито един от тях не беше нищо особено и с всеки от тях съм била дори прекалено внимателна. С теб не искам да се тревожа за нищо!

— Мели — Палецът му така нежно я галеше по скулата, че сърцето й трепна. — Това е чест за мен!

Акация сви рамене, опитвайки се да сподави чувствата, които той будеше у нея.

— Аз просто искам да съм с теб без всякакви бариери, дори само днес. Зная, че утре всичко ще се промени и ти ще ме заведеш там, където трябва. А след това, кой знае? Но днес не искам да мисля за това. Повечко здрав егоизъм не е навредил на никого.

— Ти си най-безкористния човек, който съм виждал.

— Не, не съм. Аз съм сложна, упорита скитница, без особени цели в живота — отвърна Кейси и слабо се усмихна. — Просто още не ме познаваш толкова добре.

— Зная всичко, което ми е необходимо — прошепна Терон. — И съм сигурен, че си съвършена.

Акация се втренчи в него. И всички чувства, които се опитваше да скрие, излязоха на свобода. Всеки път, когато й се струваше, че е разгадала Терон, той успяваше да я изненада. Тъкмо беше привикнала към мисълта за груб секс с раздразнен воин и Аргонавтът се смекчаваше и отново я караше да се чувства влюбена в него до уши.

Дяволите да го вземат! Той наистина беше герой. Нейният герой!

— Люби ме, Терон. Просто… ме люби. Днес! Сега! — прошепна Кейси.

— Мели!

Слава на небесата, той направи точно това, което тя искаше. Пусна я на матрака, нежно я целуна и се отпусна между бедрата й. Отново се зае да я възбужда с устни и пръсти, покривайки с целувки ухото, гърлото, гърдите, без да прекъсва да гали влажното й лоно. Езикът му кръжеше около зърното й, докато палецът му не спираше да гали мокрия клитор. И когато плъзна пръста си дълбоко навътре, Кейси простена и повдигна бедрата си срещу ръката му.

Аргонавтът я галеше отново и отново, довеждайки я почти до кулминация, след което отстъпваше, за да погали отново онази чувствителна точка, от което Кейси едва не загуби разума си. Терон извади пръста си, и тя ахна, усетила как Аргонавтът я дразни, плъзгайки главичката на члена си по нежните й гънки, след това по-високо, описвайки кръгове около клитора й, докато Кейси не затрепери.

— Терон… — Тя вдигна глава и погледна там, където той я докосваше. Нажежи се до червено, от гледката пред нея — Терон, обхванал с ръка големия си член, водеше и двамата до нови висоти на сексуалното желание, докато очите му не се отделяха от мястото, където телата им почти се бяха съединили. Жилите на врата му се бяха издули, раменете — напрегнати от усилията да се сдържа, а лицето — потъмняло от чисто желание.

И всичко това, заради нея.

— Терон! О, Боже! — Такава възбуда не беше изпитвала никога.

Беше й толкова добре, така хубаво. Върхът на члена му се плъзна между гънките й, после се завъртя около клитора й, след това отново и отново, плъзгаше се надолу и нагоре, отново измъчвайки я. Но това не й беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно. Разочарована, че Терон само продължава да държи и двамата до ръба, Кейси изви гръб, опитвайки се да го насочи натам, където искаше да го усети най-много. И най-накрая, с дълъг стон, Терон се тласна вътре в нея.

— О, Богове! Мели, ти си толкова тясна и толкова влажна. Толкова… — бедрата му се отдръпнаха назад, а след това отново се тласна в нея, още по-силно, — … съвършена.

Кейси трябваше да усети дискомфорт. Знаеше размерите му. Беше ги видяла онази нощ в дома си, когато аргонавтът лежеше ранен и гол върху леглото й. Усещаше как нараства членът му, когато прекарваше пръсти нагоре-надолу по твърдата му дължина. А и от много време не го бе правила с никой. Но когато Терон се натисна навътре много бавно, и двамата изстенаха от стегнатия, гладък и плътен контакт. Акация доволно въздъхна.

О, да!

Целувката му бе гореща. Влажна. Грешна. Терон бавно се движеше, ту плъзгайки се дълбоко, ту отстъпвайки, докато накрая не се озова потънал целия. И двамата притихнаха и се опитаха да си поемат дъх.

Точно това искаше Кейси. Него. С нея, по този начин. Да се слеят заедно и да забравят за външния свят.

Очите му я намериха и нежността в погледа на Терон разтърси Кейси до дълбините на душата й. Тя прокара ръка по брадичката му и потърка наболата му брада.

— Терон!

Той се отдръпна назад, без да отмества очи от нейните и движенията му станаха по-силни, проникването му — дълбоко и по-грубо. Терон стисна зъби, докато вената на шията му пулсираше. Потта се стичаше по слепоочието му и няколко капки паднаха върху гърдите на Кейси. Тя отметна глава назад и простена от наслаждението, което й доставяше неговата внушителна плът. И едва почувствал оргазма й, Терон се обърна по гръб, сложи Кейси върху себе си и я хвана за бедрата, задавайки ритъм, от който пред очите й се раздвои.

Наслаждението растеше бързо и яростно. И тъй като Терон я водеше, на Кейси не й остана нищо друго, освен да се отпусне и да яхне вълната, която я връхлетя три пъти, докато на Акация й се стори, че повече не може да издържи. Но удоволствието продължаваше и продължаваше да приижда, преминавайки през всяка клетка на тялото й, докато светът около Кейси просто се взриви.

Адреналинът, който я захранваше, започна да спада и реакцията му започна да свършва. Акация чу как Терон извика името й, почувства как членът му пулсира дълбоко вътре в нея и рухна върху гърдите му. Опитвайки се да поеме въздух в конвулсивно свитите си дробове, усети как воинът впи пръсти в бедрата й, задържайки я неподвижна, докато тялото му трепереше под нейното.

Аргонавтът дишаше тежко, докато плътта му в нея омекваше. Кейси стегна вътрешните си мускули, опивайки се да го задържи, защото все още не беше готова да го пусне.

Терон застена:

— О, мели, ако продължаваш в същия дух, то тази вечер изобщо няма да те оставя да спиш.

Тя се усмихна. Отпусна се, след което отново се стегна. Ответният му стон я възбуди отново.

— Сънят се надценява.

Аргонавтът прокара ръка по гърба й.

— Мисля, че си го споменавала и преди. Мимоходом.

Боже, толкова харесваше докосванията му. Въздъхна доволно.

— Ако това е начинът, по който арголейците правят секс, разбирам защо досега не си спал със смъртна жена.

Ръката му се плъзна надолу по гърба й, обхвана дупето й и нежно я обърна по гръб, озовавайки се върху нея. Едно движение на бедрата му и Кейси разбра, че предизвикателството й е оказало своето дело.

Терон я целуна по врата, по брадичката, по устните.

— Повярвай ми, това не е възможно дори за Аргонавтите. — Прокара език по края на устните й, докато Кейси не му се откри, след което се плъзна между тях и започна бавно да й се наслаждава.

Тя го прегърна силно, докато той бавно движеше бедра, тласкайки члена си навън и навътре.

— Ах, Терон! Толкова ми харесва, че така бързо се възстанови.

Притиснат във врата й той се усмихна:

— В този смисъл ли?

— Да.

Усмивката му се разшири.

— На мен също.

Кейси се отдаде на целувките му и игнорира усилилото се до крайност тръпнене около белега си.