Елизабет Ноутън
Белязана (18)

Глава седемнайста

Тази жена се оказа толкова бодлива, също като дървото, чието име носеше.

Терон се мръщеше, следвайки Акация по тясната пътека. Изобщо не можа да я откаже от безумния й план да търси момиченцето. И макар че не му харесваше тя да бъде на открито, бързо си изясни, че е изправен срещу висока стена от упоритост и инат. И че с тези си качества, Акация можеше да се нареди до най-добрите сред Аргонавтите.

Тъй като Терон можеше да довери безопасността й единствено на себе си, му се наложи да тръгнат заедно. Бяха се разделили с другите преди час и Терон не спираше да оглежда гората от двете стани на пътеката. Шансовете детето да бъде живо бяха малки и обзелите го противоречиви емоции го притесняваха. Освен това не можеше да спре да си мечтае да се окаже между краката на Акация точно в тази минута.

„Концентрирай се, по дяволите!“

Имаше хиляди други неща, върху които трябваше да се съсредоточи. Например, по какъв начин, в името на Хадес, у една полуарголейка се беше появила дарбата да вижда миналото? Но мислите му отново се прехвърлиха към това, колко мека и нежна беше кожата й миналата нощ, колко съблазнително — тялото й, и колко невероятно добре му пасваше.

— Отново го правиш — изрече Кейси, вървейки напред.

Терон вдигна глава.

— Правя какво?

— Мрънкаш на друг език — отвърна тя, поглеждайки през рамо. — Никой ли не ти е казвал, че това се смята за много невъзпитано?

Терон наблюдаваше лекото поклащане на бедрата й и се наслаждаваше колко добре закръгленото й дупе изпълваше дънките.

— Предпочиташ да говоря на английски ли?

Явно, че Акация долови леката дрезгавина в гласа му, защо то изведнъж спря и се обърна. Страните й бяха порозовели от утринната прохлада, но в този цвят имаше и топлина, която нямаше нищо общо с околната температура. Кейси погледна лицето му, след което плъзна очи към гърдите му и не ги отмести, докато кръвта му не закипя от възбуда.

— Любувай се до насита, мели — прошепна той.

Кейси го погледна в очите, след което се обърна и продължи напред, мърморейки:

— Не те харесвам!

Терон весело се усмихна и продължи след нея. Още със събуждането си сутринта откри, че Кейси не ставаше за лъжкиня и това откритие го стопляше.

— Напротив, харесваш ме! При това много.

— Може някога да е било така. — Кейси отмести клонката, за да мине, след което рязко я пусна и тя удари Терон по лицето.

Аргонавтът се усмихна, разтривайки удареното място. Харесваше му, че не му отстъпваше. Една истинска гинайка никога не би се осмелила да му казва какво да прави. И ако се налагаше да остане тук, то не можеше да си представи по-добра компания от нейната. Акация със сигурност беше страшно уморена. Вървяха повече от час, но тя упорито продължаваше да крачи напред, без да даде възможност на умората да се отрази на настроението й.

Всеки път, когато той предлагаше да потърсят на друго място, убеждавайки я, че едно малко дете не би могло да измине този път, Акация само раздразнено го поглеждаше и продължаваше да крачи напред.

— Да, точно така — добави тя, прекъсвайки мислите му. — Може и да съм те харесвала, преди да решиш да ме съблазниш и след това да си тръгнеш, без да кажеш и дума.

Опа!

— Акация!

Терон я хвана за ръката и я спря. Не беше подходящо нито времето, нито мястото, но на него изведнъж му се прииска да обясни какво се бе случило онази нощ и защо му се наложи да си тръгне.

Страхотно! Как щеше да го обясни на нея, като все още не можеше да го обясни на себе си?

— Онова, което се случи между нас онази нощ, няма нищо общо с това, защо съм тук. Тогава нямах представа коя си ти. Разбрах го едва когато дойдох в книжарницата ти.

— Мислиш, че ще ти повярвам ли?

— Истина е. Погледни в очите ми и ще видиш, че не те лъжа.

Акация го направи. Очите им се срещнаха. Страните на Кейси пламнаха още повече — красноречиво доказателство, че помнеше в подробности онази нощ.

Горещината се превърна във втечнена лава. Желанието стана неудържимо. Толкова неудържимо, че затъмни разумната част от мозъка на воина, предупреждаваща, че идеята не е разумна.

Без да се замисля, Терон хвана и другата й ръка.

— Вярваш ли в съдбата?

— Т.е. в предопределеността? — Той кимна, а Кейси поклати отрицателно глава. — Не. Всеки сам решава как ще живее.

— Но все пак вярваш, че съдбата ни предоставя възможност, а дали ще се възползваме от нея, зависи от самите нас?

Виолетовите й очи се присвиха.

— Защо ме питаш за това?

Какво можеше да й разкаже? И колко искаше да й довери? Че може би животът й ще свърши след няколко дни, не години? Че й е орисано да бъде в основата на една война, която вероятно ще освободи завинаги народа му? Че е започнал от известно време да подозира, че тя му е предопределена от съдбата като неговата единствена сродна душа? И ако се абстрахира от сексуалните си фантазии, трайно настанили се в главата му, тези подозрения караха Терон леко да се паникьосва.

И понеже Акация нямаше да повярва на нищо от гореизброеното, Терон реши да говори за настоящето. А и малко честност на този етап нямаше да навреди.

— Мисля, че съдбата ни е изиграла зла шега. Имам странното усещане, че… ти и аз не се срещнахме случайно и това няма нищо общо с твоя баща.

Акация го погледна толкова съблазнително, че на Терон страшно му се прииска да я целуне.

— Ти чуваш гласове, нали?

О, да!

— Не точно. Малко е трудно за обяснение.

— Шизофренията не е рядка болест. Опитай с лекарства.

Нахалница!

— Не мисля, че…

— Аз също. — Веселието в погледа й избледня. — Моят така наречен баща ни събра заедно, защото иска нещо от мен. Това не е съдба, Терон. Това се нарича манипулация.

— И как ще наречеш това… привличане между нас?

Кейси наклони глава.

— Ще го нарека твой… проблем.

— А аз — възможност. Шанс да проверим дали наистина съдбата ни е приготвила общо бъдеще. И има само един начин да се убедим в това.

Тя присви очи.

— И какъв е той?

Терон се приближи и почти долепи тялото си до нейното. Усетил тръпката й, той реши да заложи всичко:

— Една нощ.

Тя премигна бързо няколко пъти.

— Ти… сериозно ли?

— В моя свят, един а̀ндрас може да каже дали една гинайка е неговата сродна душа, само ако разделят едно легло.

— Сродна душа? Ясно. И ако смея да предположа, „споделяш то на едно легло“ няма точно библейския смисъл на тази думи нали?

— А има ли друг?

Акация дълго не отместваше поглед от него. Кръвта му отново забушува от мисълта, че спътничката му може би размишлява върху предложението му. Терон дори започна да си представя как се връщат в колонията и как бавно започва да сваля дрехите й една по една, сякаш разопакова безценен подарък, след което ще я положи на онази мека постеля и ще се съедини с нея по начин, от който ще разбере дали Кейси е негова, или е просто някакво мимолетно увлечение.

От тези мисли панталоните му станаха тесни, а сърцето му затуптя в барабанен ритъм. Терон очакваше всеки момент Акация да се приближи към него, да се повдигне на пръсти, да впие устни в неговите и най-накрая да притисне чувственото си тяло към неговото.

Но тя започна да се смее. Богатият й, нисък смях сякаш изпираше от дълбините на душата й. Той прекъсна фантазиите на Терон и грубо го върна в действителността.

А тя продължаваше и продължаваше да се смее. Толкова силно, че беше затворила очи. И когато най-накрая спря, за да си поеме дъх, по лицето й се стичаха сълзи. Акация посегна и ги избърса с пръсти.

— О, Боже мой! Това беше най-доброто предложение, което съм чувала. Преспи с мен и ще ти кажа дали ти си моята съдба. Боже, Терон, това е направо страхотно! — И все още смеейки се, тя се освободи от ръцете му и тръгна напред.

— Не мисля, че е толкова смешно — промърмори Аргонавтът зад гърба й.

— Шегуваш ли се? — отвърна Кейси и размаха ръце. — Това е най-жалкото нещо, което съм чувала. А ако не си забравил, аз съм работила в стриптийз клуб и съм чувала какво ли не.

— Защо си работила там? — попита я Терон, спомняйки си за своите предположения.

— А защо се работи в стриптийз клуб? Защото плащат добре.

— Аз мислех, че книжарницата е семейна собственост.

Кейси въздъхна със съжаление и Аргонавтът разбра, че тя си мисли за пожара и за онова, което загуби.

— Болничните сметки на баба ми се оказаха просто астрономически. Трябваше да започна да работя на две места, за да мога да свържа двата края.

— А в клуба? Ти…?

— Какво аз, Терон?

Веселата нотка в гласа й само го обезпокои по-силно. Спря насред пътеката, чудейки се как да зададе въпроса си.

— И колко заработваше?

Акация също спря, обърна се към него и замислено потупа с пръст по бузата си.

— Ами… различно. Ти знаеш, че на такова място като „Екс Скрийм“ заплата на една жена зависи от изпълнението на задълженията й. А аз много добре си изпълнявах своите. Бях изключително добра в това. — И върху съблазнителните й устни се появи порочна усмивка. — Питай Ник.

Ревността, подобна на остро копие се заби в корема му.

Но ревността беше присъща само на хората, не и на Аргонавтите.

И тогава Акация се усмихна, с чиста женска радост, отбелязвайки точка в своя полза. Беше го изиграла. И се наслаждаваше на победата си.

— Ти не си била на сцената — размишляваше Терон. Очите му обхождаха съблазнителното й тяло, докато облекчението заливаше неговото. — Не те виждам да сваляш дрехите си пред непознати мъже за каквито й да е пари.

Акация само обърна очи и продължи напред.

— Ами аз се съблякох пред теб. И между другото — съвършено безплатно. А ти беше най-големият непознат сред всички останали непознати.

— Акация! — Той отново хвана ръката й, за да я спре. Обърна я с лице към себе си и макар че в главата си чу глас: „Дръж си устата затворена!“, той не можа да се сдържи. — Преди три хиляди години, когато Зевс е създал Арголея за нашата раса, Хера е изиграла най-жестоката си шега.

— Жената на Зевс ли? Какво е имала тя против вас и вашата раса?

— Тя е мразела Херкулес. По много причини. Но основната е, че той е плод на явната изневяра на Зевс. И поради доброто отношение на съпруга й към нас, Хера е намразила всички Аргонавти. И какъв по-добър начин да си го върне на всички ни, от този, да накара трите Мойри да направят така, че ние никога да не сме щастливи.

— Какво искаш да кажеш?

— На всеки Аргонавт е предопределена само една жена в живота му. Една-единствена. И тя винаги е тази, която той никога не би избрал сам. Много от Аргонавтите така и не намират своята половинка, предопределена им от съдбата. Откакто те срещнах, всички признаци сочат, че ти си тази, предопределена за мен.

— Какви признаци?

„Не й казвай“!

Терон отново огледа гората. Знаеше, че за тях не е безопасно да останат на тази открита местност, но не можеше да прекъсне разговора точно на това място.

— Първо, привличането между нас. Сексуалната му същност. Страните й пак пламнаха, подтиквайки го да продължи. — Фактът, че дори когато те смятах за смъртна, все пак видях в теб нещо уникално и съблазнително, което никога не съм разпознавал в друга.

— И не си във възторг, че съм наполовина човек?

Терон не отговори. Не можеше.

Акация сведе поглед към гърдите му. След това го погледна в очите и ако на Терон му се стори, че в невероятно красивите й очи проблесна разочарование, то тя успя майсторски да го прикрие.

— И… с колко жени трябва да преспиш, за да намериш предопределената ти от съдбата?

Аргонавтът усети сарказма в гласа й и разбра, че краят в отношенията им се е приближил опасно близо.

— Не е така, както изглежда.

— Нима? Значи не искаш да правиш секс с мен? — невинно попита Кейси.

Терон приближи и понижи глас.

— Аз много искам да бъда с теб. И ти го знаеш. Виждаш го в очите ми.

— За да провериш, дали съм онази единствена?

— Да.

Очите на Кейси гневно светнаха.

— Не — поправи се Терон. О, милостиви богове, тя се опитваше да го хване в лъжа. — Искам да правя секс с теб, защото от онази нощ в дома ти не мога да престана да мисля за вкуса на тялото ти.

Кейси наклони глава.

— И по добре пленница, която те желае, отколкото такава, която се съпротивлява.

— Акация…

— Знаеш ли какво, Терон? Ще те оставя сам да се измъкнеш от тази каша, която забърка. — И леко го потупа по рамото. — Добър опит. Сигурна съм, че с други жени ще проработи. Но не и с мен. — Обърна се и демонстративно пое по пътеката, поклащайки бедра.

След като Кейси се отдалечи, Терон тихичко изруга, упреквайки се за глупостта си. Защо, в името на Зевс, й разказа за сродните половинки? Акация никога нямаше да разбере колко е важно това и нямаше да осъзнае, че Аргонавтите се опитваха да потискат човешките си качества — каквото беше желанието на Хера. И дори ако някой се подложеше на този риск и се поддадеше на емоциите си, то богинята се грижеше за това, неговата единствена половинка да бъде пълна противоположност на онова, което той би желал. А този факт, сам по себе си, беше гаранция за истинска катастрофа. А ако Аргонавтът намери половинката си и я изгуби? Това беше равнозначно на сам да си пререже гърлото и да остави кръвта си да изтече. Защото усещането беше същото. В него оставаше единствено пустото И Терон знаеше, че това е точно така, защото беше свидетел на мъките на Зандер през последните десет години. А това не беше сред нещата, които искаше да опита.

Акация никога нямаше да го разбере. По дяволите, тя дори не беше успяла напълно да приеме коя е и каква е. А той току-що й обясни, че само ако преспи с нея, ще може да й каже дали тя е неговата единствена или не е. Страхотно! Трябваше да бъде щастлив, че след като й обясни всичко, Кейси не се нахвърли срещу него и не го изрита в слабините.

Толкова беше потънал в мислите си, че не усети как Акация ускори крачка. Разбра го, едва когато тя се скри зад завоя и изчезна от погледа му. Неприятна тръпка се спусна надолу по гърба му докато тичаше след нея, в опит да я настигне. Опита се да мине напряко на пътя й, някъде встрани, и се оказа на поляна, където някога е имало малко селище.

Сега от къщите бяха останали само няколко обгорели постройки — полуразрушени стени с разбити стъкла и покриви, по които все още стърчаха обгорели греди.

Акация стоеше в края на селището и оглеждаше околността.

— Всичко се е случило тук — каза Кейси и посочи със слабата си ръка към останките на четвъртата къща. — Живяла е тук.

Селцето се бе сместило в долината, обкръжено от три страни с гора. Малък поток се виеше отстрани, а бълбукането му се носеше във въздуха.

— Нападнали са ги от гората. Жителите дори не са успели да се защитят.

Терон се обърна към нея и застина, видял дълбоката болка, изписала се върху лицето й. Отново силата и духът на Акация го възхитиха. Предаността й към хората, с които току-що се беше запознала, и лекотата, с която им беше предложила помощта си. И ако се окажеше, че Кейси не е неговата половинка, ще му бъде много трудно да намери друга, която би го заинтересовала така, както тази гинайка.

Погледна изгорелите домове и си представи какво са преживели семействата на полуарголейците, когато са били нападнати. Демоните не знаеха що е милосърдие. А царят е бил наясно с тяхната борба от векове.

Гърдите го стегнаха. В колонията успя сам да се убеди, че проблемите на мизосите не го касаеха. Но идвайки тук и виждайки всички тези разрушения, войнът мислеше само за едно: „Можели сме да направим нещо“.

— Акация, аз…

— Ш-шт. — Тя сложи ръка на гърдите му и кожата му под тен и ската потръпна от лекото й докосване. — Чу ли това?

Терон се ослуша, но дочу само вятъра, свистящ между изгорелите дървени руини. Температурата на въздуха не се променяше, но Кейси и без това не би могла да усети появата на демони.

— Нищо не чувам.

— Това.

Обърна леко глава и пак се заслуша. И долови тих шум.

— Това…

— … е глас, — развълнувано го прекъсна Кейси.

— Акация, почакай…

Но тя не го послуша, а стремително се втурна към единствената непокътната сграда в селището — стар хамбар в покрайнините, от чийто втори етаж се спускаше въже и леко се поклащаше на вятъра.

— Мариса? — извика Акация. — Скъпа, отговори ми, ако си тук. Аз съм, Кейси. Мариса? Всички се притесняваме за теб.

Тишина.

Терон успя да я настигне в момента, в който Кейси влизаше и тъмния хамбар. Стисна ръката й и прошепна в ухото:

— Стой близо до мен. И не спори!

Тя само кимна и му позволи влезе първи, продължавайки да вика името на Мариса. Терон не я спря, защото се надяваше, че детето ще реагира на гласа й.

— Мариса? — отново извика Кейси. — Толкова отдавна те търсим. Много хора се притесняват за теб, скъпа. Не се страхувай, слънчице. Но трябва да ни кажеш къде се намираш.

Над тях се разнесе лек шум. Акация сложи ръка на рамото пя Терон, давайки му знак да спре. С кимване посочи нагоре, след което и двамата погледнаха натам.

Вляво имаше стълба, която вероятно водеше към втория етаж. Терон се хвана за нестабилния парапет и сложи крак пя крехкото стъпало, надявайки тя да издържи теглото му. Тъкми се канеше да продължи, когато отгоре се разнесе тих детски глас:

— Кейси? Ти ли си?

Акация въздъхна дълбоко с явно облекчение.

— Да, слънце, аз съм.

— Сама ли си?

Кейси и Терон се спогледаха и той поклати глава, страхувайки се, че момиченцето ще се уплаши от него и отново ще се скрие. Но Акация игнорира предупреждението му:

— Не, Мариса, не съм сама. Терон е с мен.

— Наистина ли?

— Да.

Настъпи тишина.

Терон гледаше нагоре, мъчейки се да улови всеки шум, който би показал, че Мариса отново ще избяга.

— Ами тогава — тихо каза детето, — можете да се качите и да пиете чай с мен и Мини.

Акация се усмихна и тази нейна усмивка докосна нещо, скрило много дълбоко в душата на Терон. И изкачвайки се нагоре по паянтовите стълби, усети такава лекота и умиротворение, каквито никога досега не беше изпитвал.

И много силно започваше да подозира, че това се дължи на Акация.

Горе беше по-светло. Слънчевата светлина се изливаше от една дупка на покрива в отсрещния край. Терон изчака, докато Акация се изкачи по стълбата. Мариса, усмихвайки се, му махна с ръка, сякаш бяха двама стари приятели, срещнали се в парка. Тя седеше на една бала сено, наместила до себе си куклата Мини. Обърната щайга играеше ролята на маса, а от другата страна имаше още една бала сено. Пред всяко място стоеше по един малък и нащърбен чаен прибор.

Акация коленичи пред момиченцето и го прегърна.

— Мариса, постъпи много лошо. Майка ти е много притеснена за теб. Както и всички в колонията.

— Но аз съм добре.

Акация отмести детето на една ръка разстояние.

— Скъпа, но ти знаеш колко е опасно да ходиш сама.

Мариса обърна единственото си голямо кафяво око към нея.

— Нищо лошо няма да се случи на останалите.

— Откъде знаеш? Нали точно сега много хора те търсят?

— Зная, защото Мини ми показа.

Акация погледна към Терон, стоящ встрани, а след това към куклата Мини.

— И какво ти показа тя?

— Нисичка жена с дълга рокля и красив конец. Тя каза, че ако аз дойда тук, вие двамата ще тръгнете да ме търсите. — И видяла изненаданото лице на Акация, Мариса се наведе към нея и достатъчно силно прошепна. — Нима не разбираш? Трябваше да го направя, за да ви дам повече време да останете заедно.

Акация предпазливо я погледна.

— За какво говориш?

Терон затаи дъх. Знаеше какъв ще е отговорът, преди още да го е чул. Още един знак? Или просто прекалено развито детско въображение?

Мариса лъчезарно се усмихна, съвсем по детски.

— Ще видите!

Въздухът се охлади и косъмчетата на тила му се изправиха преди Терон да успее да разпита детето по-подробно. Забравяйки за съдбата, предопределеността и всичко останало, той внимателно се доближи до отвора, през който можеше да се види цялото изгоряло село, след което тихо изруга.

— Мариса — с напрегнат глас проговори Кейси. — Терон ли те накара да кажеш това?

Аргонавтът бързо и тихо се приближи до нея, хвана я за ръката и я притисна към себе си.

— Имаме проблем — прошепна той тихо до ухото й.

— Сега пък какво? — раздразнено попита Кейси.

— Три демона. Изглежда патрулират околността. — Лицето на Акация стана пепелно бледно. — Мисля, че търсят нечистокръвни с надеждата, те да ги отведат до колонията.

— О, по дяволите! — прошепна тя.

— Акация, само не изпадай в паника! — рязко я разтърси Терон, усетил треперенето на тялото й. Във виолетовите й очи се четеше страх — очевидно си бе припомнила последната срещи й наемниците на Аталанта.

Проклятие! Точно от това се страхуваше още от момента, в който Акация реши да тръгне на това глупаво приключение.

— Мога да се справя с демоните, но ти трябва да вземеш Мариса и да се скриете на безопасно място.

Кейси се огледа.

— И с тримата ли? Няма да можеш… Тогава в книжарницата…

— Не, мога! — бързо й възрази той. — Тогава се безпокоях за теб. Вярвай ми, зная какво правя! Но ми трябва помощта ти.

— О, Боже! — Акация се отпусна в ръцете му и Терон си помисли, че тя всеки момент ще изгуби съзнание.

Хвана я по-здраво през кръста, внимателно ослушвайки се какво става отвън. Демоните приближаваха и времето им свършваше.

— Трябва да се вземеш в ръце, защото по-късно определено ще поискам да чуя подробно защо не те привличам.

Тя погледна към лицето му и тежко преглътна. И когато очите им се срещнаха, връзката, появила се още при първата им среща, прониза душата му. Той знаеше, че Кейси също го усеща. Знаеше също така, че ако нещо се случеше с нея, никога нямаше да бъде същия.

Тя кимна веднъж, втори път, след което се скри зад собствената си смелост, като зад доспехи.

— Не ми харесваш. — Но сама се вкопчи в тениската му, без да има намерение да се пусне.

— Лъжкиня! — прошепна той, преди да наклони глава и да завладее устните й.

Целувката беше бърза и не толкова страстна, колкото на него му се искаше, но за повече нямаше време.

Аргонавтът свали кинжала от глезена си, разкопча кобура и го закрепи за глезена на Кейси. След това разтвори оръжието. Освен самото острие оръжието притежаваше два остри шипа, стърчащи настрани поддръжката.

— Вземи това. Дръж го ето така — сложи оръжието в ръката и намести пръстите й около дръжката му. — Ако някой се промъкне покрай мен, това оръжие е идеално да се използва от близко разстояние. Нанеси удара така, откъм тялото си — показа й той. — Шиповете ще разкъсат плътта, а острието ще довърши останалото. Това няма да убие демона, но добрият удар ще го извади от строя за известно време и ще ви даде възможност да избягате.

— Терон, аз…

— Нямаме време. — Сложи фенерчето в джоба й, след което хвана Мариса и я побутна към Кейси. — Изчакай, докато изляза отпред. Тогава се спуснете по стълбата към задната страна и бягайте към гората през ручея. Опитайте се да се скриете. Аз ще ви намеря след това.

Трепереща, Акация прибра острието и го сложи в кобура на глезена си. След това взе изплашената Мариса и я притисна към гърдите си.

— Но как ще знаеш къде да ни намериш?

Терон прекоси стаята, но остана в сянката, наблюдавайки демоните навън, без да се показва. След което й хвърли последен поглед.

— Ще те намеря, Акация. Обещавам ти!

— Терон…

Без да дочака отговора й, воинът скочи от втория етаж и се приземи върху хладната земя. И трите демона се обърнаха към него, гледайки неочаквания гост със сияещи зелени очи, пълни с изненада.

— Ей, момчета! — извика им Терон и извади паразониума си. — Изглеждате така, сякаш малко сте се заблудили. Позволете ми да ви покажа пътя обратно към Ада!