Елизабет Ноутън
Белязана (28)

Глава двайсет и седма

— Прекрасна гледка, нали?

Кейси отмести поглед от прозореца в покоите на баща си и отпусна ръце.

— Зашеметяваща.

Изадора посочи към планината Егида в далечината:

— Оттам гледката е още по-хубава, ако решиш някога да отидеш на екскурзия.

— Зная, Хадес ми я показа.

Усмивката на Изадора изчезна при споменаването на името на бога на Подземното царство. Днес бъдещата кралица беше облечена с дълга рокля в прасковен цвят с прилепнал корсаж и широки до лакътя ръкави. Светлите й коси бяха свободни и падаха на красиви вълни върху гърба й. Иза изглеждаше величествено, като истинска принцеса, макар че на Кейси не й беше много ясно защо е необходимо да се гласи чак толкова, дори когато е сама.

Но в сестра й се усещаше някаква тъга. Отначало Кейси беше убедена, че именно сделката с Хадес е причината за това. Но колкото повече я опознаваше, толкова по-силно започваше да подозира, че сделката нямаше нищо общо. Тревогата в очите на сестра й беше предизвикана от нещо, което тя беше видяла в Тартар. Кейси, разбира се, питаше, но Изадора не обелваше и думичка за това. Изглежда, никога нямаше да сподели подробности.

Въздъхна и се опита да се успокои, че с времето всичко ще се нареди. Тя все още се учеше на арголейските традиции, дворцовия етикет и търсеше мястото си в този свят. Но имаше още много да учи. Кейси често скучаеше по дома си, но беше зашеметена от потока информация. Двете сестри много бързо разбраха и колко тясна е връзката им. Ако едната от тях заминеше за по-дълго време, то и при двете се връщаха симптомите на предишната им болест. Така че и двете не се решаваха да изкушат съдбата, макар че ги измъчваше любопитството колко далеч могат да стигнат една от друга и за колко време. Но пък те вече имаха време за това — нали разполагаха с около петстотин години.

А и за тези петстотин години трябваше да се изясни какво се беше случило с Изадора и как да разтрогнат ужасния й контракт с Хадес.

Кейси гледаше през високите прозорци на града долу и забеляза как една жена — гинайка — излезе от магазина, спря се на тротоара, а след това изчезна, разтваряйки се във въздуха.

Да, към това определено беше трудно да свикне. Оказа се, че в Арголея нямат нужда от автомобили или друг вид транспорт, защото жителите й умееха да се пренасят от място на място така, сякаш са герои от Стар Трек. Изадора й обясни, че тази способност е дар от боговете за тези, които живеят тук, в Арголея, но не и в света на смъртните. Макар че и при техните способности съществуваха ограничения. Можеше да се пренасяш от място на място, само ако се намираш извън сграда, защото техните стени създаваха непроницаеми бариери. Но въпреки това малко неудобство, този начин на придвижване позволяваше лесно и бързо да прекосиш града от единия до другия край. И това беше направо потресаващо. Разбира се, Кейси веднага попита дали и у нея ще се прояви такъв дар. Но макар благодарение на гените й такава вероятност съществуваше, досега всичките й опити да го направи си оставаха безуспешни.

Просто още едно от многото разочарования в нейния живот. В нейния доста дълъг живот.

— Как е той днес? — попита Изадора, стиснала ръце зад гърба си и прекъсвайки меланхоличните мисли на сестра си.

— Добре е — отвърна тя, решила да не се тревожи, че не може да се научи. Царят умираше, затова тя се постара да узнае колкото се може повече за него, докато все още имаше време. Но това не беше лесно. Особено когато Леонидас говореше с нея, мислейки я за Изадора или заспиваше по средата на разговорите им.

— Сега спи. Попита ме кога ще бъде сватбата.

Изадора изсумтя. Тя също знаеше, че в последно време баща им ги бъркаше, макар че сестрите изобщо не си приличаха — дребничката красавица-блондинка Изадора и високата тъмнокоса и обикновена Кейси.

— Надявам се си му казала, че такава няма да има.

— Не съм сигурна какво да му кажа.

Добре, сега прозвуча толкова жалко. „Престани!“

— Кейси, Терон няма да се ожени за мен. Той никога не го е искал — тихо отвърна Изадора.

Сърцето я заболя. Кейси не го беше виждала от две седмици. Този, който преобърна света й нагоре с краката се разтвори в нищото, точно преди Хадес и Персефона да изчезнат.

Акация се опитваше да не придава на този факт прекалено голямо значение, но й се отдаваше трудно. Може би на него просто не му пукаше за нея, мислеше си тя. Може би тяхната връзка е съществувала само във въображението й. Може би Хадес е сгрешил и Кейси изобщо не беше неговата сродна душа.

Изадора отметна назад дългата си коса.

— Той се съгласи на този брак, само защото моят баща, т.е. нашият баща смяташе, че само така може да държи юздите на Съвета. Но това повече не е проблем — аз не се страхувам от тия интриганти. В края на краищата аз съм се изправяла срещу цял бог… е, по-точно срещу двама.

Кейси сведе поглед и се закле, че те ще се срещнат още един път с този бог.

— Така си е.

Изадора притисна с ръка корема си.

— Не казвай на никого, но аз просто се тресях от страх.

— Каква е разликата. Направи го. Колко Аргонавта могат да се похвалят със същото?

— Само един.

Дочула този отговор, Кейси вдигна глава, но отново се загледа през прозореца.

— Знаеш ли, говори се, че той би разкъсал Хадес на парчета, само и само, за да те защити — продължи принцесата.

Кейси се намръщи.

— Аргонавтите са ужасни клюкари. Те изобщо не бяха там, откъде могат да знаят какво се случи?

— Клюкари? — в гласа на Изадора се прокрадна весела нотка, но тя не се усмихна. За двете седмици Кейси така и не беше видяла усмивката на сестра си. — Харесва ми. Непременно ще го използвам някой път. — Принцесата стана сериозна. — Но ти знаеш какво се е случило нали?

Да, разбира се, че знаеше. Кейси не спираше да мисли за това, когато останеше сама. Защото тя искаше да види много повече смисъл в това, което Терон направи или е бил принуден да направи заради нея. И в такъв случай, къде е той?

— Той никога не ме е обичал — тихо добави Изадора. — Аз бях просто още едно задължение за него. А ти… ти си неговата единствена.

Кейси погледна към сестра си.

— Откъде знаеш? Защо си толкова уверена в това?

— Защото само чувството за вина е способно да го задържи далеч от теб. Терон обвинява себе си за това, че те е лъгал и те е пренесъл тук. За това, че е мислил, че може да свърши работата си, без да се интересува от последствията. Иначе отдавна щеше да е тук, обсъждайки планове с Церек и Зандер за предстоящата война. Ако трябваше да опиша Терон с една дума, щях да избера „преданост“. Той целия се отдава на това, което обича. И разбира, че те е подвел.

Кейси проследи полета на самотна птица в небето. Тя можеше да опише Терон по друг начин — горещ, сексуален, потресаващ и щедър. Но Изадора е права — предаността у него е над всичко. И сега, когато Терон сам е нарушил своите правила, вероятно не е на себе си.

— А ако той не се върне?

Изадора присви устни.

— Мислих за това. И имам една идея, ако разбира се, ти си съгласна. Ще се наложи да действаме малко подличко.

— И ти знаеш, къде е той?

Изадора кимна.

— Във всеки случай зная къде беше вчера. Орфей е получил съобщение от някой си Нико от колонията на мизосите. Към тях се е присъединил нов жител, който им помагал да построят отново онова, което било разрушено при атаката на демоните. Само че, той не е мизос. И ако може да се вярва на Орфей, новопристигналият бил прекалено едър и силен за полуарголеец.

Сърчицето на Кейси затуптя в ритъма на военен марш. Терон се е върнал в колонията? Там, където всички го презираха?

Сърцето й се преизпълни с благодарност. Разбира се, че се беше върнал. По този начин аргонавтът беше решил да изкупи вината си пред нечистокръвните. Терон е отишъл там, за да им помогне да построят домовете си и да започнат всичко отначало. Нейният народ. Терон имаше намерение да ги защити.

— Единственият проблем е в това, че никой не знае къде е тази колония — завърши Изадора.

Кейси бавно се обърна към сестра си.

— Аз зная къде е.

— На това разчитах.

 

 

Терон удари с чука малко по-силно от необходимото. Гвоздеят премина през дървената дъска и излетя от другата страна. Ругаейки себе си и получилата се дупка, Терон взе от торбичката на кръста си друг гвоздей и внимателно го заби. Проклети човешки алуминиеви гвоздеи! Самият аргонавт, разбира се, би предпочел железните. Или от закалена стомана.

— Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от почивка, герой — отбеляза Ник от другия край на стаята. Заби гвоздея в стената, която издигаха и изтри потта от челото си. — Водата е в кухнята.

— Не ми трябва вода — изръмжа Терон, докато забиваше следващия гвоздей толкова внимателно, сякаш беше от стъкло.

— Не те питах, дали ти трябва — отговори Ник. — Искаш или не завлечи си задника в кухнята. Зъл си като недоспала мечка и аз имам нужда да си почина от теб поне за пет минути.

Терон го изгледа така, сякаш той беше идиот, предизвикателно присви очи и хвърли чука в стоящия в краката му сандък с инструменти.

Ник кисело се усмихна в отговор и отново се върна към работата си.

Когато Терон се появи в колонията и предложи помощта си за възстановяването й, Ник беше много изненадан. Не го попита защо е дошъл при тях и не се поинтересува за съдбата на Акация. Терон разбра, че полуарголеецът или вече знае всичко, или просто го съжалява.

Последният вариант изобщо не му хареса, но именно това неочаквано съчувствие не позволи на Терон да хване Ник и да го изхвърли през един от прозорците, скрити в каменната стена и гледащи към каньона.

— Не се надявай, че ще ти донеса — измрънка Терон. — Ако искаш да пиеш, сам ще си вземеш.

— Алилуя! — възкликна Ник, когато аргонавтът вече излизаше от стаята. — Някой гаден бог все пак е решил да се смили над мен.

Преди да се скрие зад ъгъла, Терон показа на Ник среден пръст — жест, научен от нечистокръвните.

Всъщност, не му беше ядосан истински. Докато крачеше към задната част на дома, се замисли върху странния им начин на общуване. Терон все още се държеше с Ник предпазливо, защото имаше нещо около този тип…, но бързо свикна с държанието му. Не всеки би се осмелил да хвърли ръкавицата на герой — особено на този, който води рода си от Херкулес. А Ник го беше направил още от самото начало и то без колебание.

На котлона на печката къкреше супа, но той не й обърна внимание. В търсене на студената вода отвори хладилника и отново се замисли какво свързва Ник с Арголея. И както винаги при мисълта за дома, пред очите му изникна образа на Акация, лежаща в леглото му — гола и уморена след най-добрия му секс.

Гърдите му се свиха и той инстинктивно се напрегна, за миг поддал се на порива да се върне обратно при любимата си. Но воинът потисна желанието си. Споменът за болката, болката от предателството, изписана върху лицето на Кейси, когато Хадес й каза истината, го преследваше като кошмарен сън. И нямаше начин самият той да си го прости.

— Как хубаво мирише!

Терон трепна при звука на гласа й и разля водата по ризата и дънките си. Разбира се, че си е въобразил, но… все пак бавно се обърна и втренчи широко отворените си в очи в жената, която според него, никога не би пожелала да го види отново.

Усмивката на Кейси беше нежна и пълна с греховни обещания. И тялото на Терон реагира на нейното така, както и първия път. Още не беше успял да се опомни, когато желанието го заля и кръвта нахлу в слабините му.

Кейси приближи към печката от неръждаема стомана и отвори капака на голямата тенджера. Парата се надигна около лицето й, докато тя поемаше нейния аромат. Погледът на Терон обходи разкошната й гръд, облечена в розова прилепнала тениска, и премина надолу към плавните линии на бедрата и симпатичното дупе, перфектно опънало дънките. Кръвта в слабините му забушува, докато Аргонавтът едва се сдържаше.

Кейси постави капака на тенджерата обратно с леко тракване.

— Помня, че и аз ти направих супа веднъж, но не съм сигурна, че тогава я хареса.

— Много ми хареса — без да се замисля изстреля Терон.

Акация дяволито му се усмихна.

— Хм… Не съм сигурна. Мисля, че тогава ти се наложи да я ядеш полуготова. Трябваше да я оставя още малко да ври. Нека да ти я приготвя още веднъж, ако разбира се си гладен. Аз правя всичко страхотно, но при втория опит.

Когато намекът й дойде до него, членът му набъбна още повече, а едно гласче в главата му започна да вика: „Да!“ Но имаше една малка част от мозъка му, която все още не се бе превърнала в каша и за негово съжаление точно тази негова част се управляваше от съвестта му.

— Какво правиш тук, Акация?

Тя престана да се усмихва, карайки го да се чувства още по-голям задник. Не трябваше да флиртува с нея. Не и след като това го караше да изпитва много по-голяма болка от болката на всички синини и рани, получени в битките.

— Аргонавтите те търсят навсякъде.

Терон просто хвърли празната бутилка от вода в коша за боклук и се обърна за друга.

— Те ще се справят и без мен. Зандер е по-добър командир, отколкото си мисли.

— Деметрий всякак му пречи. Ти ли не го познаваш? — Кейси наклони глава. — Впрочем, каква е тази история с него? Изглежда Деметрий не те долюбва и ако не се върнеш, няма да съжалява за теб. И няма да е единствен.

Разбира се, Терон знаеше какво главоболие можеше да бъде Деметрий, но сега той не беше негов проблем, а на новия командир. Терон имаше по-важна задача. Например, как да защити онези, чиито брой изобщо не беше малък, и за които толкова дълго време не правиха нищо. Но да обсъжда това с жената, която никога нямаше да може да разлюби и върху която повече нямаше никакви права, не беше много добра идея.

— Няма никаква история, само многолетна семейна вражда. Зандер знае как да се оправя с Деметрий. — И Терон мина покрай нея, възнамерявайки да излезе от стаята. — Трябва да се връщам на работа.

— Терон!

Докосването на ръката й до рамото му го спря. И от това докосване, цялата му защита рухна. Терон се обърна и погледна надолу към нея. Представи си как я прегръща и целува, дълго и настоятелно, докато и двамата не забравят защо той повече не можеше да бъде с нея.

— Не бягай от мен! — помоли го Кейси. — Трябва да поговорим.

Терон затвори очи, защото го болеше дори само да я гледа.

— Акация…

— Не, не го прави — рязко отвърна тя, заставяйки го да я погледне. — Не ме успокоявай и не ми говори, че постъпвам неблагоразумно. Защото ти си неблагоразумния, криейки се тук и игнорирайки задълженията си. Моят баща умира, а Съветът диша във врата на Изадора. Дори след всичко случило се те не я считат за способна да управлява. И когато ти изчезна, Съветът обвини Пазителите в нестабилност. Ти не можеш хей така да си тръгнеш и да очакваш, че всичко ще е наред! Няма как да стане!

Терон се намръщи. Не беше сигурен, но изглежда въпреки неговите надеждите, Кейси не беше дошла тук да го търси, защото й е липсвал.

— И ти ми казваш, че Изадора иска да се върна, знаейки какво се е случило между мен и теб? И ти ми твърдиш, че искаш да се върна? Сега… — коремът му се присви — … когато знаеш всичко?

— Отговорът и на двата въпроса е да.

— Толкова просто?

— Твоите задължения са над всичко онова, което се случи с нас.

Терон едва успя да осмисли това, което чуха ушите му. Кейси не го искаше.

— Няма да се оженя за Изадора — отряза Аргонавтът. — Вече казах на царя, че няма да го направя. Още преди случката в Каменния кръг.

— Зная. Тя също не иска.

— Не я обичам и никога не съм я обичал — бързо добави Терон.

— Приятно ми е да го чуя. Тя също не те обича. Във всеки случай не достатъчно, за да се омъжи за теб.

Терон гледаше Акация, леко зашеметен от спокойния начин, по който тя възприе признанието му. Нима чувства й се бяха променили? Нима той толкова успя да разруши отношенията между тях, че връзката, която споделяха, беше изчезнала? Нещо се разби в гърдите му.

— Тогава няма никаква причина да се връщам, нали?

— Не, има една причина.

Аргонавтът затаи дъх, когато Кейси пристъпи по-близо.

— Ти обеща да ме защитиш до самия край. И понеже аз имам на разположение около четиристотин и петдесет години, докато се превърна в склерозирала старица, смятам да ти напомня да си изпълниш това обещание. Всички Аргонавти ме уверяваха, че думата ти е по-ценна и от злато. Затова, позволи ми да те попитам, защо така бързо се отказа от това си обещание, докато изпълни всички други?

Сърцето му се блъсна в гърдите веднъж, втори път…

— Това ли правя?

Тя кимна.

— Никой не те вини, Терон. Ти се оказа в задънена улица. И постъпи правилно.

Думите не можаха да излязат от гърлото му.

— Аз не…

Кейси го хвана за ръката и това докосване изпрати тръпка към всичките му оголени нерви.

— Да, ти постъпи правилно. Какво значи един живот в сравнение с множеството? Аз бих направила същото. Единствената ти грешка е, че ме излъга. Имах право сама да направя избора си. Изадора също. И от този ден ще си казваме всичко един на друг. Повече никакви тайни.

Надеждата се зароди в гърдите на Терон, макар че той се опитваше да й се противопостави.

— Ти не знаеш какво говориш.

— Не, зная. Един път, но за цял живот, помниш ли? Проклятието на Хера и всичко останало. Нима си мислиш, че аз не усетих връзката между нас онази нощ, когато се любихме? Тази, която възникна още в самото начало, но хиляди пъти по-силна? Терон. „To peprõmenon phugein adunaton, gios mou.“, помниш ли?

„Не можеш да избягаш от съдбата си!“ Да, разбира се, че помнеше. Как можеше някога да го забрави?

Кейси пристъпи по-близо и от топлината на сексапилното й тяло главата на Терон се замая.

— Аз съм твоята съдба, а ти — моята. Не отхвърляй онова, което ти е подарено.

Терон не искаше, но просто не виждаше друг изход.

— Акация, сега моят дълг е да бъдат тук.

— Ник не е сродната ти душа.

— Ник е мой… — Какъв беше Ник за него? — … приятел — отвърна Терон. — Дадох му думата си. Той има нужда от моята помощ повече, отколкото ти или някой друг в Арголея.

Кейси дълго го гледа.

— Добре, значи аз също оставам.

— Не е възможно.

— Защо?

— Защото тук не е безопасно за теб. И защото Изадора се нуждае от теб.

— Ами тогава, значи твоя избор става лесен. Върни се с мен, Терон!

Кейси наистина го искаше. Четеше го в очите й. Но той вече не е онзи Пазител, за когото го смятаха тя, сестра й и всички останали. И ако се върнеше, щеше да стане просто един лъжец. Аргонавтът не помръдваше, макар че от сърцето му падаха парченце след парченце. Хера беше постигнала своето. Да, той намери сродната си душа, но Кейси му струваше всичко, в което вярваше. Точно както го беше замислила отмъстителната богиня.

— Не мога!

— Не можеш или не искаш?

— Не искам.

Кейси отпусна ръце:

— Разбирам.

— Акация…

Тя поклати глава и се измъкна, когато Терон поиска да я прегърне. Кейси стигна до вратата, но спря и се обърна.

— Знаеш ли, в какво е иронията? Ти каза, че проклятието на Хера касае само Аргонавтите, но никога не обясни какво се случва с втория участник в уравнението. Свобода на избора, нали така? — Кейси се усмихна тъжно. — Тъпо утешение, когато ми предстои да изживея четиристотин години, знаейки, че никога няма да обикна някой друг така, както обичам теб.

Терон застина на мястото си, усещайки рязка болка в гърдите, докато се взираше в празната врата. О, Богове, тя го обичаше! След всичко, което беше направил, и дори след всичките му лъжи! Сърцето на Терон заби силно, макар че той все още мислено продължаваше да отбелязва всичките си грешки.

„По дяволите всичко! Само тя има значение! Не я пускай да си върви!“

В никакъв случай! С нея той за пръв път се почувства жив. Разбира се, беше на повече от двеста години, но едва след като срещна Акация, се съживи. Тя го научи да прощава, показа му, че хората са толкова различни и уникални, като звездите. Доказа му, че тяхното състрадание ги прави особени, като едновременно с това му помогна да се избави от гнева и да открие в себе си човечността. Тази част от характера си, която Аргонавтът потискаше години наред.

С разтуптяно сърце Терон си спомни за времето, което прекара с Кейси. Всяка усмивка, докосване, нежен шепот и целувка. Всяко преодоляно препятствие и любовта, с която тя го обля още от самото начало. Макар че Терон не я заслужаваше.

С Акация той беше способен на всичко. Дори да води война, която не знаеше как да спечели. Но без Кейси… просто без нея нямаше причина да съществува.

„Не допускай да си тръгне!“

Не. Няма да го направи!

Терон пусна бутилката и хукна към вратата.

— Такава вкусна пилешка супа с фиде и на Олимп не можеш да намериш.

Терон се обърна и се втренчи в появилата се в кухнята дребна старица в бели въздушни дрехи. Тя седеше на масата и хапваше супа. Аргонавтът позна гостенката. Атропос, третата от мойрите. И имаше само една причина, за да бъде тук.

О, Богове, само не сега. Не и преди да има възможност да каже на Акация, че я обича.

— Ах — измърмори гостенката, поднасяйки лъжицата към устата си. — Атропос обича минестроне, а Клото не иска да има месо в нея. Но от тази — усмихна се тя, — можеш да си оближеш пръстите.

„Не е Атропос?“

Бръчките около устните и очите й проличаха, когато тя, леко намръщена, погледна нагоре към него.

— Разбира се, че не съм! Нима ти приличам на старица? И Клото преде нишката, а аз я изтеглям. Така, че синко, остава само…

— Лахезис.

Мойрата се усмихна.

— Печелиш.

— К-какво правиш тук?

Мойрите не се питат. Тяхното посещение е свещено събитие, дори те да са се явили, за да прережат нишката на твоето съществувание. Което, Слава на Зевс, не влизаше в задълженията на точно тази мойра.

— Стори ми се, че трябва отново да се намесвам — поясни Лахезис. — Ти си такъв инат! Но изглежда най-накрая разбра всичко сам.

— Да се намесиш? Отново?

— О, я остави! Да не би да си мислиш, че милото момиченце си е измислило всичко само?

Милото момиченце? Мариса? Тогава в селото.

Всичко си застана по местата. Терон разбра, че това е единственият му шанс да разбере бъдещето си.

— Аргонавтите…

— Имат нужда от лидера си — продължи думите му Лахезис и добави сериозно. — И твоята жена е права. Този пост не подхожда нито на Зандер, нито на Деметрий, нито на някой друг. Само ти можеш да ги водиш, Терон. Тази война ще бъде кървава и в нея ще загинат много и от двата свята. Но ако ти решиш да се откажеш от командването, поражението е гарантирано.

Терон почувства цялата отговорност, стоварена върху раменете му.

— Откъде знаеш, че ще се справя?

— Защото ти си от рода на Херкулес. Ти си способен на всичко. Сега, благодарение на твоята сродна душа, ти откри в себе си човечността, което ще те направи още по-добър лидер. Никога не се съмнявай в себе си, нито в съдбата си. Това е твоят час, сине мой, също като в „Междузвездни войни“. Иди и направи това, което си длъжен.

Терон се намръщи:

— „Междузвездни войни“ ли?

Старицата завъртя очи.

— И понеже си тук използвай възможността да се запознаеш с поп културата. Ако искаш да поведеш народа си, Терон, ще се наложи да се сближиш с него. Ще разбереш, че болшинството арголейци се интересуват от човешката култура. И то толкова страстно, както ти от своята жена.

Мойрата се изправи.

— Впрочем, за нея… Не искаш ли да я спреш? Тя тъкмо тръгва към тунелите.

Терон погледна към вратата.

— Тя е моето проклятие. — И моят живот. Как не го беше разбрал по-рано?

— Разбира се. Защо си мислеше друго?

Наистина, защо ли?

Терон се усмихна и се хвърли към вратата.

— Почакай — извика Лахезис. — Не искаш ли да разбереш за…

Но Аргонавтът не можеше да чака. Изскочи като стрела през вратата, понесе се през къщата, спусна се от верандата, прескачайки стълбите и прелетя двора, покрай водопада и събраните край него колонисти, които го гледаха така, сякаш беше загубил ума си.

Не, не беше го загубил. Просто най-накрая го намери. В своето сърце. И дори имаше смелостта да направи онова, за което беше роден.

— Акация!

Тя стоеше близо до един от тунелите с Ник и Изадора и тъкмо се прощаваше с Мариса. Всички с удивление гледаха към воина, но на него не му пукаше. Той имаше очи само за жената — наполовина човек, наполовина арголейка, която беше завладяла сърцето му.

Премина покрай тях, взе Кейси в прегръдката си и страстно я целуна, като вложи в целувката всичко онова, което бушуваше в гърдите му.

Когато Терон се отдръпна, Кейси го погледна със замъглени очи. И при това изглеждаше толкова секси, че той за пореден път се увери, че изборът му не е бил грешка.

Избрал ли? Кого залъгваше? С Кейси изобщо нямаше избор, Слава на Хера!

— Какво правиш? — го попита Акация.

— Изпълнявам обещанието си. — Терон погледна към Ник, стоящ вдясно. Лидерът на колонистите гледаше предпазливо към Изадора, стояща от другата й страна така, сякаш принцесата всеки момент щеше да се хвърли върху него и да го ухапе.

— Ще ни трябва твоята помощ — започна Терон. — Ти знаеш, какво е нужно на колонистите и как по-добре да ги защитим.

Очите на Ник пламнаха:

— Кой са тези ние?

— Аргонавтите.

Ник само дето не опули очи.

— Направо ти повярвах!

Терон погледна към Акация, която се усмихваше така, сякаш току-що бе спечелила джакпота и не можеше да повярва в собственото си щастие.

— А трябва. Ти беше права. Там съм по-необходим, отколкото тук.

— Слушай, герой…

Но Терон вече не чуваше думите на Ник. Акация прегърна любимия си през врата и придърпа устните му към своите.

— Обичам те — прошепна Терон. — И ти си права. Трябва да съм глупак, за да обърна гръб на съдбата си.

Кейси се усмихна, когато устните им се срещнаха.

— Моят глупав герой — прошепна тя. — Целият мой, за четиристотин и петдесет години. Как ще преживея такова щастие?

— Не се безпокой. Аз ще те пазя.

— Ще се пазим заедно.

— Дяволски си права!