Елизабет Ноутън
Белязана (15)

Глава четиринайста

Пършивото настроение на Дейна се влошаваше с всяка из минала секунда. Влизайки обратно в Силвър Хилс — градчето, което мислеше, че остави зад гърба си преди час — бившата барманка свърна по Олд Корнуел Роуд покрай „Екс Скрийм“ и показа среден пръст на сградата.

Не сметна за необходимо да каже на Карл, че няма да се върне никога, но изобщо не чувстваше вина за решението си. Нека си отиде в задната стаичка, да се изчука и да направи със себе си всички онези гадни неща, за които й говореше и които се опита да направи с нея.

И за кого, дяволите да го вземат, се мисли Ник, че й заповяда да се върне в колонията? Това, че беше добър в леглото, не му даваше никакво право да й нарежда какво да прави.

Кръвното й се покачи, докато караше към езерото и си спомняше за всички глупаци в живота си. Наистина ли мислеше, че с Ник може да завърже някакви по-сериозни отношения? О, Хадес, явно е бълнувала. Трябваше да напусне това градче и колонията, преди да направи някаква глупост — например да пребие Карл и да разкрие на хората местоположението на мизосите.

Но от това нямаше да й олекне.

Дейна издуха бретона от очите си, когато приближи дома на Кейси. Знаеше, че приятелката й още не се е прибрала и реши, че това е за добро. Не беше в настроение за разговори и ненавиждаше дългите сбогувания. Достатъчен беше разговорът в книжарницата. А и Дейна се върна, само защото късно си спомни, че телефонът й беше останал в дома на Кейси. А щеше да й трябва, за да поддържа връзка с колонията. Дори тя не бе толкова глупава, че да прекъсне всички връзки веднъж и завинаги. Системата за навигация, която Ник беше поставил на всичките им телефони, бе единствената нишка, по която да се върне назад, ако в реалния свят станеше напечено.

Дейна изключи двигателя и погледна към фасадата на дома на Акация, спомняйки си как изглеждаше приятелката й днес, седнала зад щанда, заобиколена от всичките онези книги.

И неволно си спомни аромата, който обкръжаваше Кейси; ароматът на смъртта, който с всеки изминал ден ставаше все по-силен. Когато го усети за пръв път в клуба, Дейна се надяваше, че е сгрешила. Но от онази нощ изминаха няколко седмици, а миризмата ставаше все по-отчетлива.

Отчаянието я обхвана и за пръв път в живота си Дейна съжали за нечистия си произход. Защото само чистокръвната арголейка не е способна да изпитва глупави човешки емоции. Обикновено мизосите бяха по-здрави от средностатистическия човек, но в случая с Кейси се беше случило точно обратното. Дяволите да го вземат! Беше толкова несправедливо. Особено защото Кейси беше най-милото създание сред хората и нечистокръвните, което Дейна познаваше. Единственият недостатък на Кейси беше, че тя изобщо не знаеше коя е в действителност.

„О, Дейна, способностите ти са много шибани!“ От всички дарове, които можеха да имат мизосите, тя бе надарена с най-лошия. Усещаше болестта, но не можеше да направи нищо, за да я излекува. Просто… усещаше. Беше предвестница на появата на онази старица с косата.

Намръщена, Дейна отхвърли безполезната мисъл от главата си, отвори вратата и излезе от своя червен „Сатурн“. Беше на деветдесет и осем и имаше още няколко десетки години, преди да се отправи на Острова на Блажените. Ако изобщо попадне в тази тайна обител, където допускаха само привилегировани. А с нейния шибан късмет Дейна по-скоро ще се намери в Тартар, изкупвайки вината си за всички лоши неща, извършени от нея.

И тъй като тази нейна мисъл също беше депресираща, Дейни побърза да изхвърли и нея.

Изкачи трите стъпала на верандата и започна да отмества саксиите, в които Кейси беше посадила жълти хризантеми, докато не намери резервния ключ. Поклати глава, мислейки си, че си струва да убеди Кейси да му намери друго скривалище. Дори начинаещ крадец ще намери ключа за нула време. Отчаянието отново я обхвана с пълна сила, когато Дейна осъзна, че повече никога нямаше да може да говори с приятелката си.

„Забрави! Така или иначе, това вече не е твой проблем!“

Отключи и влезе в хладния и празен дом. Включи осветлението в гостната и погледна към ниската масичка, където, според нейните представи беше оставила мобилния си телефон онази нощ, когато двете с Кейси гледаха „Съкровището“ и пиеха вино.

Телефонът не беше там.

Решила, че Кейси вероятно го е отнесла в кухнята, Дейна тръгна към задната част на къщата, въртейки около пръстите си ключовете от колата и тананикайки си „Накрая“ на Линкин Парк^[1].

Беше толкова потънала в мислите си, че не усети промяната в температурата, докато не стана прекалено късно. Докато не стъпи на прага на кухнята и не осъзна, че дишането й образува облачета от бяла пара в ледения въздух.

Сияещите в зелено очи на първия демон, излязъл от пералното, я оглеждаха от главата до петите.

— Ти не си Избраната! — изръмжа той.

По дяволите!

Гърлото на Дейна панически се сви и тя, без да мисли, инстинктивно се спусна да бяга. Стигна до дивана в гостната, когато втори демон излезе от спалнята на Кейси и й прегради пътя към входната врата. След което пое дълбоко дъх и изрече една-единствена дума:

Мизос!

О, мамка му, мамка му мамка му!

Адреналинът в кръвта на Дейна подскочи. Демонът от кухнята я следваше буквално по петите, като ефективно блокира всичките й пътища за отстъпление.

— Къде е Избраната? — изръмжа вторият звяр.

Дейна притисна тяло към телевизора. Отвори уста, но страхът я остави безмълвна. Тялото й се разтресе.

— Тя не знае — каза първият.

— Знае — проръмжа вторият, приближавайки се към жертвата си. — Къде отиде?

Дейна се разтрепери още по-силно.

— В колонията, нали — каза първият, пристъпвайки още по-близо. — Ако искаш да живееш, ще ни кажеш как да я намерим.

— Аз… — Дейна сподави хлипа си. — Моля ви, аз не мога — прошепна тя.

Демоните се спогледаха и се хвърлиха в атака.

Дейна дори не успя да изпищи.

 

 

Терон не беше в настроение да изкара един рунд с избухливия нечистокръвен. Искаше да си изясни неща, които нямаха нищо общо нито с Ник, нито с колонията.

— Зададох ти въпрос, герой. Защо те интересува Кейси? — попиши тон Ник.

Терон стисна зъби от нетърпение. Искаше му се да намери Акация, да разбере какво, в името на Хадес, беше намислила… Но, гледайки сега към изкривеното от злоба лице на Ник, промени решението си. Изглежда мизосът сам си търсеше белята и по всичко личеше, че няма намерение да изпусне Терон от погледа си, без да получи задоволително обяснение.

Аргонавтът реши да каже истината — в рамките на разумното, разбира се, — за да се отърве по-бързо от Ник, да се измъкне от тази стая и да намери Акация.

— Здравето на царя се влошава. Той иска да се види с дъщеря си, докато има време. Аз трябва да я отведа в Арголея жива и здрава.

Ник предпазливо го изгледа с кехлибарените си очи:

— И това е всичко?

— Това е всичко.

— Глупости. — В кехлибарените очи на Блейдс пламна огън. — Кажи ми истината, или моите воини ще те изхвърлят оттук за врата, като преди това ще те пребият.

Терон сви мускули.

— Ами опитай.

Ник оголи зъби:

— Аргонавт или не, трудно ще ме уплашиш. Хиляди години сме се оправяли без вашата помощ. И се съмнявам, че стария цар Леонидас желае на Кейси само добро. Дори за секунда няма да повярвам на тези лайна.

Терон премълча.

С две дълги крачки Ник се озова точно пред аргонавта. Имаха приблизително един и същ ръст и размери и у Терон отново се появи онова странно чувство, което усети в книжарницата отнякъде познаваше противника си.

— Животът ти виси на косъм, нечистокръвен — тихо го предупреди Терон. — На твое място много добре бих обмислил действията си.

— Не зная какво става и какво в действителност искаш ти от Кейси. Но, повярвай, ще изясня. А това означава, че тя никъде няма да отиде с теб или с някой друг, докато не получа отговор на всичките си въпроси.

— Ник! — вратата на офиса се отвори и в стаята бързо влязоха две жени, спасявайки Ник от разчленяване.

Терон позна първата — Хелън — тази, която отведе Акация горе. Другата жена се оказа пълничка, със среден ръст и черня коса, сплетена на плитка. И двете бяха разстроени, а брюнетката беше и изплашена.

Ник се обърна към тях:

— Какво се е случило?

— Дейна — отвърна Хелън. — От вчера никой не я е виждал или чувал.

Ник премести погледа си към тъмнокосата жена.

— Лейла, кога за последно говори със сестра си?

— Вчера сутринта. — И тя нервно прокара пръсти по косата си, като несъзнателно издърпа няколко кичура от плитката си. — Дейна позвъни от града. Мислех си, че е останала в онази проклета квартирка, но сега вече не съм сигурна. Нещо е станало. Дейна не приличаше на себе си, говореше нещо за започване на нов живот, за промяна. Помоли да й позвъня на мобилния, ако ми потрябва. Днес я набирам цял ден, но така и не мога да се свържа с нея. Нещо се е случило с нея, Ник, усещам го.

Блейдс заобиколи бюрото и отвори лаптопа, който Терон не беше забелязал. Изглежда през тези камъни имаше кабели, които осигуряваха връзка със сателитите на повърхността. Пръстите на Ник хвръкнаха по клавиатурата и докато течеше търсенето, той внимателно наблюдаваше екрана.

— Телефонът й е в дома на Кейси.

— В чий?

— Жената, която днес дойде с Ник — поясни Хелън.

Погледът на Лейла се местеше ту към единия, ту към другия и тя сякаш току-що осъзна, че в стаята има непознат.

— Какво прави там Дейна? Нали знае, че трябва да се обажда?

С щракване Ник затвори лаптопа и взе якето си от стола.

— Казах, че телефонът й е там, а не че и тя е там заедно с него. Ще отида и ще проверя.

Терон забеляза как потъмня лицето на Ник. Която и да беше гази Дейна, тя беше отишла в къщата на Акация съвсем сама. И вероятно се е натъкнала на демоните.

Когато Ник премина покрай него, Аргонавтът го хвана за ръката.

— Не бъди задник! Имаш нужда от моята помощ.

— Върви на майната си!

Терон не отпусна захвата си дори когато Ник се обърна към него с очи, изпълнени с омраза и ненавист, събирана в продължение на стотици години.

— Познавам твоята раса, Аргонавт! И съм виждал вашата по мощ! — И Ник посочи към вратата. — Всеки мизос в тази колония е видял помощта на твоя народ. Белезите ни са доказателство за това.

Аргонавтът си представи обезобразените лица, които видя в колонията. И след това си спомни думите на царя за това, че съществуването на полуарголейците се държи в тайна, защото те са малко и не са от значение.

Внимателно се вгледа в очите на Ник.

— Не знаех нищо нито за тази колония, нито за другите, докато не дойдох в света на хората, за да търся Акация. Като се върна в Арголея, лично ще се погрижа този въпрос да се реши.

— И откъде да знам, че няма да изпратиш своите хора, за да ни избият до крак?

Терон разбра, че ненавистта на Ник към Аргонавтите има много по-дълбоки корени, отколкото изглеждаше на пръв поглед. По някакъв начин този мизос беше свързан с Арголея, от което жителите на колонията едва ли се досещаха, но каквато и да беше тази връзка, Терон смяташе да изясни всичко.

Но не и сега.

— Аз, лидерът на Аргонавтите, ти давам думата си. Ние няма да причиним вреда нито на теб, нито на твоя народ.

Известно време Ник изучаваше лицето на Терон, опитвайки се да разбере дали лъже. Двете жени в стаята също мълчаха, докато часовникът на стената отчиташе секундите. Терон пусна ръката на Блейдс, но не отмести поглед. Ник също.

— Ти оставаш тук, герой! — каза най-накрая Ник. — Но само затова че не искам през цялото време да бъда нащрек за удар в гърба. — И облече якето си. — Кейси трябва доброволно да се съгласи да премине през портала. Но мисля, че след всичко, което преживя днес по твоя вина, едва ли ще се съгласи да тръгне с теб за където и да е. А ти почакай, докато се върна! — Заобикаляйки двете жени, той отново му хвърли раздразнен поглед. — И повярвай ми, тогава двамата с теб ще довършим това!

Ник се обърна към Лейла:

— Ще позвъня, когато я намеря.

Когато Блейдс тръгна, чернокосата жена, Лейла, насочи вниманието си към него.

— Ти наистина ли…? — И тя погледна към Хелън. — Той наистина ли… е Аргонавт?

Хелън бавно кимна.

— Изглежда, че е такъв.

Лейла сякаш загуби ума и дума от вълнение. И двете продължаваха да се взират в него, сякаш на челото му се бе отворило трето око и те не знаеха какво да кажат. След това Лейла пристъпи напред към него, заплю го в лицето и избяга.

Терон бавно избърза скулата си с ръка и погледна към жената, която, видимо от глупост, остана очи в очи с него.

— Къде е Акация? — попита я той толкова спокойно, доколкото можа.

Хелън продължаваше невъзмутимо да го гледа. И Терон разбра, че оставането й няма нищо общо с глупостта — просто силата на духа й беше закалена от тежки жизнени обстоятелства.

— Горе. Спи.

Той тръгна към вратата, но спря, осъзнал, че мизосът не възнамерява да го спре.

— Защо ти не се боиш от мен?

— Видяла съм прекалено много, за да се боя от такива като теб.

— Усещам в теб ненавист към мен и моя народ. Можеше да не ме допуснеш до нея.

— А някой способен ли е на това?

Значи, тя знаеше! Терон се обърна и я погледна, след което бавно поклати глава.

— Значи моята помощ не ти трябва — отвърна му тя. — Но запомни едно, Аргонавт! Дори първоначалните герои са били наполовина хора — мизоси, като нас. Тя не се различава толкова много от теб. Ние също.

С тези думи Хелън излезе от стаята, оставяйки го да стои до вратата. Той осмисли думите й, докато в кръвта му се надигаше странно чувство на безпокойство и лошо предчувствие.

Наполовина човек. Също като нас.

Погледна към стълбището. Повече от двеста години потискаше човешката си половина. Може би сега тя се събуждаше? И ако това е така, не беше ли причината в Акация?

Изкачвайки се нагоре, вземаше стълбите по две и разтриваше гърдите си с ръка. Отново усещаше онова пробождане.

След няколкоминутно търсене Терон откри Акация в стаята почти в края на коридора. Хелън беше права. Нямаше нужда от помощ, за да я намери. Просто трябваше да си поеме дълбоко дъх и да се концентрира.

Влезе вътре и познатите аромати на лавандула и ванилия накараха кръвта във вените му да забушува, а мечтата, която едва не се превърна в реалност в дома й, се обагри в цвят.

Мекото сияние от загасващите въглени в камината осветяваше тялото на Кейси. Тя лежеше на една страна, сгушена вън възглавницата и с одеяла, заплетени в крака й. Синята й памучна риза се бе повдигнала, откривайки ивица нежна кожа между нея и колана на дънките й. Очите му пробягаха по голата плът, слязоха към бедрата и се спряха на закръгленото й дупе. Благодарение на онази гореща нощ, Терон много добре знаеше как изглежда то голо — красиво, закръглено и белязано със специален знак. А благодарение на спомените кръвта запулсира в слабините му.

Тя е Избраната!

Аргонавтът се намръщи на непознатия глас в главата си.

Да, добре, той това го знаеше!

Терон с усилие отмести поглед от дупето на Кейси и бавно продължи нагоре по тялото й — през корема, заоблените връхчета на гърдите, към лицето, опитвайки се да потуши възбудата си, която го превръщаше в готова да се взриви ракета. Бръчките от умората и сините кръгове под очите й нарушаваха идеалната й кожа, но за него тя си оставаше все така изумителна, както в онази нощ, когато го спаси от демоните на паркинга зад клуба.

Все така красива, макар и отслабнала.

Терон си даде сметка, че Ник е бил прав. Кейси изглеждаш, изтощена. Кожата й беше загубила розовия си цвят, а и тя беше отслабнала с няколко килограма.

Тя е Избраната!

Колкото по-дълго воинът стоеше и я гледаше, толкова по-силен ставаше гласът. Нима мойрите са толкова жестоки, че му бяха избрали за спътница в живота мизос, предопределена да спаси неговия народ?

С лудо туптящо сърце Терон влезе в банята, за да си вземе хладен душ, който никак не му помогна да охлади възбудата си. Разбира се, че мойрите ще са го проклели. Нали е потомък на Херкулес? Единственият герой, който винаги е бил уважаван от малцинството и ненавиждан от мнозинството. Неблагоразумните постъпки на Херкулес се равняваха на подвизите му. Всеки аргонавт, произлязъл от рода на този герой, е страдал заради егоизма на неговия родоначалник. И защо Терон винаги си е мислил, че при него ще е различно?

Разбира се, винаги съществуваше шанс, той да е привлечен от Акация заради начина, по който се срещнаха и осъзнаването коя е тя. Плюс фактът, че за него е забранен плод, който нямаше как да опита. Но ако тя беше неговата половинка, имаше само един начин да го разбере.

Само от тази мисъл Терон се втвърди още повече. Избърсвайки се с хавлията, продължи да мисли какво да прави по-нататък. Очевидният изход не бе идеален, но той трябваше да се увери, нали? И след като изхвърли от ума си тази абсурдна мисъл, можа да се съсредоточи върху истинската причина, заради която го изпратиха тук.

Взел решение, той обу панталона си и тихо се върна в стаята. Акация продължаваше да спи дълбоко, като само леко беше преместила тялото си. Безкрайно уморен, Терон се плъзна в голямото легло до нея и внимателно придърпа одеялото нагоре. Обръщайки се настрани, аргонавтът хвана един кичур, паднал върху рамото й, и го поднесе към носа си.

Ароматът на грейпфрут му напомни за шампоана в нейната баня. Косата на Кейси беше мека и копринена между пръстите му. Така копринена, както кожата между бедрата й. Отново усети шума на кръвта в ушите си. Членът му се втвърди от съблазнителните спомени и Терон изстена, опитвайки се да се овладее и да потуши възбудата, обхванала всичките му нервни окончания.

Дори тя да е онази единствената, Акация е болна. Освен това е и царска дъщеря. И това няма как да се промени.

Да. Това е то. Честта и задължението за него винаги са били на първо място.

С огромни усилия Терон си наложи да пусне кичура и съвсем случайно леко я поглади по рамото. Кейси простена в съня си и леко се премести към него, сякаш търсейки докосването му. И преди Аргонавтът да успее да направи какво и да е, съблазнителното й дупе се притисна към бедрата му и пенисът му, който той толкова много се стараеше да обуздае, се вкамени. Кръвта напусна горната част на тялото му и с рев се насочи към слабините му.

Вземи я! Сега! Убеди се точно сега!

Оказал се притиснат в падината между двете половинки на дупето й, членът на Терон пулсираше, потръпваше и молеше за освобождение, сякаш имаше собствен разум. От устните на Кейси се откъсна стон, който сякаш одобряваше действията на партньора й. Желанието му нарасна до такава степен, че Аргонавтът беше готов да се взриви. Терон плъзна ръка към корема й и притисна Акация към гърдите си.

О, по дяволите, той беше готов. Желаещ. Нуждаещ се. Понечи да я обърне, когато в ноздрите му нахлу ароматът й — толкова сладък и познат, че проникна през всеки нерв на тялото му до самата му душа.

И колкото и да е странно, ароматът й го успокои — по същия начин, както тогава в дома й. И това беше достатъчно, за да се върне здравият му разум. Членът му все още пулсираше от дивото желание да се излее в нея, но Терон разбра, че може да контролира желанието си. И че може просто да лежи до Кейси наслаждавайки се на топлината на тялото й до неговото, без безумната необходимост да я вземе със сила.

Искаше му се Акация сама да дойде при него, както в онази нощ.

Сърцето му се успокои и Терон затвори очи. Дишането му стана дълбоко и равномерно, а тялото му беше обхванато от ужасна умора за пръв път от… много дълго време. И тогава в главата си дочу глас. Отново.

Тя е Избраната!