Елизабет Ноутън
Белязана (13)

Глава дванайста

Писъкът на Акация накара Терон да обърне глава. А това позволи на демона, с който се сражаваше, да го удари в челюстта. Терон изръмжа и заби острието си в гърдите му. Гореща струя плисна върху кожата му, но в хаоса на битката Терон не знаеше дали кръвта е негова или на демона.

Аргонавтът се обърна и удари с крак в гърдите второто чудовище, след което го прободе с паразониума си — старинен гръцки кинжал, наследство от баща му — дълбоко в хълбока. Цялото четиридесетсантиметрово острие потъна в плътта на демона, който навой падна на земята. Но Терон знаеше, че нито първият, нито вторият от противниците му са мъртви, а само временно отстранени и че след няколко секунди отново ще се хвърлят в атака.

Не разполагаше с време, за да ги довърши. Обърна се към Акация и видя, че тя се е скрила зад рафта и хвърляше книги и канцеларски принадлежности към третия демон, движещ се към нея. Сякаш това би могло да спре чудовището. Когато видя, че и тази тактика не работи, Кейси скочи и грабна пожарогасители от стената, насочи го към звяра и го пусна на пълна мощност.

Временно ослепен от бялата пяна, демонът отново се хвърли в атака. Терон стигна до тях в момента, когато Кейси удари чудовището отстрани по главата с пожарогасителя. След което се качи на щанда и отново го удари, този път отвисоко и влагайки всичката си сила.

Звярът падна. Терон тъкмо измъкваше острието си от тялото му, когато получи силен удар в бъбреците от единия от двамата си противника, вече изправили се на крака.

Аргонавтът се завъртя точно в мига, когато проблеснаха ноктите му и кинжалът му разряза плътта на чудовището. Но то продължаваше да настъпва — по-високо от два метра и повече от сто и тридесет килограма здрави мускули. Зад гърба си Терон чуваше как Акация се отбранява с пожарогасителя и съдейки по раздалия се от входа рев и последното чудовище отново беше на крака.

Ската! Бяха затънали в сериозни неприятности.

С два демона аргонавтът щеше да се справи само с лявата си ръка. Макар и по-трудно дори и с три, ако беше сам. Но трябваше да защитава и Акация. И дори да успееше да се измъкне от схватката и да се съсредоточи, за да отвори портала, Кейси трябваше да тръгне с него доброволно. Тя беше човек и Терон не можеше насила да я накара да премине в Арголея.

А в днешното й истерично състояние? Нямаше начин. Което означаваше, че те са затънали здравата.

Демонът успя да го удари и да го свали на земята, след което се хвърли отгоре му. Аргонавтът го удари с глава и го отстрани от себе си с такава лекота, сякаш демонът беше лек като перушинка. Чудовището се вряза в един рафт, върху него се посипа ха книги, но то се надигна и отново се хвърли в атака, безчувствено към удара. Терон също скочи и с едно силно движение на ръката, сряза плътта, заедно с костите. С отвратително хрущене аргонавтът отдели главата на демона от тялото му и тя се изтърколи върху залетия с кръв килим.

В книжарницата отекна ужасен рев. Демонът, който Терон беше оставил в кръв на входа, се блъсна в него и го свали на килима. Оръжието излетя от ръката му и се приземи върху щанда. Притискайки главата му към земята, звярът започна да раздира с ноктите си дрехите на гърба му.

Проклятие! Бяха обречени.

След това дочу удар и трясък и усети как нещо топло се разлива по гърба му, докато демонът с рев се изтърколи от него.

Терон светкавично се изправи и видя, че Акация е забила кинжала му в гърдите на чудовището. Тя издърпа острието, докато демонът се опитваше да събере силите си и да се изправи отново.

Той бързо взе оръжието си от Акация и я избута зад гърба си. С крайчеца на очите си видя, как вторият демон, покрит с пяна, бавно се изправя на крака.

— Стой зад мен!

— О, по дяволите! — промърмори Кейси.

Терон отново зае бойна стойка и нападна първия демон, усещайки как втория кръжи наоколо, в очакване на подходящ момент, за да нападне Акация. Воинът разполагаше с броени секунди, за да реши какво да прави, когато изведнъж събитията е промениха.

Разбивайки витрината, в книжарницата връхлетя мъж и нападна втория демон.

Дочу се звън на оръжие и щракане на челюсти. Звук на метал, разсичащ плът и кости. Паднаха глави, след което остана камо кръв, разхвърляни части от тела и умората след битката, която свърши толкова бързо, колкото започна.

Дишайки тежко и виждайки замъглено през, както се надяваше пот, а не собствената му кръв, Терон се изправи и погледна към новодошлия — човек, но в същото време и Аргонавт.

А в това нямаше никакъв смисъл.

Непознатият се обърна към Акация, която отново беше успяла да се качи на щанда.

— Слизай, Кейси.

— О, Боже мой, Ник. Какво, по дяволите…?

Блондинът я хвана с големите си ръце и преди Терон да успее да го спре, я пусна на пода. След това я хвана за раменете и допълни:

— Кейси, поеми си дъх. Ще дойдат още.

— Още ли? Какво искаш…

След това сякаш си спомни, че не са сами и погледна към Терон. В красивите й виолетови очи воинът видя как светна разбиране. И за пръв път откакто се срещнаха, осъзна, че очите й са абсолютно същите, като тези на царя.

— Тези чудовища. Видях ги с теб онази нощ. На паркинга на „Екс Скрийм“ — каза Кейси.

Мъжът, когото тя нарече Ник рязко вдигна глава.

— Ти си ги довел тук? При нея?

— Не — отвърна Терон, прибирайки оръжието си обратно в ножницата на гърба си. Какво сега, излизаше, че той е лошият ли? Майната му. — Изпратиха ме, за да я защитя.

Ник се намръщи.

— Изпратили са те? Кой?

Терон се поколеба леко, но в крайна сметка реши, че щом този мъж знаеше за демоните, то бе наясно и с всичко останало.

— Цар Леонидас.

О, да! Мъжът определено беше свързан по някакъв начин с Арголея и изобщо не беше във възторг от това, защото при споменаването на името на царя, очите на непознатия проблеснаха и той стисна зъби с такава сила, че челюстта му би могла да съперничи на парче стомана.

Акация местеше поглед от единия на другия, също мръщейки се, в опит да хване смисъла на разговора им.

— Кой е този Леонидас? Какви са тези чудовища? И откъде са? Някой ще ми обясни ли какво става?

В гласа й отново се дочуха нотки на приближаваща истерия и Терон разбра, че разполага само с няколко секунди, за да я изведе оттук и да я преведе през портала, преди тя да престане изобщо да го слуша. Затова протегна ръка.

— Ела с мен и ще ти обясня всичко!

Ник хвана ръката на Кейси, преди тя да е успяла да я протегне към него, и кехлибарените му очи почерняха.

— Тя остава! Зная точно кой си ти, Аргонавт, и ако мислиш, че ще ти разреша да я отведеш, значи си полудял.

Терон усети как в покрайнините на града се отвори друг портал и разбра, че след няколко минути ще бъдат обкръжени от нови демони. И този път нямаше да могат да се измъкнат толкова лесно. Ник вероятно също го почувства, защото стисна по-силно ръката на Кейси и бързо попита:

— Имаш ли кибрит?

Тя озадачено го погледна:

— В чекмеджето на бюрото. Защо?

Ник я пусна и заобиколи щанда. Прерови всички чекмеджета, докато не откри голямата кутия, след това порови в шкафа и извади някаква бутилка с остатък от алкохол.

— Откъсни кориците на няколко книги и ги хвърли върху голата.

— Почакай! Да откъснеш какво от моите книгите? Я спри за секунда.

Терон нямаше нужда да пита и не разполагаше с време за обяснение. Той стигна до близкия рафт с книги с меки корици и започна да къса страниците им, докато лежащия в близост демон не бе покрит от камара хартия. Ник направи същото с другите, след което разля алкохола върху цялата тази маса.

Акация успя само широко да отвори очи.

— Какво правите? Ще се наложи да заплатите за тях. Не можете просто… О!

Тя изкрещя и отскочи назад, когато тялото на чудовището се запали. Ник подпали и втория, после и третия демон, а накрая хвърли в огъня и кибрита, и бутилката. Пламъците се пренесоха на пода и бързо стигнаха до тавана, докато димът се разпространяваше наоколо, подобен на черна мъгла.

— Да тръгваме.

Терон ги настигна до вратата и попречи на Ник да излезе с Акация.

— Тя няма да ходи никъде без мен.

За част от секундата надвисна мълчание. Ник разбираше, че нямат време, а и избор, затова само кимна.

— Така да бъде! Но ако косъм падне от главата й, аз сам ще те довърша. И на мен, и на моите хора не им пука дали ти си командир на Аргонавтите или не си!

Терон погледна към Акация, докато пламъка се разгаряше зад него, странно наподобявайки на огъня на Ада.

— Така да бъде!

 

 

Те подпалиха магазина й!

Кейси беше набутана на задната седалка на огромен джип, докато се бореше да погледне назад към онова, което бе останало от книжарницата — гордостта и радостта на нейната баба. Гърдите й така се бяха свили, че едва успяваше да диша. И знаеше, че това не се дължи само на дима и адреналина.

Единственото място, което тя считаше за свой дом, изчезваше, погълнато от пламъци.

Ник седна зад волана, а Терон се качи до нея на задната седалка. Мъжете бяха толкова грамадни, че сякаш изсмукаха всичкия кислород от купето, но Кейси и без това беше на границата на паниката и лудостта.

Автоматичното заключване на четирите врати се включи едновременно и Кейси успя да се обърне към горящата сграда.

„О, Боже мой, те подпалиха книжарницата ми!“

— Побързай! — извика Терон, сложил ръка на облегалката на предната седалка, докато гледаше назад. — Те приближават!

В момента, в който двигателят на джипа изрева, Кейси се разтресе от гняв. Удари го с юмрук по рамото.

— Ах, ти, кучи син такъв! Ти подпали книжарницата ми!

Автомобилът потегли толкова рязко, че Кейси падна върху гърдите на Терон. Той хвана китките й и лесно укроти буйстването й с едната си ръка, докато с другата я предпазваше да не падне на пода.

— Ако се измъкнем живи оттук, можеш да ни благодариш по късно. Тяло на демон може да бъде унищожено само с огън.

Сякаш й пукаше за това. Всичко, за което работи през последните няколко месеца, беше унищожено.

И точно в тази минута небесата се разтвориха и стовариха недоволството си върху градчето Силвър Хилс. Пороят с такава сила плющеше върху летящия по пустите улици джип, сякаш майката природа им беше сериозно сърдита. Кейси драскаше Терон, опитвайки се да се освободи, но той само я прегърна по здраво.

Ник буквално летеше по улицата. Кейси не чу какво викна той на мъжа до нея, но Терон само я премести по-близо и по удобно, и бръкна в джоба си. Преди Кейси да успее да види какви извади, той отвори прозореца и хвърли предмета някъде назад. На улицата се взриви огнено кълбо, след което се чу ужасяваш вой и ръмжене, идващи сякаш от самия Ад. Едва сега Кейси разбра, че все още са преследвани от онези чудовища от магазина. По-точно в битката се бяха включили нови подкрепления. И те все още имаха проблем. Който дишаше в гърба им.

Кейси престана да се съпротивлява и се вкопчи в ризата на Героя, стиснала памука в ръце, докато Ник караше с бясна скорост напускайки града и отправяйки се към горския пояс. Когато до Акация достигна цялата сериозност на ситуацията, адреналинът й подскочи. Тя затвори очи и започна да шепне всичките й известни молитви… Само да успееха да се измъкнат живи!

Тя не пусна ризата на Терон, дори когато той отново се облегна на седалката. И не се опита да махне ръката му, обгърнала гърба й, нито да се измъкне от обятията му, както би постъпил всеки един разумен човек.

И не й пукаше, ако това я правеше да изглежда слабачка. Книжарницата й е унищожена, а те са преследвани от някакви чудовищни твари. След разговора си с Джил, Кейси едва сдържаше нервите си. И понеже действителността малко надминаваше очакванията й, то тя можеше да си позволи да се поглези, щом получи утешение дори от Терон.

— Струва ми се, че се откъснахме — отбеляза той, докато гледаше назад през рамо.

Седящият зад волана Ник само изсумтя.

— Къде ни водиш? — попита Терон, след като известно време пътуваха в пълно мълчание.

— В нейния дом — отвърна Ник.

— Те ще я намерят там.

— Как?

— Защото са тук именно заради нея.

Кейси не си въобрази настъпилото мълчание на пътуващите заедно с нея. И инстинктивно усети, че двамата се познават. Или при всички случаи са чували един за друг. Което не се харесваше и на двамата. Ник приближи автомобила до бордюра и натисна спирачки.

Кейси се заклати, но Терон я държеше здраво.

— Тя няма да ходи никъде без мен — повтори той, когато джипът спря. — Изпратен съм, за да я защитя. Не ти желая злото нито на теб, нито на другите.

На другите ли?

— Нека боговете да ми помагат — процеди Ник, — но ако лъжеш…

— Говоря истината.

В купето подобно на тъмен облак надвисна мълчание. Кейси се боеше дори да помръдне. Усещаше, че между двамата се води някакво тихо противопоставяне и ако не внимава, то може да се окаже в самия център на конфликта. И в сравнение с това, което можеше да се случи сега, инцидентът в книжарницата можеше да се окаже просто детска игра.

Накрая Ник изруга на непознат за Кейси език и обърна автомобила на средата на улицата. Терон се хвана за предната седалка, за да удържи и себе си и нея. Профучаха малко назад и свърнаха рязко на 90 градуса, навлизайки в черен път, криволичещ между дърветата. Път, който Акация никога не беше забелязвала.

— Това нищо не променя, Аргонавт — избоботи Ник.

— Аз и не искам нищо да променям.

Ник само изсумтя и забави скоростта. Зад тях се надигна облак прах.

— Само след няколко минути може и да съжаляваш, че изобщо си спрял погледа си върху нея.

 

 

Нечия силна ръка леко разтърси Кейси и тя се събуди. Не знаеше колко време е спала и колко далеко бяха успели да стигнат, но, отваряйки очи и отблъсквайки се от гърдите на Терон, разбра, че не разпознава местността.

Ник бе излязъл от колата и отваряше вратата от нейната страна. Тя се измъкна навън и стъпи върху неравния път. Залитна, но Терон успя да я хване, преди да е паднала.

— Леко.

Може и да бе слаба и уморена от всичко случило се, но Кейси не смяташе да му го демонстрира. И макар че си позволи да се отпусне в прегръдките на Терон в колата, сега мозъкът й започна отново да работи. И докато неканеният гостенин не отговореше на въпросите й, тя няма да приеме помощта му.

Кейси издърпа ръката си от захвата му и се огледа. Пътят, ако изобщо можеше да се нарече път, се оказа просто една обрасла пътечка, която рязко свършваше. Високите дървета и гъсти храсталаци ги обкръжаваха от всички страни. С безцеремонен тон Ник каза:

— Изчакайте тук — след което отново влезе в джипа и напълно го скри в гъстите храсти. След няколко минути се появи отново и сви рамене. — Нататък ще продължим пеш.

Блейдс ги поведе напред в гъсталака. Кейси го следваше по петите, гледайки къде стъпва той, като се опитваше да се концентрира само върху ходенето, без да обръща внимание на околността. Все още бе леко нестабилна и с огромен труд се държеше на краката. И последното нещо, което искаше, е да падне на дупето си пред очите на двамата мъжаги.

Акация усещаше потискащото присъствието на Терон зад гърба си — достатъчно близо, за да я докосне. Усещаше дори аромата му. Защо не се отдръпне? И защо това така я изнервя? Особено сега?

Кейси започна мислено да превърта лентата на събитията назад, от което стана очебийно ясно едно: Терон се беше върнал за нея. Каза, че онези демони са я търсили. А това означаваше, че са знаели точно какво искат. Освен това, познатият непознат се беше върнал за нея не защото искаше да продължат оттам, където бяха прекъснали — а именно да се отдадат на горещия и страстен секс, за който Кейси мечтаеше, откакто Терон я заряза и отиде да пасе на други пасища по-зелени.

Копеле!

Пътеката тръгна нагоре и постепенно дишането на Кейси стана тежко и повърхностно. Потта се стичаше между гърдите й. Избърза челото си в ръка, отчаяно мечтаейки за почивка.

Само за минутка, колкото да успее да си поеме дъх. Но Кейси не искаше да моли за нея. Имаше странното чувство, че Ник иска да ги отведе по-бързо на мястото, към което се бяха насочили. А тази мисъл й напомни, че те всъщност са бегълци.

Вдигна глава, за да се огледа и се препъна в камък на пътеката. Протегна ръка към ствола вдясно, за да намери опора в дървото, но така и не можа да го докосне. С едно бързо движение Терон подхвана спътничката си и я притисна към широките си гърди.

— Пусни ме — озъби му се Кейси. — Мога да вървя и сама.

— Не, не можеш. Бледа си като сняг. — И когато Кейси започна да се дърпа, Терон просто затегна хватката си през раменете й, докато другата му ръка я повдигна под коленете. — И престани да се съпротивляваш или ще паднем и двамата.

— Ако си мислиш, че ще ти позволя да ме докоснеш, след всичко онова, което направи…

Възражението й премина в писък, когато Терон просто и преметна през рамо. И за равновесие на Кейси й се наложи да впие пръсти в мускулестия му гръб, докато дупето й остана стърчащо във въздуха.

— Така и на мен ми е по-удобно, мели. — Той с две ръце придържаше краката й към гърдите си. — А и видът оттук е зашеметяващ.

Страните на Кейси порозовяха. Просто не можеше да повярва, че Терон е такъв нахалник.

— Защо не си…

— Проблем ли има? — попита Ник, вървящ отпред.

— Няма проблем — отвърна Терон. — Акация леко залита. Но вече решихме всичко.

Въпреки скорошните шокиращи събития, този негодник нямаше право да решава вместо нея. Кейси тъкмо отвори уста, за да изкаже всичките си възражения, когато я прекъсна грозното му ръмжене.

— Мели, бих те посъветвал да ме послушаш. Не зная къде отиваме и макар че нашите словесни престрелки ме възбуждат, заедно с това ме и разсейват.

— Кръвта се стича към главата ми, негодник такъв!

— Ами… добре! Значи лицето ти отново ще придобие цвят.

— От всички…

Той само се усмихна и ускори крачка.

Кейси раздразнено издуха падналите върху очите й кичури коса. С оскърбленията нямаше да постигне нищо, а и дълбоко в душата си се радваше, че не трябва да върви с пулсиращите си от умора крака. Макар че Акация нямаше да го признае на този глупак дори и след милион години.

Намръщена, тя се отпусна, но след това отново се напрегна, когато дланта на Терон се плъзна по бедрото й. Кейси се опря в гърба му и се надигна с ръце.

— Внимавай, приятелче.

— Само се хванах по-здраво.

„Да бе, направо ти повярвах!“

Не успя да му каже къде да си пъхне ръцете, защото тъмнината ги погълна. Кейси разбра, че бяха влезли в някаква пещера или тунел.

Терон пусна пленницата си на земята. Зад гърба й Ник каза:

— Малко остана. Дръжте се близо и не ме изпускайте от очи. Тунелите се разклоняват в различни посоки. Ако изберете неправилния, то сте изгубени завинаги.

Това на Кейси изобщо не й хареса. Искаше й се само едно — да легне в топлата си постеля, да изпие нещо по-силно и да се наспи, изхвърляйки този кошмарен ден от главата си. Акация вървеше след Ник и още след първия завои й стана ясно, че ако не го следваше, веднага щеше да се заблуди.

Слабата светлина, навлизаща от входа, бързо се стопи и с всеки завой тъмнината ги притискаше все повече и повече. Кейси протегна ръка и докосна стената, за да може да се ориентира накъде да върви, докато наситеният аромат на земя дразнеше носа й. Видя напред тънък лъч светлина и разбра, че Ник е извадил фенерче от джоба си. Макар че и тримата можеха да вървят изправени, тунелите така се стесняваха, че мъжете с техните широки рамене трябваше да се обърнат настрани, за да могат да продължат.

На Кейси й се стори, че от цяла вечност се промъкват по многобройните остри завои и стръмни изкачвания. Тя отново започна да се задъхва, когато най-накрая тунелът ги изведе в неголяма пещера, осветена от стотици факли. Триетажни дървени къщи бяха построени от двете й страни. Вратите, прозорците и терасите гледаха към разположеното в центъра езеро, пълнено от водопад, изливащ водите си от повече от тридесет метра височина.

— О, Боже мой! — ахна Кейси.

Хората, тълпящи се по брега му, прекъснаха работата си, а от постройките от двете му страни местните жители предпазливо ги оглеждаха.

Кейси внимателно отстъпи назад и се опря в гърдите на Терон, който беше застинал като вкаменен. От множеството враждебно погледи, Акация имаше усещането, че бе попаднала в лъвска бърлога.

Момиченце на около пет години се отскубна от ръцете на стоящата недалеч жена и се хвърли към новодошлите с вик: — Ник! Ник!

Блейдс коленичи и хвана детето, което се хвърли в ръцете му. Прегръдките им бяха кратки, но Кейси разбра, че тези двамата споделят специална връзка.

— Знаех, че ще се върнеш — бърбореше момиченцето, притиснало кукла към гърдите си. — Мини ми каза.

— Значи Мини е много умно момиче — похвали я Ник, погъделичка я под брадичката и се изправи на крака.

Момиченцето хвърли бърз поглед към Терон, застанал зад гърба й, след което отново я погледна. И Кейси видя белезите.

Цялата дясна страна на детето беше покрита с неравни и набръчкани белези, сякаш бе попаднало в автомобилна катастрофа, а след това — пострадало от последвалия пожар. Дясното му око беше скрито под превръзка, а косата — природно гъста и дълга, от дясната страна на главата беше много рядка.

Но не външният вид на момиченцето накара Кейси да затаи дъх, а погледът на здравото й око. Все едно малката виждаше целият свят и много отвъд него. Сякаш момиченцето вече беше успяло да изживее един живот и да помъдрее много повече от годините си. Тя гледаше право в Кейси и сякаш наблюдаваше бъдещето, известно само на това петгодишно дете.

— Знаех, че ще дойдеш — заяви момиченцето. — Мини ми каза.

— Коя е Мини? — неволно попита Кейси.

Детето й протегна куклата.

— Мини знае всичко. Тя знаеше, че Ник ще се бие с чудовищата днес и ще ги победи. И ще си дойде цял и невредим. И знаеше, че той ще те доведе тук, за да ни спасиш.

Кейси погледна към Ник, който изненадано гледаше детето.

Хладна тръпка от неприятно предчувствие се плъзна по гърба й. Тя отново погледна към момиченцето.

— Какво значи „да ни спасиш“?

— Всички нас. — Момиченцето вдига ръка и посочи някъде зад себе си. — Цялата колония. Мини каза, че ти затова си дошла.

Пълна безсмислица. Лудост някаква… Но две думи не спираха да се въртят в главата на Кейси… моят народ.

Без да се колебае, Кейси се отпусна на колене пред нея.

— Как се казваш?

— Мариса.

— Мариса — повтори Кейси. — И какво още ти разказа Мини за мен, Мариса?

— Че ти ще дойдеш с него — и тя кимна към Терон, стоящ все още зад гърба й. — И че ние не трябва да се страхуваме от него. — Детето се наклони към ухото й. — Другите не го разбират, дори и Ник. Но той е тук, за да те защитава, защото ти си му нужна толкова силно, колкото и на нас.

— Защо? — тихо попита Кейси.

Мариса бутна куклата си в ръката й.

— Мини ще ти покаже.

Едва пръстите им се докоснаха и Кейси усети електрическия импулс, преминал през нея. Местеше се през времето и пространството, докато не се озова на края на висока скала, докато долу се разгръщаше ужасна картина.

Пламъците се издигаха до небето. От всички страни се носеха писъци, я някъде зад пожара се дочуваха звуците на битка и силен вой. Ранено дете — Мариса — кървеше обилно, докато пламъците поглъщаха роклята й и обгаряха тялото й. Една жена се опитваше да ги загаси, но не успяваше да го направи достатъчно бързо, за да опази нежната детска кожа. Зад тях, същите чудовища, нападнали магазина на Кейси, разкъсваха и ядяха мъж.

След това се появи Ник и започна да се сражава с чудовищата по същия начин, както няколко часа преди това. Действаше бързо и умело, а силата и рутината му бяха просто потресаващи. Ник спаси момиченцето и майка му, но мъжът беше разкъсан пред очите на детето. Акация с ужас наблюдаваше, как демонът изтръгна сърцето от гърдите на агонизиращия мъж.

Момиченцето измъкна Кейси от миналото в настоящето. Но болката в здравото око на детето беше толкова скорошна и реална, че се предаде и на Кейси. Мариса прошепна:

— С теб те ще постъпят още по-лошо.

— Мариса!

От резкия вик Кейси се изправи, стараейки се да не показва колко е потресена от случилото се. Жената, тичаща към тях, също носеше следи и белези от огън. Тя грабна Мариса в ръцете си, хвърли злобен поглед към Терон и бързешком се отправи към постройките, говорейки на език, който Кейси не разбираше.

Пулсът на Акация се ускори. Погледна към Ник, но ако очакваше да намери отговорите в суровото му лице, не беше познала. Той беше присвил кехлибарените си очи и я гледаше така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Мариса е гадателка — промърмори Ник накрая. — Пророк. Използва куклата си Мини като медиум, но тя самата е способна да вижда в бъдещето.

Така-а. Никаква полза. Защото Кейси знаеше, че видя не бъдещето, а миналото.

Кейси нервно се усмихна.

— Е… явно този път Мариса сбърка. За мен. Аз не мога себе си да спася, да не да говорим за някой друг.

Терон и Ник объркано се спогледаха. Кейси реши да не обръща внимание на странното дете-медиум, защото трябваше да получи някои отговори.

Тя изправи рамене.

— Ник, какво става? Откъде се появиха онези чудовища и къде, по дяволите, се намираме? — Тя премести поглед към Терон. — И ти откъде се взе? — Местеше поглед от единия към другия огромен мъж и усети как паниката я обгръща. — Време е да започнете да говорите или си тръгвам.

Ник погледна към Терон.

— Мисля, че е крайно време всички да получим отговори на въпросите си. Но по-добре да го направим насаме. Да влезем в къщата!