Колийн Хувър
Да изгубиш Хоуп (9)

Пета глава

Лес,

Честит петседмичен юбилей от смъртта.

Извинявай, че позабавих кореспонденцията напоследък, но се случиха доста неща. Ето, чуй: мен, Дийн Холдър, ме арестуваха.

Преди две седмици се сбих в училище, защитавайки честта ти. Е, май сбиване не е най-точната дума. Изглежда, за да има сбиване, трябват поне двама участници, а в инцидента, за който говоря, участваше предимно едната страна.

Както и да е, куките ме задържаха. Обаче изкарах по-малко от три часа в ареста, понеже мама дойде да ми плати гаранцията, така че всъщност не беше чак толкова вълнуващо, колкото звучи. Признавам, че за първи път се радвам, задето е адвокат.

В момента съм доста разстроен и не знам какво да правя. Мама истински се измъчи напоследък, а моето малко приключение се оказа последната капка. Твърди, че ни е предала и двамата. Самоубийството ти напълно срина самочувствието й като майка и направо ми е жал да я гледам. А сега, когато и аз оплесках нещата, вече съвсем е загубила вяра в себе си. При това до такава степен, че настоява да ида да поживея с татко известно време.

Мисля, че просто й дойде в повече. След като пребих онова копеле в училище, ми каза, че се нуждая от помощ, каквато не е в състояние да ми осигури в момента. Направих всичко възможно да я разубедя, но както стана ясно на съдебното заседание сутринта, май и съдията е на същото мнение. В момента татко пътува насам, за да ме вземе. Така че след пет часа потеглям към родния ни град.

Там, откъдето започнаха всичките ни злощастия.

Помниш ли колко беше хубаво, когато бяхме деца? Преди да оставя Хоуп да се качи в онази кола?

Животът беше прекрасен. Истински прекрасен. Мама и татко бяха щастливи. Ние двамата също. Обичахме си квартала, къщата, котката, дето вечно се вреше в проклетия кладенец в задния двор. Дори не й помня името на тая котка, но по-глупаво животно не съм срещал в живота си.

И чак след онзи ден, когато си тръгнах и оставих Хоуп да плаче на двора, всичко започна да се сгромолясва. След онзи ден всичко се промени. Репортерите не ни оставяха на мира, напрежението непрестанно нарастваше, а невинното ни доверие в околните напълно се стопи.

Мама искаше да се преместим, а татко не беше съгласен да си зареже работата. Не й беше спокойно да живеем точно там, където се разигра всичко. Помниш ли, че години след отвличането на Хоуп не ни пускаше да излизаме сами? Ужасно се страхуваше да не ни се случи и на нас нещо такова.

Уж се опитваха да опазят брака си, но в крайна сметка им дойде в повече. Помня деня, в който ни казаха, че се развеждат и че ще продадат къщата, както и че с мама ще се преместим тук, за да сме по-близо до семейството й. Никога няма да го забравя, защото след онзи, другия ден, в който отвлякоха Хоуп, този бе най-гадният в живота ми.

Но за теб сякаш бе най-щастливият.

Толкова се радваше, че ще се местим. Защо, Лес? Ще ми се да се бях сетил да те попитам, докато беше още жива. Да разбера защо толкова мразеше онази къща, понеже и аз не умирам от желание да се върна в Остин. Не искам да оставям мама сама. Не искам да живея у татко и да се преструвам, че не ми пука, че навремето се отказа от семейството си. Не искам да се връщам в град, където ще търся Хоуп зад всеки ъгъл.

Безкрайно ми липсваш, Лес, но Хоуп ми липсва по съвсем друг начин. Теб знам, че няма шанс да те срещна отново. Знам, че те няма, че вече не страдаш. Но с Хоуп нямам такова чувство. Няма как да съм сигурен, че вече не страда. Не знам дали е жива, или мъртва. Умът ми постоянно плете най-ужасни сценарии и страхотно се измъчвам.

Как можа да се случи така, че загубих единствените две момичета, които някога съм обичал? Тази мисъл ме съсипва малко по малко всеки ден. Знам, че трябва да намеря начин да го преодолея… да се освободя от чувството за вина. Но ако трябва да съм честен, не желая да го преодолявам. Не желая да забравя, че съм сам, защото не успях да ви опазя. Заслужавам ежеминутно да си напомням, че предадох и двете ви, та да не го правя никога повече.

Мда, определено ще е добре честичко да си го припомням. Може би трябва да си направя татуировка.