Колийн Хувър
Да изгубиш Хоуп (59)

Четирийсет и седма глава

Честит празник на Вси Светии. Надявам се този път за разнообразие да облечеш нещо по-секси.

Натискам бутона за изпращане и оставям телефона на нощното шкафче, после се измъквам от леглото. Тръгнах си от къщата на Скай едва след четири, после се довлякох до къщи, написах писъмце на Лес и едва тогава си легнах. В последните дни сънят е малко, но пък емоциите са в изобилие.

Пъхам глава в дрешника и измъквам някаква тениска, нахлузвам я. Телефонът ми издава звук. Прочитам си есемеса.

Здрасти, Холдър. Карън е. Още не съм върнала телефона на Скай, но ще й предам съобщението. Всъщност може би няма.

По дяволите. Разсмивам се и връщам отговор.

LOL… съжалявам. Но така и така ти пиша, как е тя?

Чакам отговора, който не закъснява.

Добре е. Преживя много и й трябва време. Но пък е най-смелото момиче на света и напълно вярвам в силите й.

Ухилвам се и пак пиша.

Аха. Досущ като майка си.

Карън ми връща сърчице. Оставям телефона на леглото и присядам отстрани. После решително го взимам и намирам телефона на баща ми.

Здрасти, татко. Липсваш ми. Мислех си да доведа гаджето си на гости за Деня на благодарността. Искам да ви запозная. Кажи на Памела, че обещавам да не припарвам до канапето й.

Изпращам есемеса, но ми е ясно, че пропускам нещо.

И съжалявам. Искрено съжалявам.

Оставям телефона и се оглеждам за тетрадката — продължава да лежи на пода, където я захвърлих. Онази, в която са повечето от писмата ми към Лес.

Никак не ми се иска да чета онова писмо, но имам чувството, че й го дължа. Навеждам се, вдигам тетрадката и присядам на пода. Облягам се на стената, притеглям колене към брадичката, после отварям тетрадката и прелиствам назад.