Колийн Хувър
Да изгубиш Хоуп (41)

Глава трийсет и половина

Лес,

Брекин се оказа доста готин. Ще ти хареса. Ходих до тях в петък вечерта и му дадох подаръка, дето го купих за Скай. Поговорихме малко и май вече не е толкова нахъсан да ми срита задника. Не че би могъл. Но така още повече го уважавам. Понеже ми беше толкова ядосан, че беше готов да се сбие с мен, без да има и най-малкия шанс да спечели.

Първоначално въобще не бях сигурен дали ще има някаква полза да се виждам с него, но в крайна сметка останах у тях почти до полунощ. Никога не съм си падал по видеоигри, обаче поиграхме на „Modern Warfare“ и ми беше приятно да се поразсея. Всъщност не е сигурно дали изобщо съм се разсеял, защото Брекин на няколко пъти ми обърна внимание, че непрекъснато говоря за Скай. Не може да разбере защо просто не й се извиня, след като толкова я харесвам. За съжаление, не мога да му обясня, та явно никога няма да разбере. Но май това не го тревожи особено.

И двамата смятаме, че ще е по-разумно да не осведомяваме Скай, че сме се виждали. Не искам да му се сърди, но пък имам чувството, че някак я мамя, като се сприятелявам с него зад гърба й. Но мога да те уверя, Лес, че не отидох у тях с идеята да се възползвам от сексуалната му ориентация.

Х