Колийн Хувър
Да изгубиш Хоуп (39)

Глава двайсет и девет и половина

Лес,

Не съм говорил с нея от две седмици. Но продължавам да се влача на училище, защото не мога да си представя как бих продължил да живея, без да я виждам всеки ден. Наблюдавам я от разстояние. И всеки път е тъжна.

Надявах се безобразното ми поведение миналия понеделник да я е вбесило поне малко. Когато реших, че ще е по-добре да не се връщам в живота й, се надявах гневът да й помогне по-лесно да ме забрави. Но не ми изглежда сърдита. Само съкрушена, което ме съсипва.

През уикенда си направих списък на плюсовете и минусите — да й кажа ли истината, или не. Ще го споделя с теб, та евентуално да разбереш решението ми, понеже знам, че никак не звучи логично.

 

 

Плюсове на това да кажа истината на Скай:

● Семейството й заслужава да знае какво се е случило с нея, както и че е жива и здрава.

● Тя самата заслужава да знае какво се е случило.

 

 

Минуси на това да кажа истината на Скай:

● Истината ще й съсипе сегашния живот.

● Когато бяхме малки, никога не ми е изглеждала щастлива, а сега като че ли е щастлива. Не ми се струва редно насила да я връщам в живот, който дори не помни.

● Ако разбере, че през цялото време съм знаел коя е, никога няма да ми прости, че съм го крил.

● Смята, че рожденият й ден е следващата седмица, но всъщност има още няколко месеца, преди да навърши осемнайсет. Ако разбере точно сега, решението какво ще се случи с нея ще зависи от баща й и от държавата. А ми се иска, когато разбере, да е достатъчно голяма, та сама да прецени какво да прави.

Колкото и да не ми се иска да повярвам, че Карън го е извършила, все пак да предположим, че е тя? Ако истината излезе наяве, Карън ще бъде наказана. Това вероятно трябва да го сложа при плюсовете, но не мисля, че за Скай ще е предимство, ако вкарат Карън в затвора.

Сама виждаш, че минусите натежават, затова и реших да не й разкривам истината. Поне засега. И след като взех решение да не й казвам какво й се е случило като дете, се замислих дали не е редно поне да опитам да й се извиня за инцидента в стола. Мислех си, че някак бих могъл да запазя нещата в тайна, докато не се дипломира, а междувременно пак да сме заедно. Повече от всичко на света искам да съм с нея, но причините, които ме спират, са безброй.

 

 

Предимства да съм със Скай:

● Дяволски ми липсва. Липсват ми троснатите й подмятания, смехът й, усмивката й, цупенето й, курабиите й, сладкишите й, целувката й (макар всъщност така и да не получих такава. Но съм сигурен, че ако я бях целунал, щеше ужасно да ми липсва).

● Ако й се извиня, ще й спестя голямо количество болка. Ще можем да си възвърнем предишните отношения, а аз ще се преструвам, че не е Хоуп. Жестоко ще е, признавам, но поне ще е щастлива.

 

 

Недостатъци да съм със Скай:

● Не е изключено присъствието ми да събуди някой спомен. А май още не съм готов да си спомни за мен.

● Разбере ли истината, ще ме намрази, задето съм я мамил. Ако се държа настрана, поне ще може да ме уважава, че не съм я лъгал и подвеждал да се влюби в мен.

● Прекарам ли и малко време с нея, знам, че ще изпортя работата. Ще взема да я нарека Хоуп или да спомена нещо от детството ни, или да се раздърдоря за теб и да провокирам някой спомен.

● Никога не бих могъл да я запозная с мама. Като знам по колко време прекарваше у дома Хоуп, мама веднага ще я познае.

● Неминуемо отново ще оплескам нещата. Май в тоя живот само в това ме бива. Да оплесквам нещата за теб и за Хоуп.

● Ако напълно изчезна от живота й, ще може да живее нормално, както през последните тринайсет години.

● Ако остана, в някакъв момент ще се наложи да й кажа истината. И макар да е важно да я знае, светът й ще се преобърне с главата надолу. А аз не мога да гледам отстрани, Лес. Просто не мога.

Така че, ето. С големи черни букви. Няма да й кажа истината и няма да позволя да ми прости. Без мен ще й е по-добре. По-добре миналото да си остане в миналото, а аз да се държа на разстояние.

Х