Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (18)

Осемнадесета глава

Сара и Рейф клечаха в храстите с извадени пистолети. За всеки случай. Слушалките в ушите им позволяваха да чуят разговора на няколко стъпки пред тях и доколкото Сара можеше да определи, Пиро току-що беше повърнал.

— О, обувките ми! Човече, какво ти става? — извика Тод.

— Отврат — коментира Биф.

Сара разпознаваше гласовете им.

— Съжалявам. Просто съм нервен — обясни Пиро.

Рейф погледна Сара и се намръщи.

Тя постави пръст на устните му, за да го накара да мълчи.

— Хайде да приключваме тогава — промърмори Тод.

— Това е, А… Лопес — Пиро бързо избегна грешката си.

Сара въздъхна облекчено.

— Аз съм Биф, а онзи с повърнатото върху обувките е Тод.

— А. Лопес.

— Какво е станало? Родителите ти не са измислили първо име? — присмя се Биф.

— Името ми ти е забавно? А твоето откъде е, Биф^[1]? Май си бил непослушен като малък? — отвърна агент Лопес, без да му трепне окото.

Измъкна се брилянтно. Сара потисна смеха си. По очите на Рейф си личеше, че той също е развеселен.

Насочиха погледите и оръжията си отново към престъпниците.

— Пиро каза, че можеш да ни уредиш със стока? — попита Биф.

Трябваше да кажат нещо по-конкретно на Лопес, а той не можеше да заговори за наркотици или да направи нещо, което да ги усъмни.

— Зависи какво искате.

— Окси^[2] за начало. Ако качеството е добро, ще започнем с него. Имаш ли в себе си? — попита Биф.

Лопес носеше хапчетата в кафяв книжен плик и Сара чу шумоленето на хартия.

— Изглежда ми добре — каза Тод.

— Колко? — попита Биф.

— Четирийсет и пет хиляди за сто хапчета — отново последва шумолене на хартия.

— Дреболия. Ако шефът хареса качеството, смятаме да използваме неговите камиони за транспорт на мнооого повече за Ню Йорк — похвали се Тод и посочи към Пиро. — Ще се справиш ли с поръчките? — попита той Лопес.

— Разбира се.

Сара отново чу шумолене на хартия.

— Къде тръгна с това? — попита Биф.

— Помислих, че казахте, че не е достатъчно — отвърна Лопес.

— Става за начало. Ще го вземем, шефът ни ще го пробва и ще се свържем с теб за още. Ето.

Сара предположи, че Тод дава парите на агент Лопес. Шумоленето на хартия й подсказа, че Биф е взел хапчетата.

— Никой да не мърда!

Сара и Рейф скочиха по команда и обградиха двамата мъже.

Коляното на Сара изпука зловещо, но тя остана изправена, с насочен пистолет към Биф и Тод.

Пиро отдавна вече лежеше на земята и плачеше от облекчение.

Докато Лопес четеше правата на Биф и Тод, Сара и Рейф им поставиха белезниците.

Всичко приключи толкова бързо, колкото беше започнало. Успешна операция от начало до край, с изключение на болезнената сигурност, че Сара нямаше да издържи нечовешките тестове за връщане на активна служба в нюйоркската полиция.

 

 

След края на операцията Куп получи обещаното интервю и позволението да напише историята, след като агент Лопес провереше информацията от Пиро, за да е сигурен, че случаят няма да пострада от преувеличенията на възрастния мъж.

Рейф и Сара най-сетне се върнаха вкъщи.

— Не знам за теб, но аз съм изтощен — промърмори Рейф.

— Изцедена съм — Сара се свлече на канапето и вдигна крак на облегалката.

Рейф я погледна загрижено, отиде в кухнята и се върна с богат набор от медикаменти, които остави на масата. — Нападай.

С прекрасна усмивка Сара се примъкна по-близо до масичката и направи място на Рейф да седне до нея.

— Заповядай — подаде й той най-напред ибупрофена за болката и очевидния оток. Тя ги прие с благодарност.

— Благодаря — каза и преглътна хапчетата с чаша вода.

— Няма за какво. А сега лед — той вдигна пакета от масата. — Искаш ли да ти помогна?

Тя кимна.

Рейф постави леда на коляното й и го уви добре, за да покрие възможно най-голяма част от отока. Постара се да бъде внимателен и да не притиска много и без друго натъртеното място.

Сара направи гримаса и трепна още при първото докосване.

— Студ или болка? — попита я.

— И двете.

Чувстваше нейната болка право в сърцето си. Знаеше, че Сара е силна и може да се справи с физическото неудобство и лекарствата, без да протестира. Но душевната болка беше в пъти по-силна и той виждаше как я разяждаше отвътре ден след ден. Още повече сега, когато тя нагледно беше видяла колко е трудна работата на терен, особено в Манхатън, където физическите изисквания да се върне на работа можеха да се окажат повече от това, което коляното й можеше да понесе.

Но Рейф бе достатъчно умен да не споменава това сега. Седна тихо до нея и изчака двадесет минути, докато ледът се разтопи. После стана, подаде й ръка и я поведе към спалнята. Когато легнаха, тя се сгуши в него спокойна и заспа веднага.

Очевидно се чувстваше защитена с него. Вярваше му, когато беше слаба. Ако я притиснеше, щеше да му признае, че го обича по свой си начин. Това щеше да му бъде напълно достатъчно, ако не очакваше постоянно края, който Сара смяташе за неизбежен.

 

 

Рейф се събуди освежен. Беше прекарал по-голямата част от нощта в дълбок сън с ръце, обвити около Сара. Не мислеше, че изобщо бе помръднал. И понеже тя още спеше дълбоко, той стана и отиде в кухнята. Свари кафе и изпи първата си чаша за деня. Опита се да прегледа вестника, но телефонът иззвъня. Роднините искаха да говорят с него за участието на Пиро в операцията предната нощ и представата, която имаха за събитието, озадачи дори Рейф.

За една нощ Пиро се беше превърнал в герой и легенда в собственото си съзнание. Очевидно беше казал на семейството, че от самото начало е бил информатор на полицията под прикритие, за да помогне за залавянето на големи трафиканти от Ню Йорк. А тъй като агент Лопес беше напуснал града заедно със задържаните Биф и Тод, нямаше кой да оспорва историята му поне до публикацията на Купър в „Дейли Поуст“.

Освен Сара и Рейф. Но те не говореха по въпроса.

Ако Пиро искаше да е герой в светлината на прожекторите, кой беше Рейф да му краде славата? Особено щом обеща от сега нататък да взема виаграта си законно и никога повече да не снабдява приятелите си. Обади се и агент Лопес, за да съобщи, че Биф и Тод се бяха паникьосали и разприказвали още в ареста, с надеждата да намалят присъдите си.

След края на аферата с наркотиците и нормализирането на брака на леля му, едничката останала грижа на Рейф беше постоянната заплаха за сигурността на Сара. Но дори и капитанът изглеждаше убеден, че Джон Морли искаше само да я изплаши, за да не свидетелства, а не и да я нарани и да добави още едно убийство към списъка с обвиненията.

Рейф обаче не смяташе да рискува. Възнамеряваше да стои неотлъчно до Сара, което междувременно се вписваше и в плановете на Куп. С публичната им проява на чувства при Ейнджъл миналата вечер, сутрешната публикация на блога потвърждаваше предчувствието на Купър. Защото само присъствал на събитието човек можеше да опише с такива подробности вечерта на Рейф и Сара преди операцията.

„Дейли Поуст“

„Ергенският блог“

Любовта разцъфтява в малкия провинциален град Хидън Фолс. Откритието на блога — полицай Рейф Манкузо, се възстановява от раните си благодарение на нежните грижи на своята колежка — полицай Сара Риос. На малко интимно събиране двойката можеше да бъде видяна потънала в обятията си. Дори изглежда, че полицай Манкузо обича да пощипва, когато мисли, че никой не го гледа! Хубаво е, че блогът има шпиони навсякъде. Верен читател ни изпрати следващата снимка. Дами, сърцето на този ерген е заето. Не след дълго сексапилният ни герой ще зададе въпроса и ще се оттегли от пазара. Останете на линия…

Под текста блогът беше публикувал и снимка на ръката на Рейф в задния джоб на Сара.

Той простена и захвърли вестника.

— Какво се случи с концепцията за лично пространство? — промърмори Рейф.

— Куп ни помоли да разиграем сценката — напомни му Сара, която се присъедини към него на кухненската маса. — Искаш ли да ти долея? — посочи чашата му с каната кафе в ръката си.

— Благодаря — кимна той.

Сара напълни чашата му и седна със своята.

— Значи Куп е бил прав? Аманда стои зад „Ергенският блог“.

— Освен ако някой от партито не ни е издал. Видях единствено, че фотографът й прави снимки.

Сара отпи дълга глътка кафе, преди да отговори.

— Изглежда доста необмислено за някой, който иска да запази анонимност, ако питаш мен.

Рейф не можеше да направи друго, освен да я зяпа. Тя беше тук и той беше благодарен. И въпреки че се чудеше колко дълго може да продължи това, знаеше, че няма контрол над отговора и отказваше да разсъждава за края. Беше по-добре да се наслаждава на настоящия момент. Докато още го имаше.

— Съгласен съм с теб. Необмислено е. Но може би Аманда предполага, че никога няма да попитаме кой й е разказал. Може да е бил всеки с мобилен телефон вчера — каза той, като се опитваше да се постави на мястото на анонимния автор.

— А може и да не я интересува, че Куп ще се досети за нея, защото и той работи за същия вестник — предположи Сара.

— Възможно е. Как е коляното ти? — попита той, като премести поглед към крака й. Тази сутрин беше с шината.

— Не се предавам.

Той кимна и смени темата.

— Е, какви са задачите за днес? — погледна към слънцето, което грееше през кухненския прозорец. — Какво ще кажеш да излезем с лодката?

Бавна усмивка се разля по устните й.

— Можем ли да повторим това, което правихме предния път? — попита тя с палава усмивка.

— Със сигурност можем — все още имаше цветни сънища как я люби на грубото дърво. Дънките му се изпънаха при спомена.

Той стана от мястото си, взе чашите, изплакна ги и ги остави на плота да съхнат.

После се приближи към Сара и я прегърна.

— Споменавал ли съм колко се радвам, че дойде да се скриеш тук? — Зарови лице в шията й и вдиша сладкия аромат на кожата й.

— Не мисля, че си споменавал — промърмори тя.

— Добре, значи ти казвам сега — а на лодката, под слънчевите лъчи, щеше да й покаже точно колко много се радваше.

Отново и отново.

Сара започваше да мрази телефона. Откакто беше в Хидън Фолс, той бе източник единствено на лоши новини за нея. Днешният ден не беше по-различен. Тъкмо бяха опаковали провизии за лодката и мобилният на Рейф зазвъня.

Двамата се спогледаха продължително, преди той най-сетне да се предаде и да види кой се обажда. Отговори на позвъняването неохотно.

— Здравей, капитане, какво става?

Сара застана до Рейф, докато той слушаше началника им.

— Аха. Да. Разбирам. Ще й предам. — Рейф приключи разговора и се обърна към нея. — Морли вдига шум от килията в затвора как адвокатът му работи върху изслушване за освобождаване под гаранция.

Сара направи недоволна гримаса.

— И? Никой нормален съдия няма да пусне този мъж под гаранция.

— Окръжният прокурор иска да е сигурен и затова попълва документи за изслушване на обвиненията по ускорената процедура. Ако Морли иска да избегне процес със заседатели, ти може би ще се прибереш по-рано, отколкото си мислехме.

Сърцето на Сара се сви. Не беше готова да напусне това място точно сега.

Или да изостави Рейф.

С въздишка пъхна ръце в джобовете на дънковите си панталонки.

— Кога?

— Ще те уведомят веднага, щом знаят. Но капитанът ме помоли да ти предам, че ще ти уреди полицейски транспорт до и от съдебната зала.

Сара показа досада.

— Стига де. Току-що ме нарече неочакван свидетел. Морли няма да знае кога да ме очаква.

— Превантивните мерки няма да навредят — напомни й Рейф.

— Добре, ескортът е добра идея — но Сара не искаше да се замисля върху нещо, което още не се беше случило. — Сега може ли да тръгваме, преди още някой да е звъннал и да ни е съсипал настроението? — тя пое чантата със сандвичите.

Той взе хладилната чанта, заредена със сода, вода и лед.

Слънцето и успокояващото люлеене на лодката я очакваха. А също и времето насаме с Рейф, в което можеха да правят каквото си искат под лъчите на следобедното слънце.

— Ще те надбягам до колата — предизвика го тя. Измъкна се покрай него и хвана дръжката на вратата.

Отвори и налетя право на Куп, който тъкмо се канеше да натисне звънеца.

— Нееее! — проплака Сара и видя как разходката с лодка отплава пред очите й.

— Мил поздрав. — Куп видя багажа в ръцете им. — Прекъсвам нещо, нали?

— Да! — отвърна Сара.

— Важно ли е? — попита Рейф.

— За нещастие, да — Куп изглеждаше смутен, но непоколебим.

Сара простена.

Рейф я погледна също толкова разочаровано.

— Няма проблем. Можем да излезем с лодката и по-късно. Влизай — Рейф покани Купър с повече гостоприемство, отколкото тя можеше да демонстрира в момента.

Но Сара знаеше, че Куп е в градчето само за кратко и явно беше важно, за да дойде лично при тях.

— Какво става? — попита го Рейф.

— Мислех си за нещо, което Сара каза вчера. Ако Аманда наистина вярва, че върши нещо добро с блога си, може би ще спре, ако открие, че не е така.

— Какво не е наред? Не можеш да си сигурен, че тя е източникът на днешната публикация — възрази Сара.

Куп се намръщи.

— До голяма степен. Сигурен съм, че осъзнахте същото нещо, когато прочетохте поста тази сутрин.

Сара кимна.

— Точно това обсъдихме по-рано. Всеки от приятелите на Ейнджъл може да е забелязал как Рейф пъхва ръка в джоба на панталона ми.

— А снимката? Може да е бил всеки с добър мобилен телефон, включително фотографът — допълни Рейф.

— Именно. Но аз все още вярвам, че тя е блогърът. Искам тримата с вас да се обърнем към доброто в нея, за да спре да следи всяко ваше движение, защото ви поставя в опасност — обясни Куп. — Познавам Аманда и вярвам, че можем да я убедим.

Рейф поклати глава.

— Не е толкова…

Куп вдигна ръка и го прекъсна по средата на изречението.

— Преди да ме наречеш идеалист и наивник, Сара знае, че не съм нито едно от двете. Просто не искам да губя време в игрички, когато истината може да защити Сара по-бързо.

Рейф наклони глава.

— Това е най-умното нещо, което чух досега.

— Освен това искам да прочетете статията ми, преди да я публикувам, да кажете дали сте съгласни как съм описал случая на Пиро.

Рейф повдигна вежда учудено.

— А може и да се окаже, че не съм те преценил правилно.

Куп сви рамене.

— Никога не съм давал на някого да преглежда материалите ми предварително. Смятай го като услуга за приятел — той намигна на Сара.

Тя се почувства виновна, че се ядоса от неочакваното му появяване по-рано.

— Благодаря, Куп.

— Няма проблем. Просто ми дай мейла на Рейф. А сега мога ли да ви отмъкна, за да говорим с Аманда, преди да напусне градчето? — попита ги той.

Рейф кимна.

— Няма друг момент като настоящия.

Куп тръгна към вратата.

Рейф хвана Сара за ръката и тя се обърна към него.

— Следващият път? — попита я той тихо.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— Няма да пропусна за нищо на света.

Сара вярваше, че трябва да се наслаждава на добрите моменти, защото никога не знаеше колко дълго ще продължат.

 

 

Сара, Рейф и Купър настигнаха Аманда пред къщата за гости на Ейнджъл, където тя тъкмо се качваше в колата си за пътуването обратно. Рейф и Сара изчакаха, докато Купър я помоли да остане поне за един последен разговор.

От кимването й Сара предположи, че се е съгласила.

Куп им помаха и те се присъединиха към него и Аманда до колата й.

— Куп каза, че всички искате да поговорим? — попита Аманда объркано.

Сара кимна.

— Ако нямаш против да отложиш прибирането си за малко.

Аманда сви рамене.

— Не бързам.

— Тогава защо не влезем обратно вътре? Сигурен съм, че Ейнджъл няма да има против да използваме гостната й — предложи Рейф и посочи към къщата.

Аманда тръгна по пътеката, а опашката на гърба й подскачаше, сякаш бе малко дете, а не уважаван журналист с истинска власт в света на словото.

Когато се настаниха вътре, Аманда заговори първа.

— Е, къде е пожарът? Какъв е спешният случай и защо всички искате да говорите с мен?

Гостната на Ейнджъл беше топло, гостоприемно място и Сара се надяваше това да повлияе на Аманда. От друга страна, предвид факта, че журналистката беше отказала да прекрати публикациите си при директната молба на капитан Ходжис, тя недоумяваше защо би се съгласила сега.

— Искаме да говорим с теб за рубриката „Ергенският блог“ — каза Куп на Аманда.

Сара напрегнато следеше и изучаваше реакциите й.

Аманда срещна погледа на Куп.

— Не разбирам. Искате да говоря със Стан за блога ли? — попита тя.

— Това е главният ни редактор — обясни Куп. — И не, не със Стан искаме да говорим за блога, а с теб.

— Добре… — нещо, подобно на искрено объркване се прокрадна по лицето на Аманда.

— Искаме да спреш да пишеш за нас — намеси се Сара нетърпеливо.

— Но в това няма смисъл. Ако искате да не споменавам Рейф и Сара в статията за къщата на гости на Ейнджъл, няма за какво да се притеснявате. Но Куп, ти знаеш, че нямам нищо общо с блога — тя нервно бутна кичур коса зад ухото си.

Нервно, защото лъжеше? Или защото наистина беше объркана? Сара не можеше да прецени.

— Всъщност не знам такова нещо — каза Купър. — Знам със сигурност, че блогърът е анонимен за всички, освен за Стан. Инстинктът ми ми казва, че си ти.

Очите на Аманда се отвориха широко.

— Това е нелепо. Аз съм редактор! — навиваше дълъг кичур коса около един от пръстите на ръката си.

Куп поклати глава.

— Можеш да бъдеш и блогърът. Блогърът, който научи от Ейнджъл местоположението на Сара, и редакторът, който реши да направи статия за прекрасните летни бягства и случайно избра Ейнджъл.

— Звучи доста нагласено — коментира Аманда. Единият й крак се люлееше неспокойно напред-назад върху другия.

Сара въздъхна. Трябваше да я помолят по-директно. Може би ако Сара направеше ситуацията по-лична, Аманда щеше да признае ролята си и щеше да прекрати публикациите за тях в блога.

Наведе се напред в креслото си.

— Виж, шефът ми вече те е помолил да спреш да пишеш в блога къде и какво правим, защото застрашаваш безопасността ми, но ти си отказала. Куп си помисли, че ако се срещнем лично, може и да размислиш.

Почуда и недоверие преминаха по лицето й.

— Никой не ме е молил да спра. Никой не е споменавал нищо за нечия безопасност. Не разбирам — каза тя с треперещ глас.

Сара срещна погледа на Купър. Това беше най-близкото до признание, което можеха да получат.

Той стана и се приближи до Аманда.

— Стан не ти ли каза, че се е обаждал капитан Ходжис от нюйоркската полиция?

Тя поклати глава.

Рейф изръмжа тихо.

— Кучи син! — изстреля Куп. — Това копеле е било съгласно да рискува живота на Сара, докато вестникът му изкарва пари от това.

Погледът на Аманда се присви и прескочи от Сара към Рейф и обратно към Купър.

— Какво, имаш предвид? Какво точно се случва?

— Следиш ли новините за делото Морли? — попита я Сара.

— Извън твърденията, че е убил съпругата си? Не съвсем. — Аманда се изчерви заради неосведомеността си. — Не следя особено сериозните новини.

— Предпочита модата — обясни Куп деликатно.

Очевидно сега, когато разбра, че Аманда не е отказала умишлено да помогне, Куп й беше простил. Сара разбираше защо. Искаше само да накара Аманда да проумее ситуацията.

Тя обясни подробностите около делото Морли и как публикациите в блога са информирали хората му за действията и местонахождението й.

— Апартаментът ми е бил разбит и получих директни заплахи да не се прибирам да свидетелствам.

Аманда разпери широко ръце.

— Толкова съжалявам. Нямах представа — пое си дълбоко въздух. — Веднага ще спра да публикувам информация за вас.

Рейф стана от мястото си.

— Това е добро начало, но се надявах, че ще се съгласиш да направиш повече — той пое контрола над ситуацията и Сара не можеше да откъсне очи от него.

— Като например? — попита Аманда.

— Да. Като например? — Сара нямаше никаква представа какво си е наумил Рейф, но беше нетърпелива да чуе.

— Скоро Сара ще трябва да се върне в Ню Йорк да свидетелства. Когато го направи, искам от теб една последна публикация за нас.

Кажи на света, че не само сме се сгодили, но и сме заминали да се оженим в Бермуда. Изпрати ги в погрешна посока, за да може Сара безопасно да се върне в Ню Йорк.

— Гениално — възхити се Сара на идеята му.

Куп кимна.

— Впечатлен съм.

И тримата погледнаха Аманда в очакване на отговор.

Жената стана и закрачи из малката стая.

— Ужасена съм, че Стан не ми каза, че полицията се е обадила и е искала да престана.

— Добре дошла в клуба — промърмори Куп.

Сара познаваше приятеля си и знаеше, че решението му да напусне вестника възможно най-скоро е вече напълно категорично.

Аманда се обърна към тях.

— Разбира се, че ще го направя. Дължа ви поне това. Ще ми кажете кога и ще съм готова да пусна публикацията — обеща тя.

— А междувременно? — полюбопитства Сара.

— Ще приключа с ергена, който в момента представяме. Пускам историята ви, когато сте готови… и обявявам, че е последна. Не мога да работя за човек без морални задръжки.

Сара беше удовлетворена. Имаха сделка. Имаха план. Когато настъпеше моментът, тя щеше да може да се прибере по-спокойна у дома.