Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (8)

Осма глава

Рейф не можа да заспи. Как би могъл, когато жената, която желаеше повече от всичко, беше в съседната стая? Самото й присъствие го побъркваше. Той се мяташе и обръщаше в леглото, представяше си, че може да чуе дишането й. Чудеше се какво ли облича тя за лягане.

В неговото легло.

Изведнъж седна и погледна часовника. Един през нощта. Значи все пак се беше унесъл за малко. Звуци от другата страна на вратата му подсказаха, че има някой в кухнята. Предположи, че е Сара, но стана от леглото, нахлузи стар чифт спортни панталони и влезе в дневната, за да се увери.

Сара стоеше пред мивката — в къси панталонки и блузка — коприна и дантела, които вероятно трябваше да изглеждат сладки, но й стояха дяволски съблазнително.

Косата й, разрошена, падаше безразборно върху раменете й. Гърдите й се очертаваха идеално под изрязаното деколте, а зърната й прозираха под почти прозрачната коприна.

Колко още можеше да понесе един обикновен мъж?

Знаеше, че я зяпа, затова реши да се покашля и да обяви присъствието си.

Сара се стресна от звука и се обърна.

— Не те чух да влизаш.

— Извинявай. Исках да се убедя, че си ти, а не някой, който иска да се добере до теб.

Тя кимна разбиращо.

— Съжалявам, ако съм те събудила. Просто исках да пийна малко вода. — Вдигна чашата в ръката си за доказателство.

Той наклони глава.

— Не си ме събудила. Не можах да заспя.

— Аз също.

Настана тишина. Не се чуваше нищо, освен жуженето на хладилника и тиктакането на стенния часовник.

— Може да седнем и да поговорим — предложи тя. Сякаш не беше полугола. А той не беше напълно възбуден. Кръвта се спускаше от главата му, преминаваше през тялото му и се събираше в едно точно определено и все по-забележимо място.

Нямаше начин тя да не забелязва случващото се, както и той не можеше да го скрие.

— Или може да продължим от там, където прекъснахме на брега.

Зениците й се разшириха от изненада.

— Мисля, че каза, че това е лоша идея?

— Вероятно е — съгласи се той.

Двамата гледаха на живота от напълно противоположни позиции. Той искаше да вярва, че всичко е възможно. Тя беше циник, очакващ винаги най-лошото. А Рейф беше по-умен от това да се надява, че ще успее да промени мнението й за връзките.

Но пък можеше да промени своето по отношение на краткотрайните свалки.

Сара посегна и постави длан върху челото му, както бе направил той ден по-рано.

— Сигурен ли си, че не си болен?

— Сигурен съм! — Изгаряше, но не от температура. Пристъпи по-близо. — Още ли се интересуваш?

Тя не се отдръпна.

— Бих могла да бъда убедена… ако знаех каква е причината за тази рязка промяна.

Рейф напълно се отдаде на момента. Срещна погледа й, посегна, взе кичур от дългата й коса и започна да си играе с него.

— Не ми хареса, когато онези мъже се опитаха да те свалят при Ейнджъл.

Очите й потъмняха и дълбоко в тях пробягна желание. Устните й се разделиха в доволна усмивка.

— Значи това обяснява хапливото ти поведение.

— Звучиш доволна.

Тя сви рамене.

— Може и да съм. Никой не иска да бъде пренебрегнат, дори и причината да е разумна — тя замълча, хапеше долната си устна.

— Този път няма да ти откажа — увери я Рейф.

Тя кимна разбиращо.

— Но…

— Какво? — нямаше да понесе, ако тя го отхвърлеше. Стегна се за следващите й думи.

— Сигурен ли си, че го искаш? — тя посегна и нежно прокара пръсти по още пресния белег на гърдите му. Пръстите й бяха внимателни и колебливи, докато докосваха чувствителната му кожа.

Изведнъж го връхлетя споменът за моментите на пробуждане, когато тя беше до него в болничната стая. Сара, заспала на стола, неотлъчно бдяща над него — загрижена. Двамата вече се бяха обвързали емоционално и съзнанието, че тя дълбоко в себе си го обичаше, му даваше сигурност, че следващата стъпка е правилна.

Необходима.

Необходима като дишането, помисли си Рейф. Защото нямаше начин той да я остави.

— И какво ще правим сега? — попита Сара.

— Това — Рейф дръпна леко косата й и я притегли към себе си.

Тя не оказа съпротива.

Устните й срещнаха неговите и за миг всичко около тях изчезна. Именно това желаеше той. Желаеше го отчаяно. Плъзна език между устните й и се остави вкусът, ароматът и топлината на тялото й да го обгърнат. Целувките й бяха сладки, но жадни и настоятелни, което само увеличи възбудата му.

Сара пристъпи още малко напред, докато тялото й се притисна изцяло в неговото, гърдите й се опираха в неговите. Телата им се сляха, всяка нейна извивка му принадлежеше. Между тях нямаше място, нямаше дори въздух.

С целувки проследи контура на устните и лицето му. Дъхът й изгаряше кожата му, а езикът й внимателно танцуваше върху нея.

Рейф потръпна от сладката агония, която не искаше да свършва.

— Заведи ме в леглото — прошепна му тя.

Винаги казваше какво иска, а той харесваше това у нея. Хвана я за ръката и я поведе към спалнята. Спря при нощното шкафче и извади кутия презервативи.

— Обичам подготвените мъже. — Сара седна на леглото и се отпусна на възглавниците — поза провокативна и възбуждаща. Всичко, което Рейф не си позволяваше да желае, беше на негово разположение.

Сърцето му биеше силно в гърдите. Остави опаковката на края на леглото и седна до нея. Умишлено не загаси лампата, за да може напълно да се наслади на гледката. Косата й бе разпиляна по възглавниците, очите — притворени, зениците — разширени. Гледаше с благоговение как зърната й се втвърдиха от възбуда и примамливо настръхнаха под тънката материя на дрехата.

Плъзна ръка под презрамката на блузата й, пръстите му умишлено докоснаха кожата й.

— Не предполагах, че обичаш коприна и панделки — промърмори повече на себе си той. Но беше дяволски щастлив за това.

Сара внимателно сви рамене.

— Това е защото не прекарвахме много време заедно извън работа — отвърна му закачливо.

— Защото знаех, че няма да мога да държа ръцете си далеч от теб.

— Сега няма нужда да го правиш.

Той срещна погледа й и прочете в него неприкритото й желание. Смъкна бавно презрамките по ръцете й, докато блузката не се свлече около кръста й и гърдите й не се откриха за погледа му.

Не беше предполагал, че е толкова пищна и зряла и се зачуди какви ли други изненади го очакват. Устата му се изпълни със слюнка, жаждата му ставаше все по-неутолима.

— Прекрасно.

Сара не опита да се прикрие, а дръпна ръце зад гърба си, изпъчи гърди и започна да го дразни и изкушава в очакване на следващия му ход.

Рейф хвана гърдите й в ръце, почувства ги натежали върху дланите си, а после започна да дразни зърната й. Галеше и докосваше, докато със задоволство наблюдаваше как тя се наслаждава на ласките му.

Беше открил слабото й място, помисли си доволен и продължи чувствената игра.

Дишането й ставаше все по-накъсано и в един момент Рейф реши да провери колко далеч може да я доведе по този начин. Наведе глава и внимателно пое едното й зърно с устните си, докато ръката му не спираше да дразни другото.

Дишането й се учести, тялото й се стегна за момент и с дълбок стон Сара се отпусна безжизнено на леглото.

Рейф вдигна поглед навреме, за да види ръката й, която се плъзна обратно извън копринените панталонки на пижамата й.

Изненадан, той срещна премрежения й поглед.

— Трябва ли да се чувствам обиден? — попита развеселен.

Защото не беше. Беше дори още по-възбуден.

Сара поклати глава с палаво пламъче в очите си.

— Само ако си несигурен.

Той избухна в смях.

— Възхищавам се на жените, които не се плашат от нищо.

Тя се усмихна широко.

— Предполагам, че сега е твой ред.

— Бих предпочел да е по старомодния начин.

— Мисля, че може да бъде уредено — бавна прелъстителна усмивка се плъзна по устните й. — Не искам да се преуморяваш. Все пак още се възстановяваш. — Сара седна в леглото, постави ръце на раменете му и бавно го избута в легнало положение.

Харесваше му, че тя поема контрола в свои ръце. Намести се удобно и скръсти ръце под тила си.

— Тогава се погрижи за мен, скъпа.

— Мислех си, че никога няма да помолиш. — Сара развърза връзките на панталона му и разхлаби колана. После започна бавно да ги смъква надолу, само за да открие, че той не носи никакви боксерки. Или слипове. Нищо, освен забележителна ерекция.

Погледна възбудения му член и трудно преглътна.

— Истински боец.

Той сви рамене едва забележимо.

— Това означава, че спиш…

— Гол.

Точно както си бе помислила.

— Проблем ли е? — попита я.

— Със сигурност не.

— Добре — той изрита панталона си, оставайки съвършено гол. — Твой ред е — погледна я многозначително.

Сара не беше стеснителна, но възхитеният му поглед я притесняваше, отчасти защото толкова дълго бе искала точно това. При мисълта, тя реши да изключи разума си и просто да се наслаждава. Това можеше да бъде единственият й път с Рейф и тя искаше да му се отдаде изцяло, да запомни всеки детайл.

Блузата й вече бе около кръста й, не беше трудно да изхлузи цялата си пижама и да я хвърли на пода.

— Сега вече си приличаме — очите му потъмняха от желание, по лицето му бе изписано искрено възхищение.

Сара го прекрачи със здравия си крак и намести тялото си върху неговото. Топлата й кожа се сля с неговата. Беше вълшебно просто да отпусне бедрата си върху неговите, да се наведе и да го целуне.

Той хвана главата й с ръце и я задържа така, че да плъзне език между леко отворените й устни. Както всичко друго, което правеха, и сега бяха в идеален синхрон. Ритъмът й се сливаше с неговия. Всяка целувка, всяко движение на бедрата им, всяко съприкосновение на чувствителните й гърди с неговите беше в синхрон.

Ерекцията му я дразнеше, докосваше се в тялото й, караше я да изпитва болезнено желание, каквото не бе познавала преди. Усещанията й бяха експлозивни, преминаваха през цялото й тяло, което отчаяно жадуваше сливането.

Прекъсна танца им само за да вземе презерватив от кутията на нощното шкафче. Седна на леглото, като внимаваше за коляното си, и плъзна кондома по дължината на пениса му.

Ръцете й трепереха, докато докосваше твърдия му член с чувствителна на допир кожа. Пръстите й се плъзнаха нежно, чувстваха мекотата на кожата му, изучаваха реакциите му. Неочаквано бедрата му се издадоха напред и я изненадаха.

— Предлагам да се заемеш сериозно или ще свърши още преди да е започнало — каза Рейф с пресипнал глас. Ръцете му стискаха чаршафите около него, кокалчетата на пръстите му бяха побелели от напрежението.

Очевидно го беше измъчила достатъчно.

Клекна, за да се намести върху него. Болка прониза коляното й и тя се претърколи настрана.

— Дотук с грижата ми за теб — едва проговори тя от болка, знаейки, че скоро ще отмине.

— Може би трябва да се грижим един за друг — предположи той. С един жест отмести косата от лицето й и очите му срещнаха погледа й.

— Какво имаш предвид?

Рейф стана от леглото. Беше прекрасен, тялото му бе във форма и с равномерен загар. Той дръпна стол от бюрото в ъгъла, обърна го и седна на него.

После я подкани с жест.

— Ела тук — каза с глас, изпълнен с желание.

Тя стана и пристъпи към него.

— Харесва ми как мислиш.

Когато тя прехвърли крак от другата страна на стола, той хвана бедрата й и я намести точно над еректиралия си пенис, възбуден и жаден да проникне в нея.

Нежно постави ръка и внимателно разтвори влажните й набъбнали гънки. Сара прехапа устни и се остави усещането да я завладее напълно. Наслаждаваше се на нежното му, но настоятелно докосване, докато вече не можеше да издържа повече.

— Готова ли си? — попита я с дрезгав глас.

Тя кимна.

Повдигна тялото й и намести ерекцията си в основата на бедрата й. Повдигна се нагоре в същия момент, в който тя се отпусна върху него и го пое в себе си.

Шокът от сливането я накара да застине. Чувстваше го дълбоко в себе си, голям и пулсиращ. В очите му видя същото чувство на удоволствие и възхита, които самата тя изпитваше в момента. Изплаши се толкова много, че затвори очи и бавно размърда бедра, решена да се концентрира върху усещанията на тялото си. Но за първи път не можеше да отдели чувствата от желанието си. Обичта от фантазията си.

Рейф подръпна косата й и тя отвори очи. Искаше да я гледа в очите. Видя го в погледа му и беше безсилна да му откаже.

Започнаха да се движат заедно, в синхрон. Залюляването на бедрата й с тласъците на неговите я възбуждаха все повече и повече. Той бе толкова дълбоко в нея, че тя чувстваше всеки сантиметър от него в тялото си, чак до горещата точка на сливането им.

По-силно, по-бързо, възбудата й преминаваше всички досегашни предели.

Той дишаше дълбоко, дъхът му звучеше като сподавени стонове до ухото й.

Бедрата му се притискаха в нейните отново и отново и тя оставаше без дъх при всеки допир. Вълните на удоволствието я заливаха отвсякъде, отвътре и отвън. Бузите му бяха поруменели, очите — разфокусирани от удоволствие и всеки негов стон я приближаваше до експлозивния оргазъм, който им предстоеше.

Сара обви ръце около врата му за опора, позволявайки му да прониква по-дълбоко и по-силно в нея. Рейф пусна косата й и плъзна ръце помежду им, за да я докосне точно там, където тя желаеше. Пръстите му се плъзнаха по нея и нежният натиск заличи и последната й частица самоконтрол, когато тя избухна от удоволствие. Вълна след вълна наслада го увлякоха в себе си и за миг той замръзна под нея. Последният му дълбок стон отекна в телата им и я накара да потръпне от ново желание и прилив на непозволени чувства.

Дори и след като контракциите на тялото й отминаха, Сара не се отдели от него, с ръце все още обвити около врата му. Когато реалността постепенно започна да се очертава пред нея, тя го освободи от хватката си и бавно стана от скута му, като внимаваше да не насилва слабото си коляно.

Чу шумолене зад себе си. Рейф я изненада, вдигна я на ръце и я пренесе до леглото.

Никой не каза дори дума, когато той, все така изкусително гол, се сгуши в нея, прегърна я здраво и бързо заспа.

Тя не се отпусна толкова лесно и бързо. Нежелани, в съзнанието й се прокраднаха всички възможни усложнения от това, че най-накрая се бяха любили.

Сара беше мечтала за това, но реалността се оказа дори по-силна и вълнуваща от въображението й. Въпреки че и двамата не бяха в най-добрата си форма, той я беше задоволил както никой мъж досега. Беше достигнал отвъд емоционалните стени, които тя винаги издигаше. Стени, които сега трябваше да направи още по-високи, защото вече знаеше на какво точно са способни двамата заедно.

Защото без значение колко невероятни бяха, Сара знаеше едно нещо за връзките — всяко хубаво нещо си имаше край.

 

 

Рейф се събуди в празното легло и чу шума от течаща вода в банята. Веднага осъзна две неща. Добрата новина — Сара все още беше тук. Лошата новина — тя не беше в леглото му.

Протегна се и почувства движението на мускулите си, което му подсказваше, че е жив и добре. Повече от добре. Чувстваше се страхотно.

Водата спря да тече и погледът му се плъзна към затворената врата на банята.

Рейф облегна гръб на таблата на леглото, скръсти ръце зад главата си и зачака.

Няколко минути по-късно вратата се отвори и от нея излезе облак пара, последван от Сара, увита в една от бежовите хавлии, които майка му беше купила при пренасянето му.

— Добро утро — поздрави усмихнат.

Тя подскочи, видимо изненадана.

— Не предполагах, че си буден.

— Събудих се — при това в повече от един смисъл, след като забеляза влажната й кожа, мократа коса и едва прикритите й извивки.

— Надявам се, че не съм те събудила.

Той поклати глава.

— Слънцето свърши работа — посочи към щорите, които беше забравил да пусне предната вечер. — Къде отиваш?

— Да се облека. Трябва да отида при Ейнджъл и да й помогна за пайовете за панаира.

— Ще те закарам. Мислех си да докараме колата ти тук, където никой няма да я забележи. После ще се върнем обратно — надяваше се да я примами обратно в леглото, но тя вече го беше предупредила, че иска да отиде при Ейнджъл рано сутринта. — Само ми дай минутка да взема душ и ще се видим в кухнята.

Тя кимна и тръгна към вратата.

Не беше твърде неловко, при положение че беше първият им ден след нощта заедно.

Не бяха говорили за случилото се, а и не искаше да я уплаши. Вероятно тя щеше буквално да избяга, ако знаеше колко много й се бе наслаждавал и колко много искаше да бъде с нея отново. Мълчанието го устройваше напълно.

Мълчанието изобщо — не съвсем.

— Сара?

Тя се обърна към него.

— Да.

— Защо не пренесеш нещата си тук?

Тя присви очи. Преценяваше предложението му.

— Наистина ли смяташ, че ще те оставя да спиш сама в леглото си, докато си тук?

Развеселена усмивка се плъзна по устните й.

— Аммм…

— Разбира се, ако предпочиташ да си сама…

Тя поклати глава.

— Веднага се връщам с нещата си — обърна се и излезе, оставяйки го развеселен.

И наистина доволен.

Не беше зле за първа сутрин. Сара беше тук, това беше най-важното.

Останалото щеше да се подреди от само себе си.

 

 

Закусиха набързо мюсли с мляко, преди да тръгнат към Ейнджъл. Закараха колата на Сара при Рейф и се върнаха обратно. Рейф се бе примирил с идеята да помогне на Сара и Ейнджъл да натоварят пайовете в минивана, но се оказа, че двамата мъже, пристигнали предния ден в хотела, вече бяха свършили тази работа. Сладкишите бяха на сигурно място в колата, заедно с табелките за цените и рекламните листовки.

Биф, Тод — с техните дрехи на ромбчета, не се виждаха никъде. Въпреки това Рейф звънна на брат си, за да е сигурен, че и той ще бъде на фестивала и ще наглежда Ейнджъл. Просто за всеки случай.

Сара слезе от джипа, накуцвайки по-осезаемо. Рейф определено бе спомогнал за това предната нощ, а сега се чувстваше на седмото небе, по-лек от перце.

— Извинявай, че закъсняхме — каза Сара и се насочи към Ейнджъл.

Рейф не можеше да откъсне очи от късата й свободна пола, която галеше дългите й крака, оскъдната й блуза без ръкави и мънистените чехли. Тя беше забравила шината за крака, но той тайно я мушна в багажника на колата. След дълъг ден в шатрата, Сара щеше да се зарадва на малко допълнителна подкрепа.

— Няма проблем — махна с ръка Ейнджъл.

— Биф и Тод свършиха тежката работа, за да не се мъчим ние — тя погледна с благодарност към двамата мъже, които се появиха на верандата, облечени толкова претенциозно, колкото и предния ден. Бяха дяволски странни и затова Рейф беше нащрек.

— Изглеждат наистина мили — коментира Сара.

Рейф се намръщи.

— Що за имена са Биф и Тод, по дяволите?

— Шшш! — смушка го тя с лакът. — Помогнали са на Ейнджъл, не се заяждай.

Рейф поклати глава, несъгласен с нейната защита. Не знаеше с какво точно го притесняваха, но беше факт. А инстинктът му никога не му изневеряваше.

Ейнджъл погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам. Защо не се срещнем пред шатрата? Може да ми помагаш в продажбата? — предложи на Сара.

Тя кимна енергично.

Рейф не можеше да разбере защо е толкова ентусиазирана да работи на щанда за сладкиши, но нямаше да помрачи усмивката на лицето й. Просто щеше да прекара деня в семейната шатра с роднините си, а и така можеше да я държи под око през цялото време.

Биф и Тод не бяха единствените непознати, които го притесняваха. Приливът на туристи щеше да прикрие всеки, който беше дошъл специално заради Сара. Но ако някой искаше да я нарани, първо щеше да си има работа с него.