Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (11)

Единадесета глава

Шатрата на Ейнджъл беше изгоряла до основи и от пожарната веднага определиха инцидента като палеж. Пиро беше до дъщеря си, когато пожарникарите я разпитваха, но тя не беше забелязала нищо необичайно през деня, нито беше в близост до шатрата по време на пожара. Пиро безмълвно благодари на бог, че никой не беше пострадал от огъня.

Пожарникарите инструктираха всички да напуснат района и Рейф покани Ник, Ейнджъл, Пиро и Вивиан да отидат в дома му за малко, докато ситуацията се успокои. Пиро изпрати Ви с Ейнджъл и обеща да се присъедини малко по-късно. Не можеше да спре да мисли за двамата мъже, които искаха от него да продава по-силни лекарства. Можеше ли да е съвпадение, че лошите неща започнаха да се случват, след като им отказа?

Не му се наложи да търси мъжете, за да разбере. Семейството му едва беше потеглило, когато те го откриха.

— Жалко е, че шатрата на дъщеря ти изгоря — каза русият и се приближи към него. — Беше толкова доволна от продажбите и от това колко много хора харесват сладкишите й.

— Хубаво е, че не беше в шатрата по време на пожара — включи се другият. — Чух пожарникарите да казват, че при това количество запалителна течност шатрата е изгоряла като съчка — щракна с пръсти до ухото на Пиро.

— Ако подобен пожар се беше случил в дома й, нямаше да успее да се измъкне — допълни русият.

Пиро потрепери от косвената заплаха.

— Какво искате да направя? — беше готов на всичко, за да защити семейството си.

— Говори с доставчика си и го подготви да се срещне с нас.

— Добре — съгласи се Пиро с чувство на вина. Щеше да се чувства още по-виновен, ако не го беше направил. — Но аз не се свързвам с него. Просто се срещаме на уговорено място в определен час на всеки две седмици. Трябва ми време.

Лъжата ще му спечели малко време да помисли — реши той, а ръцете му трепереха неудържимо, докато ги пъхаше в джобовете на панталоните си.

— Тук е прекрасно през лятото, така че не бързаме да се прибираме в града. Докато задвижиш нещата, прекрасната ти дъщеря ще бъде в безопасност. Съгласен ли си?

— Да. Но запомнете едно. Ако нещо се случи с дъщеря ми, вие ще сте първите, които ченгетата ще погнат. И двамата сте непознати, отседнали при нея — каза Пиро на русия мъж, който според него бе шефът.

— Не се притеснявай за нас. Можем да се грижим за себе си. Да се надяваме, че разбра какво се иска от теб сега.

Другият потупа Пиро по гърба.

— Отпусни се, старче. Всичко е наред. Връщаме се в хотела. Не знам за теб, но след вълнението тази вечер имам нужда от здрав сън.

Двамата му пожелаха лека нощ и си тръгнаха.

Пиро чувстваше, че ще повърне, а трябваше да отиде при Рейф. Той беше ченге и можеше да разпознае лъжата от километри. Пиро не искаше нищо друго, освен да му каже цялата истина, но първо трябваше да обмисли ситуацията. Семейството му беше в безопасност, поне докато той привидно следваше плана на двамата непознати. Това му даваше малко време да измисли как да оправи кашата, в която се беше забъркал.

Семейството му беше в паника и Рейф знаеше, че трябва да поеме контрола. Изпрати родителите си и сестрите си по домовете, след като ги убеди, че няма с какво повече да помогнат. После събра хората, пряко свързани с шатрата на Ейнджъл, в своята къща. Всички очакваха от него отговори, защото беше полицаят в семейството. Но той не можеше да им даде нито един.

Рейф огледа малката стая, където се бяха събрали всички, и потропа с ръце по масата, за да ги накара да замълчат.

Всички едновременно обърнаха глави към него.

— Най-напред искам да бъдете спокойни. Пожарната и полицията вече взеха показания от Ейнджъл като собственик на шатрата. Те ще продължат с разследването, но аз имам няколко допълнителни въпроса — отново огледа стаята и погледът му срещна очите на Сара.

— Да започнем с това, което знаем — предложи тя.

Той кимна.

— От пожарната са категорични, че е палеж. Използвана е запалителна течност.

Докато говореше, Сара си водеше бележки на тефтер, който откри в кухнята.

— Бензин — добави Ник. — Капитанът каза, че районът вони на бензин.

Сара кимна и записа още нещо.

— Това покрива всичко, което знаем за самото престъпление.

— Значи минаваме на възможните мишени — обади се Ник.

Ейнджъл пристъпи напред.

— Ами то е очевидно. Беше моята шатра, значи са преследвали мен.

Ник пристъпи към нея и я прегърна успокоително. Тя се опря на него за утеха. Поне нещо добро можеше да излезе от този кошмар — помисли си Рейф.

Погледна към леля си и Пиро, който пристигна по-късно. Вивиан беше притеснена и объркана, докато чичо му се потеше и крачеше около нея.

— Кой и защо би искал да разруши шатрата ми? — попита Ейнджъл.

— Просто продавах ябълков пай.

Рейф не знаеше достатъчно, за да може да я успокои, но имаше няколко по-деликатни въпроса, които можеха да му помогнат да ограничи възможностите.

— Освен това правеше резервации. Дали някой не се опитва да саботира бизнеса ти? — Някой друг, освен брат ми — помисли си Рейф.

Ейнджъл поклати глава.

— Мисля, че нямам врагове. Хората ме подкрепят — тя се усмихна вяло.

— Освен мен — Ник изненада всички, като изрече истината на глас.

— Ник — извика Ейнджъл ужасена.

Той вдигна ръце в знак, че се предава.

— Просто казвам очевидното, преди някой друг да го е направил. — Ник срещна разбиращия поглед на брат си. — Аз бях против начинанието с къщата за гости.

Трябваше да му се признае, че звучеше силно засрамен.

— Но ти не би изгорил шатрата — застъпи се Ейнджъл за съпруга си. — А и беше с мен по време на всички танци.

— Съгласен съм с Ейнджъл. Ник не е заподозрян — каза Рейф. — Кой друг в семейството може да има врагове?

Ейнджъл отново взе думата.

— Не че искам да съм мишената, но ако пожарът беше насочен към семейството, нямаше ли да бъде подпалена шатрата за подправки, а не пайовете?

— Зависи колко очевидни са искали да бъдат. Понякога могат да започнат отдалече, като предупреждение, вместо да се насочат към основната цел — обясни Сара.

Пиро се закашля силно.

— Татко, ще ти донеса чаша вода — Ейнджъл отиде до кухнята и се върна с вода за баща си.

Рейф кимна.

— Сара е права — съгласи се той, когато Ейнджъл се върна. Отново огледа стаята. — Пиро, добре ли си?

Възрастният мъж кимна.

— Нищо ми няма — изкашля се още няколко пъти, но вече не така силно.

Пиро беше подозрително мълчалив цялата вечер, вероятно от притеснение за сигурността на Ейнджъл.

— Някакви проблеми с доставките, за които трябва да знам? Недоволни клиенти? — поинтересува се Рейф.

— Не може ли да е просто случайност? Тийнейджърско хрумване? — попита Ейнджъл.

— Всичко е възможно — отвърна Сара.

Но Рейф не вярваше в случайности и инстинктът му подсказваше, че пожарът не беше случаен.

— Побърквам се от притеснение, че някой иска да нарани моята Ейнджъл — обади се Пиро.

Леля Ви кимна в знак на съгласие.

— Ейнджъл, скъпа, не искам да бъдеш сама в онази къща, пълна с непознати. Тази нощ ще спиш при нас — заяви тя с нетърпящ възражения тон.

Ейнджъл погледна Ник и кимна едва забележимо.

— Няма проблем, аз ще остана в хотела през нощта — каза Ник. — Ейнджъл няма да бъде сама.

Пиро въздъхна силно, очевидно успокоен.

— Ти си ми като син, Ник. Добро момче си. Благодаря ти.

— Беше дълъг ден. Изтощена и разстроена съм и наистина бих искала да се прибера у дома — съобщи леля Ви.

Рейф кимна.

— Пиро, заведи я вкъщи. Няма какво повече да направим тук, а Ник ще се погрижи за Ейнджъл.

— Това е добра идея, татко. И ти изглеждаш уморен. Приберете се и си починете — намеси се Ейнджъл. — Аз ще бъда добре.

— Добре — възрастната двойка се приготви да се прибира.

Както обикновено им отне още половин час, за да се сбогуват и приготвят. Рейф се надяваше, че пожарът ще отклони мислите на леля му от възможността Пиро да си има друга. Но когато ги изпращаше до вратата, тя го прегърна и му пошепна, че ще се обади следващия път, когато Пиро излезе сам.

Рейф се върна обратно в дневната, където Сара беше сипала студен чай. Тримата си говореха и изглежда се чувстваха добре заедно. Очевидно у нея имаше нещо, което печелеше семейството му на нейна страна. Чувстваше се като у дома си в малката му къща и сервираше на брат му и снаха му като домакиня. Рейф наистина харесваше това, което виждаше.

Но нямаше време да се наслади на момента.

— Сега, когато Пиро и Ви си тръгнаха, трябва да поговоря с вас — обърна се той към брат си и Ейнджъл.

— Какво има? — попита Ник.

Рейф погледна Сара.

— Преди да кажа каквото и да било, знаете ли за някакви дела, заведени срещу компанията? Или за някой недоволен, който би използвал Ейнджъл, за да иска нещо?

Брат му поклати глава.

— Говорих с татко по пътя насам и той също не знае нищо. Никой не може да си представи кой може да е набелязал нас.

Това Рейф вече го знаеше.

— Има много малка вероятност мишената да не е била Ейнджъл, а Сара.

— Какво? Защо? — попита Ейнджъл.

Сара се покашля.

— Накратко казано, аз трябва да свидетелствам срещу един човек в Ню Йорк и той иска да ме стресне дотолкова, че да не се прибера вкъщи и да дам показания.

— Или иска да й затвори устата за постоянно — Рейф застана до стола й и сложи ръце на раменете й. — Тя дойде тук да се скрие.

— О! — очите на Ейнджъл се отвориха широко.

— Все още не разбирам — заговори Ник. — Ако е дошла тук да се крие, предполагам, че не е казала на никого къде отива. Тогава защо смяташ, че пожарът е свързан с нея?

— Защото „Ергенският блог“ в Ню Йорк е публикувал информация, че съм избягала на романтично приключение с Рейф в родния му град — отговори Сара и разсеяно разтри контузеното си коляно.

— Невероятно — промърмори Ник. — Рейф ми разказа за проклетия блог, докато беше в болницата. Но ако никой в града не знае, че си дошла тук, то някой местен трябва да те е издал.

— Четеш ми мислите. — Извън това Рейф не знаеше нищо. Не можеше да си представи кой би съобщил на блога, че е тук.

— Кой би издал къде е отишла Сара? — зададе Ник същия въпрос на глас.

— Аз — обади се Ейнджъл тихо.

Всички погледи се насочиха към нея.

— Съжалявам! Смятах, че си тук само за да бъдеш с Рейф. Никога не бих го направила, ако знаех, че си в опасност.

Шокирана, Сара погледна Ейнджъл в очите.

— Но защо? Мислех, че сме приятелки.

— Приятелки сме. И не беше лично. Когато най-напред се появи и попита за стая, те разпознах от статиите за инцидента на търга. Но се сетих и за снимката ти в „Ергенският блог“. Пускам реклами във вестниците и съм абонирана за повечето.

— Това все още не обяснява защо си я предала — нападна я Ник гневно.

Очевидно всички добри чувства, към които двамата се стремяха, се бяха изпарили.

— Защо го направи? — попита я Рейф по-дипломатично от брат си.

— По същата причина. За да споменат името на хотела във вестника и да стимулирам бизнеса — тя погледна Сара, а после и Ник. Очите й изказваха съжаление. — Но никога не бих поставила бизнеса пред безопасността на Сара. Не знаех!

Сара въздъхна продължително.

— Вината не е твоя — каза тя и успокои Ейнджъл. — Всъщност е доста находчива реклама, ако питаш мен.

— Толкова си великодушна… — Ейнджъл стана, изтича в банята и затвори силно вратата след себе си.

Ник прокара пръсти през косата си.

— Каква находчивост? Била е егоистична и глупава, точно като проклетия бизнес — промърмори той.

— А ти си твърдоглав идиот — сряза го Рейф, решен да не го остави да пропилее напредъка си в нов скандал. — Ако Сара не се сърди на Ейнджъл, и ти нямаш право да го правиш. Не се дръж като кретен само защото е споменала хотела. Трябва да го приемеш, помниш ли?

Преди Ник да успее да отговори, съпругата му се върна с червени очи и подпухнало лице.

— Съжалявам! — каза тя отново.

— Няма проблем. Нямаше как да знаеш, че не искам да се набивам на очи — успокои я Сара отново.

— Виж — каза Рейф — всички сме разстроени заради пожара, но най-важното в момента е, че никой не пострада. От тук нататък трябва да сме по-внимателни. Защото реално не знаем кой е бил действителната мишена.

Той срещна погледа на Сара и тя кимна в съгласие.

Беше възможно Морли да е изпратил хора за нея и бензинът да е пламнал по-рано или по-късно от предвиденото, което я бе спасило. Но също така бе възможно някой да има зъб на Ейнджъл, семейството й или и двете и пожарът в шатрата да е бил просто предупреждение.

Докато не знаеха кой е бил мишената и защо, Рейф искаше всички от семейството му да са нащрек и много внимателни.

Ник изпрати Ейнджъл до колата й и премисли събитията от вечерта. В един момент двамата танцуваха и се сближиха, а после тя видимо се паникьоса. Каза, че има нужда от въздух и той я пусна, остави я да се отдалечи. В следващия момент чу хора да крещят и за малко не получи инфаркт, когато видя дима над шатрата й. Не знаеше дали не е отишла там, за да се усамоти.

Ако интересът на Биф и Тод не го беше стреснал достатъчно, то пожарът бе повече от достатъчен. Трябваше да оправи нещата, преди да е станало твърде късно.

— Съжалявам за блога. Никога не съм искала да нараня Сара — проговори Ейнджъл.

Ник кимна.

— Знам.

— Беше дълга нощ и нямам търпение да си легна. Лека нощ — каза тя нежно.

— Оставам при теб, забрави ли?

— Помислих, че го каза просто за да не тревожиш татко и Ви. Не мога да си представя, че наистина си съгласен да преспиш в хотела.

Той пристъпи към нея.

— Така ли мислиш?

Сърцето му биеше лудо.

Тя кимна.

— Е, грешиш. Ако пожарът беше започнал по-рано през деня, можеше да те убие.

Тя се облегна на вратата и срещна погледа му.

— Паникьосал си се. Разбирам. Но това не променя истината за нас.

— Която е?

— Едно нещо е да танцуваме заедно и да се разбираме за двадесет минути. И съвсем друго — да се помирим за това, което ни раздели от началото — каза Ейнджъл внимателно.

Той я хвана за китките, притегли я към себе си и я целуна жадно. За миг тя замръзна от изненада, но после бавно и сигурно се отпусна в ръцете му и го целуна в отговор. Отвори се за него. Прие го, заедно с всичко, което той искаше да й каже, но не знаеше как да го облече в думи.

Ник прекъсна целувката пръв и опря чело в нейното.

— Нека се прибера у дома с теб тази вечер. Нека се уверя, че си в безопасност — той едва разпозна пресипналия си глас.

Тя прокара език по устните си и бавно кимна.

— Добре. Можеш да се прибереш с мен.

Сърцето му отново заби лудо.

— Но между нас не може да се случи нищо — предупреди го Ейнджъл.

Бавно преброи наум до пет, защото не искаше да се кара и да изгуби почва. А това беше новост за него.

— Разбирам.

Но не му беше достатъчно просто да преспи в къщата за гости. Искаше я обратно в живота си, завинаги. Тя все още смяташе бизнеса за основа на проблема помежду им, но той вярваше, че трябва да поговорят. Нещо, което Ейнджъл нямаше да направи без натиск.

— Ами ако посетим семеен консултант? — попита той за своя изненада. — Така ще сме сигурни как да оправим нещата, преди да опитаме.

— И преди отново да разбия сърцето си — тя примигна и по бузите й се търколиха сълзи.

Той ги изтри с ръка.

— Сърцето ти все още е разбито — каза дрезгаво. — Моето също.

Докато я следваше обратно към дома й, Ник за първи път почувства прилив на надежда. Тя се съгласи да се срещнат със семеен консултант. Може би терапевтът щеше да й помогне да говори за аборта и да им покаже как отново да изградят съвместно бъдеще.

Не знаеше дали ще успеят да се справят. Но я обичаше достатъчно, за да опита всичко.

 

 

Рейф ги изпрати, после заключи вратата и включи алармата.

— Утре рано сутринта ще се обадя на компанията и ще инсталирам радар и аларма за района — каза той.

— Нима още нямаш? — учуди се Сара.

— Не. Алармата покрива само вратите и прозорците. Истината е, че я инсталирах, защото рядко идвам тук. Престъпността е толкова малка, че не беше необходимо нищо повече.

Сара прехапа устни. Вината вече я разяждаше. Ами ако тя беше мишената на пожара, беше предизвикала страх и причинила неприятности на семейството му, да не говорим за разходите по възстановяването на шатрата…

— Не искам да харчиш повече пари за алармена система заради мен. Ако не ти е трябвала преди, не ти трябва и сега.

— Не спори. Необходима е. Дойде тук, за да се чувстваш в безопасност, и възнамерявам да съм сигурен, че още е така. А и никога не е загуба на пари да инвестираш в по-добра алармена система — той пусна щората в кухнята и седна до нея на дивана. — Какво не е наред?

— Просто не искам да създавам проблеми за цялото ти семейство. Може би трябва да се върна в града.

Той повдигна вежди.

— Ако го направиш, идвам с теб. Тогава ще трябва да инсталираме истинско произведение на аларменото изкуство в апартамента ти, а и на входната врата, което само ще ядоса хазяина ти. Е? Какво избираш?

— Добре, може да подобриш алармата тук — но щеше да му плати разходите, независимо колко щеше да спори той.

Доволна усмивка изгря на лицето му.

Беше секси, когато беше притеснен, секси, когато беше щастлив, секси и когато имаше доволна усмивка на лицето си. Господи, здраво съм хлътнала, помисли си Сара.

— Земята вика Сара? — Рейф размаха ръка пред лицето й.

— Извинявай, разсеях се — усмихна се тя. — Какво казваше?

— Попитах дали Биф и Тод ти се струват възможни заподозрени.

Не беше изненадана, че я попита. От първия момент не ги харесваше. А и тя беше започнала да се чувства неспокойна от това, че се навъртаха постоянно около тях.

— Те са странни, но вече ги отхвърлих, защото при настаняването казаха, че са направили резервация предварително. Може да попитаме Ейнджъл, но предчувствам, че не са излъгали.

— Да, странни не означава непременно престъпници. Но ще ги държа под око.

Сара кимна.

— Мисля, че е добра идея.

— Благодаря, че прости на Ейнджъл. Мисля, че Ник взе пример от теб — сподели Рейф.

— Тя не е искала да направи нищо лошо.

— Сега разбираш ли какво имах предвид, когато ти казвах колко трудно се живее тук, където всеки се меси в живота ти? За Ейнджъл е едно и също да каже за теб на блогъра или на най-близкия си съсед.

Сара сви крака на дивана и се намести по-близо до него.

— Всъщност, смятам го някак за мило. Осъзнаваш ли, че в града едва виждаме съседите си? Едва се виждаме с приятелите си, освен ако не положим изключително усилие. Тук хората ги е грижа един за друг.

— И нямаш против, че Ейнджъл те предаде заради собствени егоистични причини? — попита я той.

— Щях да съм разстроена, ако го беше направила, за да ме нарани, но тя нямаше представа, че съм дошла да се скрия — срещна погледа на Рейф. — Предполагам, че просто ми харесва идеята да има място, където съм част от нещата, знаеш ли?

— Звучи като осъзнаването, че ми е приятно да те виждам със семейството си — призна той с дрезгав глас.

Сара си спомни разговора им за бившата му приятелка и как той не е искал да я споделя с всички и да я излага на хаоса, който вървеше със семейството му. Рейф негласно я беше разграничил от Ким. Чувстваше се все по-въвлечена в малката общност и обичливото му семейство и не знаеше какво да прави с това или с тях.

— Изморена съм — проговори накрая.

— Беше дълъг ден. Трябва да поспим.

— Идвам веднага — каза Сара. Имаше нужда от малко време да се събере.

И да си напомни, че не признава дългосрочните връзки и обвързването. Че колкото и да харесваше семейството му, беше просто посетител, който щеше да си отиде и скоро да се завърне към уединения си живот.

Мисълта не я успокои толкова, колкото очакваше.