Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (10)

Десета глава

Сара застана под душа и когато струята обля тялото й, умората от деня се свлече като дреха от нея. С изненада установи, че с нетърпение очаква танците същата вечер. Неочаквано беше обикнала малкия град, хората и начина, по който семейството на Рейф я беше приело като стар приятел. Най-много обичаше начина, по който Рейф я гледаше, когато си мислеше, че тя не го забелязва. Тъмните му очи пируваха с тялото й, а тя се наслаждаваше на вниманието.

Вдигна брадичка и остави струята да плисне в лицето й и да отмие грима и прахоляка на деня. Не усети кога вратата на банята се отвори, но със сигурност видя как Рейф дърпа завесата и пристъпва под струята до нея.

— Ами, здравей — каза тя, докато бършеше водата от очите си.

Той се ухили.

— Здравей и на теб.

Взе сапунената гъба от ръцете й и коленичи в краката й. С умишлено старание Рейф започна от пръстите на краката й, прокара сапунената гъба по глезените й и нагоре по прасците, без да бърза. Изчака сапунът да се разпени и спря за момент, докато водата го отмие. Бавно, но постоянно, той я докосваше все по-нагоре, дразнейки я, докато се приближаваше до основата на бедрата й.

Сара потръпна от чувственото усещане и затвори очи, докато той продължаваше. Гъбата, едновременно мека и груба на допир, се плъзгаше все по-високо по бедрата й, докато кокалчетата на ръката му не докоснаха влажните й гънки. Сара потрепери и потърси с ръка опора в стената.

Неочаквано палецът му погали набъбналите й устни и тя за малко не припадна от сладостта на усещането. Когато се опря на стената, той пусна гъбата и положи устни на мястото, където тя най-силно го желаеше. Движението на горещия му език и силната му челюст беше вълшебно.

Тя изстена и се облегна назад. Студените плочки се притискаха в гърба й, докато езикът му пърхаше напред-назад, отново и отново, увеличавайки възбудата и удоволствието й до непоносимост. Сара сви ръцете си в юмруци и издаде ханша си напред с желание за по-твърдо и дълбоко проникване.

Той я разбра и плъзна пръст между гънките й.

— Дааа — думичката се изплъзна от устните й като стенание.

— Моя си — обеща й той, дрезгавият му глас беше още по-възбуждащ.

Дългият му пръст се плъзна извън нея, отново вътре, вън, докато Сара се изгуби в усещането. Вече не можеше да каже кое е по-хубаво — пръстът му между гънките й или натискът върху тях. Тогава той разтърка с палец клитора й всеки нерв в тялото й бе залят от удоволствие, което я изпрати в сладострастна забрава.

Когато отново дойде на себе си, Рейф беше изправен, опрял ръка на стената до нея, с доволна усмивка на красивото си лице.

Водата, все още гореща, обливаше телата им.

— Изглеждаш толкова доволен, колкото аз се чувствам.

— Не съвсем — отвърна той през напрегнат смях. Наведе се напред и я целуна продължително.

Вкуси себе си по устните му и отново го желаеше, но този път в себе си. Той я придърпа нежно и твърдият му член се опря в стомаха й, пулсиращ от желание.

— Трябва да проникна в теб — както винаги, Рейф изглежда беше прочел мислите й.

Сара прокара ръце през мократа му коса.

— Тогава какво чакаш?

— Твоето коляно, моето сърце — напомни й той.

Направи гримаса при споменаването на травмата й. Нещо, което беше успяла да избута в най-далечното кътче на съзнанието си, докато беше тук.

Рейф спря водата и дръпна завесата. Взе кърпа от закачалката, уви я около нея и някак си двамата успяха да стигнат до леглото.

Кърпата падна на пода. Те се хвърлиха на леглото. Рейф се претърколи върху нея, тялото му покри нейното — възхитително горещо, греховно секси.

Той спря за миг и я погледна в очите. Всичко около тях изчезна и останаха само двамата. Рейф отметна косата от лицето й и целуна устните й толкова нежно и благоговейно, с такава чувственост, която тя не бе готова да понесе. И с която вероятно никога нямаше да може да се справи.

Но Сара искаше той да знае колко много го желаеше. Тя посегна и погали бузата му.

— Люби ме.

В очите му се изписа готовност.

— Мислех си, че никога няма да ме помолиш.

Той се дръпна леко назад и се плъзна в нея. Пенисът му бе твърд и копринено мек, нежен и напорист. Цялото й тяло се вкопчи в него и тя почувства как той пулсира в нея. Затвори очи, за да запамети по-добре този момент — тялото му върху своето, еректиралият му пенис в себе си и абсолютната съвършеност на сливането им.

Рейф се плъзна извън нея, после отново вътре, бавно навън и рязко вътре, по-бързо и по-бързо с всеки тласък на бедрата. Телата им се движеха в синхрон. Възбудата нарастваше, желанието бе неутолимо и тя се приближаваше все по-бързо до края. Неочаквано оргазмът й я изненада, когато неописуемо удоволствие се разля по цялото й тяло на силни вълни, които я оставих безжизнена, но безмерно щастлива в обятията му.

Рейф се претърколи до нея задъхан.

— Уау — промълви той през накъсани вдишвания.

— Да, наистина — тя се обърна и срещна погледа му. Бузите й бяха зачервени, лицето й сияеше.

Той се ухили.

— Ще го приема за комплимент.

Тя се засмя.

— Моля те, направи го.

Рейф преглътна трудно. Сара беше толкова дяволски привлекателна и секси. Пасваха си в леглото, както и извън него.

Но имаше нещо, което и двамата бяха забравили в бързината.

— Не използвахме презерватив.

— Пия хапчета. А и двамата сме тествани за спин. Всичко е наред — промърмори тя.

Мобилният му телефон иззвъня, прекъсвайки мислите му, и той се обърна да провери номера.

— Капитанът е.

Рейф седна в леглото.

— Здрасти, шефе.

Мъжът говореше силно, така че и Сара успя да го чуе.

— Мисля, че ясно й казах да не се набива на очи. Как проклетият блог успя да я открие и в Хидън Хел?

— Хидън Фолс — поправи го механично Рейф.

Сара започна да се смее, преди реалността и сериозността на ситуацията да се стоварят върху нея.

— Всички знаят, че съм тук? — прошепна тя ужасена.

— Според блога тя е отседнала в място, наречено „При Ейнджъл“ — продължи капитанът.

Мамка…

— Тя вече не е там, при мен е. Така е много по-защитена.

— Добре, кажи й да внимава! — изрева капитанът.

— Ще се грижа за нея, шефе — обеща Рейф, без да откъсва очи от нея.

Погледът му изпиваше голото й тяло, прекрасните й гърди, големите й зърна…

— И ако разбера нещо за Морли, ще ви се обадя — продължи капитанът. — Но предлагам да сте много внимателни. Просто в случай че хората му я проследят и там — мъжът промърмори ругатня и затвори.

Рейф остави телефона на шкафчето. Обърна се към Сара, която се сгуши в него.

— Някой е казал на „Ергенският блог“ че съм тук? — попита тя.

Той я прегърна и притегли плътно към себе си.

— Така изглежда. Но ако трябва да сме честни, никой тук не знаеше, че си дошла да се криеш.

Тя нацупи устни.

— Не съм забелязала никакви подозрителни непознати в града.

Той поклати глава.

— Не би различила непознат от местен — напомни й той и се засмя, но бързо се опомни.

— Тази вечер трябва да останем у дома.

— Не, не трябва! Няма да спра да живея нормално — тя въздъхна продължително. — Ако някой ме преследва, ще ме открие и тук, и в града, но няма да стоя заключена от страх. А и е по-безопасно да съм на оживени места.

— А и аз ще съм като лепнат за теб тази вечер. Не се притеснявай.

Рейф наистина държеше на думите си.

 

 

Ежегодната танцова забава се случваше заедно с годишния фестивал на главната улица, по-точно на голямата поляна през улицата, точно срещу магазините. През годините групите, които забавляваха гостите на фестивала, от неизвестни местни банди бяха стигнали до финалисти в „Америкън Айдъл“, които се връщаха в родния си град, за да почетат феновете си. Тази година щеше да свири известна поп група и поляната беше пренаселена от хора. За разлика от Сара, Рейф със сигурност различаваше местните от гостите на града.

Той се огледа и прецени обстановката. По-възрастните си бяха донесли столове и се бяха разположили удобно за изпълненията, младежите се събираха на групички около импровизираната сцена, а останалите жители на града се шляеха или танцуваха.

Рейф и Сара стояха заедно и слушаха музиката. Той плъзна ръката си в нейната и я придърпа към себе си.

— Да танцуваме — изненада го тя, като се обърна към него и обви ръце около шията му.

— Чудесен начин да бъда близо до теб — Рейф постави ръце на кръста й и двамата започнаха да се движат в ритъм.

С нежна въздишка Сара се сгуши в него и отпусна глава на рамото му. Приливът на емоции сви стомаха му на топка.

— Така ми харесва — промърмори тя.

— И на мен — той вдиша дълбоко и пое лекия изкусителен аромат на парфюма й.

Гъвкавото й тяло се докосваше чувствено в неговото. Въпреки мускулите и добрата физическа форма, тя беше нежна и женствена на точните места и той плъзна длани към основата на гърба й. Ритмичното движение още повече го възбуди.

— Винаги ли си в града за фестивала? — попита го Сара, без да забелязва реакцията на тялото му.

— Когато мога. Обикновено идвам тук за седмица-две всяко лято и ако успея да го планирам — да, тук съм — именно през лятото правеше всичко възможно да се прибира, за да се наслаждава на усамотената си къща край езерото.

— И с кого щеше да танцуваш, ако не бях дошла? — попита Сара закачливо.

Той се засмя.

— Обикновено просто се размотавам със семейството си и стари приятели.

— Никога ли не си водил Ким тук за фестивала? — попита тя за бившата му годеница.

Дали долавяше в гласа й нотки на ревност, или си въобразяваше? Не се изненада, че най-накрая повдигнаха темата. Никога преди не бяха говорили за това. Но и никога преди не бяха правили секс. Явно личните въпроси бяха част от уговорката. Дори и отдавна да беше приключил с този период от живота си. Отново се концентрира върху въпроса на Сара.

— Никога не съм водил Ким тук.

— Мога ли да попитам защо?

— Разбира се — той просто не знаеше как точно да го обясни разбираемо.

Сара зарови пръсти в косата му и започна изкусително да потърква бедрата си в неговите.

Беше му трудно да мисли за друга жена, докато Сара беше в ръцете му, но се насили да се съсредоточи. Беше се влюбил в Ким силно и бързо. Тя беше привлекателна и обсеби цялото му внимание. Не искаше да я споделя със семейството си и любопитните им въпроси — пълна противоположност на чувствата му към Сара, осъзна той силно изненадан. Обичаше тя да бъде част от личното му пространство и обкръжение.

Но нямаше време да се замисля над това. Сара очакваше отговор.

— В началото на връзката бях твърде зает със специалните части и нямах време да се прибирам — каза той накрая. — А и не исках да я споделям с всички и да изживявам хаоса, който подобно посещение щеше да създаде. Или поне така си мислех навремето.

Но сега осъзнаваше, че въпреки заблудите му, връзката му с Ким беше изцяло сексуална, не емоционална. Благодарение на Сара ясно виждаше разликата.

— Какво се случи след това? — продължи тя с въпросите.

И двамата знаеха, че не пита за посещенията му в Хидън Фолс, а за края на връзката с Ким.

Той издиша рязко.

— Не съм сигурен. Знам, че се радвах на компанията й и на сериозната връзка. И поне в началото тя изпитваше същото. — Двамата имаха еднакъв вкус за филми и телевизионни предавания и въпреки че бяха отдадени на работата си, и двамата искаха семейство.

В един момент.

Но този момент започна да става все по-далечен и по-далечен за Ким. Нещо, което той не искаше да споменава пред Сара, за да не й припомня разликите между тях. Що се отнасяше до Ким, те така и не определиха дата за сватбата въпреки неговото настояване. Защото тя беше по-млада и искаше да се концентрира върху кариерата си. Той я разбираше и оставяше да бъде свободна. Беше прекалено лесно. Просто когато въодушевлението му се изчерпа, се оказа, че не е толкова загрижен. А явно и с нея се беше случило същото.

— И двамата живеехме активно, но успоредно, и се засичахме все по-рядко — обобщи Рейф случилото се.

Той беше твърде зает с работата си, за да ухажва Ким, а тя беше съсредоточена върху кариерата си в рекламната агенция и нямаше много време за него. И видимо никой нямаше против.

Сара запази мълчание, за да му даде възможност да събере мислите си, но той не можеше да откъсне поглед от големите й кафяви очи и розовите устни, които така отчаяно искаше да целуне.

И щеше да го направи веднага след края на разговора.

— Мисля, че с Ким бяхме толкова време заедно, защото нито един от двамата не очакваше много от другия. Накрая просто ни беше удобно, но не бяхме влюбени.

Сара плъзна пръсти в основата на тила му и той почувства допира й точно така, както имаше смисъл — ако наистина беше обичал Ким, интересът му към Сара щеше да отшуми с времето. Нямаше да бъде толкова изкушен от нея, че да се налага да сменя партньора и смяната си.

Пое си дълбоко въздух.

— Според мен Ким знаеше толкова добре, колкото и аз, че удобството не означаваше любов. Краят настъпи твърде лесно и цивилизовано.

Сара кимна бавно.

— Наистина съжалявам.

Той я погледна право в очите.

— А аз не.

Между тях се настани мълчаливо разбирателство, сексуално заредено и неоспоримо горещо, и тя премести поглед към рамото му, очевидно смутена от емоционалната връзка, която не можеше да отрече.

Това, което го радваше, ужасяваше нея. Докато той се увличаше все по-силно, тя издигаше все по-високи стени.

Това ги поставяше в решителен момент от взаимоотношенията им. Опитен в преговарянето с престъпници, Рейф знаеше кога да упражни натиск и кога да отстъпи без оглед на собствените си желания. А сега знаеше, че единствено сексът със Сара никога нямаше да му бъде достатъчен.

Ако искаше да преодолее защитните й механизми, трябваше да действа бавно и внимателно. Да не я обърква допълнително, когато тя се колебаеше и беше несигурна. Но трябваше и да признае фактите. Дори и да направеше всичко правилно, пак нямаше гаранция, че ще успее. Беше редно да се запита дали въпреки всички пречки и вероятността от провал е готов да се разкрие и да отвори сърцето си.

— Виж — възкликна Сара и прекъсна мислите му.

Той проследи погледа й до мястото, на което Ейнджъл и брат му танцуваха прегърнати. Никой от двамата не говореше, пристъпваха бавно в обятията си и се радваха на компанията си.

— Те не се карат.

— Това е истинско чудо — ухили се Рейф.

— Ейнджъл още го бича — каза Сара с щастлива въздишка.

Рейф се обърна към нея.

— И Ник я обича. Просто ми се иска да можеха да преодолеят различията си.

Сара наклони глава и косата й се посипа по раменете й, напомняйки му колко прекрасно е чувството да вплете ръце в дългите копринени кичури, докато тялото му пирува с нейното.

— Ник трябва да приеме промяната в Ейнджъл — продължи Сара, без да забелязва мислите на Рейф. — Той очаква от нея да бъде момичето, за което се е оженил, но тя не е. Изгубила е дете и това я е променило.

Рейф примигна, изненадан от информацията, която Сара беше успяла да събере.

— Ейнджъл ли ти разказа?

Сара сви рамене.

— Какво да ти кажа. Паснахме си и тя ми се довери.

— Разбирам — отвърна Рейф.

Сара се разбираше със семейството му. Поредното нещо, което харесваше у нея.

Рейф погледна другата двойка.

— Мисля, че Ник се нуждае Ейнджъл да му се довери малко повече.

Сара кимна.

— Но не виждам как това ще се случи скоро — отвърна тя и въздъхна отново.

— Надявам се, че брат ми ще успее да се промени. Ник е много твърдоглав.

— Ако Ейнджъл значи достатъчно много за него, ще се справи — каза Сара убедено. — Валидно е и обратното.

Нова изненада за Рейф. Сара очевидно таеше надежда за бъдещето на брат му и Ейнджъл.

— Внимавай, или ще те помисля за оптимист — пошегува се той.

Сара прегърна раменете му и продължи да танцува, без да му отговори.

Рейф беше уверен в инстинкта си, че дълбоко в себе си Сара беше просто жена, която вярваше в обвързването, колкото и да твърдеше, че не го иска.

— Чичо Рейф!

Чул гласа на Тони, Рейф пусна Сара.

— Здрасти, хлапе. Какво става?

— За съвета ти. Не беше особено добър.

— Какво стана? — попита Сара.

— Чичо Рейф каза да се преструвам, че не мога да ударя топката, за да ме забележи Пийт Гудфренд^[1].

Пийт Гудфренд? Рейф произнесе името беззвучно зад гърба на Тони.

Сара рязко поклати глава.

Рейф се прокашля.

— Направи ли го?

Тони кимна.

— Той ми показа как да замахвам. Направих го. После взех бухалката и отидох на позиция.

— И?

— Замахнах с всичка сила, ударих и топката излетя извън парка!

— И какво се случи?

Тя наведе глава.

— Пийт трябваше да я хване.

Сара и Рейф направиха съчувствена гримаса.

— Ти не спомена това — опита се да се оправдае Рейф.

Сара се засмя.

— Тони, чуй, знам какво е да харесваш някого, който не те забелязва.

Младото момиче погледна Сара с очи, пълни с надежда и обожание.

— Какво да направя?

— Хмм — какво беше направила Сара, когато Рейф не я забелязваше?

Нищо, защото той беше обвързан. Но какво щеше да направи, ако той не беше?

— Тони, скъпа, мисля, че трябва да бъдеш себе си. Ако обичаш спорта, говори за това с Пийт. Ако обичаш музиката, говорете за това. Бъди истинска. Обръщай му внимание. Ако е писано, той също ще те хареса.

Тони набръчка носле като малко сладко животинче. Рейф се приближи и я прегърна през раменете.

— Помниш ли какво ти казах? Ти си страхотно хлапе и се обзалагам, че той вече те е забелязал.

— Чичо ти Рейф е прав. Може да е срамежлив или пък да си мисли, че приятелите ще му се смеят, ако хареса момиче. Но ти трябва да си по-силна. Обърни му внимание и виж дали си заслужава.

— Супер! Страхотна си, Сара!

Тя се ухили, поласкана от комплимента на сладката тийнейджърка.

— Отивам да опитам. До скоро! — Тони изтича обратно сред множеството.

Сара въздъхна продължително.

— Уау. Тя определено не е лесна.

— Справи се с нея като професионалист — погледът на Рейф беше изпълнен с възхищение.

Беше виждала този поглед и преди, по време на тренировка или когато обезвредеше престъпник. Но никога не го беше виждала да й се възхищава за нещо толкова лично. Топлината в очите му я накара да настръхне.

Така се почувства и когато гледаше него с племенничката му на верандата. Умееше да се разбира с деца, независимо дали съветите му бяха добри… или, както в този случай, лоши. Би бил идеалният мъж, с когото да се създаде семейство.

Ако искаше такова нещо. А тя не искаше. Защото никога нямаше да се справят заедно и след това тя щеше да бъде наранена като баща си, когато майка им ги напусна.

Сара си пое рязко въздух.

— Благодаря, но е лесно, защото Тони е страхотно хлапе.

— Сара… — Рейф протегна ръка към нея. Очевидно искаше да й каже нещо.

Нещо, което тя не желаеше да чуе, защото щеше да означава, че трябва да се откаже от него по-скоро, отколкото планираше.

— Пожар! — изкрещя някой в тълпата.

Тази единствена дума привлече вниманието им. Обърнаха се към главната улица. Във въздуха над сградите и шатрите непосредствено пред тях се носеше пушек.

— О, Господи!

Рейф изруга, хвана я за ръката и двамата се затичаха да видят какво се случва.