Уилям Блейк
Отровното дърво

Разгневих се на роднина,

казах му — гневът ми мина.

Разгневих се на врага си —

замълчах и все се въся.

 

И гневът ми се разлисти —

пиещ страхове блатисти,

грян от лъчезарни маски,

стоплян от лукави ласки.

 

Върза плод — така порасна,

ябълка в градина лъсна.

Зърна я врагът ми в зноя

и понеже тя бе моя,

 

снощи полунощ изчака,

крадешком пристъпи в мрака.

Днес, плода едва докоснал,

под дървото бе се проснал.