Джон Милтън
Щом знам как светлината…

Щом знам как светлината си охарчвам,

        в тоз тъмен свят, на жизнен път в средата,

        една ми дарба, смърт — щом е укрита,

        в бездействие душата ми затлачва,

а иска на Твореца си да служи

        и с праведен отчет да се представи,

        но Бог за дневен труд как я застави,

        защо кори, щом светлина не дава?

Търпение от вопъл ме спасява,

        не ще Бог дарби, ни човешки труд,

        хомота му кой носи най-добре,

той царството небесно наследява,

        и множества в нозете му ще лягат.

        Те също служат, що седят и чакат.