Карин Фосум
Който се страхува от мечки… (4) (Третият случай на инспектор Сейер)

Жената го очарова. Изникна от земята точно като огромните ели. Зад нея чуваше звука на самотен, величествен тромбон. Дълго стоя така, изпивайки я с очи: обли рамене, повдигаща се от вятъра рокля. Виждал я бе и преди. Тази жена живееше сама — Ерки го знаеше. Разговаряше рядко и слушаше само вятъра и крясъците на свраките. Той направи няколко крачки. Изпукаха клонки. Звукът от мотиката се усили. Той прикова поглед в грубите й ръце с дебели пръсти. Мотиката посичаше тревата със страшна сила. В това нямаше нищо женствено. Той продължи да върви, вече напълно безшумно, и забеляза, че жената постепенно усеща приближаването на живо същество. Ритъмът й на работа се промени. Първо се забави, после се ускори, сякаш за да прогони някакво опасение от предстояща случка. После тя спря и се поизправи. Внезапно го забеляза. Тялото й се вцепени, извито като дъга, с тресящи се гърди. Между тях затрептя изплашена струна. Ръцете й се вкопчиха в мотиката. За миг очите й се уголемиха, после се стесниха и възприеха суров израз. Халдис не беше страхлива жена, но в момента нещо я изплаши.

Той се сепна. Жената не смееше да продължи работата си. Той искаше единствено да я гледа как извършва тази обикновена дейност, да следи как задникът й се клати с определен ритъм. Но Халдис се изплаши. Ерки усети красноречивите сигнали, които тя изпращаше, и застина със свити пестници, неспособен да помръдне. Погледът й го срази като залп от стрели.