Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (7) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Пророкът

И така, стигнахме до четвъртото досие от сейфа на моя баща. То беше посветено на човека, който никога не се е опитвал да си присвои гръмки аристократични титли. Той смятал това за абсолютно излишно, защото неговото учение и без това щяло да го направи знаменит и уважаван! Името на този човек беше Ханс Хорбигер.

Хорбигер се родил през 1860 година в Австрия. Учил в техническо училище, работил като чертожник, после като специалист по компресори. Постигнал немалки успехи, патентовал редица свои изобретения и дори малко забогатял. Изобщо, Хорбигер можел да стане преуспяващ техничар, ако не било неговото хоби.

А хобито му било твърде необичайно, дори в онова време. Хорбигер се увличал едновременно от температурна физика, астрономия и древни митове. Ако всичко това се събере заедно, смятал той, щяло да се получи не просто смесица. В краен случай щяло да се получи идеално обяснение за произхода на нашия свят; сериозно различаващ се от това, което декларирала официалната астрономия. Нещо повече, неговата доктрина позволявала да се предсказва бъдещето. Ако теорията му се разминавала с данните на математиката, химията и физиката, то толкова по-зле за тези науки. Изглеждало, че Хорбигер постепенно започвал да се побърква на почвата на своите теории. Реакциите му ставали все по-малко предсказуеми, той не търпял никакви възражения от страна на околните; в очите му, според думите на очевидци, се появил фанатичен, съвсем безумен блясък. При това теориите му се отличавали със своя извратена, но магнетична логика, която привличала към него хората. Сред тях се оказал и Адолф Хитлер.

Именно благодарение на демоничната си притегателна сила Хорбигер съумял да организира цяло движение на своите съмишленици. Разбира се, злите езици твърдели, че в ръцете на новоизлюпения пророк се оказали големи финансови средства. Но откъде се взели те? Дори при целия им цинизъм не успях да намеря в действията на Хорбигер (за разлика от тези на Ланц) никакви користни мотиви. Наистина неговото движение разполагало с пари, постъпващи от състоятелните му членове. Но при това Хорбигер водел твърде скромен живот и всички постъпващи средства харчел, както се казва, „за делото“. Затова скоро в движението се появила собствена информация, собствен щат от пропагандисти, вербовъчно бюро. Започнали да излизат хорбигерски вестници и списания, организирали се многолюдни митинги. Бил организиран дори своеобразен профсъюз, членовете на който можели да разчитат на гарантирана работа при предприемачите-хорбигерианци. Движението имало толкова мощен прилив на сили, че Хорбигер можел да разговаря със своите противници с езика на заплахата: „Или ще се научите да вярвате в мен, или с вас ще се отнасят като с врагове“.

Три големи научни труда, четиридесет популярни книги, стотици брошури, месечното списание „Ключ към световните събития“ — ето резултатите от няколкогодишната дейност на Хорбигер. Новоизлюпеният пророк живеел, както и другите споменати от мен действащи лица, в Бавария и Мюнхен. И съвсем не била случайна срещата му през 1922 година с Хитлер, който по това време вече бил привърженик на теорията за „вечния лед“. Полубезумния старец с огромна бяла брада и гръмовит глас излагал своята теория, а главата на НСДАП го слушал с отворена уста. Ако Хитлер се опитвал да прекъсне Хорбигер, следвал сърдит вик: „Млъкни!“ По този начин никой повече не можел да говори с бъдещия фюрер на германската нация.

И грубостта, и повелителният тон — всичко се прощавало на Хорбигер. В средата на 20-те години неговото движение и НСДАП вървели ръка за ръка. Смятало се, че заедно те работят за едно и също дело: Хорбигер — в науката, Хитлер — в политиката. Една популярна листовка от онова време гласяла:

Нашите северни предци са придобили сила в снега и ледовете. Ето защо вярата в световния лед е естествено наследство на нордическия човек. Австриецът Хитлер изгони еврейските политици; друг австриец, Хорбигер, ще изгони еврейските учени. Със собствения си живот фюрерът показа, че дилетантът стои по-високо от професионалиста. Беше нужен друг дилетант, за да ни даде пълна представа за Вселената. Хорбигер ще разчисти пътя към науката, Хитлер — към политиката. Заедно те ще заведат Германия в блестящото бъдеще!

Подкрепата на Хорбигер се оказала твърде ценна за Хитлер. В учението за „вечния лед“ повярвали десетки и стотици хиляди хора, сред които били известни учени, например знаменитите физици Ленард и Щарк. При това Хорбигер се съгласил да смята и нарича своята наука „истински арийска“. Така в арийското политическо учение се появила собствена наука, която трябвало да даде отпор на еврейските учени!

Учението на побъркания пророк имало за цел да даде единно, универсално обяснение на всичко, което ставало на Земята. С други думи, то претендирало за ролята на свръхнаука, причудливо съчетавайки химията и физиката, биологията и историята. Най-главното — тя давала отговор на основните въпроси: кои сме ние, хората? Откъде сме дошли? Какво ни чака в бъдеще?

Каква била същността на доктрината на Хорбигер? Тя била основана на борбата между леда и огъня, между силата на отблъскването и притеглянето. Тази борба съществувала не само в Космоса, но и на Земята и определяла историята на човечеството. Тази история, писал Хорбигер, не била продължителна, постепенна еволюция. Това била история на резките подеми и на не по-малко резките падения. В човешката история една епоха сменяла друга. В началото, преди милиони години, Земята била населена от богове. После ги сменила расата на гигантите, след което последвали други, не по-малко причудливи цивилизации. Последната от тях, достигнала върха на развитието си, била арийската раса. Тя била най-прекрасната и най-съвършената от всички човешки раси и, ако не били злобните човекоподобни конкуренти, можела да просъществува до ден-днешен. Те, представителите на низшите раси, съумели да се смесят с арийците, да ги изтласкат от истинския път, измислили своя религия и наука, призвани да унищожат самата памет за висшата раса. Всички идеологии на съвременния Запад били не повече от резултат на заговор, древен, хилядолетен заговор, който трябвало да се смаже. Защото само по този начин човечеството можело да се очисти и да се върне към своите извори — висшата и благородна арийска раса.

Така не само трябвало да бъде, така щяло да бъде. Хорбигер претендирал, че е открил висши закони, общи за небето и земята, за Вселената и човешкото общество. Тези закони, казвал той, били напълно постижими и позволявали да се предсказва бъдещето. Отчитайки вечното противоборство между леда и огъня, тези два елемента на уравнението, можело да се разчете всяка величина, да се отгадае всяко събитие — минало, сегашно, бъдеще. Казано накратко, да се пророкува на напълно научна основа. И Хорбигер пророкувал до насита.

Той заявил, например че Луната рано или късно ще падне на Земята. Разстоянието между нея и спътниците, което ни изглежда неизменно, в действителност постепенно намалява. Колкото по-малко става разстоянието, толкова по-бързо ще бъде притеглянето на Луната и така — с все по-голяма скорост. При това приливните вълни ще се издигат все по-високо, докато накрая не залеят сушата (може би без най-високите планини). Климатът ще стане по-влажен, множеството животни, които сега живеят на сушата, ще станат земноводни или морски обитатели.

Космическите сили ще увеличат влиянието си и мутациите в животинския свят ще се извършват много по-често, отколкото сега. Накрая Луната, след като се приближи до Земята, ще се взриви и плътен пояс от каменни и ледени блокове ще обхване цялата планета. Рано или късно, според Хорбигер, те ще се стоварят върху Земята, предизвиквайки невиждана катастрофа. Само малко видове ще я преживеят и еволюцията фактически ще започне от нула. Ще да се появят нови животни и растения, нови човешки раси. Но това ще бъде само прелюдия към действително вселенска катастрофа.

Както Луната, така и Марс постепенно ще бъде притеглен от Земята. През последните години на съществуване на живот на нея кървавочервеното светило ще закрива целия хоризонт, засланяйки Слънцето. Но Марс е твърде тежък, за да стане просто спътник, каквато е Луната. Той ще падне върху Слънцето, но преди това ще докосне Земята и ще я притегли в атмосферата. И ето тогава, според Хорбигер, ще дойде краят на света. Океаните ще се надигнат, ще излязат от бреговете си и всичко живо ще бъде унищожено. Земната кора ще се взриви и планетата ще прекрати съществуването си, превръщайки се в огромен мъртъв камък. Притегляйки астероидите и покривайки се с кора от вечен лед, Земята рано или късно ще падне върху слънцето. Хилядолетната Земя ще се топи вътре в нажежената звезда, докато тя, на свой ред, не се взриви, слагайки началото на нови светове.

Но това е краят на гигантската драма. Но какво е било началото й?

Младата Земя имала не един, а четири спътника. Един голям — Луната — и три малки, които един след друг паднали на нашата планета. Тяхното падане било разделено между четири геоложки епохи, всяка от които била съвсем различна от другите. Всички вкаменелости, които изваждаме от земните недра, са се появили по време на падането на един от спътниците — това са моментални снимки, при това посмъртни, на съответната епоха.

След гибелта на някой от спътниците скоро се появявал нов — голям астероид, притеглен от нашата планета от Космоса. След падането на третата „луна“ изминали 138 хиляди години, в течение на които Земята самотно се въртяла около Слънцето. На Земята господствали могъщи цивилизации, създадени от великани. Те образували две огромни държави: една — в Андите, втора — там, където днес се плискат вълните на Северна Атлантика. Именно тази втора държава описал Платон, когато говорел за своята Атлантида. Очевидно древният грък по някакъв начин събрал откъси от древни легенди, предавани от уста на уста, и възстановил фрагмент от нашата история.

Едва преди 12 хиляди години Земята получила нов спътник — днешната Луна. Тя била много по-голяма от всички предишни и под нейното въздействие светът започнал стремително да се променя. Променила се дори формата на планетата. Цивилизацията на атлантите изчезнала за една нощ. Моретата прелели към полюсите и започнала нова ледникова епоха. Така се извършил Всемирният потоп, за който се говори в Библията. А текстът на Апокалипсиса е съвсем точно пророчество, отнасящо се за катастрофите, очакващи нашата планета!

След началото на новата ледникова епоха върху отломките на предишните култури се родила нашата човешка цивилизация. Всички ние сме плодове на мутации и деградации на великаните, загинали при потопа. Но различните раси деградирали в различна степен. Светлокосата арийска раса била най-близо до легендарните атланти. Останалите народи вървели към израждане и само арийците се опитали да достигнат минали висоти. Това, разбира се, предизвикало всеобща завист и образуваната от упадъчни раси юдохристиянска цивилизация правела всичко възможно да удържи арийците в своите окови. Тя ги накарала да забравят своето велико минало; но това, което бил загубил разумът, се мяркало някъде дълбоко в подсъзнанието.

Завладяващо, нали? И още как! А сега си представете как тези фантазии са действали на слушателя, когато пред тях излизал лично Хорбигер, надарен с блестящо красноречие. Още повече че хорбигерианците привеждали като доказателство на своите теории маса исторически и псевдоисторически факти. Например древните китайски сказания, които изобразявали Луната като огромен леден дракон, заплашващ всичко живо на земята. Или свещените книги на загадъчните коренни жители на Южна Америка — толтеките, в които историята на Земята се описвала в пълно съгласие с теорията на Хорбигер. И още — новогвинейските каменни фигури, високи десет метра, точно повтарящи облика на древните гиганти; и легендите на аборигените, разказващи, че именно така са изглеждали техните далечни прадеди.

Учението на Хорбигер успешно вървяло ръка за ръка с нацистката доктрина до определен момент. А после го постигнала участта на всички, които се опитвали да претендират да споделят с фюрера неговия успех. Следите на основателя на учението се губят. Може би, ако бях отделил по-голямо внимание на неговата съдба, щях да успея да открия истината за кончината на Хорбигер, но за това щяха да отидат няколко месеца или дори години. Ето защо реших да се задоволя с формулата, която се съдържаше в досието на немската криминална полиция: „Изчезнал безследно“. Така завършил пътят на човека, когото нацистите наричали Коперник на XX век.

Какво станало с основаната от него школа? Тя продължила да съществува, но вече в рамките на нова, нацистка наука. И макар че в крайна сметка нейното положение се оказало почти маргинално и хорбигерианците преживявали само благодарение на непрестанната подкрепа на всесилното СС Хитлер по стар навик се вслушвал в техните предсказания, особено в онези, които се отнасяли до времето. За което в крайна сметка си платил: през 1941 година, преди нападението на Съветския съюз, фюрерът дълго се консултирал с учениците на стария безумец: какво се очаква от предстоящата зима? И отговорът бил единодушен: зимата ще бъде една от най-топлите и меки за целия XX век! И Хитлер, убеден, че е сключил съюз със студа, не осигурил армията си с топло обмундироване. В резултат войниците на вермахта, достигнали почти до самата Москва, станали жертва на декемврийския студ. Смазката в оръжието замръзвала, войниците полудявали от студа, напълно губейки боеспособност. И само фюрерът, отказващ да вярва в действителността, крещял, че „вечният лед“ ще му помогне да преодолее всеки противник…

* * *

И така, четири досиета лежаха пред мен. За няколко години съществено ги допълних. Разбира се, някои нюанси останаха скрити, но главното разбрах: Хитлер не е бил сам. Редом с него е имало много хора, които ръководели фанатичния глава на нацистите, насочвайки дейността му в определено русло, внушавайки му определени идеи. Всички те недооценили мощта на своя партньор, съумял постепенно да се избави от тях и да върви по своя път. Ролите се сменили: марионетката станала кукловод, ловко използвайки способностите и талантите на онези, които се опитвали да претендират за главната роля, на всички мистично настроени интелектуалци.

Но дори това не беше най-любопитното в цялата история. Не разбирах защо ролята на Ланц, Хаусхофер, Зеботендорф и Хорбигер не се споменава в книгите, посветени на нацизма, защо за тях не се намират и два реда в гигантския куп литература, посветена на Третия райх. Може да се разбере защо тяхната роля се премълчава в хитлерова Германия; фюрерът не търпял до себе си конкуренти. Но защо за тях нищо не се споменава и след войната?

Рутина и липса на любопитство на изследователите? Или тези хора бяха ключът към някаква тайна, която беше по-добре да се скрие от човешките очи?

За да изясня това, продължих своите разследвания. Пътят ми минаваше през института „Аненербе“, или „Наследството на предците“, в който, както скоро стана ясно, беше работил и моят баща.