Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (6) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

По пътя към земята Туле

Историята на Зеботендорф в някои отношения повтаря историята на фон Либенфелс. Истинската му фамилия е Глауер, а името — Адам Алфред Рудолф. Родил се една година след Ланц в гъстонаселените саксонски земи, в семейството на железничар. От детските си години бил твърде честолюбив. Достигайки пълнолетие, решил да учи инженерство. Но това се оказало много сложно за него: след няколко години обучение в Техническото училище Илменау подал молба за постъпване на служба във военноморския флот. Било му отказано, след което юношата, мечтаещ за морска служба, се хванал на работа като огняр на търговски кораб. След като обиколил най-отдалечените краища на земното кълбо (в частност, Австралия и Далечния Изток) и няколко години скитане, решил да се върне в родината си. Поради редица причини трябвало да направи това по обиколен път през Египет и Турция. Тогава младият Глауер не предполагал, че ще остане в Турция дълги години.

През 1900 година плавал от Александрия за Константинопол през Пирея и Измир. На брега на Босфора потърсил своя стар познат, богатия земевладелец Хюсеин Паша. Кога е била установена връзката между двамата не е точно известно. Най-правдоподобната версия е, че Хюсеин и Глауер са се запознали по време на едно от плаванията. Младият немец сериозно се увличал от окултните практики и Хюсеин, който бил глава на един от тайните турски ордени, го взел под свое покровителство. И тогава, след пристигането на Глауер в турската столица, те се срещнали отново. Немецът, очарован от страната и обичаите й, жадно изучавал турски език и като удавник за сламка се хванал за предложението на Хюсеин да поработи като управител в неговите анадолски имения. Глауер дори не подозирал, че вече изцяло се намирал под контрола на хитрия турчин.

И ето че той се озовал в Анадола. Покрай стопанската си работа младият човек много общувал с турските мистици, живеещи в именията, и бързо попаднал под влиянието им. Глауер участвал в тайните им церемонили, според някои сведения, дори бил посветен. Негов главен спътник в разходките из околностите станало семейството на гръцките евреи Термуди, пристигнали там от Салоники. Членовете на това семейство имали недобра слава; нейният глава бил някога равин, но прекалено се увлякъл от кабалистичните практики и алхимията и заради това бил лишен от поста си. Но продължил заниманията си и Глауер за известно време станал негов съмишленик. Освен това Термуди принадлежал към масонска ложа и поддържал тесни връзки с розенкройцерите^[1].

Преди смъртта си Термуди направил Глауер един от главните си наследници. Покрай твърде приличната част от имуществото му (старият евреин бил също и собственик на голяма банка) немецът получил и цялата му окултна библиотека, а също и комплект от магически предмети, които пазел със себе си (и очевидно ги използвал) до края на живота си.

Парите позволили на Глауер да направи продължително пътешествие по Европа. Финансовата независимост му дала възможност да избира житейския си път. Под въздействието на европейските мистици той се приобщил към получаващото все по-голямо разпространение учение за чистата, арийска раса. Има сведения, че през 1908 година се е срещал с Либенфелс и е провел с него няколко продължителни разговора, в хода на които двамата мистици открили много общо помежду си. Но имало и непреодолими разногласия: ако Ланц безусловно слагал турците и евреите в низшата раса, то Глауер съвсем не бил категоричен. Той смятал, че ислямският мистицизъм и талмудичната^[2] кабалистика^[3] имат общи корени с арийските окултни практики. С това несъстоялите се партньори се разделили. Глауер се върнал в Турция, установявайки наистина много полезни отношения със семейството на барон фон Зеботендорф, един от най-необикновените хора в Европа по онова време.

Фамилията фон Зеботендорф се споменава в европейските хроники от X век, когато един от нейните представители служил в двора на германския император, който го посветил в рицар. Впоследствие родът придобил свое имение на Балтийското крайбрежие, а два века по-късно се сдобил с още едно „гнездо“ в Южна Силезия. Средните векове били време на разцвет на този род, който се разделял на многочислени могъщи клонове. Един от тях — Зеботендорф фон дер Роз се преместил в Австрия, където нейни представители служили в двора на Хабсбургите^[4]. Може би затова този клон се оказал най-жизнеспособен от всички. Докато останалите клонове се губели сред многобройните преселници в Северна Америка, фон дер Роз съумели да се задържат на повърхността и дори да запазят частица от миналото могъщество. Носели се упорити слухове, че фамилията принадлежала към главните масонски родове. Така ли е било или не, но през XIX век нейните представители започнали усилено да събират всичко, което се отнасяло към окултните науки. Зигмунд фон Зеботендорф бил в твърде близки отношения с Либенфелс и дори известно време членувал в ордена му. Очевидно чрез Ланц той се запознал с Глауер.

Старият Зеботендорф и младият Глауер твърде бързо намерили общ език. Толкова, че Зигмунд, който нямал собствени деца (неговата жена умряла млада — според някои сведения била принесена в жертва по време на една окултна церемония), решил да осинови Глауер. В Австрия това било невъзможно да се направи, доколкото се изисквало разрешение от императора, което той, бидейки здравомислещ, никога не би дал. Да чака, докато на власт дойде Франц Фердинанд, който покровителствал окултизма, старецът не можел. Оставал единственият изход — осиновяването да се направи в Турция.

Така след своите странствания Глауер се върнал в Турция вече с дворянска титла. Там той водел не двойно, а тройно съществуване: работел като скромен учител в еврейска колония и същевременно бил посредник на швейцарски и немски фирми. В частност, именно с негово участие бил разработен проектът на знаменитата Багдадска железница. През 1910 година току-що произведеният фон Зеботендорф създал своя мистична ложа, основаваща се в еднаква степен на традициите на източните ордени и европейското масонство.

Теоретично влизането в този орден било свободно за всички: християни, мюсюлмани, евреи. На практика орелът, ракът и щуката^[5] трудно се побирали „под един покрив“ и Зеботендорф бързо разбрал, че по този начин трудно ще постигне успех. През 1913 година оставил ордена под попечителството на един от своите немногобройни ученици и се върнал в Германия. През 1915 се оженил за някоя си Берта Ана Ифланд, притежателка на достатъчно голямо състояние. Това му било добре дошло, тъй като финансовото положение на Термуди силно се влошило. Службата в армията благополучно избегнал поради това, че имал турско поданство и през 1916 година се заселил в един от прекрасните баварски курорти.

Вероятно друг на негово място би се успокоил с това. Но спокойният живот не бил по вкуса на Зеботендорф. И когато в ръцете му попаднала една вестникарска реклама за някакъв Германски орден, чиято цел била да постигне расова чистота за немците, той незабавно се свързал с ръководството на тази организация.

Глава на ордена бил някой си Херман Пол. С него Зеботендорф твърде бързо намерил общ език. Основна роля изиграло увлечението им по езотеричните практики и древногерманските руни^[6]. Руните, смятал Пол, били магическа писменост на древните арийци, чиито наследници били германците. Но расовата им чистота се нарушила поради смешението със семитите и руните се оказали позабравени. Само малцина аристократи на тялото и духа пазели в кръвта си гените на древните арийци. Задачата на ордена била да събере тези хора заедно, за да възстановят могъщата древна раса. Идеята се харесала на Зеботендорф и той с радост се съгласил да стане глава на баварския клон на Германския орден. През цялата 1917 година той пътувал по Бавария, агитирайки подходящите кандидати да встъпят в редиците на ордена. Постепенно се събрали много хора и нашият герой преминал към провеждане на редовни срещи и лекции.

Впоследствие предложил на Пол да издават месечно списание, което било прието с голямо въодушевление. Успехите на баварския клон били потресаващи: броят на членовете в поверената му територия бил шест пъти по-голям от централния клон в Берлин! Постепенно Пол бил принуден да отстъпи на заден план.

Един от членовете на ордена бил забележителният летец, знаменитият ас изтребител Херман Гьоринг. Това било твърде ценно постижение за Зеботендорф, който смятал Гьоринг за един от най-добрите си ученици. Именно благодарение на запазилата се документация на Гьоринг ние имаме достатъчно сведения за дейността на Германския орден. В частност, бъдещият нацист №2 описал церемонията при встъпването в ордена на нови членове така:

Церемонията започваше с меките звуци на хармониума, братята изпълняваха хора на пилигримите от „Танхойзер“ на Вагнер. Ритуалът започваше по здрач, братята изпълняваха жест, символизиращ свастика, Майсторът им отговаряше. После Майсторът на церемонията въвеждаше в залата неофитите, облечени в мантии на странници, със завързани очи. Майсторът им разказваше за Чашата на свещения Граал, послушниците сваляха мантиите и превръзките от очите си. Майсторът се приближаваше до неофита и извършваше магически действия с копието на Вотан^[7], рицарите кръстосваха над него своите мечове. Звучаха въпроси и отговори под съпровод на музиката от „Лоенгрин“, после послушниците полагаха клетва за вярност. „Горски елфи“^[8] обкръжаваха посветените и като нови братя ги водеха към Чашата на Граала, където гореше свещеният огън на певеца.

През това време в Германия все по-голямо влияние придобивали социалистите. Зеботендорф ги определял като главната заплаха за националното движение и затова смятал за необходимо с всички достъпни средства да се борят с тях. Но ето ти проблем — малката аристократична ложа нямала никакви подръчни средства да се мери с многохилядните „червени“ тълпи. Нещо повече, след няколко десни митинга с възхвала на кайзера, германската раса и водещата се война Германският орден се оказал под внимателното наблюдение на работническите вождове. Толкова внимателно, че Зеботендорф бил принуден да смени наименованието на своята (да-да, към този момент вече напълно негова) организация. Не му се наложило дълго да мисли.

Очевидно още в детските си години Глауер бил прочел книжката с легендите за тайнствената страна Туле. За нея споменавали в историческите си съчинения още древните гърци. Според техните думи страната Туле се намирала в най-северната част на Европа, климатът й бил суров, населявали я високи, светлокоси и синеоки хора. Гърците смятали държавното й устройство за идеално. Същото писали за нея и римляните. Впоследствие учените я поставяли ту в Северна Германия, ту в Скандинавия, ту в Исландия. Историците и досега спорят съществувала ли е такава страна и, ако да, къде се е намирала. Във всеки случай, за много романтици тя въплъщавала земята със съвършени хора. Въображението на Зеботендорф моментално превърнало тези избрани хора в арийци и така се родило названието на ордена — общество „Туле“. Според замисъла на създателя му названието трябвало да символизира стремежа на членовете на ордена към расова чистота и съвършенство.

Но на вратата вече чукала 1918 година. След военното поражение на Германия избухнала революция. От нея бил обхванат и Мюнхен, където била провъзгласена Баварската социалистическа република. По улиците ходели патрули на Червената гвардия. А през това време в парадната зала на шикарен хотел се провеждало поредното събрание на общество „Туле“, на което Зеботендорф произнасял една от най-пламенните си речи. Благодарение на записките в дневника на Гьоринг, който успял с личния си самолет да пристигне в Мюнхен буквално един ден преди градът да бъде обхванат от революцията, тя се е запазила до наши дни.

Вчера ние преживяхме гибелта на всичко, което ни беше скъпо, близко и свято. Вместо нашите принцове с германска кръв на власт дойдоха смъртните ни врагове: евреите. Но ние се досещаме. Времето, което ще дойде, ще бъде време на борба, на горчиви загуби, време на опасности… И докато държа железния чук, кълна се да отдам всичките си сили на тази борба. Нашият орден е Германски и нашата преданост е германска. Нашият бог е Валватер, негова руна — Ar. И триединството: Вотан, Вили, Ви са единни в тройствеността. От днес нашият символ е червеният орел, нека той да ни предупреждава, че сме длъжни да умрем, за да оцелеем. Ние сме длъжни да се борим, докато свастиката не засияе над студената тъмнина.

Обръщението към свастиката не се оказало напразно. Войниците на доброволческите корпуси, които няколко месеца по-късно съкрушили червената република в Бавария, рисували този знак на шлемовете си. Не без участието на общество „Туле“ свастиката, по принцип, станала един от най-известните символи на всички десни въоръжени формирования и политически течения.

Зеботендорф създал „Боен съюз Туле“ и започнал постепенно да се запасява с оръжие за бъдещия преврат срещу Германската Република. Организацията му започнала да губи аристократичния си, елитарен характер. Синът на железничаря прекрасно разбирал, че без масата на простите хора няма да има някакво сериозно влияние. И той започнал да събира около себе си неголеми националистични кръгове и групи, които многократно се увеличили след поражението във войната и революцията. В общия казан отивало всичко: и масонските ложи, и неголемите аристократични общества, и съюзите на бившите фронтоваци. Именно това в крайна сметка отслабило общество „Туле“: прекалено разнородна се оказала публиката. Но за момента това общество, за разлика от ордена, създаден от Ланц, се намирало в подем.

Затова неслучайно именно общество „Туле“ станало първата организация, с която контактувала малобройната Националсоциалистическа работническа партия на Хитлер. Между двете организации се извършило своеобразно разделение на ролите. Членове на общество „Туле“ ставали преди всичко представители на средната и висшата класа — юристи, съдии, университетски професори, аристократи, съставляващи кралското обкръжение на династията Вителсбах, индустриалци, лекари, учени и преуспяващи бизнесмени. А НСДАП изпълнявала ролята на своеобразен филиал на обществото за работа с нисшите съсловия — бивши фронтоваци, селяни, работници и безработни. Известното различие в програмните постановки на двете организации не смущавали Зеботендорф; Хитлер бил за него не повече от инструмент.

Именно финансовата подкрепа на общество „Туле“ дала възможност на Хитлер да победи всички конкурентни групи и да ги включи в състава на своята партия. Практикувало се и „двойното членство“ — например членове на общество „Туле“ били такива видни нацисти като Алфред Розенберг, Дитрих Екхарт и Рудолф Хес, а Херман Гьоринг именно чрез Зеботендорф се запознал с Хитлер и заел второ място в нацистката партия. Съдейки по всичко, главата на общество „Туле“ използвал Гьоринг като своеобразен наблюдател при Хитлер. Така е и било, докато грижливо създаденият механизъм не излязъл от контрол. Впрочем да не избързваме.

Именно Зеботендорф осигурил на НСДАП, както се казва сега „добра преса“ — името на партията все по-често се срещало във вестникарските заглавия. Нещо повече, с пари от общество „Туле“ Хитлер започнал да издава свой вестник. Именно благодарение на Зеботендорф бъдещият фюрер се запознал с окултните практики, участвал в спиритически сеанси, изучавал масонската езотерика, влязъл в контакт с астролози, матове и предсказатели. Освен това в този период Хитлер създал много полезни връзки във висшето общество, за които без подкрепата на общество „Туле“ не можел и да мечтае.

Всичко това впоследствие било много полезно на Хитлер. А тогава, през 1923 година, вождът на НСДАП счел момента за подходящ за начало на национална революция. Той се консултирал със Зеботендорф и той му дал своята благословия: кризата в страната, както изглеждало, достигнала апогея си и по-подходящо време за преврат не можело и да се желае. Но сметката им излязла крива: „биреният пуч“ през ноември 1923 година се провалил и фюрерът се озовал в затвора в Ландсберг.

По време на съдебния процес следователите успели да попаднат на следите на общество „Туле“ и на самия Зеботендорф. Неуспелият владетел на Германия бил принуден да бяга в Швейцария, следвайки своя съмишленик Херман Гьоринг. В общество „Туле“ станали промени, които направили неговото завръщане нежелателно. Той загубил и влиянието си над Хитлер, от което незабавно се възползвал Хаусхофер. А и самият Хитлер искал да се избави от вече омръзналата му опека на общество „Туле“.

Но бидейки неглупав човек, Хитлер оценявал полезните връзки, които можело да му предостави това общество. Затова не скъсал отношенията си с него. Ръководителите на обществото станали негови сподвижници и ролите кардинално се сменили: от 1924 година общество „Туле“ станало оръдие на НСДАП. Впоследствие то щяло да бъде органично вградено в системата на институтите на СС.

А Зеботендорф бил принуден да се скита зад граница. Той се захванал с астрологически предсказания и постигнал на това поприще немалко успехи. През 20-те години прекарвал времето си ту в Турция, ту в Северна Америка. Там се присъединил към ордена на рицарите от Империята на Константин, но се отнасял към тази организация твърде равнодушно и не претендирал за ръководни постове. През 1933 година Зеботендорф се върнал в Германия, наивно разчитайки, че дошлият на власт Хитлер ще си спомни за неговите услуги и достойно ще се отблагодари на своя помощник и наставник. Това била, всъщност, най-глупавата постъпка в живота му: фюрерът отдавна вече провъзгласявал, че всичко е постигнал сам и страшно мразел, когато му напомняли за оказани услуги. В резултат Зеботендорф, по чудо избегнал концлагера, през 1934 година напуснал Германия, този път завинаги, и се установил на брега на любимия му Босфор. Той все още се надявал на германската победа, сътрудничил на немското разузнаване, практикувал окултни науки и съставял астрологически прогнози. На 9 май 1945 година, когато всичките му надежди рухнали окончателно и безвъзвратно, старият барон се хвърлил в Босфора. Така приключил живота си още един учител на Хитлер.