Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (4) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Аненэрбе. «Наследие предков». Секретный проект Гитлера, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka(2019)

Издание:

Автор: Ханс Улрих фон Кранц

Заглавие: Тайните на Третия райх

Преводач: Лиляна Мандаджиева

Година на превод: 2013

Издател: „Паритет“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: документална проза

Печатница: „Анториери“

ISBN: 978-619-153-023-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3230

История

  1. —Добавяне

Учителят

Освен „Предтеча“ Хитлер е имал още и „Учител“. Под това име в книжата на моя баща фигурираше известният геополитик Карл Хаусхофер. Неговата съдба ми се стори също много интересна.

Наистина отначало малко се учудих: свикнали сме да чуваме, че Хаусхофер е бил използван и излъган от Хитлер, след което изпаднал в немилост, а синът му бил убит. В енциклопедиите, които прелистих набързо, Хаусхофер имаше ореол на мъченик, на кабинетен учен, който не разбирал от политика и затова не трябвало да носи никаква отговорност за злодеянията на Третия райх. Така ли е било наистина? Защото в досието, което намерих в сейфа, на Хаусхофер се приписваше друга, зловеща роля.

Големият геополитик се родил през 1869 година. Изпратили момчето във военно училище, предстояло му да стане кадрови офицер и да прекара целия си живот в казармата. Но твърде бързо се оказало, че военната служба не напълно съответствала на склонностите на юношата, който имал големи духовни и интелектуални заложби. За щастие, началството взело под внимание това обстоятелство и в навечерието на XX век Хаусхофер обиколил практически целия свят. Бил и в Индия, и в Китай, и в Япония. Вместо да се занимава с преките си задължения той изучавал духовните практики на мъдреците на тези страни. Казват, че дори бил посветен в едно от най-влиятелните тайни будистки общества. Впрочем това не влияело на развитието на кариерата му. Първата световна война посрещнал вече като генерал.

В началото на XX век Хаусхофер се запознал с книгата на Либенфелс. Впрочем по това време имал вече напълно формиран мироглед, който произведението на Ланц само затвърдило. Той споделял вярата в расовата изключителност на арийците, преки потомци на които виждал в английската и германската нации. По време на Първата световна война на Хаусхофер вече не му било до геополитика. Миналото си казало думата: колегите му с учудване отбелязвали неговата способност да предвижда, присъща му като на командир и съвсем необяснима от рационална гледна точка. Той предварително винаги точно знаел кога ще започне настъплението, как ще се промени времето, на кой участък на фронта било най-добре да се нанесе удар. Предричали му голямо бъдеще, но се намерили придворни недоброжелатели, които по всякакъв начин пречели на движението му нагоре. Вероятно в известна степен именно по тази причина след поражението на Германия във войната Хаусхофер окончателно и безвъзвратно напуснал армията, отдавайки се на науката. Основал списание „Геополитика“ и публикувал няколко научни статии, в които излагал основните си възгледи.

Много положения от това учение впоследствие се използвали от пропагандата на Третия райх, за да се обоснове разширяването на жизненото пространство на нацията. Именно Хаусхофер формулирал „научната“ основа за завземане на територията на Източна Европа, която уж била абсолютно необходима на германския народ за успешното му развитие. Немците, писал той, буквално се задъхват в днешните си граници, докато в плодородната Украйна се заселват малоценни славянски народи, които не умеят смислено да се разпореждат с полученото богатство.

Смята се, че именно благодарение на Хаусхофер свастиката станала символ на нацисткото движение. Геополитикът виждал в нея таен магичен знак, знак на слънцето и гръмотевицата, на живота и плодородието. Освен това той смятал свастиката за истински арийски символ, който, за разлика от другите известни изображения (кръст, триъгълник и т.н.) се срещал само у представителите на „чистата раса“. Свастиката произхожда от арийска Индия, откъдето се разпространила в Европа; при това в териториите, обитавани от семитските народи, свастиката не се срещала практически никъде. Не било ли това най-доброто доказателство за „чистокръвния“ произход на „опашатия кръст“?!

По-нататък Хаусхофер тръгнал по утъпканата от Ланц пътека. Арийската раса, казвал той, трябвало да се върне към първоначалната си чистота. След Първата световна война той узнал за полумитичното общество „Зеленият дракон“, чийто символ била свастиката (въпреки старанията ми, така и не успях да изясня съществувало ли е то в действителност). Източник на информация в дадения случай бил белогвардейският генерал Кутепов, избягал след революцията в Берлин и разказал за тайното общество едва ли не на всеки срещнат. Съдейки по всичко, Хаусхофер не могъл да разбере също къде руснакът лъже, къде казва истината. Но идеята за тайно общество го вдъхновила. През 1919 година той основал ордена „Светещата ложа“, на който предстояло да установи връзка с отвъдния свят (в съществуването, на който бил повече от сигурен) и да провежда определени геополитични опити за създаване на свръхчовек.

Хаусхофер, като далеч не глупав човек, твърде бързо разбрал, че неголямото и не особено влиятелно тайно общество не може да постигне поставените цели. Бил му е необходим лост на влияние върху държавната политика, свой човек във властта. Такъв човек той успял да намери твърде бързо. Това бил не кой да е, а самият Адолф Хитлер.