Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (36) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Призракът на Четвъртия райх

Международният трибунал в Нюрнберг забранил наред с другите нацистки структури и „Аненербе“. Малко по-късно бил осъден на смърт и Сиверс. Според очевидци през последните си часове той се държал с поразително достойнство. Преди да го обесят той помолил да му дадат няколко минути за молитва. Молил се по своите, есесовски обреди. А после съвсем спокойно си пъхнал главата в примката.

Тъй като Сиверс бил формален ръководител на „Аненербе“, разбираемо е, че е бил длъжен да приеме смъртта след формалния край на тази организация. Всичко е било съвсем логично. Сиверс е знаел, че с падането на Третия райх за тайната масонска ложа на СС нищо не било загубено. Да, тя трябвало да остане в сянка, но делото й продължавало да живее.

През 1946 година в Мадрид, където управлявал съюзникът на Хитлер Франко, била създадена организацията „ОДЕССА“ — разшифрована, тази абревиатура звучала като „Общество на бившите членове на СС“. Но членовете на СС, както знаем, не ставали бивши. И те покрили цяла Европа с тънка мрежа под кодовото наименование „Паяк“, през която от Германия в безопасни страни бягали десетки и стотици бивши есесовци. Приоритет се давал на онези, които били изцапани с кръв, и на сътрудниците на „Аненербе“ — на такива, като моя баща. Начело на „Паяка“ стоял известният диверсант Ото Скорцени. Той разполагал с големи финансови средства (нацистките вноски никъде не се били дянали), а също и с много чисти бланки за паспорти на други държави. Само Аржентина му предоставила 7 хиляди бланки.

Голяма част от архивите на „Аненербе“, незавзети от Червената армия, също била изпратена в Южна Америка. Къде се дянала после беше голяма загадка за мене (впрочем днес вече ми е известен отговорът на този ребус). В южноамериканските държави процъфтявали немски колонии — селища, основани от бивши есесовци и ползващи се практически с пълна независимост (в едно от тези селища, собствено казано, израсна и авторът на тези редове).

Институтът „Аненербе“ фактически се възродил под предишното си наименование и до 1975 година функционирал в Мадрид. По-нататък се наложило дислокацията да се смени и изобщо да се премине към схема на децентрализация като по-изгодна. Разбира се, ветераните на Третия райх постепенно напуснали работа, но на тяхно място дошла младежта, която горяла от желание „да не накърни честта на бащите“.

„ОДЕССА“ и „Аненербе“ станали пионери в областта на много финансови машинации. Да-да, те не само харчели натрупаните през годините на нацисткото господство пари, но и активно ги заработвали. Тайни финансови и разузнавателни нишки водели до Ирландия, Австрия, Швеция, Швейцария, Китай, Хонконг, Иран, Тунис, Турция, Мароко, Италия и Южна Африка. В много традиционни направления на „сенчестата икономика“ наследниците на СС са унищожили традиционните мафиотски кланове и в някои региони изцяло контролират, например, търговията с оръжие и със скъпоценни камъни, прането на пари. Мафията не била в състояние да се сражава с тях, защото на фона на есесовците изглеждала като училищен хулиган на фона на серийни убийци.

На базата на „Аненербе“, който имал собствен финансово-икономически отдел, бил създаден рентабилен бизнес за охрана, детективски услуги и одиторски световни компании. Световната финансова империя на нацистите е представена от концерна на Флик^[1], в структурата, на който влиза известната фирма „Мерцедес-Бенц“, тръстът „ИГ Фарбениндустри“, Обединените австрийски металургични и стоманени заводи, фирмата „Щайбах“, концернът „Ферайнигещалверке АТ“ и стотици други транснационални компании, тръстове и корпорации.

Център на дейността на нацистите се смята Чили. Именно там от 1958 година работи изследователският комплекс „Аненербе“ под наименованието „Дигнидад“. Именно там, в Западните Кордилери, са разположени учебните центрове — съвременните орденски замъци. Навремето нацистите помогнали на Пиночет да дойде на власт, след което се чувстват в Чили съвършено свободно.

Впрочем те действат безнаказано и по друга причина. Работата е там, че наследниците на СС твърде много знаят за международните връзки на нацизма, за онази помощ, която му е била оказвана от страна на западните демокрации, техните правителства и масонски кръгове. Съвременният Запад, пазещ гробовно мълчание за много загадки на Третия райх, е крайно незаинтересован тази информация да стане достояние на обществеността.