Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Тайните на Третия райх
„Аненербе“ — секретният проект на Хитлер - Оригинално заглавие
- Аненэрбе. «Наследие предков». Секретный проект Гитлера, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Лиляна Мандаджиева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Мистификация
- Тайни и загадки
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Оценка
- 4,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ханс Улрих фон Кранц
Заглавие: Тайните на Третия райх
Преводач: Лиляна Мандаджиева
Година на превод: 2013
Издател: „Паритет“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: документална проза
Печатница: „Анториери“
ISBN: 978-619-153-023-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3230
История
- —Добавяне
Обредите в „Аненербе“
Освен Вевелсбург масоните в СС имали още един център на властта. Става дума, както разбирате, за още един средновековен замък. Той се намирал не на юг, а на изток в Германия. Това бил легендарният замък Вартбург, построен през XI век, в който Мартин Лутер[1] превеждал на немски език Библията. Изобщо, свещено място за всеки немец, особено за протестантите. Именно в този замък се разположило ръководството на „Аненербе“. Именно в него се съставяли проектите за създаване на военно духовна държава.
В замъка се формирала идеологията на бъдещата държава. Известният специалист по расите и психолог Ерих Енш прокламирал: „Расата и кръвта; кръвта и расата лежат в основата на всичко. От образуването на капилярната мрежа до мирогледа води една праволинейна нишка. Светът на идеите на човека зависи не само от духовните фактори, но и от общото битие“. За да се формира единна каста на рицарите на СС, се предполагало създаването на специални „орденсбурги“[2] — „орденски замъци“, закрити училища интернати, където трябвало да се възпитава елитът на утрешния ден. Всеки замък бил предвиден за петстотин човека.
Първият от „орденсбургите“, замъкът Фогелзанг, бил открит още през 1935 година. На портите му (както и на вратите на концлагерите) създателите му сметнали за необходимо да напишат кратък и съдържателен девиз. Била избрана фразата „Сляпо подчинение“ — първият и главен закон, който трябвало да усвоят бъдещите рицари. Не следвало да се обмислят и обсъждат заповедите на старшите, те трябвало да се изпълняват безпрекословно и фанатично.
Напливът от желаещи да попаднат в орденския замък въпреки строгите изисквания и тегобата на военното възпитание бил огромен. Имали значение и примамливостта на униформата, от една страна, и ореолът на средновековната романтика, от друга. Там всичко било обагрено с тайнствеността на миналото, мистичното и загадъчното. Дори самият ритуал на посвещението — „кървавото кръщение“ — внушавал благоговение и страх. Този ритуал бил разработен на основата на най-новите постижения на психологията и позволявал да се постигне пълно зомбиране на младите хора.
Възпитаниците били държани на особена диета, която разработил за тях лично Химлер. Те, например, изобщо не употребявали кафе, затова пък пиели в огромни количества минерална вода. Смятало се, че това очиствало организма от шлаките и го оздравявало. Със същата цел се провеждали и „магнетични сеанси“.
Физическите натоварвания били твърде сериозни, тренировките заемали лъвската част от времето на възпитаниците. Но с това работата не свършвала: кандидатите за влизане в ордена на СС били длъжни да изучават руническото писмо, древните германски предания, теорията за расите. Женитбата на младия есесовец можела да се състои само с личното разрешение на райхсфюрера след внимателна проверка на арийския произход на младоженката. При това животът на младото семейство строго се контролирал. В „Аненербе“ по този повод били създадени инструкции, които освен налудничави няма как иначе да нарече човек. Например на новобрачните се препоръчвало да зачеват децата си не другаде, а на гробищата. В резултат на изследвания било установено, че, децата, заченати в такива условия, наследявали духа на мъртъвците, погребани в гробището. Археолозите от „Аненербе“ направили пробни разкопки на гробища, за да установят какви покойници били заровени там. Ако останките принадлежали на хора от нордически тип, гробището попадало в специалния списък на препоръчваните за процедурата зачатия.
Малко по-късно от орденските замъци били създадени подготвителни училища, така наречените „Напола“. Девизът им бил: „Да вярваш, да се подчиняваш, да се сражаваш!“ Критериите за подбор в тях не били толкова строги. След завършване на тези училища най-добрите се изпращали в замъците, където се формирал елитът, а всички останали се отправяли във фронтовите части и подразделенията за охрана на лагерите, които с всяка година ставали все повече. Съответно се увеличавал и броят на „Напола“.
Всеки излизащ от портите на „орденския замък“ бил длъжен да даде обет за вярност и послушание. С нарушилите обета се разправяли по най-жесток начин. Есесовецът вече нямал възможност да се върне към нормален живот, той не принадлежал на себе си. Главата на Германския трудов фронт доктор Лей казвал по този повод: „Всеки от вас следва да запомни, че онзи, на когото партията отнеме правото да носи кафявата риза, ще загуби не само работата си. Той ще бъде унищожен заедно със семейството си, жената и децата. Такива са жестоките, неумолими закони на нашия орден“.
Церемонията по посвещението се отличавала с особена, мрачна тържественост. Тя била почти напълно копирана от церемонията за посвещение в рицар на Тевтонския орден. След нея новобранецът, получил две, приличащи на мълния, руни „зиг“, можел да смята себе си за част от особената, свръхчовешка раса. Химлер се стремял да направи всичко възможно, за да дистанцира тази раса от обикновените хора. Той мечтаел за свое свръхчовечество. И експертите в „Аненербе“ охотно подкрепяли своя райхсфюрер.
Орденът на СС трябвало да се превърне в затворена корпорация, държава в държавата. Членовете му били задължени да съблюдават само юрисдикцията на ордена, да се подчиняват само на неговите закони. Планирало се да се създадат по цял свят подобни на колонии градове и села на ветераните на СС. Планирало се дори създаването на особена есесовска държава на територията на древна Бургундия[3]. В речта си през пролетта на 1943 година Химлер се произнесъл по този повод по следния начин.
На мирната конференция светът ще узнае за възкресяването на древна Бургундия. Тази страна, бидейки някога земя на науката и изкуството, е доведена от Франция до равнището на спиртен придатък. Суверенната държава Бургундия със своя армия, закони, монети, поща ще стане образцова държава на СС. В нея ще влязат Романска Швейцария, Шампан, Франш Конте, Ено и Люксембург. Официален език ще бъде, разбира се, немският. Ще управлява само СС, националсоциалистическата партия няма да има никаква власт в Бургундия. Светът ще бъде потресен и възхитен от държавата, където ще бъдат приложени нашите концепции.
От редиците на есесовците ръководителите на ордена подбирали посветените, които, по правило, били приемани в „Аненербе“. Съвсем не било задължително те да стават учени, просто по такъв начин били издигани над масата от тъпи, безмозъчни изпълнители. Както казвал Хитлер:
Съвсем не става дума за премахване на неравенството между хората, напротив, то трябва да се увеличава, като се поставят непреодолими бариери. Какъв ще бъде бъдещият социален ред? Приятели мои, ще ви кажа следното: ще има класа на господарите и тълпа от различни членове на партията, разделени строго йерархически. Под тях ще стои огромната безлична маса, колектив от служители — низши завинаги. Още по-надолу ще се намира класата на победените чужденци, на съвременните роби. И над всички тях ще застане новата аристокрация, за която засега не мога да говоря… Но тези планове не трябва да бъдат известни на редовите членове на партията.
В системата на институтите на СС особено място заемали концентрационните лагери. Те били не само източник на евтина работна ръка, не само оръдие за наказание за инакомислещите. Те представлявали гигантски жертвеници, където на древните богове се принасяли в жертва хиляди и милиони хора. Пещите на Аушвиц били ритуал. Ни повече, ни по-малко.
В СС разполагали и със собствени разузнавателни институти. Това били външното разузнаване на Шеленберг и знаменитото Гестапо[4] на Хенрих Мюлер. За тях подбирали най-добрите, най-способните млади хора от орденските замъци. Старите кадри постепенно си отивали, освобождавайки място на новите, фанатични, млади поколения.
Трудно е да се каже как би изглеждал светът, ако всички тези планове се били реализирали. Но, за нещастие на всички масони, матове и свръххора от „Аненербе“, през 1945 година Третият райх претърпял съкрушително поражение.
Но бил ли е разгромен институтът „Аненербе“?