Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (32) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Кой сте вие, Велики Магистре?

В своята книга Барон Зеботендорф описал дейността на някакво тайно общество. Имена той предвидливо не споменавал. Впрочем самите членове на обществото не ги назовавали — в общуването помежду си те използвали цифрови кодове. Задачата на тайното общество била да направят от бъдещия фюрер Велик Магистър, глава на организацията на масоните.

За това Хитлер притежавал всички дадености. Често се говорело за неговите способности на ясновидец (при това без всякакво изпилване на „трето око“). Веднъж, намирайки се на фронта, той предварително напуснал мястото, където след няколко секунди паднал снаряд. А и по-късно, вече като крупен политически лидер, Хитлер демонстрирал феноменален късмет. Според моите сведения над него са били извършени около 40 покушения и само по време на едно (на 20 юли 1944 година) получил контузия и няколко драскотини. От останалите нямал дори синини.

Кой се занимавал с подготовката на бъдещия Велик Магистър? Първата група образували руските масони емигранти. Ненавиждайки властта на червените, те искрено повярвали в националсоциализма и се заели с възпитанието на Хитлер. Още повече че въпреки своята открито провъзгласена ненавист към славяните, се отнасял към тези хора с уважение. Очевидно ги е смятал за потомци на германците, които съставяли дворцовия елит на Руската империя. Глава на руските масони бил прибалтийският немец Шойбнер-Рихтер, който имал огромен принос в развитието на Хитлер като политически лидер. Наистина руските масони ратували за здрав руско-немски съюз — урок, който главата на НСДАП не пожелал да усвои в никакъв случай.

В деня на „Бирения пуч“ руските масони вървели заедно с Хитлер по паважа на Одеонплац в Мюнхен. Генерал Бискупский закрил с тялото си фюрера от изстреляния куршум. Друг куршум поразил Шойбнер-Рихтер. „Всички са заменими, само не и той“, — казал Хитлер, узнавайки за гибелта му.

Впрочем инициативата на руснаците твърде бързо поел Хаусхофер, за когото твърде много писах по-горе. Неговата „Светеща ложа“ започнала да работи над създаването на по-мощна масонска организация, начело на която можел да застане Хитлер. Разбира се, смятал Хаусхофер, че по отношение на „Светещата ложа“ тази организация щяла да заема подчинено положение.

И действително такава ложа била създадена. Наистина сериозна самостоятелна роля тя не получила. Да противопостави на себе си Хитлер тя не можела, доколкото той смятал себе си за Велик Магистър; самият Хитлер предпочитал да се опира на масовата партия, а не на неголяма, макар и високоинтелигентна секта. В отношението на фюрера към масоните през този период започнали да се смесват ненавист и възхищение. Той писал:

Тяхната йерархическа организация и посвещението чрез символични ритуали, които, така да се каже, не натоварват мозъка, но карат да работи въображението посредством магията и символите на култа — всичко това са опасни елементи, елементи, които аз заимствах. Не мислите ли, че нашата партия трябва да има такъв характер? Орден — ето каква трябва да бъде тя; да, орден, йерархичен орден със светско духовенство.

Да погледнем кадри от германската кинохроника през онези години. Ето фюрерът държи реч: и ние виждаме пълната гама от тайни масонски жестове! Ръцете под прав ъгъл са скръстени на гърдите — да-да, именно така правели масонските магистри. Това е изображение на руническия знак „двойна брадва“, символът на властта. В книгите по черна магия той се тълкува по следния начин: „жестът на магистъра — скръстени ръце на гърдите, разбира се, не е нищо друго освен символът на смъртта и възраждането, използван в ритуала за извикване на мъртвите“.

Затова за никакъв разгром на масонските организации не е могло да става дума. Но за да се поставят под държавен и партиен контрол, било съвсем друга работа. Тук нацистите се постарали както трябва. Така и непоявилата се на бял свят масонска ложа била въплътена в института „Аненербе“. Значителна част от неговия кадрови състав всъщност била съставена от онези, които Хаусхофер набелязвал за сподвижници на Хитлер.

Впрочем мнението на Хаусхофер в този момент не било толкова интересно. Той вече бил създал своя, подчиняваща се само на него масонска ложа. Именно в нея той интегрирал института „Наследството на предците“ и всички прочие проекти, свързани с масоните на Третия райх. Естествено, с послушните на него масони, доколкото Хитлер не търпял противоречия. Тази ложа трябвало, в частност, да постави под свой контрол всички независими масонски организации на райха. Освен това тя следвало да поеме контактите с чуждестранните масони — доколкото това било възможно — и по този начин да съдейства на външната политика на Третия райх. За глава, за Велик Магистър на тази ложа Хитлер назначил един от своите най-близки съратници.

Името на тази ложа било СС.